Мотиви: НОХД
№ 521/2012 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия С.Р.С. е повдигнато
обвинение по чл.149, ал.5, т.3, вр.ал.2, пр.1, алт.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.А, вр.чл.26, ал.1 от НК, понеже през
средата на месец ноември 2010 г. и на 04.12.2011 г. в гр.П., област П., при
условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице, не навършило 14 годишна възраст – Л.Б.П.,
родена на *** г., като блудството е извършено чрез заплашване.
Прокурорът поддържа обвинението и
счита, че следва да бъде наложено наказание при значим превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият признава вината си и моли
да му бъде наложено справедливо наказание.
Съдебното производство е протекло по
реда на гл.27 от НПК – по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият С. се е признал
за виновен, признал е изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е отказал да се събират доказателства за тях.
Съдът, след като е съобразил наличните
по делото доказателства, е преценил, че така направеното самопризнание
съответства на тези доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата
си ще се ползва от направеното самопризнание на подс.С.,
без да събира доказателства за фактите, посочени в обвинителния акт.
Граждански иск от пострадалата Л.Б.П.
чрез нейния особен и законен представител – адв.А.В.,
е предявен в размер на 5000 лева, представляващи причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл.149 ал.5 от НК, ведно със законовата лихва от датата на
настъпване на събитието до окончателното й изплащане.
Съдът въз основа на събраните от ДП
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият С. е роден на *** г. в гр.П.,
живущ в с.гр., българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********. Същият е осъждан 12 пъти с влезли в сила
присъди, като значение за правната квалификация по чл.29 ал.1 б.А от
обвинението му, има значение Присъда № 27/09.12.2009 г., влязла в сила на
29.12.2009 г. по НОХД № 178/2009 г. на РС-Първомай, с която той е признат за виновен в извършено престъпление
по чл.149, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за това, че по смисъла на НК е
осъществил блудствени действия срещу пострадалата
малолетна Л.П..
На 10.11.2010 г. подсъдимият С. бил
освободен от Затвора – Пазарджик след изтърпяване на наказание от една година и
три месеца лишаване от свобода по посочената по-горе присъда. Той се прибрал в
гр.П. на адреса, на който живее – ул.Л.М. № **, който представлява две слепени
една до друга къщи с отделни входове. Свидетелят В.Д. живеел като биологичен
баща, заедно с пострадалата Л.П. и непълнолетния свидетел И.П. в едната, а в
другата къща живеел подсъдимият.
В средата на месец ноември и много
скоро след напускането на Затвора, подсъдимият решил да осъществи блудствени действия спрямо Л.П., като използвал отсъствието
на нейния баща. След като я срещнал на двора пред къщата и с оглед употребено
количество алкохол, той я заплашил, че ако не отиде вечерта в неговата стая, ще
убие баща й. Свидетелката се уплашила от тази закана и дала съгласието си. В
късната част на деня подсъдимият отново, срещайки свидетелката, я принудил да
потвърди съгласието си, че вечерта ще го посети. Така вечерта свидетелката Л.П.
отишла в стаята на подсъдимия С., където го заварила гол до кръста с къси панталони.
Той затворил вратата на стаята след свидетелката с райбер и започнал да съблича
дрехите й. Оставил я по бикини, като започнал да я целува. Тя се съпротивила с
думи, като заявила, че желае да спре тези си действия, но той не я послушал. С
едната си ръка подсъдимият опипвал гърдите на свидетелката, а с другата опипвал
половия си член. Тези действия продължили няколко минути, до момента, до който
той я оставил и тя веднага напуснала стаята му.
На 04.12.2011 г. свидетелката П. се
намирала в къщата сама в стаята. При нея дошъл подсъдимият, който отново й
наредил вечерта след като всички легнат и заспят, тя отново да отиде в стаята
му, като отправил отново същите заплахи за саморазправа с бащата на
свидетелката, ако тя не изпълни неговото желание. Късно вечерта свидетелката Л.П.
отново отишла в стаята на подсъдимия, като той съблякъл дрехите й, независимо
от молбите й да спре. След като я разсъблякъл, седнал до нея и започнал да я
целува по бузите, като я опипвал и по гърдите. В следващ момент той поискал П.
да го прегръща и пипа по половия член, но тя отказала, като общо всички тези
действия продължили няколко минути, след което той я освободил.
Няколко дни по-късно свидетелката П.
споделила тези събития със служители в Центъра за обществена подкрепа в гр.П. –
Я., К. и П., които съответно уведомили органите на полицията.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите,
дадени на ДП – П., Д., П., М., П., П., К. и Я., а така също и от останалите
писмени доказателства по делото – Решение № 3 на РС-Първомай /лист 15-16 от
ДП/, свидетелство за съдимост /л.31-34 от ДП/ и характеристична справка /л.30
от ДП/.
От заключението на вещите лица, дадено
при изготвянето на комплексната СППЕ – д-р Р., д-р В. и д-р Д. по ДП, се
установява, че пострадалата П. не се води
на учет в ЦПЗ-Пловдив, не страда от психично
заболяване и има нормален интелект за възрастта си. С оглед на същата тя е внушаема и може да бъде манипулирана от значими за нея
възрастни хора. Към момента на деянието е могла да възприеме правилно
обстоятелствата и фактите, имащи значение за делото. Може правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда случилото се с нея.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, понеже намира, че те са изготвени професионално и с необходимите познания
и опит.
С оглед на така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил от
обективна и от субективна страна съставомерните
признаци по чл.149, ал.5, т.3, вр.ал.2, пр.1, алт.2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.А, вр.чл.26, ал.1 от НК, понеже през
средата на месец ноември 2010 г. и на 04.12.2011 г. в гр.П., област П., при
условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление, по отношение на лице, не навършило 14 годишна възраст – Л.Б.П.,
родена на *** г., като блудството е извършено чрез заплашване.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл.
При така посочената правна квалификация
и след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът намира, че наказанието на
подсъдимия С. следва да бъде определено при значим превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства над отегчаващите.
Като смекчаващи обстоятелства следва да
се приеме наличието на един по-нисък интензитет на конкретната престъпната
проява, направените чистосърдечно самопризнания и тежко социално положение на
подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства следва да се вземат предвид проявената
престъпна упоритост и висока степен на обществена опасност на подсъдимия,
осъществил деянието при условията на опасен рецидив.
Най-справедливо е за така извършеното
престъпление да бъде наложено наказание от шест години лишаване от свобода,
което по реда на чл.373, ал.2 от НПК вр.чл.58А, ал.1 от НК, следва да бъде
редуцирано с 1/3, или наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи възлиза
на четири години лишаване от свобода.
В хода на съдебните прения защитата
представи становище, че следва да бъде наложено наказание в пределите на
предвидения в закона минимум от 5 години, което обаче, според съда, се явява
необосновано, тъй като така направеното предложение от защитата не може да
осъществи целите, предвидени в чл.36 от НК за поправянето на подсъдимия и
възпитателното въздействие върху останалите членове на обществото.
На
основание чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва подсъдимият С. да изтърпи така наложеното му наказание
лишаване от свобода при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
На
основание чл.59, ал.1 от НК приспада от така наложеното наказание лишаване
от свобода времето, през което подсъдимият С.С. е бил задържан, считано от
09.12.2011 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
един ден лишаване от свобода.
Граждански
иск е с основание чл.45 и сл. от ЗЗД. Според съда същият се явява допустим и
основателен с оглед предявената материална претенция за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл.149 ал.5 от НК. Според съда пострадалата Л. П. е
изпитала душевни страдания по отношение на блудствените
действия, осъществени от подсъдимия, които са засегнали за един не малък период
от време нейното психично състояние, предизвиквайки у нея психическо
неразположение и стрес от преживяното и постоянната близост между нея и
подсъдимия.
Най-справедливо
е подсъдимият С.С. да бъде осъден да заплати на Л.Б.П. чрез особения й представител адв.А.С.В.
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от престъплението по чл.149 от НК, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане.
Според
съда пълно предявения размер за разликата от 3000 лева до сумата от 5000 лева
граждански иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С., следва да заплати по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 375.00 /триста седемдесет и пет/ лева –
разноски по делото, както и сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева – държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Причини
за извършване на престъплението – занижен самоконтрол и ниска правна контрола.
Предвид
на изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: