Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 10.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 420 по описа на РС К. за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на В.А.А. и Г.О.И., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 19.07.2018 г., като по време на брака нямат родени деца.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание поддържат молбата си, като заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № 0018036 от 19.07.2018 г., издадено от С. община, район „Б./К.“, молителите са сключили граждански брак на 19.07.2018 г., за което е съставен акт № 33 от същата дата на С. община, район „Б./К.“.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Страните са се споразумели и относно личните и имуществените си отношения, а именно, че не си дължат взаимно издръжка, без да са постигнали договорка относно ползване на фамилното име, което непредставлява пропуск, доколкото от удостоверението за граждански брак е видно, че никой от двамата съпрузи не е приел/прибавил фамилното име на другия при сключване на брака.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при предявяване на молбата е внесена сумата от 25 лева, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена на двамата съпрузи в равни части, доколкото няма споразумение за възлагане на разноските на единия от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 19.07.2018 година,
с акт № 33 на район „Б./К.“, С. община между Г.О.И., ЕГН **********,*** и В.А.А.,
ЕГН **********,***, поради СЕРИОЗНО и НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 от СК, както следва :
1. Съпрузите не притежават общи недвижим
имот и/или други недвижими вещи, които да са придобити по време на брака, и
които да представляват съпружеска имуществена общност по смисъла на СК.
2. И двамата съпрузи са работоспособни и
могат да се издържат със средства от личен труд, нямат общо дете от брака,
поради което и след прекратяване на брака няма да си дължат издръжка помежду
си.
3. Съпрузите не притежават общи банкови
сметки и/или други парични влогове, които да са разкрити съвместно, на името на
двамата съпрузи и се споразумяват всички индивидуални банкови сметки и/или
влогове да останат в собственост на този съпруг, който е титуляр на сметката,
като декларират че нямат претенции един към друг по отношение на индивидуално
разкритите банкови сметки и/или влогове:
4. Държавната такса по молбата за развод,
както и необходимите съдебно- деловодни разноски и адвокатски хонорар ще бъдат
поети по равно от страните, а окончателната държавна такса по развода ще се
заплати от двамата съпрузи.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА Г.О.И., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща половината от дължимата част на окончателната държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
на окончателната държавна такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: