РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1202

12.06.2015 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 1120 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на М.Д.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № РД-111/16.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №  ********** /Ра - 650/26.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и да прогласи за нищожно потвърденото с него разпореждане.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Плов­див е оставил без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №  ********** /Ра - 650/26.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

В мотивите към решението е посочено, че по отношение жалбоподателя и във връзка с възникнала необходимост от преглед на пенсионната му преписка е било постановено разпореждане № **********/прот. N01054/03.04.2014г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Пловдив, с което  на основание чл.99 ал.1, т.6 КСО е изменена/по отношение осигурителния доход и индивидуалния коефициент/отпуснатата на лицето пенсия за изслужено време и старост от дата 15.12.1999г.. На основание това разпореждане е било издадено и последващо такова №********** по Протокол №Ра-235/22.04.2014г. с което е постановено жалбоподателя да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за времето от 01.01. 2004г. до 30.04.2014г., като са определени и закъснителни лихви.

Първото разпореждане е било изцяло отменено с решение №РД-131/ 13.06.2014г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, като преписката е върната на Ръководител “ПО” за ново произнасяне, а второто е било също отменено с, но с Решение №РД-274/22.08.2014г.

С оглед на това са били издадени последващо две нови разпореждания на Ръководител “ПО” – разпореждане №**********/прот. N01166/30.07. 2014г., с което отново е изменена пенсията на лицето и №********** по Протокол №Ра-650/26.08.2014г., с което е постановено жалбоподателя да възстанови определени суми, явяващи се неправилно изплатени и пенсии през годините.

Не е спорен също така и въпроса, че разпореждането от 30.07.2014г. е било обжалвано по съответния за това реда, за което е постановено решение на Директор ТП на НОИ – Пловдив №РД-333/16.10.2014г., с което жалбата на лицето е била оставена без уважение. Липсват данни за последващо съдебно обжалване на този акт.

Второто разпореждане също е било обжалвано от лицето, но по него с акт на Директор ТП на НОИ №РД-334 от16.10.2014г. е било постановено спиране на производството – до окончателното стабилизиране на акта на пенсионния орган от 30.07.2014г., а в друга част били заличени като погасени по давност главници и лихви за периода 01.01.2004г. – 31.12.2008г.

В преписката е налице и жалба на лицето срещу разпореждане №********** по Протокол №Ра-650/26.08.2014г., адресирана директно до съда, по която е било образувано адм. дело №136/2015г. по описа на съда. С определение от 26.01.2015г. по това дело жалбата на жалбоподателя, с която се иска да бъде прогласена нищожността на този акт на пенсионния орган била оставена без разглеждане, съдебното производство прекратено, а делото било изпратено като преписка на Директор ТП на НОИ – Пловдив, за произнасяне.

Съдът счита оспореното решение за законосъобразно.

По делото не се формира спор по фактите, като същите се установиха с категоричност от събраните по делото доказателства. Спорът се концентрира във въпроса по отношение на компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО да издаде процесното разпореждане и дали това е възможно преди да е влязло в сила разпореждане №**********/прот. N01166/30.07. 2014г. , с което отново е изменена пенсията на лицето.

Съобразно разпоредбата на чл.117а ал.1 КСО, обжалването на разпо-режданията по чл.114 и чл.117 ал.1, т.2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС, /в редакция към ДВ, бр.13 от 11.02.2011 г./, длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. Следователно, допустимо е било към релевантния момент да се издаде процесното разпореждане преди да е влязло в сила разпореждане №**********/прот. N01166/30.07. 2014г. , с което отново е изменена пенсията на лицето.

От своя страна, компетентните органи са определени в ал. 1 като длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ. Такова лице безспорно е издалата разпореждането Г. Димова, ръководител на ПО при ТП на НОИ-Пловдив. В случая тя се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката, същата твърди обаче, че със своето разпореждане това длъжностно лице се е произнесло извън своята компетентност по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, съгласно които за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 разпорежданията се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО обаче изрично отделя случаите на неправилно изплатените суми за пенсии и установява компетентността за издаване на разпорежданията за тяхното възстановяване за длъжностните лица по ал. 1  - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ.

Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ разпореждане е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.2, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив в изискуемата от закона форма и не е нищожно.

На свой ред, в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и оставеното с него в сила разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Пловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № РД-111/16.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №  ********** /Ра - 650/26.08.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: