Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр. Габрово,11.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Кр.Големанова
С.Миланези
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова в.гр.д. № 234 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
122/23.04.2019г., постановено по гр.д. № 890/2018г. на Районен съд –Севлиево са
отхвърлени предявените от С.И.Ф. от гр. Г.Оряховица против „И.Г.” ЕООД-
Севлиево искове за заплащане на трудово възнаграждение по трудов договор №
63/26.10.2017г. в размер на 1243,59 лв., за обезщетение по чл. 215,ал.1 КТ в
размер на 5 350 лв. и за сумата от 122.85 лв. – разходи, като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение,
по предявен насрещен иск, е осъден С.И.Ф. от гр. Г. Оряховица да заплати на „И.Г.”
ЕООД – Севлиево сумата от 1389 лв. представляващо обезщетение по чл. 221,ал.2 КТ, за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение със заповед №
402/23.04.2018г.
Със същото решение
е осъдил С.И.Ф. от гр. Г. Оряховица да заплати на „И.Г.” ЕООД – Севлиево сумата
от 2 532,79 лв., представляваща обезщетение по чл. 203,ал.2 , пр-е 1-во от КТ, за дължим наем на ремарке за камион/влекач/ „МАН” с рег. № СВ 6654КТ за 37
дни , като е отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от
4 818,89 лв. поради неоснователност и недоказаност на претенцията в тази
част.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни в процеса.
В жалбата на С.И.Ф.
се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при непълнота на
доказателствата и моли да бъде отменено, да се възстанови висящността на споровете, като
делото се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В жалбата се
твърди, че по делото не били събрани доказателства, за уговорената между него и
работодателя заплата и командировачни в размер на 2000евро. Твърди, че заплата
се определяла от трудовия договор, но размерът на командировъчните можело и да
бъде по-голям от предвидения в Наредбата за командировките и специализациите в
чужбина. В същата бил посочен само минимума.Ищецът не бил насочен да сочи
доказателства в този смисъл. Освен това при постановяване на решението съдът не
обсъдил показанията на свидетеля К.В., който посочил, че публично бил известен
размера на заплатите на шофьорите и той е 2000 евро месечно. Като неизяснил
този въпрос, съдът постановил необосновано
и немотивирано решение, отхвърляйки първоначалната ищцова претенция.
Освен това съдът
неправилно приел, че трудовото правоотношение между страните било прекратено от
работодателя със заповед за дисциплинарно уволнение.Този факт бил спорен между
страните, доколкото ищецът Ф. е твърдял още в исковата молба, че именно той е
прекратил трудовото правоотношение с предизвестие, изпратено до работодателя
чрез СМС. Това съобщение още било в телефона му и съдът е следвало да напъти страната за
изясняване на този факт чрез заключение на вещо лице. Неизясняването на този
въпрос също водел до необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Неправилно съдът
приел за частично основателен и доказан
предявеният от ответника насрещен иск. Неправилен бил извода на съда, че след
като ищецът изоставил превозното
средство на паркинг в чужбина, задържайки част от документите, то с това е
станал причина работодателят да няма възможност да го използва за период от 37
дни. По делото било установено, че Ф. бил предал ключа на автомобила и част от
документите за него на своя адвокат, но не било изяснено, кога последният е
предал на работодателя тези вещи.Освен
това задържаните от Ф. документи на ремаркето не водели до невъзможност
последното до бъде използвано за периода до снабдяването на работодателя с
нови.
В жалбата на „И.Г.”
ЕООД се твърди, че обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията
му по насрещния иск с доводи за неправилност. В останалата част твърди, че
решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Счита, че
изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваната част на претенцията му не давали яснота, дали
съдът приема конкретните плащания за вреда или за пропусната полза. За да
отхвърли иска, съдът е следвало да посочи какви според него са извършените
плащания за платена гражданска отговорност, платен лизинг, платен пътен данък и
платена застраховка „Автокаско”, което не било сторено. Било установено по
делото, че Ф. е задържал част от документите на тежкотоварния автомобил и
ремаркето и по тази причина, този автомобил и ремарке са останали за срок от 37
дни на паркинг в чужбина, без да бъдат използвани, докато работодателя се снабди с други документи.
През тези дни на престой работодателят е извършил посочените по-горе разходи.
Счита, че по делото е установено умишленото поведение на ищеца при задържане
документите на ППС, като с действието си той е целял да увреди работодателя, което категорично
попадало в хипотезата на чл. 205, ал.1 КТ.
Претендира се
отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови ново , с което бъде
уважена изцяло претенцията му спрямо Ф. за заплащане на сумите: - 386 лв. –
платена застраховка гражданска отговорност за дните на принудителния престой на
ПТС – 37 дни; - 1644,65 лв. –платен лизинг на влекача за дните на престоя; -60,61
лв. данък за тежкотоварния автомобил за дните на престоя; 195,84 лв. –
застраховка каско за дните на престоя.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността
на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба на С.Ф., въззивният съд намери следното:
Не е спорно по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че ищецът по първоначалният
иск е работил по трудов договор при ответника на длъжност „шофьор” и място на
работа ЕС, с конкретно договорено
трудово възнаграждение и съобразно подписана от работника и работодателя
длъжностна характеристика.
Не е спорно между страните, че трудовото
правоотношение е било прекратено. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че
трудовото правоотношение е било прекратено от страна на работника, чрез
изпращане на СМС със съдържание, представляващо предизвестие за прекратяване на
договора. Ответника по този иск е твърдял и поддържа, че трудовият договор е
прекратен от него със Заповед № 412/23.04.2018г., с която на ищеца Ф. е
наложено дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение”.
Видно от съдържанието на исковата молба,
че ищецът Ф. не е оспорил заповедта за уволнение, а дори напротив, сам е
посочил, че със заповед № 412/23.04.2018г. издадена от „И.Г.” ЕООД
, трудовото правоотношение между страните е прекратено. Именно на база това
прекратяване на трудовия договор ищецът е заявил, че ответникът - работодател е
останал задължен да му заплати посочените в исковата молба суми за трудово
възнаграждение и командировачни пари.При тези твърдения в исковата молба,
непроменени в протеклото пред първоинстанционния съд производство, може да се
заключи, че едва с въззивната жалба ищецът въвежда нови искания и твърдения, за
които обаче преклузията е настъпила, а и преклузивния срок за оспорване
заповедта за уволнение по чл. 344 КТ е изтекъл.
По изложените съображения, съдът намира,
че тези възражения не следва да бъдат разглеждани.
На следващо място се твърди, че извода
на съда за причинена умишлена щета от
работника на работодателя , чрез задържането на документите на поверения на
работника автомобил и ремарке е неправилно, като се излагат подробни
съображения.Съдът намери това възражение за неоснователно по следните
съображения:
Не е спорно между страните, че ищецът Ф. на 29.03.2018г. е изоставил на паркинг
„Хезелдонк” на границата Белгия и Холандия повереното му от работодателя
имущество – влекач”МАН” с рег. № СВ 66 54 КТ, заедно с прикаченото му ремарке,
като взел със себе си ключа на МПС и документите на същото. Не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът Ф. е задържал документите на МПС в това число и контролния
талон, което наложило работодателя да се снабди с копие от тези документи,
преди отново да бъде пуснато в движение МПС. Установен е и срокът в който МПС е
останало принудително на паркинга- 37 дни.При така установеното, съдът намира и
това възражение във въззивната жалба за неоснователно. Без значение в случая е
дали чрез допълнителни усилия работодатеят е могъл да намали загубата, която е претърпял от
умишленото поведение на работника.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата на С.Ф. е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По жалбата на ответника „И.Г.” ЕООД.
Ищецът по насрещния иск е обжалвал
решението в частта, в която предявеният от него иск с правно основание чл. 205,
ал.2 КТ е отхвърлен за сумите- 386 лв. – платена застраховка гражданска отговорност
за дните на принудителния престой на ПТС – 37 дни; - 1644,65 лв. –платен лизинг
на влекача за дните на престоя; -60,61 лв. данък за тежкотоварния автомобил за
дните на престоя; 195,84 лв. – застраховка каско за дните на престоя.
За
да отхвърли иска с посоченото правно основание, първоинстанционният съд е
приел, че направените от ищеца разходи
за :-платена застраховка гражданска отговорност за дните на принудителния
престой на ПТС;. –платен лизинг на влекача; данък за тежкотоварния автомобил и
застраховка каско са присъщи разходи, заплатени предварително и не са свързани с принудителния престой на
ПТС, поради което и не представляват загуба, по смисъла на чл. 205, ал.2 КТ . Тези изводи на съда са правилни.Всички посочени
по-горе разходи не са пряка и непосредствена последица от поведението на
работника,т.е. работодателя би направил същите разходи независимо от
поведението на работника, но би могъл да реализира доход, ако работника бе изпълнявал съвестно и
в срок трудовите си задължения, поради което същите представляват пропусната
полза и не подлежат на обезщетяване по чл. 205,ал.2 от КТ. По изложените
съображения, настоящият състав на съда намира, въззивната жалба на „И.Г.” ЕООД
– Севлиево за неоснователна.
На
основание изложеното, и тъй като съдът
прие и двете въззивни жалби за неоснователни, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно, то следва да
бъде потвърдено.
Тъй като нито една от въззивните жалби не е уважена, то и на страните не се
дължат разноски за тази инстанция и същите следва да бъдат оставени така, както
са направени.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/23.04.2019г., постановено по гр.д. №
890/2018г. на Районен съд –Севлиево.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател
:
1.
Членове
:
2.