Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер І- 260101 Година 2021, 22 февруари гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, първи въззивен
граждански състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
Мл.с.Детелина Димова
Секретар:
като разгледа докладваното от младши
съдия Детелина ДИМОВА
гражданско дело № 262 описа за 2021 година по описа на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на ОБЩИНА ПОМОРИЕ, представлявана от Иван Алексиев – кмет
на общината, чрез юрисконсулт Станислава Янева против Разпределение от 01.12.2020 г. по изпълнително дело 20208030401628
по описа на ЧСИ Таня Маджарова, предявено на 04.12.2020 г., извършено във
връзка с проведена публична продан и обявяване за купувач на взискателя и
ипотекарен кредитор по делото „Уайнрум“ ЕООД на недвижими имоти и движими вещи,
находящи се в Етнографски туристически комплекс с възрожденска архитектура
„Шато Медово“, с. Медово, като общата покупна цена на всички вещи е в размер на
1 028 930,26 лева.
Жалбоподателят, в качеството си на
присъединен взискател по право за събиране на публичните вземания за местни
данъци и такси за недвижимите имоти, предмет на изпълнението, твърди, че
извършеното разпределение е незаконосъобразно. Излага оплаквания, че съдебният изпълнител неправилно е счел, че вземанията на Община Поморие за такса битови отпадъци за
продадените имоти не се ползват от привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. По
делото били присъединени вземанията както за данък недвижими имоти, така и за
такса битови отпадъци, но с разпределението в полза на общината била заделена
само сумата за данъците в размер на 77633,40 лева. Сочи се, че и двете публични
вземания възникват по повод собствеността на продаваните имоти, и няма
основание таксата да бъде разделена от данъка. Излагат се аргументи, че
уредбата, съдържаща се в чл. 136 от ЗЗД не е хармонизирана след
регламентирането на таксата за битови отпадъци като публично вземане с
промените в ДОПК през 2006 г. Претендира се
отмяна на обжалваното разпределение като незаконосъобразно, като се иска
извършване на ново разпределение, с което към сумите разпределени на Община
Поморие да бъдат включени и таксите за битови отпадъци дължими за продадените
имоти.
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
против действия на съдебния изпълнител, за които изрично е предвидена
възможност за обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по делото е представено писмено възражение от взискателя
и ипотекарен кредитор „Уайнрум“ ЕООД, с което жалбата се оспорва като
неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 136, ал. 1 т. 2 ЗЗД следва да се
тълкува стриктно. Същата уреждала изключения от общото правило на чл. 133 от ЗЗД, като предвиждала привилегии само за конкретно посочени и изчерпателно
изброени публични държавни вземания, поради което разширителното тълкуване на
нормата се явява недопустимо. Излага аргументи относно съществуващите разлики в
правните характеристики на данъка и таксата, налагащи извод за тяхното различно
третиране. В тази връзка сочи, че данъкът е публично вземане, установено със
закон и скрепено с държавна принуда, и се дължи безвъзмездно, за разлика от
таксата, която представлява възмездно плащане на една предоставена от
съответната община услуга. Признава се публичния характер на вземането на такса
за битови отпадъци по смисъла на чл. 162, ал. 2 т. 3 от ДОПК, но счита, че това
само по себе си не дава основание за разширително тълкуване на чл. 136, ал. 1
т. 2 от ЗЗД и разпростирането на привилегията и по отношение на този вид
вземания.
ЧСИ Таня Маджарова е представила мотиви по
реда на чл.436, ал.3 от ГПК със съображения за неоснователност на жалбата. Изложени
са аналогични доводи относно възмездния характер на таксата за битови отпадъци,
представляваща цена на предоставяната от общината обществена услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Сочи се, че различен бил и
редът за определяне на ДНИ и ТБО, като основа за изчисляване на данъка била
данъчната оценка на недвижимия имот, а на таксата – количеството битови
отпадъци или по реда, предвиден в чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ. Излагат се и подробни
съображения относно правното естество на привилегиите, които са уредени
изчерпателно и императивно, и не могат да се тълкуват разширително. Особената
привилегия по чл. 136, ал. 1 т. 2 не препращала към всички публични вземания на
държавата и общините, предвидени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, а само спрямо
лимитативно изброените такива в първата норма. Според съдебния
изпълнител,вземането за такса битови отпадъци следва да се включи в реда на
привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1 т. 6 от ЗЗД, като бъде
удовлетворена след вземанията на заложните и ипотекарните кредитори,
кредиторите с право на задържане и вземанията по чл.136, ал. 1 т. 5 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна
страна, следното:
Изп.дело № 20208030401628 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова е образувано на
09.09.2020 г. по молба на „Уайнрум“ ЕООД като е било прехвърлено от ЧСИ Ивелина
Божилова рег. № 800, където е водено под номер 770/2017 г. Същото е образувано
от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против солидарно осъдените
длъжници „Винарска изба Медово“ ООД, „Гаранция – ЛН“ ООД, „Винарска изба хан
Крум“ АД, „Винекс Преслав“ АД за събиране на сумите, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4250/2017
г. по описа на БРС.
В полза на
взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за обезпечаване на дължимите суми
върху имотите, предмет на изпълнението е била учредена договорна ипотека,
обективирана в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № 2***, дело
№ 1***/0*.0*.20** г. на Нотариус
Христо Ройдев, подновена на 28.06.2018г. Върху имотите по настоящото
изпълнително дело е вписана и възбрана.
С договор за цесия
от 02.03.2020 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е цедирал
вземанията си по настоящото изпълнително дело на цесионера „Уайнрум“ ЕООД,
което дружество е конституирано като взискател с разпореждане от 14.04.2020 г.
на ЧСИ Таня Маджарова.
Жалбоподателят Община
Поморие е присъединен като взискател на 06.02.2019г.
Недвижимите имоти и
движими вещи, предмет на изпълнението са били описани, оценени и изнесени на
публична продан, проведена в периода от 16.10.2020 г. до 16.11.2020 г. С
Протокол от 17.11.2020 г. за купувач е бил обявен единствения явил се наддавач
– взискателя „Уайнрум“ ЕООД, на който имуществото е възложено за сумата от
1 029 930,26 лева.
На 17.11.2020 г.,
въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на„Уайнрум“ ЕООД по ч.гр.д. №6733/2018
г. на БРС, е присъединено и друго вземане на същия взискател в размер общо на
1 636 925,57 лева, за което на 17.11.2020 г. била връчена нова покана
за доброволно изпълнение на длъжниците.
На основание чл.
461 от ГПК, във връзка с чл. 495 от ГПК съдебният изпълнител е изготвил
обжалваното с настоящата жалба разпределение, което е предявил на страните на
04.12.2020 г.
За установяване
актуалния размер на вземанията на Община Поморие преди изготвяне на
разпределението, по делото с писмо изх. №38-07-651/24.11.2020 г. е представена
справка с размера на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци, ведно с начислените лихви за забава, според която общия размер на
вземанията на общината възлиза на сума в размер от 278 119.21 лева, от които в
разпределението като вземане с привилегия по чл. 136, ал. 1 т. 2 ЗЗД са включени
само вземанията за дължимия данък в общ размер от 77633,40 лева.
С
Протокола за разпределение от 01.12.2020 г. са определени сумите, които
присъединения взискател „Уайнрум“ ЕООД- обявен за купувач на продаваното
имущество, следва да внесе с оглед последващо издаване на постановление за
възлагане, а именно: 39 247,31 лева - ДДС, 77 633,40 –данък недвижими
имоти и 29 761,26 лева такси към ЧСИ.
С
оглед въведените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
По
въпроса дали вземането на Общината за такса битови отпадъци се ползва от
привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 2 от ЗЗД в практиката са формирани две противоположни разбирания. Според
актуалната практика на Апелативен съд Бургас, отговорът на поставения въпрос е
утвърдителен, като се приема, че независимо от това, че ТБО не е данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а такса за заплащане на една вече извършена от съответната Община
услуга по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битови отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тя е публично
вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, и съответно се ползва от
посочената привилегия. Местните такси са публични вземания и поради това, че
приходите от тях постъпват в общинските бюджети на основание чл. 9а, ал.3 от ЗМДТ. Таксата възниква по повод собствеността върху имот, находящ се на
територията на конкретната община. За възникване на задължението е достатъчно
съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата се
начислява за плащане от лицата, задължени да заплащат данък върху имота
съгласно чл.64 ЗМДТ, а не въобще на лицата, които ползват услугата. В Решение
№ 448 от 18.09.2019 г. по в.ч.гр.д.
№ 319 /2019 г. на БАС е прието, че юридическите белези на таксите и данъците са еднакви - и
таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно
преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а
методът на регулирането им е правно - властнически. Нормите, създаващи право на
предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са императивни и
не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва тяхното смислово
тълкуване в сравнително правен режим. С оглед изложеното, БАС е приел, че действителният
смисъл може да бъде разкрит и при съпоставка с други норми, установяващи
еднакви привилегии на публичните субекти при събиране на публичните им
вземания. Като такава норма е посочена разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в
която държавата и общините са поставени в един ред по отношение на вземанията
им за данъци и такси.
Това
разрешение е възприето и в други решения, като Решение № 232 от 12.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 200
/ 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, Решение № 260366 от 27.11.2020 г. по в.
гр. д. № 2698 / 2020 г. на III състав на Окръжен съд – Бургас.
Настоящият съдебен състав споделя
посочената практика и не намира основание за отклонение от същата.
В допълнение, съдът намира за
неоснователни възраженията на обявения за купувач взискател
„Уайнрум“ ЕООД, според които таксата за битови отпадъци не може да бъде
приравнявана на данъка за недвижимите имоти, поради това, че същата
представлявала едно възмездно плащане срещу предоставена от съответната община
услуга /за разлика от данъка, който представлявал безвъзмездно плащане/. Привилегията
не е обусловена от безвъзмездния или възмездния характер на вземането. Таксата
е дължима дори и в случаите когато тази услуга не е извършена изцяло или
отчасти, като задълженото лице има други средства за защита за оспорване
дължимостта на начислените суми. Същевременно самата дейност, за която се дължи
таксата битови отпадъци е регламентирана в обществен интерес и е в изпълнение
на държавната политика по опазване на околната среда и защита на човешкото
здраве. За организирането, извършването и контролирането на тази дейност е
въведена широка правна регламентация в европейското и национално
законодателство, предвиждаща редица задължения, както на държавата, така и на
общините. Макар да представлява услуга, изпълнението на същата не е в
зависимост от волята на потребителя на същата, а по разпореждане на закона. В
чл. 19 от Закона за управление на отпадъците е регламентирано задължението на кмета на общината да организира управлението на
битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия, съобразно
изискванията на този закон и наредбата по чл.
22. С оглед на това,
независимо от обстоятелството, че дейността, за която се начислява таксата
битови отпадъци се квалифицира като възмездно предоставяне на услуга, за
разлика от безвъзмездно дължимия данък за недвижими имоти, същата се извършва
не по искане на задълженото лице, а в изпълнение на държавна политика,
осъществявана в обществен интерес. Това обосновава и необходимостта от
признаване на привилегията по чл. 136, ал. 1 т. 2 ЗЗД и по отношение на таксата
битови отпадъци, която аналогично с данъка за недвижимия имот, обслужва обществените
нужди и представлява в най – общ план представлява налог, свързан с
притежаването и ползването на недвижимите имоти.
В
чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България е предвидено, че „гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи
и имущество. Принципа на законоустановеност е напълно важим и за местните
данъци и такси, по аргумент от разпоредбата на чл. 141 от Конституцията на РБ. В
Решение № 4 от 09.04.2019
г. на КС на РБ по конст. дело № 15/2018 г. са изложени детайлни мотиви относно
правната природа и функцията на данъците, които с оглед извършеното общо
тълкуване на нормата на чл. 60 от Конституцията, същите са еднакво относими и
към таксите. Съдът е посочил, че чрез предвидените данъци /а респективно и
такси/ държавата и общините обременяват лицата за посрещане на своите финансови
цели в съответните държавни и общински бюджети. Данъците, а по аналогия и
таксите, са предназначени за осигуряване на финансовите средства за
изпълнението на публичните функции на държавата и техен белег е едностранното властническо
установяване. Тази роля на тези публични установени вземания налага извод за
тяхното равно третиране що се касае до приложението на чл. 136, ал. 1 т. 2 от ЗЗД. Няма основание за привилегировано третиране на данъка пред таксата, когато
и двете обслужват и обезпечават в еднаква степен изпълнението на публичните
функции на държавата, респективно общината.
Основание
за различно третиране на местния данък и таксата за битови отпадъци, дължими
все във връзка с притежаваното от данъчно задължението лице право на
собственост върху недвижим имот, не се открива и в нормите в ДОПК, които предвиждат
напълно идентичен ред за установяване, обезпечаване и събиране на местните
данъци и такси, без да се прави разграничение дали се касае за данък или такса.
По
така изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна и
обжалваното разпределение следва да бъде отменено и върнато на ЧСИ за
повторното му изготвяне, при което към сумите разпределени на Община Поморие за
данък недвижими имоти, следва да се добавят и дължимите суми за такси за битови
отпадъци, начислени за продадените на публичната продан имоти.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Таня
Маджарова, рег № 803 на КЧСИ, изразяващи се в извършване на разпределение от 01.12.2020
г. по изпълнително дело 20208030401628
по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20208030401628
по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег № 803 на КЧСИ за извършване на ново разпределение
съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.