№ 74
гр. Шумен, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630101903 по описа за 2021 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ИВ. Н. В. с ЕГН ********** от с.
***, със съдебен адрес – адв. Д.С. от ШАК, срещу „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от Л.Д. – изп. директор. В исковата
молба се излагат твърдения, че срещу ищцата било образувано изп. дело № 481/2021 г. на
ЧСИ А.Р. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1278/2016 г. на
ШРС по заповедно производство по чл. 417 от ГПК. Делото било образувано на 10.06.2021
г., но от издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изпълнителното дело са
изтекли повече от 5 години и вземането било погасено по давност. Твърди, че
изпълнителните действия по предходно образувано изпълнително производство са
обезсилени с обратна сила. Иска от съда да установи, че поради изтекла погасителна давност
не дължи главницата в размер на 532,13 лв. по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
1278/2016 г. на ШРС. Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същите са основателни и доказани. Обръща внимание на съда, че
съгласно Тълкувателно решение постановено по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС с
прекратяването на едно изпълнително дело поради перемпция, всички изп. действия се
обезсилват, поради което счита, че давността за принудителното събиране на вземането е
изтекла.
В подадения от ответника „***“ ЕАД, гр. *** отговор се твърди, че издадената в
полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
1278/2016 г. на ШРС е влязла в сила на 25.08.2016 г. по тази причина вземането по тази
заповед за незабавно изпълнение, обективирано в изпълнителен лист от 06.06.2016 г., се
ползва с дългата 5-годишна давност по чл. 116, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД. Въз основа на цитирания
1
изпълнителен лист било образувано ИД № 20168760400922 на ЧСИ Д.З., което
впоследствие било присъединено към нейно ИД № 495/2014 г., а впоследствие на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК било прекратено от ЧСИ по молба на ищцата. На 22.03.2021 г.
ответникът закупил от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД вземането. Твърди, че в рамките на
5-годишния давностен срок на 10.06.2021 г. са подали молба за образуване на ново дело при
ЧСИ А.Р. и тя образувала ИД № 20219300400481 по нейния опис. Твърди, че всяко от
извършените по прекратеното изп. дело действия по принудително събиране на вземането
прекъсват давността и от всяко действие започва да тече нова давност. Освен това твърди,
че ако искането за извършване на действия по принудително изпълнение е направено преди
изтичане на давността, то прекъсва тази давност, дори самото принудително действие да е
извършено след изтичане на давността. По изложените съображения твърдят, че процесното
вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. В становището по същество, което са представили писмено на съда,
поддържат всички възражения, направени в отговора. При условията на евентуалност са
направили възражение са прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че по ч.гр.д. № 1278/2016 г. на ШРС въз
основа на издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане № 711/06.06.2016 г.
ИВ. Н. В. е осъдена да заплати „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата от 532,13 лв. –
главница по Договор за издаване на национална кредитна карта РайКарт №
07051401135960430, сключен на 14.05.2007 г. и Анекс към договора № 1 от 22.06.2010 г.,
137,09 лв. – договорна лихва за периода 15.09.2012 г. – 14.06.2015 г., 298,65 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2016 г. – 01.06.2016 г., както и законна лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението на 02.06.2016 г. до окончателното плащане и направените
от заявителя разноски в заповедното производство в размер на 325 лв.
Въз основа на така издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист №
1427 от 06.06.2016 г., по който на 01.08.2016 г. е образувано изп. дело № 20168760400922 на
ЧСИ Д.З. с рег. № 877 на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване на
изпълнително дело, подадена на 01.08.2016 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
е поискал изрично от съдебният изпълнител извършването на справки за проучване
имуществото на длъжника на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника. Делото било съединено с изп.д. № 20148760400495 на
ЧСИ Д.З., образувано по изп. лист на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу ИВ. Н. В. и
В.Х.В. Призовката за доброволно изпълнение на процесното вземане по изп. лист № 1427 от
06.06.2016 г. е връчена на длъжника ИВ. Н. В. на 11.08.2016 г. На 09.08.2016 г. е наложен
запор върху трудовото й възнаграждение и за сумите по процесното вземане. Работодателят
е признал, че й дължи трудово възнаграждение и че ще актуализира размера на запора да
покрива и това вземане. От наложения запор са постъпвали суми, но няма данни те да са
разпределяни за погасяване на процесното вземане, тъй като на изпълнителния лист няма
печати за събрани суми, положени от ЧСИ. Вместо това всички постъпвали по делото суми
са разпределяни за погасяване на по-старото задължение по изп. лист от 2014 г.
С постановление на ЧСИ Д.З. от 18.02.2021 г. изп. дело № 20148760400495 е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вдигнати са всички запори.
На 22.03.2021 г. с договор за цесия процесното вземане е прехвърлено на „***“ ЕАД,
гр. ***. По делото е направено възражение, че лицата упълномощили цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия, нямат представителна власт да представляват цедента
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, но от събраните писмени доказателства се установи, че
възражението е неоснователно.
2
По молба на „***“ ЕАД от 10.06.2021 г. на същата дата при ЧСИ А.Р., въз основа на
изпълнителен лист № 1427/06.06.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 1278/2016 г. на ШРС, е
образувано ново изпълнително дело с № 20219300400481.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй
като ищцата твърди, че вземането срещу нея е погасено поради изтичане на предвидената в
закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който
трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е по-
малък от 5 години.
В конкретния случай между страните няма спор по фактите, а единствено по
отношение на приложението на закона.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕАД срещу ИВ. Н. В. е настъпила
предвидената в закона давност следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение е
прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие
срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните
действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или
предприето действие започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Основаният спор по делото между страните засяга въпросът дали изложеното в
мотивите на т. 10 на посоченото по-горе тълкувателно решение, с което върховните съдии
приемат, че; „Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.“, означава, че с обратна сила се заличава
ефектът на прекъсната давност от извършените изпълнителни действия, които са обезсилени
с прекратяването на производството.
По този въпрос има категорична съдебна практика, която дава еднозначен отговор, че
наистина при прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно
вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания), но изложеното не се
отнася за прекъсването на давността. С прекратяването на изпълнителното производство не
настъпва аналогична на предвидената в чл. 116, б. "б" от ЗЗД правна последица – при
отхвърляне на искането, давността да не се счита прекъсната. В този смисъл Решение № 45
от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита
Георгиева и Определение № 60580 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 66/2021 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят Емилия В.. Тук следва да се посочи, че цитираната от ищцата
съдебна практика не дава различен отговор на този въпрос, тъй като подобен въпрос въобще
3
не е разискван в решенията, които страната е цитирала. Там единствено е цитирано
изложеното в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, но липсват мотиви дали това засяга и действието на прекъсната давност, тъй като
не са били налице факти, които да изискват разсъждения в този смисъл.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С издаването на заповед за незабавно изпълнение започва да тече 5-годишна давност
за процесното вземане. Последната дата, на която давността за процесното вземане е била
прекъсната в рамките на изп. д. № 20168760400922 на ЧСИ Д.З., присъединено към изп.д.
20148760400495 на същия ЧСИ, е 09.08.2016 г., когато е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ИВ. Н. В.. От тази дата започва да тече 5-годишна давност. Наистина на
18.02.2021 г. изпълнителното производство е прекратено, но това не заличава ефектът на
прекъсната давност. Следващото действие, с което давността е прекъсната е извършено на
10.06.2021 г., когато ответникът като цесионер е поискал образуване на ново изпълнително
дело и е възложил на ЧСИ А.Р. действията по чл. 18 от ЗЧСИ, с което на основание
изводите в цитираното по-горе тълкувателно решение е прекъсната давността преди
изтичането на 5-годишния срок.
Възражението, че длъжникът не е редовно уведомен за цесията, също остана
недоказано, тъй като уведомяването й е извършено най-късно в настоящото производство, а
и трайната съдебна практика приема, че нередовността на уведомяването има значение
единствено в случай на извършено плащане в полза на цедента, но не и по отношение на
дължимостта на вземането към цесионера.
С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло неоснователен.
За разноските:
От страна на ответника е направено искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Предвид изводите на съда за цялостна
неоснователност на исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира,
че от направените разноски в общ размер на 200 лв. (юрисконсултско възнаграждение)
съдът следва да присъди ищцата да заплати на ответника цялата сума.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от ИВ. Н. В. с ЕГН
********** от ***, с който иска да се признае за установено по отношение на „***“ ЕАД, гр.
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ПК 1407, ***, представляван от
Л.Д. – изп. директор, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумата от 532,13 лв.
– главница по Договор за издаване на национална кредитна карта РайКарт №
07051401135960430, сключен на 14.05.2007 г. и Анекс към договора № 1 от 22.06.2010 г.,
137,09 лв. – договорна лихва за периода 15.09.2012 г. – 14.06.2015 г., 298,65 лв. – мораторна
лихва за периода 15.09.2016 г. – 01.06.2016 г., както и законна лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението на 02.06.2016 г. до окончателното плащане и направените
от заявителя разноски в заповедното производство в размер на 325 лв., за които е издаден
изпълнителен лист № 1427/06.06.2016 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично
вземане № 711/06.06.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 1278/2016 г. на ШРС, поради настъпила
погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА ИВ. Н. В. с ЕГН ********** от с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, гр.
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ПК 1407, ***, представляван от
4
Л.Д. – изп. директор, СУМАТА от 200 лв. (двеста лева), представляващи направените от
ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5