№ 17888
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110169572 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу А. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, действащ лично и със съгласието на законния си
представител А. В. Т. (конституиран на мястото на починалия ответник Б. М. М.), за
установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за
изпълнение от 21.08.2018 г. по ч. гр. д. № 48446/2018 г. на СРС, 40 състав: 623,54 лева
– цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. за имот, находящ
се на адрес: гр. София, ****, ап. 13, аб. **** ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
24.07.2018 г. до окончателното плащане, 119,48 лева – мораторно обезщетение върху
главница за топлинна енергия за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г., 6,00 лева –
цена на услуга „Дялово разпределение“ за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.07.2018 г. до окончателното плащане и 1,65 лева
лихва за забава върху нея за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г.
Първоначално искът е бил предявен срещу Р. М. М. и Б. М. М., като въз основа
на исковата молба било образувано гр.д. № 20982/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в,
приключило с Решение № 20034992/10.05.2022 г., с което са изцяло уважени
предявените искове. С Решение № 6164/11.11.2024 г., постановено по в.гр.д. №
7471/2022 г. по описа на СГС е обезсилено Решение № 20034992/10.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20982/2019 г. по описа на СРС, 171 с-в по отношение на
ответника Б. М. М., тъй като същото е постановено след като този ответник е починал
и не са конституирани неговите наследници. В тази връзка и предвид указанията на
СГС, с Определение № 49277/03.12.2024 г., постановено по настоящото дело, съдът е
конституирал на основание чл. 227 ГПК като ответник в производството по гр.д. №
1
69572/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в А. Б. М., ЕГН ********** на мястото на
починалия ответник Б. М. М., който следва да извършва процесуални действия лично
и със съгласието на майка си А. В. Т..
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си
субективни права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че
един от собствениците на топлоснабдения имот е наследодателят на ответника – Б. М.
М., с квота в съсобствеността ½. Поддържа, че до имота на наследодателя на
ответника е доставена топлинна енергия в размер 1247,08 лв. за периода от 01.05.2015
г. до 30.06.2016 г., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в общ размер
на 12 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., които суми не са заплатени.
Поддържа, че наследодателят на ответника отговаря за половината от задълженията,
съобразно притежавания дял от топлоснабдения имот, поради което претендира
съответните суми. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в
размер на 119,48 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
16.07.2016 г. до 17.07.2018 г., и обезщетение за забава в размер на 1,65 лв. върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г.,
както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 24.07.2018 г. до окончателното й погасяване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, озаглавен
„Жалба“ от ответника А. Б. М., чрез неговия законен представител А. В. Т., но предвид
обстоятелството, че ответникът действа лично и със съгласието на законния си
представител отговорът следва да бъде подписан и от него лично. Поради тази
причина съдът с Разпореждане № 71667/03.05.2025 г. е дал изрични указания в тази
насока, които обаче не са изпълнени. С Определение № 28230/01.07.2025 г. съдът е
дал последна възможност ответникът да подпише лично подадения чрез майка му
отговор на искова молба, озаглавен „жалба“ в срок до първото по делото заседание,
като съдът го е предупредил, че при неизпълнение на указанията ще приеме, че
отговор в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил. В указания от съда срок отговора на
исковата молба не е подписан лично от ответника, поради което следва да се приеме,
че отговор на исковата молба не е постъпил.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32,
том I, рег. № 207, дело № 30 от 2008 г. се установява, че на 25.01.2008 г. Б. М. М. и Р.
М. М. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент
№ *****, при равни квоти. Собствениците са учредили ипотека върху така придобития
имот в полза на „Банка ДСК“ АД.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 03.06.2016 г. на ЧСИ ****,
рег. № *** на КЧСИ, по изп.д.№ 2013******* процесният имот е придобит от трето на
спора лице – ****
2
Владението върху имота, видно от приетия по делото Приемо-предавателен
протокол, е предадено на новия собственик на 12.05.2017 г., като в същия са отразени
показанията на инсталираните в имота водомери.
На 28.06.2017 г. приобретателят по публичната продан е подал заявление до
ищцовото дружество за откриване на партида за отопление на имота.
Видно от приложеното по въззивното производство Удостоверение за
наследници изх. № 1737/08.09.2022 г. Б. М. М. е починал на 21.12.2020 г. и е оставил
единствен наследник - ответника в настоящото производство А. Б. М. (л. 32 от
въззивното дело).
По делото е приета справка от СРС, видно от която в особената книга по чл. 49,
ал. 1 от Закона за наследството, под № 244/07.02.2022 г. на основание Решение №
****, постановено по гр.д. № 15524/2021 г. по описа на СРС, 37 с-в, е вписано
приемане по опис на наследството, оставено от Б. М. М., починал на 21.12.2020 г., от
наследника А. Б. М. (л.23 от делото).
Представен е Договор № **** между етажните собственици на сграда, находяща
се на адрес: гр. София, **** и третото лице - помагач „ДАЛСИЯ“ ООД, с предишно
фирмено наименование „Бруната България“ ООД, за извършване от последното на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 05.07.2001 г., както и Договор от 08.07.2011 г.,
сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост, заедно с ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за
услуга „Дялово разпределение“.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактура № **** г., издадена след
годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и
дължимата цена за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. за сумата от 1133,49 лв.,
извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за
периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2016 г. и общата фактура, както и индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за процесния период, изготвена от третото
лице-помагач и констативни протоколи за неосигурен достъп.
Според заключението на вещото лице инж. М. М. К. - Х. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „Бруната България“ ООД. За изравнителния
период 2015-2016 г. на определените две дати за отчет (14.04.2016 г. и 23.04.2016 г.) на
уредите за дялово разпределение в сградата не е осигурен достъп в ап. 13, аб. **** за
което е съставен констативен протокол. Вещото лице е установило, че на абоната не се
начислява топлинна енергия за отопление на имот, а е начислена ТЕ, отдадена от
3
сградната инсталация в зависимост от пълния отопляем обем 193 м и този на СЕС
3
3521 м, както и за битово горещо водоснабдяване за четири обитателя по норма за
разход. Според заключението начислените суми за периода по прогнозни данни са на
стойност 1409,09 лв., а след годишното изравнение на стойност 1133,48 лв. за периода
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Сумата от 158,90 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.06.2016 г. е начислена по прогнозни данни. Вещото лице е установило, че за
периода общият топломер в абонатната станция е преминал периодично метрологичен
3
контрол, съгласно Закона за измерванията.
Според заключението на вещото лице Б. С. М. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период за реално консумирана
топлинна енергия са 1247,05 лв., след годишното изравнение за период 2015/2016 г.,
като само да периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1133,46 лева, а за
период от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер на 158,90 лв. само за БГВ. Дължимата
законна лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.07.2018 г. –
254,22 лв. Вещото лице е установило, че за имота е начислено възнаграждение за
услуга дялово разпределение по 1 лев месечно и е останала неплатена сума в общ
размер на 12 лв. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г., а законната лихва върху
тази сума за периода 30.07.2015г. – 17.07.2018 г. е в размер на 2,96 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени
доказателства (Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том I, рег. № 207,
дело № 30 от 2008 г. се установява, че на 25.01.2008 г.), може да се обоснове извод, че
наследодателят на ответника - Б. М. М., като собственик на ½ ид.част на процесния
имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно
същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за
посочения в исковата молба период и същият носи отговорност за задълженията,
свързани с доставка на топлинна енергия в имота до размера на притежаваните права.
Ответникът А. Б. М., в качеството си на единствен наследник на Б. М. М. и заместил
последния в хода на делото, отговаря изцяло за задължението на своя наследодател.
4
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач
„ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая, предвид липсата на спор между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства (фактура, счетоводна справка, изравнителна сметка и
5
талон за отчет), както и от неоспореното заключение на СТЕ, което съдът възприема
изцяло като пълно и обосновано, беше доказано, че за процесния период в имота на
ответника (неговия наследодател) е доставена топлинна енергия на стойност 1247,08
лв. Ответникът отговоря за половината от това задължение, съобразно притежаваната
от неговия наследодател квота в съсобствеността, а именно за сумата от 623,54 лв.
Същият не твърди, за това и не сочи доказателства, че е заплатил така дължимата
сума. Следователно предявеният иск за доставена топлинна се явява основателен в
пълен размер.
Възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника,
доколкото не е надлежно– не е подписано лично от ответника и със съгласието на
законния си представител, то не следва да бъде разглеждано, доколкото съдът е приел,
че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия до дата
27.06.2016 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите
условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от
2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.),
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. Доколкото доказателства за
датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата на дружеството
липсват по делото, съдът намира, че ответникът, респективно неговият наследодател
не е изпаднала в забава, поради което предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ действащи до
27.06.2016 г. и съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител и приложения по
делото ценоразпис, потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикатора за разпределение на разхода за отопление, водомери за
топла вода, поддържка на монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална
сметка в размер на 12 лв. годишна пакетна цена с ДДС или по 1 лев месечно. Видно от
представената по делото справка и заключението на ССчЕ начислената цена за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. е в размер на 12 лв. и същата
не е заплатена. Ответникът отговаря за половината от дължимото възнаграждение за
дялово разпределение, или за сумата от 6 лв., поради което предявеният иск се явява
изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
6
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 15,02 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 33,56 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство при първото и второто разглеждане на делото, съобразно уважената част
от исковете. Същият е сторил разноски в размер 30,26 лв. държавна такса, 250 лева
платен депозит за СТЕ, 250 лева платен депозит за ССчЕ, 670,18 лева дапозити за
особен предтавител и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От така сторените разноски за
ответника в настоящото производство следва да се отнесат половината, доколкото при
първото разглеждане на делото е имало още един ответник, за който делото е
приключило с влязло в сила решение и същото е поело поливаната от разноските.
Следователно за производството срещу ответника сторените от ищеца разноски са
650,22 лв. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди съответна
част, а именно сумата от 545,30 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
лично и със съгласието на законния си представител А. В. Т. (конституиран на мястото
на починалия ответник Б. М. М.) ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 623,54 лева – цена на топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.06.2016
г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ап. 13, аб. **** ведно със законната
7
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 24.07.2018 г. до окончателното плащане и сумата 6,00 лева – цена на
услуга „Дялово разпределение“ за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2018
г. по ч. гр. д. № 48446/2018 г. на СРС, 40 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 86 ЗЗД, срещу А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ лично и със съгласието на законния си представител А. В. Т. (конституиран
на мястото на починалия ответник Б. М. М.), за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение от 21.08.2018 г. по ч. гр. д. № 48446/2018 г. на СРС, 40 състав в
частта за сумата 119,48 лева – мораторно обезщетение върху главница за топлинна
енергия за периода от 16.07.2016 г. до 17.07.2018 г. и за сумата 1,65 лева лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2016 г. до
17.07.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ лично и със
съгласието на законния си представител А. В. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 33,56 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 545,30 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „ДАЛСИЯ“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8