Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2023г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети ноември, през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 14690 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на „А.Б.“ ООД срещу П.В. А., за присъждане на сумата
50000,00лв. частично от 100000.00лв., съставляваща платената от ищеца в
качеството му на задължено лице - авалист, сума по Запис на
заповед от 20.07.2007г. за сумата 648 173.00евро, с издател „Л.С.“
ЕООД, в полза на „С.“ ЕАД, авалиран от „А.Б.“ ООД, Г.Г.М.и П.В. А., както и сумата 2225.11лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2019г. до 05.11.2019г.,
от които: върху сумата от 27600.00лв., за периода от 16.08.2019г. до
07.11.2019г. лихва в размер на 636.33лв. и върху сумата от 72400.00лв., за
периода от 20.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на 1588.78лв., на
основание чл. 458, ал. 3, вр. чл. 507 ТЗ.
В евентуалност, ако
се приеме, че менителничният иск е погасен по давност
/прескрибиран/, претендира същите суми, като
обезщетение за вреди претърпени поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, с които суми
ответницата се е обогатила за негова сметка, спестявайки си разходи, на
основание чл. 534 ТЗ.
В исковата молба „А.Б.“ ООД твърди, че на 20.07.2007г. „Л.С.“
ЕООД издало Запис на заповед в полза на „С.“ ЕАД – преобразувано чрез вливане в
„ОББ“ АД, авалиран от „И. МС“ ООД – към момента с
наименование „А.Б.“ ООД, Г.Г.М.и П.В.М. – понастоящем
А., за сумата 648173.00евро.
Твърди, че с
нотариална покана връчена на 09.01.2018г. Запис на заповед от 20.07.2007г. бил
предявен на „А.Б.“ ООД. Впоследствие между „А.Б.“ ООД и „ОББ“ АД било
постигнато Споразумение от 05.08.2019г., по силата на което „А.Б.“ ООД платило
в полза на кредитора „ОББ“ АД сумата 100000.00лв., а последният се отказал от
претенции върху остатъка от задълженията по записа на заповед от авалиста - юридическо лице, като по този начин отношенията
между двамата са окончателно уредени.
Сумата
100000.00лв.била платена на две части: на 16.08.2019г. – 27600.00лв и на
20.08.2019г. – 72400.00лв., като плащането бил отразено върху самата ценна
книга.
Твърди, че от момента
на плащането и на основание чл. 485, ал. 3 ТЗ авалиста
/поръчител/ „А.Б.“ ООД е встъпило в правата по записа на заповед срещу лицето,
за което е поръчителствал и срещу всички, които отговарят към това лице по
ценната книга или срещу „Л.С.“ ЕООД, Г.Г.М.и П.В.М. – понастоящем А., за платената сума в размер
на 100000.00лв. Съгласно чл. 507 ТЗ може да иска като лице, платило
менителницата солидарно от задължените преди него лица сумата която е платил
заедно със законната лихва. Излага, че с настоящият иск претендира само от
ответницата сумата 50000.00лв., частично от 100000.00лв., заедно с
обезщетението за забава, както и със законната лихва от датата на предявяване
на иска.
В евентуалност, ако
се приеме, че правата на ищеца са погасени по давност, претендира присъждане на
исковите суми – главница и обезщетение за забава, като обезщетение за вреди
претърпени поради невъзможността да реализира менителничните
си имуществени права, с които суми ответницата се е обогатила за негова сметка,
спестявайки си разходи, на основание чл. 534 ТЗ.
С отговора на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК П.В. А. не оспорва, че на 20.07.2007г. „Л.С.“
ЕООД издало Запис на заповед в полза на „ОББ“ АД, авалиран
от „А.Б.“ ООД, Г.Г.М.и П.В. А., за сумата
648173.00евро. Не оспорва и, че с нотариална покана връчена на 09.01.2018г.,
Запис на заповед от 20.07.2007г. бил предявен на „А.Б.“ ООД, като след
постигнато впоследствие споразумение от 05.08.2019г. „А.Б.“ ООД платило в полза
на кредитора „ОББ“ АД сумата 100000.00лв., на две части: на 16.08.2019г. –
27600.00лв и на 20.08.2019г. – 72400.00лв., като плащането бил отразено върху
самата ценна книга.
Възразява, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по
договор за кредит сключен между „ОББ“ АД, „Л.С.“ ЕООД като кредитополучател и „А.Б.“
ООД, Г.Г.М.и П.В. А., като съдлъжници
– солидарно отговорни за дълга. Солидарната отговорност предпоставя,
че всеки от длъжниците отговаря за ¼ от общият
размер на дълга. За да се приеме, че ответникът се явява имуществено отговорен
да плати на ищеца погасената част от същия, солидарният длъжник следвало да е
платил повече от своята част.
Възразява, че не дължи
плащане в полза на ищеца, т.к. на 25.10.2011г. Запис на заповед от 20.07.2007г.
и бил предявен за плащане, от която дата съгласно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, вр. с чл. 487, ал. 1, предл. 3
ТЗ, по отношения нея настъпил падежът на задължението, за което поръчителства
по менителничният ефект. През 2018г. поемателят по Запис на заповед от 20.07.2007г., а именно
„ОББ“ АД насочило паричните си претенции срещу ответницата, като авалист, като иницирал срещу нея
изпълнително производство и насочил изпълнението към личното и имущество.
Последвало Споразумение между ответницата и „ОББ“ АД, по силата на което
ответницата превела на банката, като кредитор сума в размер на 54824.00лв., с
основание - погасяване на кредитно
задължение по Договори от 15.02.2008г. и 13.08.2007г.
Евентуално счита, че
дори основателна претенцията е погасена по давност.
Оспорва предявеният в
евентуалност иск с възражението, че след плащането от страна на ищеца на сумата
100000.00лв. за погасяване на дълга по записа на заповед не е налице неоснователно
обогатяване на ответницата, а само на платеца по заповедта и кредитополучател,
т.к платената от ищеца сума е за погасяване на дълга му по договора за кредит с
банката. Счита, че не дължи и, т.к. е платила в полза на кредитора припадащата
и се част от дълга - 54824.00лв. и, т.к. ищеца не е приносител на ценната книга
към момента на нейното прескрибиране и, т.к. няма
качеството на приносител на редовен от външна страна запис на заповед.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията
на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа
страна следното и формира следните правни изводи:
Предявеният главен
иск е с правно основание чл. 485, ал. 3, вр. чл. 507,
ал. 1 ТЗ, който регламентира възможност за платилия авалист
да търси от всички менителнично задължени преди него
лица платеното на поемателя.
Разпоредбите за
менителницата, съгласно чл. 537 ТЗ, са приложими
съответно и по отношение на записа на заповед.
Обхватът на
отговорността се определя от разпоредбата на чл. 507 ТЗ и той включва-
платената сума, законната лихва върху нея от деня на плащането, съдебните
разноски и комисиона в размер до 0.ЗЗ% от стойността на записа на заповед
по чл. 506, ал.1, т.4 ТЗ.
Ищецът твърди, че като
авалист е платил чуждо задължение – това на издателя
на записа на заповед, поради което за него е налице интерес да предяви обратен
иск за връщане на платеното, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска и обезщетение за забава.
Безспорно е между
страните и от събраните доказателства се установява, че на 20.07.2007г. „Л.С.“
ЕООД издало Запис на заповед в полза на „С.“ ЕАД – преобразувано чрез вливане в
„ОББ“ АД, авалиран от „И. МС“ ООД – към момента с
наименование „А.Б.“ ООД, Г.Г.М.и П.В.М. – понастоящем
А., за сумата 648173.00евро.
Документът е със
следното съдържание: Ние „Л.С.“ ЕООД, безусловно и неотменимо се задължаване
срещу представяне на този Запис на заповед да платя на „С.“ ЕАД или на негова
заповед сумата 648173.00евро. Сумата е платима при „С.“ ЕАД. Този запис на
заповед може да бъде предявен в срок от 11 години считано то датата на
издаването му. Под заглавието са поставени следните реквизити: „без протест“,
дата и място на издаване: 20.07.2007г., гр. София, падеж: на предявяване. На
обратната страна е вписано: „Предявен на П.В. А. на 25.10.2011г.“, „Предявен на
Г.Г.М.на 04.04.2011г.“.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че Записа на заповед от 20.07.2007г.
служи като обезпечение на каузалните правоотношения между „ОББ“ АД и „Л.С.“
ЕООД като кредитополучател и „А.Б.“ ООД, Г.Г.М.и П.В.
А., като съдлъжници, по Договор за кредит МS08-00013/15.02.2008г.
и Договор за кредит МS07-S0085/13.08.207г.
С нотариална покана
връчена на 09.01.2018г. Запис на заповед от 20.07.2007г. бил предявен на „А.Б.“
ООД. Впоследствие между „А.Б.“ ООД и „ОББ“ АД било постигнато Споразумение от
05.08.2019г., по силата на което „А.Б.“ ООД платило в полза на кредитора „ОББ“
АД сумата 100000.00лв., а последният се отказал от претенции върху остатъка от
задълженията по записа на заповед от авалиста -
юридическо лице, като по този начин отношенията между двамата са окончателно
уредени.
Сумата 100000.00лв. е
платена на две части: на 16.08.2019г. – 27600.00лв и на 20.08.2019г. –
72400.00лв., като плащането е отразено върху самата ценна книга.
Безспорно е и, че
през 2008г. поемателят по Записа на заповед „ОББ“ АД иницирало срещу ответника П.В. А. изпълнително производство
и предприело принудително изпълнение срещу имуществото и, за реализиране на
вземането си по Договор за кредит МS08-00013/15.02.2008г. и Договор за кредит МS07-S0085/13.08.207г. Впоследствие страните сключили до
Споразумение от 26.07.2018г., по силата на което П.В. А. заплатила в полза на
„ОББ“ АД сумата 54824.00лв., с основание погасяване на кредитно задължение по
Договор за кредит МS08-00013/15.02.2008г. и Договор за кредит МS07-S0085/13.08.207г.
Предмет на предявения
от „А.Б.“ ООД иск пред СГС касае претенция за възстановяване на платеното по
записа на заповед от авалист, срещу авалист по същата. Съдът намира същата за неоснователна,
поради следното:
Авалистът отговаря солидарно
заедно с всички останали задължени лица по ефекта /чл. 513, ал.1 ТЗ и чл. 485, ал.1 ТЗ/, като той не може
да противопоставя на приносителя на ефекта възраженията, които хоноратът би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния
поръчител. В това се състои и една от основните разлики между авала и поръчителството по гражданското право. Когато
приносителят на ефекта не е получил плащане на падежа от прекия длъжник, както
е в процесния случай, той има интерес да реализира
отговорността на останалите задължени лица- т.нар.регресна
отговорност. Регресната отговорност може да се
упражни, както от приносителя на ефекта, така и от задължено по него лице,
което е платило по регресна претенция.
С плащането на сумата
по менителничния ефект се погасява задължението на
лицето, което го е осъществило, но не се прекратяват всички менителнични
задължения по ценната книга, с изключение на хипотезата, при която плащането е
от прекия длъжник /издателя/ на ефекта /по арг.чл. 485, ал.3 ТЗ/. В последната
хипотеза се погасяват всички менителнични задължения
по ефекта. Плащането на сумата по ценната книга има двойнствен
правен ефект- освобождава осъществилия плащането длъжник от неговото менителнично задължение и същевременно е правопораждащ юридически факт, доколкото въз основа на този
акт се поражда обратен иск на платилия спрямо задължените към него лица да
получи обратно платеното и направените от него разноски /чл. 507 ТЗ/.
След като плати, авалистът придобива правата по менителничния
документ срещу хонората и срещу всички менителнично задължени спрямо него лица.
При клауза "без
протест", солидарната отговорност се реализира, ако прекият длъжник не
плати, тоест, фактът на неплащане от страна на прекия длъжник не обуславя
задължение да се търси изпълнение първо от него. Той е солидарно отговорен
заедно регресно задължените правни субекти. Този,
който плати по реда на регреса, от своя страна може да претендира от останалите
задължени лица-регресно отговорните спрямо него и
прекия длъжник, да му възстановят платеното.
Платилият
задължението регресен длъжник получава менителничния ефект и спрямо него отговарят всички лица,
които са се задължили преди него /чл. 507 ТЗ/.
Съдът приема, че
възражението на ответника по делото и авалист по
запис на заповед за съществуваща солидарна отговорност на страните по договор
за кредит, по който договор е издаден с гаранционна цел процесният
ефект, авалиран от ищеца, е основателно. Менителничното вземане и вземането по цитирания договор
касаят едно и също имуществено благо. Солидарната отговорност между ищеца и
ответника /чл. 121 ЗЗД/, така както е
уговорена в договора за кредит, обуславя равни по размер задължения за плащане,
като всеки от солидарните длъжници, който е изпълнил
повече от своята част, има право да търси разликата от останалите съдлъжници /арг.чл. 127, ал.1 и ал.2 ЗЗД/. Предвид това, в
конкретния спор ищецът се явява солидарно задължен за плащане на 1/4 част от
общата дължима сума по договора за кредит – 648173евро или за сумата
162043.25евро. Плащането от страна на ищеца по издадения като обезпечение на
договора за кредит запис на заповедта за сумата 100000.00лв., която е част от менителничното вземане в размер на сумата 162043.25евро, не
се явява плащане без основание /на чуждо задължение/. Погасявайки част от
припадащата му се част от общото парично задължение по договора за кредит,
солидарният длъжник не разполага с право да търси възстановяване на платеното. Правоизключващото възражение на ответника в този смисъл
обуславя неоснователност на претенцията на ищеца - кредитор по обратния иск с
правно основание чл. 485, ал. 3, вр. чл. 507, ал. 1 ТЗ.
Поради
неоснователност на иска с правно основание чл. 485, ал. 3, вр.
чл. 507, ал. 1 ТЗ, неоснователен е и иска за присъждане на обезщетение за
забава върху главницата в претендираният размер.
Съобразно изложените
съображения за неоснователност на иска с правно основание чл. 485, ал. 3, вр. чл. 507, ал. 1 ТЗ, доколкото не е установено, че менителничният иск е погасен по давност /прескрибиран/, съдът не разглежда предявеният в евентуалност
иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ. За пълнота следва да се отбележи, че не е установено наличието на трите
елемента на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534, ал. 1 от ТЗ - неоснователно обедняване на ищеца,
неоснователно обогатяване на ответника и причинна връзка между това обогатяване
и обедняване, което сочи на неговата неоснователност.
Поради изхода от
спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника, които са в претендиран размер от 3000.00лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Б.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:***, предявен срещу П.В. А., ЕГН **********,***, офис 30-32, адв. А.П., за присъждане на сумата 50000,00 /петдесет хиляди/лв. частично от 100000.00 /сто
хиляди/лв., съставляваща платената от ищеца в качеството му на задължено лице -
авалист, сума по Запис на заповед от 20.07.2007г. за
сумата 648 173.00 /шестотин четирдесет
и осем хиляди сто седемдесет и три/евро, с издател „Л.С.“ ЕООД, в полза на „С.“
ЕАД, авалиран от „А.Б.“ ООД, ЕИК *******, Г.Г.М.и П.В. А., ЕГН **********, както и сумата 2225.11 /две хиляди двеста двадесет и пет, 0.11/лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2019г.
до 05.11.2019г., от които: върху сумата от 27600.00 /двадесет и седем хиляди и шестотин/лв., за периода от 16.08.2019г. до 07.11.2019г.
лихва в размер на 636.33 /шестотин тридесет и шест,
0.33/лв. и върху сумата от 72400.00 /седемдесет и две хиляди и
четиристотин/лв., за периода от 20.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на
1588.78 /хиляда и петстотин осемдесет и осем, 0.78/лв., ведно със законата лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска – 08.11.2019г., до окончателното и изплащане, на основание
чл. 458, ал. 3, вр. чл. 507 ТЗ, както и
ОСЪЖДА „А.Б.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на П.В. А., ЕГН **********,***, офис 30-32, адв.
А.П., сумата 3000.00 /три хиляди/лв.,
представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.