Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, пети
състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елица Орманова
и при участието на секретаря Бояна
Костова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 444 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 150 СК.
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 СК от М.И. , ЕГН **********, като
майка и законен представител на малолетния В.М.П., ЕГН **********,***, срещу М.П.М.,***,
увеличение на издръжка.
Наведени са твърдения в смисъл, че присъдената с решението
по гр.д. № 1054/2014 год. на РС – Лом месечна издръжка, в размер на 120 лв. за
детето В. е вече крайно недостатъчна да покрива нарасналите му нужди. От тогава
са изминали повече от 5 години. Налице е
съществена промяна на условията, при които е бил определен досегашният размер
на издръжката – променили са се нуждите
на детето с оглед неговото израстване, минималният законово установен размер е
увеличен, налице е намаляване възможностите за издръжка от страна на майката
предвид раждането на още едно дете, както и намаляване на доходите на майката в
сравнение с тези, които е получавала при определяне на издръжката. От друга страна се твърди, че ответникът
работи и получава доходи и има възможност да заплаща издръжка в по-висок
размер.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката,
определена по гр.д. № 1054/2014 год. на РС – Лом, като осъди ответника да
заплаща на ищцата, като майка и законен представител на малолетното им дете В.М.П.
месечна издръжка от 200 лв., ведно с
всички законни последици до настъпване на предпоставки за изменение или
прекратяване на издръжката.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
В съдебно заседание ищцата М.И.
, майка и законен представител на малолетния В.М.П., редовно призована, се
явява и се представлява от адв. Н.Арсенов, МАК,
който поддържа иска и моли да бъде уважен в цялост. Претендира разноски.
Ответникът М.П.М., редовно
призован, се явява и се представлява от адв.Н.Кръстев, който заявява, че искът
не се оспорва по основание, а само досежно размера.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” – Лом не изпращат представител в съдебно заседание.
В постъпилия по делото социален
доклад се изразява становище, че детето се нуждае от подсигуряване на
необходимите средства, чрез които да се поддържат нормални условията за
отглеждане и възпитание, осигуряване на здравословна и разнообразна храна, на
подходящо облекло, подобряване на материалните условия, при които живее то.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съобразно чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
Страните са родители на малолетния В.М.П., ЕГН **********, род. *** год. С Решение № 7 от 07.01.2015 год., по
гр.д. № 1054/2014 год. по описа на ЛРС съдът е прекратил с развод сключения
между страните граждански брак и утвърдил постигнатото между тях споразумение,
по силата на което бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка от 120 лв.
на малолетния В. чрез неговата майка. Към
момента на постановяване на посоченото решение В. е бил дете на седем години. Сега
е на почти тринадесет години и видно от приложеното по делото удостоверение и
от социалния доклад, същият е ученик в 6-ти клас в Първо основно училище „Никола Първанов“,
гр.Лом.
Видно от социалния доклад, детето няма специални образователни потребности извън обичайните за
възрастта. Няма здравословни проблеми. Непосредствените грижи по отглеждане и
възпитание на детето се полагат от майката. Бащата редовно е изплащал определената
издръжка, поддържа редовни контакти с детето.
Майката е представила с исковата молба удостоверение за
брудния доход, който е получила от трудово правоотношение за периода от
м.02.2019г. до м.12.2019г., вариращо от 47,97 лева до 98,22 лева бруто. Видно от удостоверение на ТП на
НОИ –гр.Монтана същата е получила от обезщетение за бременност и раждане средно
месечно 569, 90 лева за период от 13 месеца, считано от м.02.2019г. до
м.01.2020г. вкл. Получила е месечни помощи за
отглеждане на деца през м.05.2020г. в размер на общо 135 лв. за трите си деца,
както и 380 лева за обезщетение, видно от направена справка в системата на АСП, което е посочено в социалния доклад.
Бащата е представил като доказателства две удостоверения,
издадени от работодателя на същия – „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ПТП – София.
В едното от тях – удостоверение за брутен доход, е посочено брутното трудово възнаграждение,
получавано ответника, което варира от 1503,44 лева до 2055,14 в рамките на
дванадесет месеца, считано от м.март, 2019г. до м.февруари, 2020г. като средно
месечно брутното възнаграждение през този период възлиза на 1 777, 56
лева. Второто удостоверение съдържа данни за нетното възнаграждение, получавано
от ответника, след приспадане на осигурителни вноски и данък, както и след приспадане
на вноски по банкови кредити и за присъдени суми за издръжка. Така сумата по второто удостоверение
варира за период от една година от м.март, 2019г. до м.февруари, 2020г. от
1127,62 лева до 1378,12 лева.
От правна страна:
Съобразно установеното от
фактическа страна, съдът прави извод за основателност на предявения иск, поради
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 150 от СК.
Изменение на предходно
определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание
чл. 150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната
издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във
възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на
родителя, полагащ грижи за детето. Касае се до промяна в обстоятелствата досежно
нуждите и оттам – размера на безусловно дължимата се издръжка на дете, което не
е пълнолетно и следователно единствената му възможност, без алтернатива, за
издръжка е осигуряваната му такава от неговите родители.
От определяне на досегашната
месечна издръжка в размер на 120,00 лв. за детето В. са изминали повече от пет години, през който период от
време потребностите му, с оглед неговото израстване и нуждата от повече парични
средства за облекло, храна и обучение, трайно са се увеличили. Променен е и нормативно определеният
минимум на издръжката в сравнение с минимума, при който е била определена по
гр.дело №1054/2014г. – 85,00 лв. е бил тогава, когато размерът на минималната работна
заплата за страната е бил 340 лв., считано от 01.01.2014г.- до 31.12.2014г. Относно
размера на издръжката съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.142,ал.2 от СК,
съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от
минималната работна заплата за страната, или 152,50 лв. към момента. Следователно от определянето
й с решение по гр.дело №1054/2014г. на ЛРС е настъпило законово изменение на
размера й.
Предвид горното съдът приема, че е налице трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на
издръжката, което е предпоставка за уважаване на предявената искова претенция с
правно основание чл. 150 от СК. Увеличените нужди на детето обосновават и
по-голям размер на необходимата му издръжка, която следва да се поеме от
двамата родители.
И двамата родители са в
трудоспособна възраст и са работоспособни.
Бащата няма други низходящи, на
които да дължи издръжка, докато майката има още едно родено дете – , на около 1
година.
Доходите на майката са били около 70 лева брутно месечно трудово възнаграждение
за периода от м.02.2019г. – м.12.2020г. и от обезщетение за бременност и
раждане – средно месечно 569, 90 лева за период от 13 месеца, считано от
м.02.2019г. до м.01.2020г. вкл.
Бащата е представил две удостоверения, издадени от
работодателя на същия – БДЖ – Товарни превози ЕООД, ПТП – София. В едното от
тях – удостоверение за брутен доход, е посочено брутното трудово
възнаграждение, получавано ответника, което варира от 1503,44 лева до 2055,14 в
рамките на дванадесет месеца, считано от м.март, 2019г. до м.февруари, 2020г.
като средно месечно възлиза на 1 777, 56 лева. Второто удостоверение,
вместо да представи по нагледен начин нетното трудово възнаграждение,
получавано от ответника, след удържане на задължителните осигурителни вноски и
данък по ЗЗДФЛ, съдържа данни за нетно възнаграждение, получавано след
приспадане не само на осигурителни вноски и данък, но и приспадане на вноски по банкови кредити и за присъдени суми за
издръжка. Така сумата по второто удостоверение варира в период от една
година от 1127,62 лева до 1378,12 лева. Предвид това, че от второто удостоверение е
виден чистият доход, който ответникът получава след удръжките на вноски по
кредити и на издръжки за деца, съдът не следва да основава фактическите си
изводи за получаваното месечно възнаграждение от ответника на базата на това
удостоверение. Това е така, защото кредитните задължения на ответника са ирелевантни
към законовото задължение на същия да предоставя издръжка на детето си, още
повече, че по делото липсват доказателста за какви нужди на ответника са
сключени индикираните кредити – дали за задоволяване на жизнено необходими
негови нужди /здравословни и др./, дали за да си закупи например луксозен
автомобил, като съдът няма как да направи такава преценка. Поради това следва
въз основа на удостоверението за брутен доход да се направи преценка за
получавания от ответника нетен доход, след като не бе представено коректно
удостоверение за нетния доход. От същото е видно, че средномесечният брутен
доход, получаван от ответника в рамките на дванадесет месеца, считано от
м.март, 2019г. до м.февруари, 2020г., възлиза на 1 777, 56 лева. Личната вноска за фонд „Пенсии“ за ДОО за
2020г. за роден след 1959г. е 6,58 %, за безработица – 0,4%, за ДЗПО в УПФ –
2,20 %, за ЗО – 3,20%, за ОЗМ – 1,4 %. Следователно 13,78 % са общо осигурителните
вноски, или 244,94 лева месено /върху средномесечното възнаграждение, прието за
1777,56 лева/. След приспадане на осигурителните вноски възнаграждението остава
1532,62 като върху него се начислява данък по ЗДДФЛ 10 %, или 153,26 лв. като
1379,36 лева остава чистият доход. Междувпрочем в социалния доклад е посочен
нетен доход, заявен от ответника, в размер около 1400 лева, т.е. изчисленията
на пълномощника на ищеца в пледоарията му са прибилизително точни. Така от този доход - 1379,36
лева ответникът заплаща издръжка за двете си деца, определена с
решението по гр.дело №1054/2014 на ЛРС в размер на 260,00 лева общо и
следователно му остават 1119, 36 лева нетно. Видно от спорното удостоверение,
представено от ответника, за нетния му доход, последният осреднено възлиза на 1179,28 лв.,
т.е. малко повече от направеното изчисление и следователно не е налице
„подвеждане“ на съда с това удостоверение, а по-скоро некоректно е съставено от
работодателя. Въпреки това, следва нетният доход на ответника да се приеме, че
възлиза на около 1400 лева месечно като въз основа на него ще се преценява
размера на издръжката, която следва да се определи. Да се преценява върху
получавания брутен доход размера на издръжката, независимо от наличие на
подобна нерезонна съдебна практика, е нереалистично и не отчита действителните
доходи на лицето, което дължи издръжка. Идеята на закона е да се определи
реалната възможност на лицето да дава издръжка, а не някаква химерична такава.
Съдът отчита и обстоятелството,
че майката упражнява родителските права и полага непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето.
За това, преценявайки в конкретния случай увеличените потребности на детето и материалните възможности на
неговите родители, съдът счита, че минималната месечна издръжка, необходима да покрие елементарните му житейски нужди е 300
лв. месечно. Предвид установеното по делото за възможностите на страните, от
тази сума издръжката, която бащата следва да
заплаща за сина си В., е в размер на 200,00 лв. месечно. Това е така, защото нетният
доход на бащата е около два пъти по-голям в сравнение с този на майката. Останалите
100 лв. месечно, необходими за издръжката на детето, ще следва да се поемат от майката. Приоритетното парично участие
на бащата е обусловено от обстоятелството, че майката поема и непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Не без значение е и това, че
майката се грижи общо за три деца, докато ответникът дължи издръжка на две
деца.
Увеличеният размер на
издръжката следва да се дължи от деня на предявяване на иска 05.03.2020 г., ведно със
законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска за месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законовите основания за изменението или
прекратяването й.
Тъй като ответникът чрез пълномощника
си заявява в съдебно заседание, че би могъл да заплаща издръжка за детето си в
размер на 180 лева, то спорен се явява размерът от 180 лева до претендирания
размер от 200 лева. Съдът счита, че с получавания от ответника нетен месечен
доход от около 1400 лева, той може да изплаща издръжка в размер на 200, 00 лева
за малолетното си дете, като ще му останат средства за изплащане на издръжка и
на другото му дете – Цветелина Петрова, на което също дължи издръжка съгласно
представеното съдебно решение по гр.дело №1054/2014г. на ЛРС. Това е така, защото не се събраха данни
ответникът да издържа други низходящи, освен децата му от брака с М. . Не се
събраха доказателства за влошено здравословно състояние или други
обстоятелства, явяващи се пречка да заплаща издръжка в претендирания размер. Поради
това претенцията следва да се уважи в цялост.
В заключение следва да се
отбележи, че едва ли има съдебен състав, който с перфектна точност до 1 лев
/или до 20 лева в случая/ да прецени необходимата издръжка за едно дете, като
при колебание съдът следва да отчете приоритетно интересите на по-слабата в
спора страна – в случая интересите на малолетното дете. Поради това съдът счита, че следва да се
уважи искът до пълния му претендиран размер, без да се отхвърля претенцията за
спорните двадесет лева.
Претендират
се разноски за процесуално представителство на ищеца. Предвид изхода от делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата – майка на малолетнотот
дете, сторените разноски за процесуално представителство в размер на 312 лв. съгласно
приложен списък.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Районен
съд- Лом държавна такса върху размера на
присъдено увеличение на издръжката в размер на 57,60 лв., както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал.1 от ГПК решението, в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
размера на месечната издръжка от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, която М.П.М., ЕГН **********,***,
е осъден с Решение №7/07.01.2015г. по гр.д. № 1054/2014 год. на РС – Лом да заплаща на малолетното дете В.М.П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител, М.И. , ЕГН **********, като ОСЪЖДА
М. П. М., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете, В.М.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител, М.И. , ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/
лева, считано от предявяване на иска - 05.03.2020 год. до настъпване на законови причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.П.М.,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И. , ЕГН ********** ***, сумата от 312,00 лв. /триста и дванадесет лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по водене на делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА
М.П.М.,***, да
заплати на по сметка на РС – Лом държавна такса върху
размера на присъденото увеличение на издръжката в размер на 57,60 лева /петдесет
и седем лева и 60 ст./, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
Решението да бъде
обявено на 24.07.2020 год.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 24.07.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: