Решение по дело №2477/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 476
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20217050702477
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2023г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

                      

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело 2477/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

                               

 

     Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Образувано е по жалба на ЕТ“ К. холидейс – Ж.Г.“, чрез адв.К.М. против РА № Р-03000320006826-091-001/09.06.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/13.09.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което на търговеца са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че стоката закупена от Метро е за лично ползване на семейството на  Ж.Г.; твърди, че в РА липсват мотиви, от които да стане ясно защо е прието, че къщата за персонал, изградена през 2019г. изцяло се ползва за лични нужди; по отношение продажбата на имота в с.Яковци и продажбата на автомобил ** **, счита че не са налице предпоставките за приложение на чл.16 ал.1 от ЗКПО. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи.  Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно приложения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320006826-020-001/11.11.2020г., изменена със ЗВР № Р-03000320006826-020-002/18.02.2021г. 

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000320006826-092-001/28.04.2021г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях.

Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000320006826-091-001/09.06.2021г., с който на ЕТ К. холидейс – Ж.Г.“ за ревизирания данъчен период 2019г. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС, както и лихви за забава.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 169/13.09.2021г. го е потвърдил като законосъобразен и обоснован.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По материално-правната законосъобразност на РА:

 

І. По отношение стоките закупени от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД.

В хода на ревизията е изготвено ИПДСПОТЛ и изпратено по пощата до „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, с което са изискани копия на всички фактури, с получател ЕТ „К. холидейс - Ж.Г.", ЕИК *********, както и обяснения относно мястото и лицата, получили доставките към ЕТ /л. 129-131/. В отговор, от дружеството-доставчик е получено обяснение и копия на издадените фактури на посочения едноличен търговец с вх. № Вх-2128/26.02.2021г. /л. 106-128/. Получените документи и обяснения са описани подробно на стр. 13-14 от РД.

Част от стоките, закупени по 6 фактури на обща данъчна основа 1 474.11лв. са приети за покупки във връзка с извършваната дейност от ЗЛ, а друга част от стоките с обща данъчна основа в размер на 923.38лв., са приети за покупки за лични нужди на семейството на ревизираното лице и не са свързани с извършваната дейност.

Въз основа на тези незаприходени стоки в счетоводството на РЛ и предвид установената надценка между отчетените приходи по сметка 702 - Приходи от продажба на стоки и изписаната отчетна стойност на продадените стоки за 2019г. в размер на 135%, при ревизията е изчислен неотчетен приход от продажба на стоки в размер на 1 990.05лв., а не както е посочено в жалбата – 2578.78лв. Поради това, на основание чл.78 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на търговеца за 2019г. със сумата от 1990.05лв.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразно; изразява несъгласие с изводите на ревизиращия орган, че стоките по процесните 6 фактури са за търговската му дейност; тези стоки не са били заведени в счетоводството на ЕТ, поради това, че са били за лично ползване.

Съдът намира жалбата в тази част за основателна.

Съгласно чл.78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Видно от процесните фактури, описани на стр.3 в РА с тях са били закупени такива количества стоки, за които не може да се направи извод, че не са за лично ползване на семейството на Ж.Г.. Вярно, че същите са закупувани с фирмената Метро карта на ЕТ, но това обстоятелство не е достатъчно за да се направи извод, че стоките са за търговската дейност на ЕТ. Наред с това, видно от датите на процесните фактури, стоките са закупувани през голям период от време, а и не са в големи количества, както твърди ревизиращия орган. Не става ясно как ревизиращите органи са приели, че стоките не може да са за лично ползване, като няма данни да са извършвали експеримент какво количество от различни храни може да изконсумира едно 4-членно семейство. По отношение определената от органа надценка, дори не се съдържа обосновка в ревизионния акт, за това как е определена.

ІІ. По отношение ползването на „Къща за персонал“, въведена в експлоатация на 14.03.2019г.

В хода на ревизията е установено, че от предприятието на ЕТ е изградена нова сграда „Къща за персонал” със ЗП 128кв. м., въведена в експлоатация на 14.03.2019г. съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2/14.03.2019г. /л. 80-81 гръб/. Констатирано е, че в представените - счетоводен амортизационен план /л. 56/ и данъчен амортизационен план /л. 55/ на търговеца, къщата е въведена на 31.03.2019г. под инв. № 21 с наименование „Къща за гости 2“, а през м. ноември е продадена на „Козирог 16” ЕООД. Обща амортизируема стойност на къщата 103 262.76лв., начислени амортизации, посочени в увеличение и намаление на ФР - 2 409.40лв.

Органите по приходи са установили, че ревизираният търговец е декларирал лично ползване на къщата за персонал - 15%, като в изготвена справка от ревизираното лице са посочени разходи, отнасящи се за личното ползване в размер на 725.67лв., в т.ч.: 361.41лв. амортизации; 309.43лв. разходи за ток; 41.32лв. - вода и 13.51лв. телефон.

Ревизиращите органи са приели, че къщата за персонал, изградена през 2019г. се използва изцяло от Ж.Г., двете й деца и бащата на децата П.С.. Независимо от факта, че Ж.Г. полага личен труд в ЕТ, бащата на децата й -П.С. и другите две лица са в трудови правоотношения с ЕТ, това не променя установеното, че къщата за персонал и посочените разходи, свързани с експлоатацията й не са свързани с дейността на ЕТ. Направен е извод, че в случая се касае за предоставяне за ползване на стопански активи на предприятието на ЕТ за лични нужди на собственика и на персонала.

В резултат на това с РА със сумата в размер на 2 409.40лв. е увеличен счетоводният финансов резултат за 2019г. на ЕТ, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Счетоводният финансов резултат на ЕТ е увеличен на същото основание /чл.26, т. 1 от ЗКПО/ и с отчетените разходи за лични нужди за електроенергия, вода и телефон в размер на 364.26 лв., на база изготвена справка от самото лице, която е приета от ревизиращия екип.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че в РА липсват мотиви, от които да стане ясно защо е прието, че къщата за персонал, изградена през 2019г. изцяло се ползва за лични нужди; наред с това къщата за персонал е била обитавана и от назначените по трудов договор лица.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна.

Съгласно чл. 58 ал.1 от ЗКПО, начисляване на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизуем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане на експлоатация следва да е документално обоснована и тя не може да бъде по-рано от установеното в нормативен акт, но не следва автоматично от този нормативен акт. Под документалната обоснованост за начисляване на данъчна амортизация се имат предвид доказателства, че активът се използва за извършваната дейност от търговеца.

Както е посочено в РА, касае са за къща за персонала, поради което не може в нея да бъдат настанявани гости и курортисти. Тя се състои от един апартамент и две студия, като Ж.Г., двете й деца и техния баща П.С. обитават само апартамента. Единствено част от къщата за персонала е ползвана за лични нужди, поради което е декларирано лично ползване от 15%.  Следва да се има предвид обстоятелството, че П.С. е бил същевременно назначен като барман по трудов договор от 01.06.2016г. Самата Ж.Г. е полагала личен труд при осъществяване на търговската й дейност като ЕТ (тя е посрещала гостите, изпълнявала е задълженията на камериерка, градинар, сервитьор и други при необходимост) и на това основание също има право да ползва посочения имот. Обстоятелството, че децата на Ж.Г. са обитавали временно апартамента не го прави използван изцяло за лични нужди на семейството. Колкото до П.С., независимо от това, че е баща на двете деца на ЕТ, същият е обитавал къщата в качеството си на част от неговия персонал. 15-те %, декларирани като лично ползване, се отнасят до ползването на част от апартамента от двете деца, което е напълно достатъчно. Вън от горното по време на ревизирания период къщата е била обитавана и от назначените по трудов договор лица М. Й. Й., назначена с договор от 07.08.2018г. като помощник готвач, и А. И.С., назначена с трудов договор от 25.04.2018г. готвач.

В ревизионния акт липсват мотиви, от които да се разбере защо не е прието, че 85% от къщата за персонал безспорно се е ползвала именно за тази функция, а останалите 15% са заделени за съжителстващите с майката-ЕТ и бащата- неин служител и двете деца.

ІІІ. По отношение извършената от жалбоподателя продажба на недвижим имот на „Козирог 16“ ЕООД.

В хода на ревизията е установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **/07.11.20**г. ЕТ „К. холидейс - Ж.Г.” прехвърля на „Козирог 16" ЕООД със собственик П. К. С., следния свой недвижим имот, находящ се в с. Яковци, с.о. Донковци, местност „Попски трап”, община Елена, област Велико Търново, а именно: Поземлен имот с идентификатор 87326.141.1 и площ 2 967кв.м.трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, заедно с построените в имота: 1. Сграда с идентификатор 87326.141.1.1 с трайно предназначение Хотел със ЗП - 213кв. м. с два надземни етажа; 2. Сграда с идентификатор 87326.141.1.2, предназначена за обществено хранене със ЗП 187кв.м. с 1 надземен етаж; 3. Сграда с идентификатор 87326.141.1.3 със ЗП 128кв. м. с предназначение- Друг вид сграда за обитаване. Общата продажна цена е 137 100лв. без ДДС. За продажбата е издадена фактура № 256/07.11.19г. с данъчна основа 137 100лв. и ДДС 27 420лв.

С ф-ра № 257/07.11.2019г. е документирана продажба на „Козирог 16" ЕООД на следните активи: Пречиствателна станция за 2 200лв.; Пелетен котел комплект 1 и 2 за 2 000лв.; Снегорин за 300лв.; Басейн за 5 200лв.; Ограда и вертикална планировка за 23 200лв. и Къща за пелети за 100лв. или всичко за 33 000лв. без ДДС /л. 135/.

С ф-ра № 258/07.11.2019г. е документирана продажба на „Козирог 16" ЕООД с предмет на доставка „Обзавеждане къща за гости и снек бар" с данъчна основа 31 044.79лв. и ДДС 6 208.96лв. /л. 135 гръб/.

Констатирано е, че едноличен собственик и управител на „Козирог 16" ЕООД е П. К. С. - баща на децата на Ж.Н.Г., с когото същата живее на семейни начала в къщата за персонал към комплекса.

При преглед на документите и съгласно приложени САП и ДАП /л. 55-56/, е установено, че къщата за гости е придобита на 30.04.2016г. с амортизируема стойност 288 403.29 лв.; снекбарът е придобит на 30.04.2016г. с отчетна /амортизируема/ стойност 99 391.79лв.; къщата за персонал е придобита на 31.03.2019г. с амортизируема стойност 103 262.76лв.; пречиствателната станция е придобита на 30.04.2016г. с амортизируема стойност 11 550лв., „обзавеждане къща за гости” е придобито на 30.04.2016г. с амортизируема стойност 27 118.87 лв.; „обзавеждане снек бар" е придобито на 30.04.2016г. с амортизируема стойност 12 660,41 лв., „обзавеждане рецепция" е придобито на 31.08.2016г. с амортизируема стойност 1650.00 лв., пелетен котел комплект е придобит на 31.10.2016г. с амортизируема стойност 2 666.67лв.; снегоринът е придобит на 31.01.2017г. с амортизируема стойност 999.17лв.; пелетен котел комплект 2 е придобит на 31.10.2017г. с амортизируема стойност 2 855лв., басейнът е придобит на 30.04.2017г. с амортизируема стойност 53 305.90лв.; оградата и вертикалната планировка са придобити на 30.04.2017г. с амортизируема стойност 65 913.72лв., къщата за пелети е придобита на 30.11.2018 г. с амортизируема стойност 1 218,33 лв.

Установено е, че комплексът е изграден с получено финансиране от ДФ „Земеделие" в размер на 279 068,98лв., преведени на 07.12.2015г. по Договор № 04/311/00814/06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Общата амортизируема стойност на горепосочените продадени активи е 670 995,91лв., предвид което от ревизиращите органи е формиран извода, че процесните имоти са продадени на многократно занижени цени, в противоречие с пазарната логика, като са приели, че сделките са предприети с цел отклонение от данъчно облагане.

За законосъобразното определяне на данъчната основа на приходите от горепосочените сделки през ревизираната 2019 г., са предприети процесуални действия за установяване на данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат. В хода на ревизионното производство с Акт за възлагане на експертиза № Р-03000320006826-01-001/01.04.2021г., на основание чл. 63 от ДОПК е възложена експертна оценка на недвижими имоти, предмет на продажба по НА № **, том 3, per. № 2514, дело 410 от 20** г. и ДМА, предмет на продажба по издадени фактура № 257/07.11.2019 г. и фактура № 258/07.11.2019г.

В т. 2 от Акта за възлагане на експертизата е посочено, че пазарната цена следва да бъде определена при спазване на методите, регламентирани в Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане методите за определяне па пазарните цени. При изготвяне на експертизата да се уточни дали посочените стойности са с включен ДДС /л. 188-189/.

Извършването на експертизата е възложено на Л. В. със сертификати за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти и за оценка на машини и съоръжения /л. 175-176/.

Експертизата е получена в ТД на НАП Варна. ИРМ Шумен с вх. № 1055-18/ 19.04.2021 г./л. 169-187/.

С изготвената експертиза е определена пазарната цена на База за отдих „К.", състояща се от сгради, съоръжения и оборудване към 07.11.2019 г. в размер на 460 900лв. без ДДС. В Експертизата подробно са описани вида и характеристиката на обектите, предмет на извършената оценка. Използвани са два метода по Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на недвижимите имоти - методът на увеличената стойност /МУС/ и методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци /МСННУ- При определяне на крайната пазарна стойност, резултатите от двата метода са претеглени в съотношение 20:80 съответно за МУС и МСНЦ. като оценките по различните методи са изложени в отделни таблици.

Определянето на пазарната стойност на обзавеждане, оборудване, машини и съоръжения е определена въз основа на първоначалната им отчетна стойност, след приспадане на физическото износване /амортизации/, функционална, технологична и икономическа обезценка/л. 178/.

Крайната пазарна цена на оценяваните имоти и принадлежащите съоръжения, оборудване и обзавеждане е определена в Таблица на стр. 176 от преписката и възлиза на 460 900лв.

В хода на ревизията с придружително писмо JM Р-03000320006826-ПРД-024- И/ 22.04.21 г., от ревизираното лице по електронен път е изпратена експертиза, извършена от оценител М. Н. С. на 30.10.2019 г./л. 83-92/.

След преглед на оценката, ревизиращите органи са установили, че за определяне пазарната цена на комплекса са използвани метода на възстановителната стойност и метода на пазарната стойност. Определена е пазарна цена на недвижимите имоти, в т.ч. сгради и земя в размер на 318 600лв. без ДДС и пазарна стойност на машини, в общ размер на 4 500лв. без ДДС, или обща пазарна стойност в размер на 323 100лв. без ДДС.

Предвид, че експертната оценка, представена от ЗЛ, не е изготвена в съответствие с ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, ревизиращите органи не са приели същата за целите на установяване размера на отклонението от данъчно облагане с процесната сделка. Същата експертна оценка обаче е приета като доказателство за наличие на отклонение от данъчно облагане при продажба на активи на значително по- ниски цени от пазарните и като допълнително доказателство за наличие на предпоставките за приложение на чл. 16 от ЗКПО.

На стр. 22-27 от РД са подробно изложени установените обстоятелства и начина за изчисляване размерът на отклонението от данъчно облагане с процесиите сделки по фактури № 256/07.11.2019 г., № 257/07.11.2019г. и № 258/07.1 1.2019 г.

Установен е отчетен приход от продажба на активи в общ размер на 200 844.79лв. без ДДС. Същите са с пазарна стойност в размер на 460 900.00лв.

Във връзка с гореизложеното с РА е извършено увеличение на СФР със сумата от 259 755.21лв. на основание чл. 16 ал. 1 от ЗКПО.

Жалбоподателят оспорва горните изводи; изразява несъгласие с размера на определената с РА пазарна стойност.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

С цел оборване констатациите в РА, по искане на жалбоподателя са допуснати две съдебно оценителни експертизи първоначална и допълнителна. Съдът кредитира вариант 2 на повторната СОЕ на вещото лице Д.Д., който е по Наредба № Н-9/14.08.2006г. Приема, че определената пазарна цена на обектите предмет на процесните сделки е в съответствие с чл. 5, 7, 8, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., поради което следва да се използва за определяне и на дължимите данъчни задължения.

ІV.По отношение продажбата на автомобил ** ** по фактура № 246/03.10.2019г.

В хода на ревизията е установено, че търговецът е извършил продажба на лек автомобил ** ** на П.С., като е издадена фактура № 246/ 03.10.2019г. с данъчна основа в размер на 833.33лв. и ДДС в размер на 166.67лв. Установено е, че от страна на ревизираното лице е представен договор за продажба на МПС от 03.10.2019г. /л.161 /. При анализа му е констатирано, че застрахователната стойност на лекия автомобил е в размер на 3 900лв. Поради това е прието, че продажната цена е многократно намалена от тази по застрахователната стойност на МПС. В РА като неотносим към спора е преценен представения от ревизираното лице Договор за продажба на МПС от 16.10.2017 г./л. 218/, предвид валидността на пазарната цена към момента на извършване на покупко-продажбата.

На основание горното с РА е приета за пазарна цена на автомобила, неговата застрахователна стойност от 3 900лв. посочена в договора за продажба от 03.10.2019г. В резултат на което е установено отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 16. ал. 1 от ЗКПО в размер на 3066.67лв., определено като разлика между пазарната цена на актива и отчетения приход от продажбата му в счетоводството на ЕТ /3 900лв.- 833.33лв./.

Жалбоподателят оспорва горните изводи; счита за несъстоятелен извода за данъчно отклонение.

Съдът намира жалбата и в тази част за основателна.

Съгласно пap. 1. т. 19 на ЗМДТ „Застрахователна стойност“ на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.

В конкретния случай застрахователната стойност посочена в договора за продажба от 03.10.2019г. Приел е за неотносим договораза покупка от 16.10.2017г., в която е посочен размер на застрахователната стойност от 600лв. След като не се е снабдил със съответните удостоверения издадени от лицензиран застраховател по реда на посочения  в § 1, т. 19 от ДР на ЗМДТ, ревизиращият ортган не е изпълнил задължението си, да установи по надлежния ред застрахователната стойност на автомобила.

V.По отношение задълженията по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г. в жалбата не са изложени никакви възражения. Предвид на това, че процесния РА се обжалва изцяло, съдът следва да се произнесе и по тези задължения, тъй като те са свързани с покупките на стоки от Метро Кеш енд Кери, описани в точна І от настоящото решение, предвид изложеното в нея съдът намира жалбата в тази част за частично основателна.

По делото са допуснати и приети две съдебно счетоводни експертизи – първоначална и допълнителна. Съгласно заключението на първоначалната експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно дадено ако бъде уважена жалбата по отношение допълнително определените приходи от продажби на стоки, закупени от Метро кеш енд Кери България то следва да се коригира задължението по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г., като същото следва да бъде в размер на 413.59лв. – главница и лихва в размер на 62.15лв.

По отношение задълженията по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ съгласно заключенията на вещото лице се получава отрицателен данъчен финансов резултат / данъчна загуба/ и не се формира данъчна основа за облагане.

Предвид горното, РА като незаконосъобразен следва да се отмени в частта, в която са определени задължения по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2019г. изцяло, а по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г.  / частично/ съобразно заключението на вещото лице, а именно за разликата над 413.59лв. до определения с РА размер от 1106.42лв. – главница и над 62.15лв. до определения с РА размер от 166.28лв. – лихви. 

Съобразно изхода на спора, основателни се явяват направените от страните искания за присъждане на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Съобразно представеният от жалбоподателят списък по чл.80 от ГПК направените от него разноски са общо в размер на 2375лв. /адвокатски хонорар, депозити за в.л./, установени по делото със съответните писмени доказателства. Предвид изложеното, с оглед размера на уважената част от общия интерес – 2303.75лв. Юрисконсултското възнаграждение, определено съобразно обжалвания размера на задълженията, за който жалбата е неоснователна /475.74/ и разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 400лв.

Воден от горното, съдът

 

                  Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ РА № Р-03000320006826-091-001/09.06.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/13.09.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта, в която на ЕТ“ К. холидейс – Ж.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район М. № *** вх.1 ет.1 ап.3, представляван от Ж.Н.Г. са  определени следните данъчни задължения: 1. Данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 16 657лв. – главница и 1591.80лв. - лихви; 2. Данък по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г. за разликата над 413.59лв. до определения с РА размер от 1106.42лв. – главница и над 62.15лв. до определения с РА размер от 166.28лв. – лихви. 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“ К. холидейс – Ж.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район М. № *** вх.1 ет.1 ап.3, представляван от Ж.Н.Г. против РА № Р-03000320006826-091-001/09.06.2021г. на органи по приходите при Тд на НАП – Варна, потвърден с Решение № 169/13.09.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта, в която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м.11.2019г. в размер на 413.59лв. – главница и 62.15лв. – лихви.

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ“ К. холидейс – Ж.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район М. № *** вх.1 ет.1 ап.3, представляван от Ж.Н.Г. съдебно-деловодни разноски в размер на 2303.75лв. /две хиляди триста и три лева и 75ст./.

ОСЪЖДА  ЕТ“ К. холидейс – Ж.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район М. № *** вх.1 ет.1 ап.3, представляван от Ж.Н.Г. да заплати на Дирекция “ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП сумата от 400лв. / четиристотин/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: