О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /04.12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно частно гражданско
дело № 2126 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 66080/12.09.2019г.
от М.Д.А., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й ада. М.Ц. от ВАК, срещу определение № 10727 от 19.08.2019г. на по гр.д. №
14590/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката за
освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване за размера
над 150 лв.до дължимата от 480 лв.
Жалбоподателката излага становище за
неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излага, че сумата,
която й остава месечно, след покриване на битовите й потребности, заплащане на
разходи по кредит и закупуване на лекарства, е в размер по-нисък от 500 лв.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството
по гр.д. № 14590/2019г. по описа на ВРС е образувано
по искова молба от М.Д.А. срещу Е.А.З., с която е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 24000 лв., като получена
без основание. Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на
решение № 2508/06.06.2019г., с което искът е отхвърлен. Ищцата е подала
въззивна жалба, в която е обективирано искане за освобождаване от заплащане на
такси и разноски. В подкрепа на искането са представени експертно решение на
ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и декларация. От същите се установява, че на
ищцата е на 59 години, разведена, с определена 50% трайно намалена
работоспособност. Доходите на въззивницата се състоят от нетно месечно трудово
възнаграждение от 883 лв., месечна инвалидна пенсия от 295 лв. и 780 лв.
годишна рента от земеделски земи. От изисканите служебни справки
първоинстанционният съд е установил, че освен декларираното имущество,
въззивницата притежава и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с първа регистрация
през 1995г.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, предвижда, че такси и разноски в производството не се внасят от
физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценката за наличие или липса на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса съдът се ръководи от представените
от молителя доказателства за имущественото му състояние, за семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички
обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В трайната
си съдебна практика ВКС приема, че при преценката на имущественото състояние на
страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия,
заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да
бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо
имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други
имуществени права /в този смисъл определение № 553 от 01.10.2010г. по ч. гр.
дело № 448/2010г. на ВКС, IV г. о/.
В конкретния случай е установено, че
въззивницата получава месечен доход от заплата и инвалидна пенсия около 1200
лв. Същата притежава лек автомобил, апартамент в гр. Варна и земеделски земи,
от които получава годишна рента от 780 лв.
Посочената фактическа установеност
на материалното състояние на жалбоподателката обуславя извод за възможността на
същата да заплати определения размер на дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Получаваните от нея доходи са над средната работна заплата за
страната. По делото липсват доказателства за твърдените от жалбоподателката
разходи за погасяване на кредит и за медикаменти. Но дори и те да са в
посочените размери, то внасянето на държавна такса от 330 лв. би създало само
временно, а не трайно затруднение на въззивницата по делото, поради което не са
налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК /в този смисъл определение №
183/18.03.2013г. на ВКС, ТК, второ т.о., постановено по ч.т.д. № 707/2012г./.
Допълнителен аргумент в тази насока е и факта, че жалбоподателката е заплатила
по първоинстанционното дело държавна такса от 976 лв. и адвокатско
възнаграждение от 1000 лв.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира молбата на въззивницата за освобождаването й
от заплащане на държавна такса в размер на 330 лв. по инициираното от нея
въззивно производство за неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното съставът на
Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10727 от 19.08.2019г. по
гр.д. № 14590/2018г. на ВРС, ХLVІ-ти състав, с което е отхвърлено искането на М.Д.А., ЕГН **********
*** за освобождаване от заплащане на държавна такса
за въззивно обжалване за размера над 150 лв.до дължимата от 480 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.