Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №2224/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.56 от
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба вх. № 12228/05.08.2019
г. на „Габъра“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Солник,
община Долни Чифлик, област Варна, представлявано от К Я К и Д М
К , чрез адвокат К.Д. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В –
060/11.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и контрол на
качеството на течните горива“ в Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“ в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.
С обжалваната заповед на дружеството е приложена
принудителна административна мярка – временно спиране разпространението на
течно гориво – гориво за дизелови двигатели, количество 1 795,84л. на
обект бензиностанция с. Солник, община Долни Чифлик, стопански двор,
собственост на „Габъра“ ООД, ЕИК *********, бензиноколонка № 1, свързана с
резервоар № 1.
С изложени в жалбата доводи, жалбоподателят намира
обжалваната заповед за незаконосъобразна. Счита, че административния орган не е
изложил конкретни мотиви на кое от изискванията по чл.48, ал.2 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ не отговаря представената декларация.
Според жалбоподателя факта, че е представена декларация за съответствие на
течните горива, означава изпълнение на изискването на чл.48, ал.2 от ЗЕВИ,
поради което липсва извършено нарушение, което да е основание за налагането на
ПАМ. Формулирано е искане за нейната отмяна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Главен инспектор в Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ в ДАМТН, чрез процесуалния си
представител И Т – старши експерт в
ДАМТН, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
С обжалваната заповед, Главен инспектор в отдел
„Проверка и контрол на качеството на течните горива“ в Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива“ в ДАМТН
прилага на „Габъра“ ООД, ЕИК *********, принудителна административна
мярка - временно спиране разпространението на течно гориво – гориво за дизелови
двигатели, количество 1 795,84л. на обект бензиностанция с. Солник, община
Долни Чифлик, стопански двор, собственост на „Габъра“ ООД, ЕИК *********,
бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1, на основание чл. 56, ал.1, във
връзка с чл. 55, т.1 от ЗЕВИ.
От доказателствата по делото категорично е установено,
че на 11.07.2019г. от служители на Главна дирекция „Контрол но течните горива“
при ДАМТН е извършена проверка на бензиностанция с. Солник, община Долни
Чифлик, стопански двор, собственост на „Габъра“ ООД, ЕИК *********,
бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1. При проверката, с Протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № В – 060/11.07.2019г. са взети
контролни и арбитражни проби от течно гориво – гориво за дизелови двигатели от
бензиноколонка № 1, резервоар № 1. Изготвена е заявка за изпитване на течни
горива № С-266/12.07.2019г. /л.14 и л.15 от адм. преписка/ в лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки, акредитирана от ИА БСА
съгласно БДС ЕN ISO/IEC 17025:2006, Сертификат за акредитация рег. № 35
ЛИ/26.11.2018г., валиден до 30.09.2020г. Предвид резултатите от изпитваните
проби е съставен протокол за изпитване № С-0266/12.07.2019г., въз основа на
който е изготвен констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво
№ КП-0376-Б/12.07.2019г. От приложения по делото протокол е видно, че на
основание чл.51, ал.2 от ЗЕВИ, във връзка с Приложение № 2 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, изпитването за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели е проведено по метода на БДС ЕN 14078 „Течни нефтопродукти. Определяне съдържанието
на метилови естери на мастни киселини /FAME/ в средни дестилати. Метод на инфрачервена
спектрометрия.“ Полученият резултат от изпитването за показател „Съдържание на
метилови естери на мастни киселини /FAME/“ е
0.06%, при норма минимум 6% обемни, съгласно изискванията на ЗЕВИ.
Според
изложеното в констативния протокол заключение, течното гориво за дизелови
двигатели по изпитания показател и получения резултат не съответства на изискването за съдържание на
биогориво в течно гориво съгласно чл.47, ал.1, т.3 и ал.4 от ЗЕВИ. Предвид
установеното несъответствие на продукта на изискването за съдържание на
биогориво в течно гориво и на основание чл.56, ал.1, във връзка с чл.55, т.1 от
ЗЕВИ, с обжалваната заповед на „Габъра“ ООД е забранено разпространението на
течно гориво – гориво за дизелови двигатели в количество 1 795,84л. на
обект бензиностанция с. Солник, община Долни Чифлик, стопански двор,
собственост на „Габъра“ ООД, ЕИК *********, бензиноколонка № 1, свързана с
резервоар № 1.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
представените и приети доказателства по делото, а именно: Декларация за
съответствие на течни горива № 220/20.05.2019г. /оригинал/; искане за отпускане
на материални ценности № 163/08.07.2019г. /л.38/; фискален бон от 08.07.2019г.
/л.39/; Заповед № А-211 от 01.04.2019г. на Председателя на ДАМТН; протокол за
проверка и вземане на проба от течно гориво № В-060/11.07.2019г.;
Приемо-предавателен протокол /Експедиционна бележка/ № **********-152296 и
фактура № ********** 05/06/2019; заявка за изпитване на течни горива; Протокол
от изпитване № С-0266/12.07.2019г.; Констативен протокол за съдържание на
биогориво в течно гориво № КП-0376-Б/12.07.2019г.; искане от управителя на
„Габъра“ ООД; Протокол за изтегляне на течно гориво от пазара от 15.07.2019г.
В качеството на свидетел е разпитана А Т К , секретар
в „Габъра“ ООД. В показанията си свидетелката посочва, че дейността на
дружеството е обработване на земеделска земя, като дружеството е собственик на
бензиностанция, от която се зарежда селскостопанската техника – трактори,
комбайни. Според свидетеля друга техника, освен техниката на дружеството не се
зарежда от ведомствената бензиностанция.
В качеството на свидетел е разпитан и Я К К .
Свидетелят работи като организатор стопанска дейност в „Габъра“ ООД. С оглед
длъжността която заема, жалбоподателят посочва, че е ангажиран със зареждането
на селскостопанската техника. Според показанията на свидетеля, освен техниката,
собственост на дружеството, гориво на трети лица, външни за дружеството не е
било продавано.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които
потвърждават установената и изложена в оспорения административен акт фактическа
обстановка.
Настоящият състав като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и приетата въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
легитимирано лице с правен интерес от оспорване на административния акт, в
определения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.55, т.1 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в
рамките на предоставените му правомощия, предвид представената и прието по
делото Заповед № А-211/01.04.2019г., с която на основание чл.51, ал.1, във
връзка с чл.55 и чл.69, ал.1, т.4 от ЗЕВИ са определени длъжностните лица от
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН да прилагат
ПАМ по чл.55 от ЗЕВИ.
Процесната заповед е постановена в писмена форма и
съдържа законово изискуемите реквизити. С оглед на това неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателя. В заповедта точно и ясно са изложени
фактическите данни въз основа на които е упражнено правото за прилагане на
принудителната административна мярка, посочени са датата и мястото на извършена
проверка, констатираното нарушение, лицата извършили проверката и присъстващите
при извършването на проверката лица. Факти, които се потвърждават и от
показанията на свидетеля К . Предвид това съдът счита, че са изпълнени изискванията
на чл.59, ал.2 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материалноправните разпоредби
и целта на закона. От приложената по делото Декларация за съответствие на
качеството на течните горива № 220/20.05.2019г., издадена от „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД, ЕИК ********* е видно, че същата е издадена относно течно гориво за
дизелови двигатели Евро 5-лято, но липсва информация по чл.48, ал.2 от ЗЕВИ.
Съгласно тази разпоредба, лицата, които пускат на пазара смеси на биогорива с
течни горива от нефтен произход в транспорта, отбелязват в декларацията за
съответствие и процентното съдържание на биогориво в горивото за бензинови или
дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогориво от ново
поколение в горивото за дизелови двигатели.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя,
че след като не разпространява процесното гориво, не може да бъде адресат на
наложената принудителна административна мярка. Съгласно §1, т.23 от ДР на
Закона за чистотата на атмосферния въздух, „Разпространение на течни горива“ е
движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител,
до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на
складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл.3, ал.1, т.5, а
това са резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните
бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни
танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства. Според
пар.1, т.20 от ДР на ЗЧАВ „краен разпространител на течни горива“ е лице, което
разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на
собствените моторни превозни средства. Както беше посочено по-горе предвид
писмените и гласни доказателства, действително жалбоподателят не продава
гориво, но независимо от това попада в хипотезата на разпространение по смисъла
на цитираните норми предвид извършваната от него дейност, а именно съхраняване
на горивото и ползването на същото за зареждане на собствената селскостопанска
техника.
Оспорената заповед съответства на целта на закона - използване
на горива с по-малка вреда за околната среда, респ. по-добро качество на
атмосферния въздух.
Изложеното дава основание на съда да приеме за
неоснователни изложените в жалбата твърдения относно липсата на фактически и
правни основания за издаване на обжалваната заповед, като в противовес на
доводите на жалбоподателя са представените от ответника доказателства,
установяващи наличието на предпоставки за прилагането на принудителна
административна мярка, каквато в случая е приложена.
В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че
жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№ В – 060/11.07.2019г., издадена от Главен инспектор в отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива“ в Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“ в Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с която на „Габъра“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Солник, община Долни Чифлик, област Варна, представлявано от К Я К и Д М
К е приложена принудителна административна мярка
– временно спиране разпространението на течно гориво – гориво за дизелови
двигатели, количество 1 795,84л. на обект бензиностанция с. Солник, община
Долни Чифлик, стопански двор, собственост на „Габъра“ ООД, ЕИК *********,
бензиноколонка № 1, свързана с резервоар № 1 е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
От процесуалния представител на ответника не е
направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Габъра“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Солник, община Долни Чифлик,
област Варна, представлявано от К Я К и Д М К
, чрез адвокат К.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № В – 060/11.07.2019г., издадена от Главен инспектор в
отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ в Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“ в Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: