Определение по дело №1212/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2937
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Атанас Маджев
Дело: 20221100901212
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2937
гр. София, 23.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20221100901212 по описа за 2022 година
Производството протича по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
При съобразяване на изложените в исковата молба и в молбата-уточнение от
19.09.2022 г. факти и формулирания от ищцата – Т. петитум се налага извода че
предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени за разглеждане
искове, както следва : главни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на решенията взети при
проведеното на 28.06.2022 г. заседание на Съвета на директорите на „Н.С.” ЕАД,
съставляващи както следва : 1./ прекратяване на сключения с М. С. Т. договор № РД
14-5/08.04.2020 г. и допълнително споразумение към него № РД 14-10/20.07.2020 г. и
освобождаването й като управител на клон – Долни Дунав, гр. Русе на основание чл.
17, т. 1, буква „д“, считано от датата на вписване в ТР; 2./ назначаване на И.С.Д. за нов
управител на клон – Долни Дунав, гр. Русе; и 3./ възлагане на изпълнителния директор
на дружеството да подаде необходимите документи пред ТР за вписване на тези
обстоятелства; съответно при условията на евентуалност искове с правна
квалификация по чл. 71 ТЗ за отмяна на решенията взети при проведеното на
28.06.2022 г. заседание на Съвета на директорите на „Н.С.” ЕАД, съставляващи както
следва : 1./ прекратяване на сключения с М. С. Т. договор № РД 14-5/08.04.2020 г. и
допълнително споразумение към него № РД 14-10/20.07.2020 г. и освобождаването й
като управител на клон – Долни Дунав, гр. Русе на основание чл. 17, т. 1, буква „д“,
считано от датата на вписване в ТР; 2./ назначаване на И.С.Д. за нов управител на клон
– Долни Дунав, гр. Русе; и 3./ възлагане на изпълнителния директор на дружеството да
подаде необходимите документи пред ТР за вписване на тези обстоятелства, поради
тяхната незаконосъобразност.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове за
нищожност, респективно за отмяна на решения на органи на търговски дружества, за
наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с тези искове защита, който интерес следва винаги да е конкретен.
При отговор на въпроса дали за ищцата – М. Т. съществува правен интерес от
търсената с предявените в процеса искове защита съдът на първо място съобразява, че
това лице няма качеството на акционер в ответното акционерно дружество, в което
целият капиталът се притежава от Държавата и следователно то е трето за дружеството
лице. От изложените фактически твърдения в ИМ и пояснението към нея ищцата
извежда активната си легитимация да проведе заявената от нея защита, като посочва,
че евентуалното позитивно решение по делото ще доведе до отказ на ДЛР да извърши
1
заявените пред него вписвания на обстоятелствата произтичащи от взетите на
28.06.2022 г. решения на СД на „Н.С.“ ЕАД, а така също би се съхранило действието на
сключения между нея и ответното дружество договор за възлагане управлението на
клон – Долни Дунав, съответно тя ще продължи да изпълнява представителната си
власт на управител на посочения клон спрямо трети лица. Или в обобщение ищцата в
качеството й на трето лице поддържа, че засегнатото й от взетите решения субективно
право се състои в това тя да бъде управител на клон на ответното акционерно
дружество.
При тълкуване на разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата
относно възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, се
налага извода, че с тях не е уредено съществуването на субективно право на което и да
е лице да бъде избирано в състава на управителните органи на акционерното
дружество, включително и като лице, което управлява и представлява клоновете на
това дружество по чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ – такова право по силата на закона няма нито
акционера, нито което и да е трето за акционерното дружество лице. Такова право
може да е предвидено да възниква за акционера с устава на дружеството, при което
към неговите общи права, които са уредени в ТЗ, се прибавят и правата му да бъде
избиран за член на съветите, които са управителните органи на този вид търговско
дружество, и за управител на клон на това търговско дружество. Това право обаче
никога не може да възникне за трети на дружеството лица дори и съгласно устава. След
като за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право да участва в
управлението на акционерното дружество и неговите клонове, то това лице не може да
обоснове с нарушаването на такова право наличието на правен интерес от предявяване
на искове за прогласяване на нищожност, респективно за отмяна на решения на
управителен орган на акционерното дружество имащи за предмет избора и
освобождаването на определени лица, като членове на управителни и надзорни органи,
или за управители на създадени клонове по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 2 ТЗ. Предвид
изложеното и доколкото М. Т. не е член на ответното акционерно дружество, трябва
да се приеме, че тя няма и не може да има предвидено в закона право да участва в
неговото управление и в управлението на неговите клонове, поради което и
приемането на решение от съответния орган на управление за освобождаване на това
лице като управител на „Н.С.” ЕАД – клон Долни Дунав и избирането на ново лице за
управител на този клон, както заявяването за вписване на тези обстоятелства в
търговския регистър са решения, които не накърняват нейно субективно материално
право да бъде избрана за управител на посочения клон.
Що се касае до извеждания от ищцата правен интерес за защита чрез
предявените искове базиращ се на това, че при евентуално уважаване на същите няма
да се стигне до осъществяване на поисканите вписвания в ТР и тя ще съхрани
качеството си на управител и представляващ клон – Долни Дунав, както и ще
продължи действието на договора за възлагане на управление сключен с нея, трябва да
се отбележи, че посочените позовавания не свидетелстват за наличието на правен
интерес, защото те не са свързани с охраната на конкретно субективно материално
право, на което е носител ищцата, а са израз на евентуални правни последици от
позитивен съдебен акт за нея. За да се стигне до такива правни последици и
произнасяне по същество по предявените за разглеждане искове, ищцата е необходимо
да установи наличието на правен интерес от провеждането на заявената защита, а такъв
както вече се посочи не се открива да съществува за нея. Тук е мястото да се отбележи
и това, че между едно лице, което е избрано за член на управителен орган на
акционерното дружество и самото дружество възникват два вида правоотношения –
едното е органно, което възниква по силата на закона от решението за избора на това
лице за член на съответния управителен орган, а второто е мандатното, което възниква
2
на основание договор за управление. В този контекст когато се изследва въпроса за
наличието на правен интерес от предоставяне на определено лице да упражни
допустима защита за нищожност или незаконосъобразност на дадени решения взети от
управителен орган се съобразяват единствено правата за това лице произтичащи от
органното правоотношение. Пътят за защита на субективните права произтичащи от
мандатното правоотношение, в това число незаконосъобразното му прекратяване е
различен.
В обобщение ищцата – Т. не разполага с правен интерес от водене на които и да
е било от предявените било главни, било евентуални искове, което мотивира
настоящия състав да ги счете за недопустими и на основание чл. 130 ГПК да върне
исковата молба и прекрати производството по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 41945/04.07.2022 г., подадена от М. С. Т., с
ЕГН ********** срещу „Н.С.” ЕАД, с ЕИК ****, поради недопустимост на
предявените с нея искове и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по т.д. №
1212/2022 г. образувано по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2
състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3