Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.09.2020г.
гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На четиринадесети септември 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното съдията Милен Стойчев в.гр.д.№191 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Д.Т. Ста-нева от гр.Попово, действуваща чрез процесуалния си представител адв.Ц.Х. *** против решение №48/18.06. 2020г., постановено по гр.д.№1105/2019г. на Районен съд-Попово, с което по отношение на нея е установено на осн.чл.422 от ГПК, че дължи на ищеца „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД-гр.Разград, ЕИК ********* сумата 144.80лв., представляваща консумирана и незаплатена вода по 8бр. фактури за отчетен период от 13.04.2018г. до 31.12.2018г., с абона-тен №273189, за обект в гр.Попово, ул.“България“ №61, ет.4, ап.9, както и сумата 15.03лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06. 2018г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, счи-тано от 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за кои-то има издадена заповед за изпълнение №807/18.10. 2019г. по ч.гр.д. №892/2019г. по описа на РС-Попово, като на ищеца са присъдени раз-носки в размер на 50 лв. С доводи за нарушения на закона и необосно-ваност, въззивницата моли за отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422,
ал.1 за установяване на вземане в размер на сумата
144.80лв., представляваща консумирана и незаплатена вода по 8бр. фактури за отчетен период от 13.04.2018г. до 31.12.2018г., с абонатен
№273189, за обект в гр.Попово, ул.“България“ №61, ет.4, ап.9, както и сумата
15.03лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06. 2018г. до
07.10.2019г., са обосновани с обстоятелствата, че като потребител на ВиК услуги, ответницата
дължи на ищеца цената на ползваната 51.324 куб.м. питейна вода в жилищния обект
в гр.Попово за посочения период, ведно с обезщетение
за забава.
С писмен отговор в срока и
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва иска с възражения, че количеството
доставена вода не е надлежно установено от ВиК оператора.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Ответницата е потребител на ВиК услуги, предоставени от ищеца на адрес в
гр.Попово, ул.“България“ №61, ет.4, ап.9, абонатен №273189, считано от 21.01.2002г. и водомер,
пломбиран с кат.№327550, като съгласно приложеното извлечение от електронен
карнет за периода 13.04. 2018г. до 31.12.2018г. е отчетено потребление на
51.342 куб.м. вода, на стойност 144.80лв., за което са издадени фактури
№**********/ 31.05. 2018г., фактура №**********/29.06.2018г., фактура
№**********/ 31.07. 2018г., фактура №**********/31.08.2018г., фактура №
**********/ 28. 09.2018г., фактура №**********/31.10.2018г., фактура №
**********/ 30.11.2018г. и фактура №**********/31.12.2018г., незаплатени от
ответницата и след покана за доброволно изпълнение №12641/12.06.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ, отчитането
на данните от водомера става след отбелязване в карнета-нормативно предвиден
документ, установяващ посещенията в имота и показанията на водомера към
определена дата и който документ се ползва с формална доказателствена сила.Действително,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя, но това
изискване не се прилага при ползване на електронен карнет-чл.23, ал.4 от Общите
условия, както е в настоящия случай.При негово отсъствие или несъгласие с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да направи постъпки за
уточнение на това с оператора, което ответницата не е сторила.Не е установена и
негодност на измервателното устройство или негова повреда, а показанията на
карнета съответстват на количеството по фактурите, съобразно нормативно-определените
цени.Ответницата не е представила и доказателства за плащане, при които би
могло да се достигне до извод за грешка в информацията при смяната но
доставчика.С оглед на тези обстоятелства, предявеният установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК е доказан по основание и в предявения размер, поради което
следва да бъде уважен.В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което на сон.чл.272 от ГПК въззивният
съд извършва препращане към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като разноски от въззиваемата страна не са претендирани и не следва
да се присъждат.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/18.06.2020г., постановено по гр.д.№1105/2019г. на
Районен съд-Попово, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.