ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1014
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500728 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.121 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД гр.София, с ЕИК *********, чрез ЮК Я. Л. – Гл. ЮК на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ гр.Горна Оряховица със седалище гр.Г. Оряховица, против
Определение №926/29.07.2022г., постановено по Гр. д.№673/2022г. по описа на РС – Горна
Оряховица, с което на основание чл.119 ал.3 вр. чл.105 вр. чл.108 ГПК, е прекратено
производството по гр.д.№673/2022г. по описа на ГОРС и делото е изпратено по подсъдност
на Районен съд – град София. Развити са оплаквания, че обжалваното определение е
неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на това
основание моли за неговата отмяна. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е
приложил общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, без да съобрази специалната
подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК, която изключва общата и за нея съдът следи служебно.
Твърди се, че от данните по делото е очевидно, че правоотношението, от което произтича
спорът, е възникнало между две териториални поделения на страните със седалище в
гр.Горна Оряховица, доколкото и четирите процесни фактури, по които ищецът иска
възстановяване на плащанията като недължимо платени, са издадени и подпечатани с печата
на ССТ Г.Оряховица и впоследствие изпратени за плащане от Началника на ССТ
Г.Оряховица до ПТП Г.Оряховица, което обосновава приложимост на специалната местна
подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК. Моли съда, да постанови определение, с което отмени
обжалваното такова по чл.121 ГПК като процесуално незаконосъобразно, и върне делото на
сезирания РС – Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия.
С подадения в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът по делото
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, Поделение
„Сигнализация и телекомуникации“, с ЕИК 1308232430529, със седалище и адрес на
1
управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №110, представлявано от инж.Б. А –
Директор, чрез Р З - Гл. ЮК на ПСТ, оспорва частната жалба като неоснователна и
необоснована и моли да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното определение по
чл.121 ГПК потвърдено.
Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите, изложени в
писмения отговор по жалбата, запозна се с данните по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Гр. д.№673/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано по подадена на
19.04.2022г. ИМ от ищеца „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, гр.София, с ЕИК
*********, чрез Я. Л. – Гл. ЮК на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“, ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, със седалище гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ №97, с ЕИК по
БУЛСТАТ 1754038560088, против ответника ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, чрез СЕКЦИЯ „СИГНАЛИЗАЦИЯ И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, код по Булстат:1308232430479, със седалище и адрес на управление
гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ №113, с която е предявен частичен иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване с цена на частичния иск от
6 494,78лв. с ДДС от претенция за 65 743,50лв. с ДДС, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 6 494,78лв., представляваща общия размер на платените такси за
достъп и ползване на електрически уредби от м. юли 2020г. до м. октомври 2020г.
включително, с които ответникът неоснователно се е обогатил, начислени съответно във
фактура №**********/30.09.2020г., фактура №**********/30.09.2020г., фактура
№**********/26.10.2020г. и фактура №**********/31.12.2020г., ведно с акцесорна
претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ –
19.04.2022г. до окончателното й изплащане. В ИМ ищецът се е позовал, че предявява иска
пред РС – Горна Оряховица на основание чл.108 ал.2 ГПК.
С ИМ ищецът е представил справка от Регистър БУЛСТАТ – справки /л.18,19 от
първоинстанционното дело/, видно от която СЕКЦИЯ „СИГНАЛИЗАЦИЯ И
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, правна форма:поделение към
горестояща – ЕИК: ********* – Национална компания „Железопътна инфраструктура“,
считано от 23.12.2010г. е с правоприемник: ПОДЕЛЕНИЕ „СИГНАЛИЗАЦИЯ И
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ“, Код по БУЛСТАТ 1308232430529, правна форма: Поделение,
неюридическо лице от 23.12.2010г.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, Поделение
„сигнализация и телекомуникации“, ЕИК 1308232430529, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №110, чрез директор ПСТ, е изложил
твърдения, че съществуващата секция „Сигнализация и телекомуникации“ Горна
Оряховица, чрез която е предявен иска против ответника ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура“, съгласно взето решение от протокол №171 от заседание на
УС на ДП НКЖИ, проведено на 23.12.2010г., е преминала към самостоятелно поделение
2
„Сигнализация и телекомуникации, вписано в ТР с ЕИК 1308232430529, със седалище и
адрес на управление гр.София, 1233, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №110, както и че до
настоящият момент договорните взаимоотношения са били с ДП НКЖИ, Поделение
„Сигнализация и телекомуникации“, във връзка с което и в срок е релевирал възражение за
местна неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на приложимост на общата
местна подсъдност чл.105 ГПК.
С писмения отговор на ИМ ответникът е представил заверен препис от Протокол
№171 от заседание на УС на ДП „НКЖИ“, проведено на 23.12.2010г., видно от който УС е
приел решения за закриване на секции „Сигнализация и телекомуникации“ София, Пловдив
и Горна Оряховица, считано от 01.01.2011г., за създаване на самостоятелно поделение
„Сигнализация и телекомуникации“, считано от 01.01.2011г., както и за преминаване на
съществуващите производствени и организационни структури и персонал от закритите
секции „Сигнализация е телекомуникации“ София, Пловдив, Горна Оряховица към
самостоятелно поделение „Сигнализация и телекомуникации“.
С обжалваното Определение №926/29.07.2022г., постановено по Гр.д.№673/2022г. по
описа на ГОРС, първоинстанционният съд на основание чл.119 ал.3 вр. чл.105 вр. чл.108
ГПК е прекратил производството по гр.д.№673/2022г. по описа на ГОРС и е изпратил делото
по подсъдност на Софийски районен съд. За да постанови този резултат първостепенният
съд е приел, че отводът за местна неподсъдност на ответника е основателен, доколкото
седалището и адрес на управление на ответното ДП е в гр.София и делото е неподсъдно на
ГОРС, а на СРС, съобразно правилото по чл.105 ГПК.
Видно от служебно изготвена от ВТОС справка от ТРРЮЛНЦ, считано от
04.06.2010г. ответникът Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“, с ЕИК *********, е със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1233, р-н Сердика, бул.Княгиня Мария Луиза №110.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба срещу определението по подсъдността по чл.121 ГПК е подадена от
заинтересована страна – ищец, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на
преклузивният едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение по чл.121 ГПК потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съгласно общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл.108
ал.1 изр.1 ГПК урежда местната подсъдност на искове срещу юридически лица, които се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Съгласно чл.108 ал.2
ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове
на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
3
което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 ГПК и чл.110 ГПК. Съгласно трайната
практика на ВКС, на която се е позовал и частният жалбоподател, нормата на чл.108 ал.2
ГПК е специална спрямо общата местна подсъдност по чл.105 ГПК и с оглед последните
изменения в съдопроизводствения закон, а именно, съгласно новелата на чл.119 ал.3 ГПК
/Нова – ДВ, бр.65 от 2018г./, съдът служебно следи за нейното спазване до приключване на
първото заседание по делото. /Определение №544/16.12.2019г. по ч. гр.д.№4613/2019г.,
Г.К., III г.о. на ВКС/.
В процесният случай, предмет на гр.д. №673/2022г. по описа на РС – Горна
Оряховица, е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД, насочен против ответника ДП „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ със седалище и адрес на управление към датата на ИМ в гр.София, чрез
ССТ Горна Оряховица, който ответник ДП „НКЖИ“ е със статут на държавно предприятие
по чл.62 ал.3 ТЗ /чл.9 ал.1 от Закон за железопътния транспорт/ и по силата на чл.9 ал.2 от
същия ЗЖпТ е юридическо лице със седалище София.
Ищецът, предявявайки иска пред РС – Горна Оряховица, се е позовал на специалната
подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК, която в случая е неприложима, доколкото ответник по иска
не е държавата, нито държавно учреждение, включително поделение и клон на последните, а
ответник по иска е ЮЛ – държавно предприятие по см. на чл.62 ал.3 ТЗ, поради което и
приложима е подсъдността по чл.108 ал.1 изр.1 ГПК и чл.105 ГПК, според която искове
срещу ЮЛ се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище и доколкото
седалището на ответника е в гр.София, правилно и законосъобразно производството пред
сезирания РС – Горна Оряховица е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
родово и место компетентният Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището
на ответника.
Действително, държавата в лицето на Министерство на транспорта, е принципал на
ответника ДП „НКЖИ“, но ответник по иска е образуваното по силата на ЗЖпТ държавно
предприятие по чл.62 ал.3 ТЗ ДП „НЖ ЖИ“ гр.София, който е и публично предприятие по
смисъла на чл.2 ал.1 т.3 от Закон за публичните предприятия /ЗПП/, а не държавата като
особен гражданскоправен субект, поради което е неприложима специалната подсъдност по
чл.108 ал.2 ГПК, на която се позовава ищеца. Безспорно ответникът ДП „НКЖИ“, който е
ЮЛ и държавно предприятие, съответно е частноправен субект, не съставлява държавно
учреждение, според възприетите от теорията и съдебната практика критерии, според които
държавно учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени
елементи, създадени въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с
властническите правомощия на държавата /така Решение №212/06.03.2014г. по гр.д.
№1402/2012г. на ВКС, III гр.о./, което обосновава неприложимост на специалната
подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК, на която се позовава ищеца, доколкото искът не е предявен
нито срещу държавата, нито срещу държавно учреждение, нито срещу поделение или клон
на последното. Като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото
финансиране изцяло от държавния бюджет. Ответникът по иска е държавно предприятие,
4
основен управител на жп инфраструктура /чл.9 ал.1 ал.3 ЗЖпТ/, като финансирането на
дейностите по поддържането и експлоатацията на жп инфраструктура се извършва от
източниците по чл.26 ал.1 от ЗЖпТ, сред които са не само държавния бюджет, но в т.ч. и от
инфраструктурните такси по чл.35, приходите от търговската дейност на управителя на
инфраструктурата, следователно ответникът по иска не е държавно учреждение и е
неприложима специалната подсъдност по чл.108 ал.2 ГПК, а е приложима подсъдността по
чл.108 ал.1 изр.1 и чл.105 ГПК, според които искът е подсъден не на сезирания ГОРС, а на
Софийски районен съд, в чийто район се намира седалището и адрес на управление на
ответника, поради което обжалваното определение по чл.121 ГПК, с което производството
пред ГОРС е прекратено, поради уважен отвод на ответника за местна неподсъдност на
делото на сезирания съд по чл.105 ГПК, и делото е изпратено по подсъдност на СРС, се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Следва да се
посочи и че вземането при неоснователно обогатяване възниква в момента на неоснователно
имуществено разместване, като в случая плащането от ищеца без основание на сумите по
процесните четири фактури е извършено от БДЖ Товарни превози ЕООД на НК ЖИ – ЦУ с
платежно нареждане №735/17.11.2021г. до Уникредит Булбанк, клон Централен София, и в
този смисъл и правоотношението, от което произтича спорът е възникнало не в района на
сезирания ГОРС, а в района на Софийски районен съд.
Макар и ищецът в ИМ да е обосновал подаването на ИМ пред сезирания ГОРС с
разпоредбата на чл.108 ал.2 ГПК, която е неприложима, фактическите му твърдения в ИМ
са, че спорът е възникнал от преки отношения между поделенията на страните в гр.Горна
Оряховица, в частност между „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД гр.София, чрез „Поделение
за товарни превози Горна Оряховица, и ДП „НКЖИ“, чрез Секция „Сигнализация и
телекомуникации“ Горна Оряховица, което обосновава твърдение за упражнено от ищеца
право на избор на местна подсъдност по чл.108 ал.1 т.2 ГПК. На основание чл.108 ал.1 изр.2
ГПК, по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически
лица, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение. При упражнено от
ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.108 ал.1 изр.2 ГПК, когато са налице
предпоставките за това, общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, респ. чл.108 ал.1 изр.1
ГПК, се дерогира. Приложимостта на чл.108 ал.1 изр.2 ГПК при определяне на местна
подсъдност на искове срещу юридически лица, когато споровете са възникнали от преки
отношения с техни поделения, е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/спорът да е възникнал от преки отношения с поделение или клон на
юридическото лице – ответник по иска; 2/поделението или клонът на ответното дружество
да съществуват към момента на предявяване на иска. /Така Определение №595/19.07.2011г.
по ч.т.д.№190/2011г., Т.К./.
В процесният случай правото на избор на местна подсъдност по чл.108 ал.1 изр.2
ГПК и предявяване на иска пред ГОРС е упражнено от ищеца при липса на предпоставките
за това, доколкото твърдението на частния жалбоподател /ищец по делото/, че спорът,
предмет на делото, е възникнал от преки отношения със Секция „Сигнализация и
5
Телекомуникации“ гр.Горна Оряховица, за която твърди да е поделение на ответното ДП и
да съществува към момента на предявяване на иска, се разколебава от събраните по делото
писмени доказателства, в т.ч. и от представената от самия ищец Справка от Регистър –
Булстат, видно от която, считано от 23.12.2010г., правоприемник на ССТ – Горна Оряховица
е Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ гр.София на ЮЛ – ответник по иска,
предвид което не са изпълнени предпоставките на разпоредбата по чл.108 ал.1 изр.2 ГПК и
същата не може да намери приложение, като местната подсъдност следва да се определи по
правилата на чл.108 ал.1 изр.1 и чл.105 ГПК, която не е дерогирана и обуславя подсъдност
на спора на СРС, в чийто район се намира седалището на ответника, поради което и
обжалваното определение по чл.121 ГПК, с което производството пред ГОРС е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на СРС се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, респ. частната жалба отхвърлена, като неоснователна и недоказана. От
представените с писмения отговор на ИМ писмени доказателства се установява, че ССТ
Г.Оряховица е закрита, считано от 01.01.2011г. с решение на УС на ДП „НКЖИ“ от
Протокол №171, прието на заседание, проведено на 23.12.2010г., и е преминала към
самостоятелно поделение „Сигнализация и Телекомуникации“ към ЮЛ – ответник със
седалище гр.София, следователно спорът е възникнал от преки отношения на ищеца с
Поделение „Сигнализация и телекомуникации“ на ЮЛ – ответник по иска, а не със ССТ
Г.Оряховица, която не е структурно обособено поделение или клон на ЮЛ – ответник по
иска, с чието наличие само се свързва приложението на изборната местна подсъдност по
чл.108 ал.1 изр. второ ГПК и е закрита към датата на предявяване на ИМ в съда,
следователно предпоставките на подсъдността по чл.108 ал.1 изр.2 ГПК в случая не са
установени. Самите процесни четири фактури, описани в ИМ, със сумите по които ищецът
твърди ответникът да е обогатил неоснователно, при начална липса на основание, сочат като
доставчик именно ДП НКЖИ, Поделение „сигнализация и телекомуникации“ със седалище
гр.София.
В обобщение, своевременно направеният в срока за отговор на ИМ отвод на
ответника за местна неподсъдност на делото на сезирания съд на основание чл.108 ал.1
изр.1 и чл.105 ГПК се явява основателен, поради което обжалваното определение по чл.121
ГПК се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №926/29.07.2022г., постановено по Гр.д.
№673/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по
гр.д.№673/2022г. по описа на ГОРС и делото е изпратено по подсъдност на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба, при наличие на
предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му, пред
6
Върховния касационен съд.
След влизане в законна сила на определението, заверен препис от същото да се
изпрати на РС – Горна Оряховица за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7