№ 664
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20221001000063 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МТК Гроуп“ООД – гр. София чрез
пълномощника му адв. Н. от САК, срещу решение № 261513/17.11.2021 г.,
пост. по т.д.№ 2424/20 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав, с което
са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Столичната община
обективно съединени искове, съответно с правно основание чл. 266 от ЗЗД
във връзка с чл. 19 от Закона за автомобилните превози, за сумата от 43
239,48 лв., претендирана като неплатено възнаграждение за извършен през
месец ноември 2017 г. обществен превоз по основни градски автобусни линии
№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86. 117, 118 и 119 от
общинската транспортна схема с маршрутен пробег от 480 438,674 км.,
дължимо по чл. 5 от договор № СОА16-ДГ56-1196/2.12.2016 г., сключен
между жалбоподателя и Столичната община, както и с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13 079, 94 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на възнаграждението за обществен превоз в размер на
горната сума, претендирано за периода от 15.12.2017 г. до 7.12.2020 г.
1
В жалбата се твърди, че Националният статистически институт не
определя занапред цената на природния газ, а може само да констатира какъв
е бил нейният размер през един вече изминал период от време, като данните,
които той събира, представляват статистика за минал период, а не цена за
бъдещ период. Наведен е довод, че след като по данни на статистическия
институт, цената на природния газ в България за второто шестмесечие на
2017 г. надвишава с повече от 20 % тази за същото шестмесечие на 2016 г.,
когато е подписан договорът, са налице основанията по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
него за увеличаване на възнаграждението на превозвача поради предвидената
в нея промяна на цената на ГСМ. Ирелевантно според жалбоподателя е, че
дадената от НСИ цена за второто шестмесечие на 2017 г. е средна за периода
и е възможно в отделните месеци тя да се различава от тази средната такава.
Затова се поддържа, че липсата на статистически данни за месец ноември
2017 г. не представлява пречка за уважаване на исковете. Оспорено е
становището на първоинстанционния съд, че от датата на изпращане на
писмената покана за преговори е необходимо да изминат 37 дни, едва след
което жалбоподателят може да претендира увеличеното възнаграждение.
Изложено е, че предвиденият в същата клауза седемдневен срок е такъв за
започване на преговорите, поради което, ако тя не е била не е била приета и
преговори не са започнали, изтичането на тридесетдневния срок за тяхното
осъществяване е ирелевантно за възникване правото на „МТК Гроуп“ООД да
получи предвиденото увеличение от 2.5 %. Твърди се, че доколкото
ответникът не е приел поканата за преговори, и не е изпратил свои
представители за обсъждане на искането на изпълнителя за прилагане на
клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, основанието за заплащане на
допълнителното възнаграждение е възникнало с изтичането на 7-дневния
срок, тъй като дългият 30-дневен срок, е такъв за завършване на вече
започнали преговори, каквито изобщо не са били проведени. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с
което предявените по делото искове да бъдат уважени, както и за присъждане
на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.
Въззиваемата Столична община оспорва въззивната жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез
пълномощника ù юрисконсулт М., се поддържа като правилно становището
2
на първоинстанционния съд, че данните на Националния статистически
институт за цената на природния газ за второто шестмесечие на 2017 г. са
неотносими към предмета на делото, тъй като те следва да се прилагат по
отношение на договора едва след изтичане на този шестмесечен период.
Наведен е довод, че с поканата за преговори, ищецът е поискал изменение на
клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2, поради промяна на цената на ГСМ с повече от 20
%, но съгласно цените, определени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, а не поради нейното нарастване със същия размер, по данни на
Националния статистически институт. Поддържа се, че в поканата по чл. 5,
ал. 4, т. 2 от договора ищецът не е предоставил справки от НСИ, както и не е
поискал промяна на клаузите на договора, което обуславя неоснователност на
неговата претенция. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор № СОА16-ДГ56-1196/ 02.12.2016 г.,
Столичната община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД, а последното се е
съгласило да осъществява за срока на действието му от 8 години, считано от
датата на въвеждане в експлоатация на първата транспортна линия,
обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № № 12,
18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от
общинската транспортна схема на общината, съгласно приети
експлоатационни планове, с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в
Приложение „Б“ към него, като обемът на транспортна задача е в размер на 5
579 000 км. към датата на неговото подписване. В клаузата на чл. 5, ал. 1 от
договора е уговорена единична цена за осъществяване на превозната дейност
от 3,00 лв. на километър без ДДС, като дължимото за всеки месец
възнаграждение се формира от действително изминатите километри
3
маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение „А“, въз основа на
отчетите за изпълнение във форма, съгласно Приложение „Д“ „Методика за
отчитане и окачествяване на транспортната задача”, 30 % от което
възложителят заплаща до 15-то число на текущия месец, а останалата част -
до 14-то число на следващия месец. В клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 е
предвидена възможност за увеличаване цената на километър маршрутен
пробег, определена при неговото сключване, при промяна на цената на
горивните и смазочни материали (ГСМ) с повече от 20 %, съгласно данните
на Националния статистически институт, спрямо тази към датата на
подписване на договора. При настъпване на това условие е уговорено
задължение на страните да проведат добросъвестно преговори за уточняване
на промяната на възнаграждението за километър маршрутен пробег със
стойност до 5 %, спрямо тази по чл. 5, ал. 1, действала при сключване на
договора, както и че ако при преговорите такова съгласие не бъде постигнато,
възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2.5 %. В т. 3
на същата клауза страните са регламентирали механизма на изменение на
цената, като са предвидили право на всяка от тях да направи на другата
страна мотивирано писмено предложение за преговори, които следва да
започнат в срок до 7 дни от получаването му и да завършат в срок от 30 дни
от датата, на която са започнали. Съгласили са се, че ако в резултат на
водените преговори не бъде постигнато съгласие за изменение на цената,
обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.
2, т.е. възнаграждението за километър пробег се променя с посочения в нея
размер от 2.5 %. С писмо, връчено на 28.09.2017 г. „МТК Гроуп“ООД е
направило до Столичната община предложение за водене на преговори с цел
актуализиране по договорен път на цената на превоза. Предложението е
обосновано с твърдението, че при сключването на договора цената на
природния газ е била в размер на 286.60 лв. за 1000 куб.м., без акциз и ДДС,
определена с решение № Ц-35/30.09.2016 г. на КЕВР, както и че с решение №
Ц-16/01.07.2017 г., считано от 01.08.2017 г. КЕВР е определил нова цена от
370.21 лв. за 1000 куб.м., без акциз и ДДС, която е с 29.17% по-висока от тази,
действала към датата на подписване на договора. С допълнително писмо от
10.10.2017 г. „МТК Гроуп“ООД е уведомило Столичната община, че тъй като
7-дневният срок от връчването на предходното такова е изтекъл на 5.10.2017
г. без да получи отговор от нея, кани същата да изпрати екип за провеждане
4
на преговорите на 17.10.2017 г. от 10.00 ч. на посочен в поканата адрес, като в
противен случай ще започне начисляването на 2.5 % върху единичната цена
на пробега над първоначално уговореното с договора възнаграждение.
Според писмо с изх.№ УП-7011/7.12.2017 г. на Националния статистически
институт, цената, по която обществения доставчик на природен газ в страната
- „Булгаргаз“ЕАД продава на крайните снабдители на природен газ и на
клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, се определя за всяко
тримесечие от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР),
поради което институтът не разполага с такава информация. Според
заключението на назначената в първоинстанционно производство съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно решение Ц-22 от 29.09.2017 г. на КЕВР,
цената на природния газ на крайни снабдители към клиенти, действаща към
1.12.2017 г. е в размер на 343,22 лв. за 1000 куб. нанометра без включени
акциз и ДДС и същата е в сила от 1.10.2017 г. Според същото заключение,
по данни от решенията на КЕВР през процесните периоди е установено
увеличение на цената на природния газ към 1.11.2017 г. (343,22 лв.) спрямо
цената на газа през месец декември 2016 г. (286,60 лв.) с 19,756%. Процентът
на увеличение на цената природния газ към 01.11. 2017 г. (343,22 лв.) спрямо
цената, действаща към 01.12.2016 г. (286,60 лв.) е в размер на 19,756 %.
Същевременно експертизата е изчислила, че увеличението на средната цена
на природния газ за крайни небитови клиенти през месец ноември 2017 г., без
включване на такси, възстановими данъци и ДДС, спрямо цената през месец
декември 2016 г. е в размер на 33,65 %. Според заключението,
индексираната цена с 2,5 % за 1 километър пробег възлиза на 3,075 лв. без
ДДС, а с включен ДДС е 3.69 лв. Вещото лице е посочило, че
възнаграждението за осъществения през м. ноември 2017 г. пробег от 480
438,67 км., определено на база индексираната цена от 3,69 лв. с ДДС за
отчетения пробег за същия месец възлиза на 1 772 818,69 лв., а разликата
между тази сума и заплатената такава на „МТК Гроуп“ООД от Столичната
община от 1 729 579,23 лв. с ДДС – на 43 239,46 лв.
Въззивният съд намира, че от горните обстоятелства и
установените въз основа на тях релевантни за предмета на спора
обстоятелства, произтичат следните правни изводи :
Между страните по делото е безспорно наличието на отношения, по
сключен на 2.12.2016 г. договор, с който Столичната община е възложила на
5
въззивника „МТК Гроуп“ООД осъществяването на дейност по обществен
превоз, по посочени в чл. 1 от него автобусни линии от общинската
транспортна схема, и при уговорена в клаузата на чл. 5 от него единична цена
от 3 лв. на километър без ДДС, като размерът на възнаграждението за
съответния месечен отчетен период се определя от действително изминатия
маршрутен пробег по утвърденото разписание. Безспорно е също така, а това
е установено и от заключението на експертизата, че за отчетения през м.
11.2017 г. пробег от 480 438,67 км., общината е заплатила на изпълнителя
сумата от 1 729 579,23 лв. с ДДС. Спорен между тях е въпросът относно
приложението на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2, във връзка с т. 3 от договора, а
именно, за наличието на предвидените в нея предпоставки за увеличаване
размера на превозното възнаграждение, поради увеличаване цената на ГСМ, в
частност на природния газ, използван като гориво за автобусите, с повече от
20% спрямо цената към датата на подписване на договора. За да отхвърли
предявения иск съставът на Софийския градски съд е изложил съображения,
че седемдневният срок за начало на преговорите, предвиден в чл. 5, ал. 4, т. 3
от договора, е започнал да тече от датата на получаване на предложението от
Столична община на 28.09. 2017 г., който е изтекъл на 05.10.2017 г., от която
дата е започнало течението на предвидения в същата клауза 30-дневен срок за
тяхното завършване. Доколкото този срок изтича на 6.11.2017 г., съдът е
приел, че едва на 7.11.2017 г. са настъпили предпоставките, при които според
уговореното се счита, че страните са постигнали съгласие за увеличение на
възнаграждението на километър маршрутен пробег с 2,5 %. При тълкуване на
договора, съдът е приел, че тъй като от една страна, волята на страните по
него е последиците на увеличението да настъпят занапред, а от друга-
размерът на възнаграждението е уговорен на месечни отчетни периоди,
увеличената цена е в сила за следващия пълен календарен месец- декември
2017 г., който е извън исковия период.
Настоящият въззивен състав не споделя това становище.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
първата предпоставка за увеличаване единичната цена на автомобилния
пробег- увеличаване цената на ГСМ с повече от 20% спрямо тази към датата
на подписване на договора. Съгласно писмото от 7.12.2017 г. Националният
статистически институт не разполага с данни за цената на природния газ, а
6
тази, по която общественият доставчик на природен газ в страната -
„Булгаргаз“ЕАД го продава на крайните снабдители на и на клиенти,
присъединени към газопреносната мрежа, се определя за всяко тримесечие от
Комисията за енергийно и водно регулиране - КЕВР. От това следва, че след
като цената на природния газ се определя от специализиран регулаторен
орган- КЕВР за всяко тримесечие и той се търгува на регулиран пазар,
средностатистическата му цена е тази, която се формира като средна
величина от цената, действала през отделните тримесечни периоди. При
използване на тази методология, назначената в първоинстанционно
производство експертиза е дала заключение, че по данни на НСИ, средната
цена на природния газ без включване на такси, възстановими данъци и ДДС за
м. 07.2017 г. и м.11.2017 г., попадащи във второто шестмесечие на 2017 г. е
по-висока от средната цена на газа, валидна за м.12.2016 г., както и че
изчисленото от вещото лице увеличение на средната цена на природния газ за
крайни небитови клиенти през месец ноември 2017 г., спрямо цената през
месец декември 2016 г., когато е сключен процесният договор, е в размер
на 33,65 %, който надвишава този от 20 %, от чието превишаване в
полза на изпълнителя възниква правото на увеличение на единичната
цена на автомобилния пробег.
На следващо място, спорен между страните е въпросът за
предпоставките, при които поражда действието си актуализацията на цената с
минималния размер от 2,5 %, с оглед на това, дали темпоралните граници на
проявление на неговия преобразуващ ефект върху съществен елемент от
правоотношението съвпадат изцяло или отчасти с исковия период, за който се
претендира сумата на увеличението, доколкото в обжалваното решение е
прието, че те са настъпили едва на 7.11.2017 г., след изтичането на 30-дневния
срок за водене на преговори, от което е направен извод, че индексацията е
приложима за следващия месечен отчетен период на м. 12.2017 г., но не и за
м. 11.2017 г.
Клаузата на чл. 5, ал. ал. 4, т. 2 и 3 от договора цели запазване на
икономическата еквивалентност на престациите, формиращи предмета на
договора, при увеличаване цената на влаганите в изпълнението горива над
определен размер през срока на действието му, в сравнение с тази, действала
към датата на неговото сключване, чрез предварително уговаряне на
минимален стандарт на увеличението на единичната стойност на пробега за
7
километър от 2.5%, която страните предварително са се съгласили, че
представлява долната граница на своеобразния коректив на неблагоприятно
изменената ценова конюнктура. За начисляване на минималния размер на
увеличението не се изисква допълнителното съгласие на възложителя, тъй
като той вече е дал такова за увеличението на цената с този размер при
сключването на договора, ако са налице останалите предпоставки за това. В
частта по отношение на увеличението с минималния размер от 2,5 % клаузата
на чл. 5, ал. 4, т. 2 има субсидиарен характер, тъй като е приложима само
при настъпването на посоченото в нея отрицателно потестативно условие, а
именно, ако след водене на преговори страните не постигнат съгласие за
уговаряне на увеличението над този размер до максималния такъв от 5 %. Тя е
предвидена в защита на изпълнителя срещу бездействието на възложителя да
участва в процедурата по водене на такива преговори или да договори размер
на увеличението над минималния такъв, който в по-голяма степен би
съответствал на действителното увеличение в цената на горивата. Затова
приложението на уговорения с нея защитен механизъм е обусловено от
изтичането на два вида относително определени срокове- кратък 7-дневен
срок за започване на преговорите и дълъг 30-дневен срок за тяхното
приключване, съчетани с потестативни условия, които са различни за всеки
от тях. По смисъла на уговореното, ако възложителят не приеме
предложението на изпълнителя за предоговаряне на цената в рамките на
максималния размер от 5 % и такива не започнат в краткия 7-дневен срок,
следва да се приеме, че с неговото изтичане цената се актуализира с
предварително уговорения размер от 2,5 %, при наличието на останалите
предпоставки за това. Изтичането на дългия 30-дневен срок е предпоставка за
увеличаване на единичната цена на пробега с уговорения минимален индекс
само, ако в рамките на краткия 7-дневен срок възложителят е приел
предложението на изпълнителя за преговори и такива действително са били
проведени, но са приключили безрезултатно, като страните не са постигнали
съгласие за увеличаване на цената над минималния размер до максимално
допустимия такъв от 5%. От това следва, че ако възложителят не се е отзовал
на предложението на изпълнителя за предоговаряне на цената, тя се
индексира с минималния размер от 2.5 % без да се изчаква изтичането на
30-дневния срок за водене на преговори, както неправилно е приел
първоинстанционният съд. В случая с писмено предложение, връчено на
8
28.09.2017 г., „МТК Гроуп“ООД е поканило Столичната община за водене на
преговори за актуализиране цената на превоза, който е изтекъл на 5.10.2017 г.,
на което общината не се е отзовала. Ето защо с изтичането на този срок,
считано от 6.10.2017 г., единичната цена на превоза се увеличава с
предвидената в чл. 5, ал. 4, т. 2 минимална надбавка от 2.5 %, без да е
необходимо допълнително съгласие на възложителя за това. По вече
изложените съображения е неоснователен доводът на въззиваемата община че
с поканата за преговори, ищецът е поискал изменение на клаузата на чл. 5, ал.
4, т. 2, поради промяна на цената на ГСМ с повече от 20 %, но съгласно
цените, определени от Комисията за енергийно и водно регулиране, а не
поради нейното нарастване със същия размер, по данни на Националния
статистически институт. Цената на природния газ се определя от регулаторен
орган – КЕВР на тримесечен период, като назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза е дала категорично заключение, че към м.11.2017 г. тя
е увеличена с 33,65 % спрямо м. 12.2016 г. когато е сключен договорът.
Несъстоятелно е и възражението, че предложението за водене на преговори е
нередовно, тъй като с него не е поискано изменение на договора и не са
представени доказателства за нарастването на цената. Такива изисквания не
са предвидени в клаузата на чл.5, ал. 4 от договора и не следват по
необходимост от обективираната в нея действителна воля на страните.
Предложението, връчено на 28.02.2017 г. несъмнено съдържа покана за
водене на преговори за изменение на съществен елемент на договора-
единичната цена на км., поради настъпване на уговорено с него условие-
нарастване с 20 % на цената на горивото, с което са спазени изискванията на
чл. 5, ал. 4, т. 2 и 3 от договора. Установяването на действителния размер на
увеличението е относимо към съществото на преговорите, каквито в случая
изобщо не са били проведени, като основа за предоговаряне на цената в
рамките на максималния размер от 5 %, а не към правните последици на
предложението, каквато е увеличаването ù с минималната надбавка от 2.5%,
когато предложението за преговори не е било прието, или когато страните не
са могли да постигнат съгласие за размера на увеличението до приключване
на 30-дневния срок от тяхното начало, ако такива преговори са били водени.
По горните съображения, съдът намира, че през исковия период на м.
11.2017 г. в отношенията между страните е била приложима индексираната с
2.5 % единична цена от 3.69 лв. с ДДС, като разликата между заплатената от
9
Столичната община неиндексирана сума, съобразно осъществения през
периода пробег и дължимата индексирана такава, възлиза на 43 239,46 лв.,
съвпадаща със сумата, претендирана по иска за реално изпълнение.
В клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора задължението на възложителя е
уговорено като срочно, доколкото тай се е задължил да изплати пълния му
размер, съобразно действително изминатия пробег до 14-то число на месеца,
следващ отчетния такъв. Ето защо той изпада в забава по отношение
изпълнението на задължението си при условията на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД с
изтичане на срока за изпълнение- в случая на 15.12.2017 г. и дължи
обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението на паричното си
задължение в размер на законната лихва за времето на забавата, до
предявяване на иска по делото, след което законната лихва се дължи като
правоувеличаваща последица по чл. 214, ал. 2 от ГПК. По горните
съображения, след отмяна на обжалваното решение предявените по делото
обективно съединени искове следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя „МТК Гроуп“ООД следва да
бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото пред първата
инстанция, съответно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2220 лв., за държавна такса от 2252.54 лв. и за съдебно-счетоводна експертиза
от 450 лв., както и тези, направени във въззивното производство, съответно за
заплатена по жалбата държавна такса от 1126.39 лв. и за адвокатско
възнаграждение от 2220 лв.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 261513/17Л1.2021 г., пост. по т.д.№ 2424/20 г.
на Софийския градски съд, VІ т.о., 17 състав, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Столичната община, гр. София, ул. „Московска”№ 33, да
заплати на „МТК Гроуп“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Витоша” № 150, ет. 1, сумата от 43 239,46 лв.
10
(четиридесет и три хиляди двеста тридесет и девет лв. и 46 ст.),
представляваща незаплатена част от възнаграждение за месец ноември 2017
г., съобразно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.,
по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с
чл. 226, ал. 1 от ЗЗД чл. 19 от Закон за автомобилните превози, ведно със
законната лихва върху тази сума от 7.12.2020 г. до окончателното ù
изплащане, както и сумата от 13 079, 94 лв. (тринадесет хиляди и седемдесет
и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 43 239,46 лв. за периода
от 15.12.2015 г. до 7.12.2020 г., по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Столичната община да
заплати на „МТК Гроуп“ООД разноските, направени по водене на делото
пред първата инстанция, съответно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2220 лв., за държавна такса от 2252.54 лв. и за съдебно-счетоводна
експертиза от 450 лв., както и разноските, направени във въззивното
производство за заплатена по жалбата държавна такса от 1126.39 лв. и за
адвокатско възнаграждение от 2220 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11