№ 1104
гр. Велико Търново, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101369 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Б. срещу ЧСИ Р. К., с която
се иска осъждането на ответника за сумата от 6 200.00 лева - обезщетение за
имуществени вреди от незаконо-съобразно принудително изпълнение по изп. дело №
630/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К..
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010
г. на Районен съд – П., срещу него е образувано изп. дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К..
Заявява, че в рамките на изп. дело са наложени запори върху негови банкови сметки,
както и че въз основа на един от тези запори на 29.10.2020 г. по делото е постъпила
сумата от 6 200.00 лева. Твърди, че всички действия по изп. дело са незаконосъобразни,
тъй като липсва местна и каквато и да била компетентност за неговото образуване. В
тази връзка сочи, че нито е имал постоянен и настоящ адрес, нито е разполагал с
недвижими имоти, попадащи в териториалния обхват на съдебния изпълнител. Заявява,
че в резултат от незаконосъобразното принудително изпълнение е понесъл
имуществени вреди в размер на сумата от 6 200.00 лева.
Ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Заявява, че
доколкото изп. дело № 630/2015 г. е образувано след перемпция на предходно
образувано изп. дело, е изпратил уведомление за новообразуваното дело на посочения
в изпълнителния лист адрес на длъжника – гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, където същото е
било редовно връчено. Твърди, че именно на този адрес впоследствие са изпращани и
други съобщения до длъжника, които са получавани лично от него, но въпреки това
последният не се е явил за запознаване с делото и за направата на съответните
1
възражения, включително - че не живее на посочения адрес. Сочи, че впоследствие по
изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия, като едва на
8.1.2021 г. е постъпило становище от пълномощникът на ищеца, с което е направено
искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че с постановление от 13.1.2021 г. това искане е оставено без уважение, а
подадената жалба срещу отказа е оставена без уважение с произнасяне по в.гр.д. №
928/2021 г. на ВТОС. Счита, че постъпилата по изп. дело сума е била дължима от
ответника, поради което с нейното заплащане последният не е ощетен, а напротив -
стигнало се е до погасяване на негово изискуемо парично задължение. Отделно от
горното, прави възражение за изтекла погасителна давност на иска.
С определение от 12.7.2022 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран ЗК „Лев Инс” АД, който заема становище за неоснователност на иска.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли
за отхвърляне на иска, като в писмена защита излага подробни аргументи в защита на
поддържаната позиция.
Третото лице-помагач не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
В случая по делото е безспорно и се установява от приетите писмени
доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010 г. на
Районен съд – П., по молба на „АСП Бета България“ ООД срещу ищеца Б. Т. Б. е
образувано изпълнително дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К.. В молба на „АСП Бета
България“ ООД се сочи, че молителят е придобил вземанията по изпълнителния лист
от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
В рамките на изпълнителното дело до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение на адрес: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, която е получена от неговия баща на
28.8.2015 г. Впоследствие с молба изх. № 1333/28.2.2017 г. по искане на взискателя е
наложена възбрана върху УПИ II-270 в кв. 48 по плана на с. Патреш, заедно с
построените в имота жилищна сграда и сайвант, както и върху УПИ V-79 в кв. в по
плана на с. Дъскот, заедно с построената в имота жилищна сграда. Със запорно
съобщение изх. № 6234/3.9.2018 г. и запорно съобщение изх. № 6235/3.9.2018 г. са
наложени запори върху сметки на длъжника, разкрити в „Алианц Банк България“ АД и
в „Инвестбанк“ АД, но от банките са изпратени отговори, че по сметките липсват
авоари. Впоследствие са изпратени запорно съобщение изх. № 3336/11.3.2019 г. и
запорно съобщение изх. № 3337/11.3.2019 г., с които са наложени запори върху сметки
2
на длъжника, разкрити в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Инвестбанк“ АД, като
от последната банка е изпратен отговор, че по сметката все още липсват авоари. На
10.6.2019 г. са изпратени нови запорни съобщения – до „Централна кооперативна
банка“ АД и до „Банка ДСК“ ЕАД, като отговорът на „Банка ДСК“ ЕАД е, че по
сметката има предходни запори, а отговорът на „Централна кооперативна банка“ АД -
че по сметката липсват авоари. С преводно нареждане от 29.10.2020 г. в изпълнение на
наложения запор „Първа инвестиционна банка“ АД е превела по сметка на съдебния
изпълнител сумата от 6 200.00 лева. С постановление от 18.1.2021 г. съдебният
изпълнител е разпоредил да се заличи възбраната върху УПИ V-79 в кв. в по плана на
с. Дъскот, а с постановление от 28.1.2021 г. е заличи възбраната и върху УПИ II-270 в
кв. 48 по плана на с. Патреш.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ,
вр. чл. 45 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдението, че всички
действия по изпълнителното дело са незаконосъобразни, тъй като липсва местна и
каквато и да било компетентност за неговото образуване.
Съгласно чл. 427, ал. 1 ГПК (редакция от 3.7.2015 г.), молбата за изпълнение се
подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1/ движимите или
недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението; 2/ постоянният адрес или
седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху
вземания на длъжника към него; 3/ местоизпълнението на задълженията за действие
или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 4/ постоянният или
настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за
издръжка. Съгласно ал. 2, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя
постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника,
независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване
от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният
изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който
да извърши опис и продан на вещите. Съгласно ал. 3, когато изпълнението е насочено
към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или
седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Видно е от горепосочената редакция на ГПК, че към датата на образуване на изп.
дело № 630/2015 г. на ЧСИ Р. К. е нямало предвидено законово изискване молбата за
изпълнение да се подава до съдебния изпълнител по постоянния и настоящия адрес на
длъжника, поради което твърдението за незаконосъобразност на принудителното
изпълнение на това основание е несъстоятелно. От друга страна, в представения на
съдебния изпълнител изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 242/2010 г. на Районен
3
съд – П., адресът на длъжникът е посочен именно в гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 17, на който
адрес поканата за доброволно изпълнение е получена от бащата на Б. Т. Б.. Предвид на
горното, не може да се приеме, че изпълнителното дело е образувано при посоченото
от ищеца нарушение на местната подсъдност, като тук следва да се има в предвид, че
единственото предприето при образуването на делото изпълнително действие е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Промедия БГ“ ЕООД,
което действие обаче не е довело до принудително събиране на вземането, респ. до
някакви вреди за длъжника. Впоследствие, с молба от 25.1.2017 г. взискателят е
поискал налагането на възбрани върху имоти, попадащи в района на съдебния
изпълнил, като обстоятелството, че така посочените имоти са се оказали собственост
на трети лица не може да се вмени във вина на съдебния изпълнител, който е обвързан
от искането на взискателя.
Освен горното и далеч по-същественото в случая е обстоятелството, че дори да
бъде прието за доказано образуването на изпълнителното дело в нарушение на
правилата за местна подсъдност, а дори и да бъде приета за доказана и друга
незаконосъобразност в хода на това производство, то от това действие/я на съдебния
изпълнител не е произлязла сочената от ищеца имуществена вреда. Това е така,
доколкото дори принудително събраната сума да е събрана противоправо (в рамките на
незаконосъобразно изпълнително производство), то чрез това действие имуществото
на ищеца не е намаляло, доколкото в крайна сметка се е стигнало до погасяване на част
от негово валидно възникнало, изискуемо и ликвидно парично задължение,
удостоверено с представения изпълнителен лист, което задължение, така или иначе,
подлежи на принудително изпълнение, макар и в друго изпълнително производство, за
образуването на каквото не е имало процесуална пречка (така Решение № 48/14.7.2016
г. по т. д. № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 83/11.4.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1667/2017 г., IV г. о.). Соченото от ищеца нарушение на правилата за местната
подсъдност – в случай, че бъде установено, може да се влече след себе си единствено
дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, но не и отговорност за
причинени на длъжника вреди.
Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение. В случая от страната на ищеца е направено
евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа или
правна сложност. Предвид на това възнаграждението за адвоката следва да се намали
до сумата от 700.00 лева.
4
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Т. Б., ЕГН ********** за осъждането ЧСИ Р. К., рег. №
731 на КЧСИ за сумата от 6 200.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело №
630/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Р. К., рег. № 731 на КЧСИ
сумата от 700.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс” АД в качеството му
на трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5