№ 1340
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110113060 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Я. Д.
ЕГН:**********, пост. адрес: гр. ****, ул. „****“ № 2А, против Средно
училище „****“, гр. ****, ул. „****” № 15, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Сумата от 2069.08 лева
представляваща неизплатена част от дължимото възнаграждение, включващо
основна заплата и допълнително възнаграждение за професионален опит /по
344.85 лева месечно/ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. - деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, както и сумата от 304.98 лева
представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в
който е отправена поканата до ответника до 15.10.2024 г.-датата на
предявяване на иска, както и законната лихва от 16.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението; Сумата от 3408.35 лева
представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение по чл. 222,
ал.3 от КТ, както и сумата от 502.40 лева представляваща законна лихва за
забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в който е отправена поканата до
ответника до 15.10.2024 г. - датата на предявяване на иска, както и законната
лихва от 16.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението; Сумата
от 313.78 лева представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ както и законната лихва от 15.10.2024 г. - датата на
1
подаване на молбата до окончателното изплащане на задължението.
В проведено открито съдебно заседание на 08.04.2024г. ищцата, чрез
процесуалния си представител прави изменение на размера на исковите си
претенции. На осн.чл.214 ГПС съдът приема направеното искане, според
което претенцията се да счита предявена както следва: изменение на исковата
претенция по пункт 2 от исковата молба, като претенцията вместо
първоначално предявената 3408,35 лв., представляваща неизплатена от
дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ да се счита предявена за
3793,35 лв., сумата от 502.40 лв. представляваща законна лихва за забава от
21.09.2023 г. до 15.10.2024 г. да се счита предявена за сумата от 559,14 лв.,
както и предявената претенция в размер на 313.78 лв. представляваща
неплатена част от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ да се счита
предявена за сумата от 413.78 лв. както и законните лихви от датата на
предявяване на иска за всяка от претенциите, на основание чл. 214, ал. 1, пр.
ІІІ от ГПК.
В исковата си молба се твърди, че ищцата е работила в средно училище
„****“ гр. **** в продължение на 40 години, като към деня на
освобождаването й - 30.06.2023 година е заемала длъжността „****“. Твърди
се, че на 12.06.2023г. й бе връчена срещу подпис Заповед № ****/09.06.2023 г.
на директора **** с която на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ - поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
прекратяваше трудовото й правоотношение, считано от 01.07.2023г. Твърди
се, че към този момент основното й месечно трудово възнаграждение е в
размер на 1619.00 лева и допълнително възнаграждение за професионален
опит в размер на 42% върху основно месечно трудово възнаграждение.
Твърди, че при прекратяване на ТПО са й изплатени обезщетения както
следва: Обезщетение на основание чл.222. ал. 3 от КТ - поради придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са ми изплатени
единадесет брутни трудови възнаграждения в общ размер на 25673.78 лева
(двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 78 стотинки).
Обезщетение на основание чл.224. ал.1 КТ - изплатено ми е обезщетение в
размер на 2758.78 лева (две хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 78
стотинки) за неизползван платен годишен отпуск до 30.06.2023 г. за 24
работни дни. Твърди, че към 30.06.2023 г. е в сила Колективен трудов договор
2
(КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № ****
06.12.2022 г. сключен между Министерството на образованието и науката,
представлявано от Министъра, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България (СРССНПБ), Сдружението на директорите в
средното образование в Република България (СДСОРБ) от една страна като
РАБОТОДАТЕЛИ и Синдиката на българските учители към КНСБ (СБУ към
КНСБ), Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независимия
учителски синдикат към КНСБ (НУС към КНСБ). С този договор страните са
се споразумели, че за системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати (МОРЗ) в сила
от 01.09.2022 г., като според КТД за заеманата от длъжност„****“ е
договорено минимално основно трудово възнаграждение (МОТВ) в размер на
1533 лева.
Твърди, че с анекс № ****10.08.2023 г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022
г. е постигнато споразумение, съгласно което се изменя текста на чл.27 от КТД
от 06.12.2022 г. С новата редакция на чл. 27, ал. 1 се определят нови размери
на МОРЗ считано от 01.01.2023 г., като в чл. 27, ал. 1, т. 2, б. „б“ за „Старши
учител“ е предвидена нова МОРЗ в размер на 1763 лева. С ал. 2 на чл. 27
изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на
страната се изразходват единствено и само за увеличение, считано от
01.01.2023г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал. С чл.27, ал. 3, т. 2 от анекса изрично е предвидено,
че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите (1533 лева)
и новите (1763 лева) MP3 или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко
от 15%. В конкретния случай нейното основно месечно трудово
възнаграждение към онзи момент е в размер на 1619.00 лева и попада в
хипотезата на чл.27, ал. 3, т. 2 от Анекса поради което счита, че трудовото ми
възнаграждение следваше да бъде актуализирано с 15% считано от
01.01.2023г. Твърди, че е дългогодишен член на Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България (СБУ
към КНСБ), като прекратила членуването си след 31.08.2023 г.
На основание Анекс №****/ 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование № ****06.12.2022 г. със
3
Заявление с Вх. № ****/21.09.2023 г. поканила бившия си работодател да бъде
извършено преизчисляване на трудовите й възнаграждения от 01.01.2023 г. до
момента на прекратяване на трудовия ми договор - 30.06.2023 г., както и да се
извърши преизчисляване на обезщетението по чл.222, ал.З от КТ, което е в
размер на 11 брутни трудови възнаграждения, тъй като същото й е изплатено
при размер на 1619 лева за основното месечно възнаграждение, без по
отношение на него да бъде приложена новата разпоредба на чл.27 от КТД,
променен с Анекса от 10.08.2023 г. Твърди, че разликата при актуализиране на
основното месечно възнаграждение с 15% се отразява и на допълнителното
възнаграждение за професионален опит в размер на 42 % върху, като общо
увеличението месечно възлиза на 344.85 лева, в която сума се включва
разликата в основната заплата и в допълнително възнаграждение върху нея за
професионален опит, като за периода 01.01. до 30.06.2023 г. тя възлиза общо
2069.08 лева. Твърди, че в следствие на актуализацията при прекратяването на
ТПО би получила и по високи обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ с 3408.35 лева
и по чл. 224, ал. 1 КТ с 313.78 лева.
Твърди, че с писмо на директора на СУ „****“ с Изх. № ****/22.11.2023
г. й се отказва преизчисление и изплащане, като директора на СУ излага в
отговора си, че към момента не е била в трудово правоотношение с
училището, няма сключен индивидуален трудов договор, поради което и не
попада в кръга лица определен в нормативната уредба както и в КТД,
съответно Анекса към него. Твърди, че ответната страна заема позицията, че
предвидения МРОЗ за системата на предучилищното и училищното
образование съгласно чл.27 от Анекса, се определя, считано от 01.01.2023 г.,
единствено за тази категория лица, които притежават качеството
педагогически специалист към датата на увеличението и тъй като към
момента на подписване на Анекса вече не е в ТПО като педагогически
специалист, то изменението на размера на МРОЗ не може да бъде отнесен към
нейното възнаграждение.
Приема, че изменението постигнатото с Анекс № ****/ 10.08.2023 г.
между страните по КТД за системата на предучилищното и училищното
образование № ****06.12.2022 г. следва да намери приложение и по
отношение на нея, въпреки че към датата на сключване на Анекса е с
прекратено ТПО. Счита, че това е така, тъй като с изменението са предвидени
нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г.
4
когато е била в трудово правоотношение и е заемала съответната длъжност, а
не от датата на сключване на анекса, тъй като с анекса е придадено
ретроактивно действие на вече възникнали в предходен момент
правоотношения между страните по КТД. Твърди, че постигнатото с Анекса
споразумение е отразено и в издадената от Министъра на образованието и
науката Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ бр. 34/2017 г.), като самата Наредба
за изменение и допълнение е обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023 г. и според
текста на §3 от същата тя влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен
вестник, с изключение на §2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Именно с §
2 се изменя Приложение 3 като се предвижда, че за заеманата от мен длъжност
е предвидена минимална основна работна заплата в размер на 1763 лева
считано от 01.01.2023 г. Счита, че с оглед така разчетеното увеличение и
разписаното с Наредбата ретроактивно действие от 01.01.2023 г. действието на
анекса се разпростира върху всички работещи в системата на образованието
към дата 01.01.2023 г. без значение че ТПО е било прекратено преди
подписване на Анекса. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Средно училище „****”, гр.
**** е депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
твърденията в исковата молба, че ищцата е заемала длъжността „****“, както
и че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2023г. със
Заповед №****/09.06.2023г. на осн.чл.328, ал.1, т.10 от КТ - поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се
оспорва, че при прекратяване на трудовото правоотношение са й изплатени
следващите се обезщетения чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 25 673,78 лева и
2758,78 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск, който факт се признава с исковата молба. Посочва, че във
връзка с подаденото от ищцата искане за преизчисляване на трудовото й
възнаграждение по повод и на Анекса от 10.08.2023 г. я е уведомил с нарочно
писмо, че с писмо от 29.09.2023 г. от Министерство на образованието и
науката е уведомен, че не съществува правна възможност за лицата с
прекратени трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне
на новите работни заплати да получат разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Според МОН,
5
предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договори към
момента на увеличението на работните заплати, като правното основание за
това е предвидено в чл. 118, ал. 3 КТ. Изрично в писмото било посочено, че
ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен, той не попада
в кръга на лицата, определен в КТД и Анекса към него. Уточнено е, че
посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила
на договорните клаузи, а началният момент, от който се увеличават работните
заплати на лицата, които притежават качеството на работници и служители
към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г. Посочва, че с
писмото на МОН от 29.09.2023 г. е дадено тълкуване, че договореното
увеличение в Анекса от 10.08.2023 г. касае само лицата, които към тази дата
имат действащи трудови договори, като наличието на такъв е абсолютна
предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Поддържа, че към
датата на приемане на анекса ищцата вече няма качеството на работник или
служител при ответното училище, поради което вече не се ползва от
уредените с КТД по-благоприятни условия във връзка с трудовото си
правоотношение, тъй като същата няма качеството на страна по изменения
КТД – работник или служител, който да е член на синдикална организация,
съгласно разпоредбата на чл. 57 КТ. Счита, че заплащането на членския внос
към синдиката в това й качество не е достатъчно основание да се приеме, че
изменението на КТД има сила спрямо нея по отношение на договорените
изменения на размера на трудовите възнаграждения, доколкото липсва едно от
условията за това, а именно да е работник или служител. Отделно от това
оспорва представената служебна бележка, като твърди, че от същата не се
установява по категоричен начин, че ищцата е била член на синдикалната
организация на СБУ към 10.08.2023 г. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
В хода на производството по делото съдът прие за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищцата С. Я.
Д. е полагала реално труд при ответното Средно училище „****“, гр. ****, в
периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., като е заемала длъжността „****“, по
6
силата на сключен между страните трудов договор, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1619 лв. и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 42% върху основното месечно трудово
възнаграждение; че със заповед № ****/09.06.2023 г. на работодателя
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от
01.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на 11 брутни трудови възнаграждения
/25673.78 лева/,както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван
платен годишен отпуск до 30.06.2023 г. в размер на 24 работни дни /сумата
2758.78 лева/.
Приобщен към доказателствата по делото е анекс №****/10.08.2023год.
към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование Д01-269 от 06.12.2022год. Приобщено по делото е
писмо писмо изх.№ 94-5049/29.09.2023 г. от Зам.министъра на образованието
и науката **** до ответната страна.
В хода на производството е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението си в.л. А. С. М. установява следното: Към
01.01.2023 г. ищцата е заемала длъжността „Старши учител“, с основно
трудово възнаграждение - 1619 лв. и допълнително – за професионален опит –
42% от основното трудово възнаграждение. Договорът е прекратен, считано
от 01.07.2023 г. С дата 10.08.2023 г. е сключен Анекс към КТД, в който се
предвижда увеличение на основното трудово възнаграждение за длъжността
„Старши учител“ на 1763 лв. За ОТВ на педагогически специалисти, които
към момента на увеличението са между старите /1533 лв/ и новите /1763 лв/
МРЗ, се увеличават с не по-малко от 15%. I вариант – съобразяване с
обстоятелствата на Анекса към КТД. ОТВ на ищцата е в диапазона между
1533 и 1763 лв, а именно 1619 лв, и следва да бъде увеличено с 15%.
Увеличението е в размер на 242,85 лв, или основното трудово възнаграждение
следва да бъде 1861,85 лв. Така следва да се промени и размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за професионален опит, а именно
42% от 242,85, или 102 лв. Общият размер на допълнителното трудово
възнаграждение за професионален опит е 781,98 лв. Размерът на
неизплатената част от дължимото основно трудово възнаграждение за периода
01.01.2023-30.06.2023 е 6*242,85 лв=1457,10 лв. Размерът на неизплатената
7
част от дължимото трудово възнаграждение за професионален опит за периода
01.01.2023-30.06.2023 е 6*102 лв=612,00 лв. Размерът на обезщетението за
забава върху дължимото основно трудово възнаграждение /1457,10 лв/ за
периода 21.09.2023-15.10.2024 г. e 214,78 лв. Размерът на обезщетението за
забава върху дължимото трудово възнаграждение за професионален опит /612
лв/ за периода 21.09.2023-15.10.2024 г. e 90,21 лв. II вариант – несъобразяване
с обстоятелствата на Анекса към КТД. Предоставени са фишове за работна
заплата за периода от 01.01.2023-30.06.2023 г., от които е видно, че на ищцата
са изплатени начислените суми както следва: - За основно трудово
възнаграждение – 1619 лв месечно - За допълнително трудово възнаграждение
за професионален опит – 679,98 лв /42%/ месечно.
Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ се изплаща при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На ищцата е изплатено
обезщетение в размер на 11 БТВ. В изчисляване на БТВ се включват
елементите на възнаграждението с постоянен характер – основно трудово
възнаграждение, допълнително за професионален опит и ПКС. I вариант –
съобразяване с обстоятелствата на Анекса към КТД. Съгласно изчисленията в
т.1, основното трудово възнаграждение е 1861,85 лв, допълнителното за
професионален опит – 781,98 лв, ПКС е в размер на 35 лв. БТВ е в размер на
2678,83 лв. Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ на тази база е в размер на
29467,13 лв. На ищцата е изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в
размер 25673,78 лв. Неизплатената част от обезщетението е в размер на
3793,35 лв. Размерът на обезщетението за забава върху неизплатената част от
обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ /3793,35 лв/ за периода 21.09.2023-
15.10.2024 г. e 559,14 лв. II вариант – несъобразяване с обстоятелствата на
Анекса към КТД. БТВ на ищцата е в размер на 1619+679,98+35=2333,98 лв.
Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11 БТВ е 25673,78 лв. На
ищцата е изплатено обезщетение в същия размер.
По отношение неизплатената част от обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни за 2023 г.
Приема следното: I вариант – съобразяване с обстоятелствата на Анекса към
КТД. Съгласно изчисленията в т.1, основното трудово възнаграждение е
1861,85 лв, а допълнителното за професионален опит – 781,98 лв. БТВ е в
размер на 2643,83 лв. За база на изчисляване се взема м.05.2023 г., в който
8
ищцата е отработила 18 от 20 работни дни. Дневното обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ е в размер на 132,19 лв. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ на тази
база за 24 дни неизползван отпуск е в размер на 3172,56 лв. На ищцата е
изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер 2758,78 лв.
Неизплатената част от обезщетението е в размер на 413,78 лв. II вариант –
несъобразяване с обстоятелствата на Анекса към КТД. БТВ на ищцата е в
размер на 1619+679,98=2298,98 лв. Дневното обезщетение по чл.224 ал.1 от
КТ е в размер на 114,949 лв Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за 24 дни е
2758,78 лв. На ищцата е изплатено обезщетение в същия размер.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за
заплащане на трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които са квалифицирани
по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е
следвало да установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по което същата е полагала труд, че е налице основание,
произтичащо от Анекс № Д 01- 192/10.08.2023 г. към Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269
от 06.12.2022 г. за изплащане на претендираното възнаграждение; че съгласно
публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г. Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда е
предвидено увеличение в размер на 4% на основното трудово възнаграждение
на непедагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г.; че към момента
на сключване на Анекса тя е била във валидно трудово правоотношение с
ответника; че се дължи заплащане на трудово възнаграждение в
претендирания размер от ответника; че е налице основание за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в посочения размер.
В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил надлежно
задълженията си да заплати дължимите трудови възнаграждения в
уговорените срокове; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, или че не е дал повод за образуване на
делото.
9
По същество спорът в настоящото производство е единствено правен,
доколкото изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма
спор, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по
което същата е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването му
със Заповед № ****/09.06.2023 г. на работодателя трудовото правоотношение
между страните било прекратено, считано от 01.07.2023 г., на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ — поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е
предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него
обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията
в Наредбата.
Установява се, че на 06.12.2022 г. между Министерство на
образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната
просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование на
Република България, като работодатели и Синдиката на българските учители
към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката
"Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия
учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в
България, като синдикати, е сключен колективен трудов договор (КТД) за
системата на предучилищното и училищно образование, с предмет въпросите
на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото
равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите
договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за
работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за
работодателите, членове на организациите на работодателите-страни по
договора. На 10.08.2023 г. между същите страни, като работодатели и
синдикати, е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното и
училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя
минималните основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В
ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се
изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните
10
работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Съгласно чл.27, ал.3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният
трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е
уговорено друго. В случая макар че видно от титулната част на същия той е
сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и заключителните разпоредби
(ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в сила на 26.11.2022 г.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за срок една година,
доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В
разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което
съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи, то той е със срок
от една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят
по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.
Съгласно чл. 56 от КТ, КТД може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване. Така, изрично в
следващия § 3 от ПЗР на КТД е предвидено, че в тримесечен срок след влизане
в сила на Закона за държавния бюджетна Република България за 2023 г.
страните предприемат действия за изменения на така сключения КТД. В
доктрината е мотивирана и необходимостта от такава възможност, а именно"...
при условията на инфлация и липсата на механизми за "автоматичното" им
или редовно периодично осъвременяване според официалния индекс на
инфлацията. С изтичането на тези по-кратки срокове-обикновено тримесечия,
страните пристъпват към ново колективно договаряне и сключването на
допълнителни споразумения, наричани "анекси", които представляват част от
колективния трудов договор." Именно такъв анекс е сключен впоследствие на
10.08.2023 г. Съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. е следвало да
бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на Закона за
държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно, едва на 28.07.2023 г.,
но му е придадено обратно действие, то същият е в сила от 01.01.2023 г.
След запознаване със съдържанието на анекса съдът констатира, че с
11
него е изменен чл. 27 от КТД, като считано от 01.01.2023 г. индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти са увеличени.
Предвидено е минималната основна работна заплата за заеманата от ищцата
длъжност да бъде увеличена, считано от 01.01.2023 г. Съгласно ал. 3, т. 2
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15 %.
В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от държавния
бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се
изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя, като част от средствата-в размер на 465 млн. лв., за
увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата
на предучилищното и училищното образование се разпределят по следния
начин: гарантират се минималните основни работни заплати на
педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за
заемане на съответната длъжност и индивидуалните основни работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по
високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.
В случая трябва да се даде отговор на въпроса имат ли обратно действие
относимите разпоредби и спрямо кои лица. Обратното действие на закон,
наредба или на конкретна разпоредба от тях означава "... действие назад във
времето, но единствено ако изрично е упоменато в правния източник и само в
обществен интерес." Съгласно чл. 14 от Закона за нормативните разпоредба. В
§ 46 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
(обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) се предвижда, че законът влиза в сила от
01.01.2023 г. (с изключение на конкретно посочени параграфи от ПЗР, които
нямат отношение към настоящия казус). С разпоредбата на § 2 от Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение
№ 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на
12
педагогическите специалисти. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби
към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн. в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) наредбата
влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на
§ 2, който влиза в сила от 01.01.2023 г. Изменението на КТД с Анекс №
****/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на минималните основни
възнаграждения, считано от 01.01.2023 г. При това проследяване на различни
по вид нормативни актове и това, че те се намират във взаимна връзка съдът
стига до извода, че на тези разпоредби е придадено обратно действие във
времето, като с тях са предвидени по благоприятни последици за адресатите
им. Чрез обратното действие законодателят преурежда възникналите вече в
предходен момент правоотношения между правните субекти.
От това следва необходимостта за обсъждане и на въпроса какво е
действието на всички тези разпоредби спрямо лицата. Съгласно чл. 57, ал. 1 от
КТ КТД произвежда правно действие спрямо работниците и служителите,
които са членове на синдикалната организация страна по договора, в
индивидуалните им отношения с работодателя. Ищцата за периода от
01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. е била синдикален член на една от сключилите го
синдикални организации, а наред с това е полагала труд в процесния период.
Със забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е
разчетено от 01.01.2023 г. увеличение на минималните основни
възнаграждения на всички работещи в системата на образованието към тази
дата, т. е. за всеки, който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г.
Паричните средства предвидени за увеличение на индивидуалните работни
заплати е съобразено именно с броя на заетите към 01.01.2023 г. в системата за
училищното образование. Никъде в анекса не е посочено, че увеличението се
отнася само за заетите в системата на образованието към датата на подписване
на анекса. Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови
правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса-10.08.2023
г. Това е така, тъй като в противен случай би се стигнало до неравно третиране
на служителите полагали труд при същия работодател на равна или сходна
длъжност след 01.01.2023 г., но чийто трудови правоотношения са прекратени
към датата на сключване на анекса към КТД 10.08.2023 г. Без значение е
фактът, че трудовото правоотношение е прекратено по-късно. Така
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата преди подписването
13
на анекса не представлява правопогасяващ юридически факт, който да я лиши
от правото й да получи увеличение на трудовото й възнаграждение, дължимо
за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.
От така направения анализ следва изводът, че посочените разпоредби се
прилагат по отношение на лицата, които към момента, към който нормите
влизат в сила и имат правно действие (т. е. към 01.01.2023 г.), са отговаряли на
изискванията на закона-да са страни, полагали труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение. Именно в тази хипотеза попада и ищцата и същата е в
кръга от лицата, които имат право на увеличение на заплатите, предвидено с
анекса, със задна дата от 01.01.2023 г. С приетото изменение на КТД,
обективирано в Анекс № ****/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от
06.12.2022 г., се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се
прилага считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата
на образованието. Новият размер на трудовите възнаграждения е определен
както със Закона за държавния бюджет за 2023 г., обнародван в ДВ на
01.08.2023 г., така и с Анекса към КТД, сключен на 10.08.2023 г., считано от
01.01.2023 г., което означава, че както на закона, така и на подзаконовите
нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на
бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието, относно
размера на работните заплати, е придадено обратно действие.
При тълкуване разпоредбите на КТД и сключения към него на
10.08.2023 г., Анекс, следва да се вземе предвид и Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката, обн. в ДВ бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., в § 3 на която е записано, че § 2 влиза в
сила, считано от 01.01.2023 г., като в § 2 се предвиждат нови увеличени
минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. В този смисъл и след като страните по КТД
изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да
се прилага, считано от 01.01.2023 г., това е моментът, към който следва да се
преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към
всеки служител. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента към който нормите влизат в сила и
14
имат правно действие - 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на закона-
да са страни и да са полагали труд по трудово правоотношение, и да са
обхванати от действието на КТД по силата на членството си правоотношение.
В тази хипотеза попада и ищцата, която към 01.01.2023 г. е работела по
трудово правоотношение в системата на образованието, като е заемала
длъжността „****“ в Средно училище „****“, гр. **** и е била член на
Синдиката на българските учители, като независимо от пенсионирането си,
считано от 01.07.2023 г. е продължила членството си в професионалната
организация на българските учители, както и към датата на приемане на
Закона за държавния бюджет за 2023 г., така и към датата на подписване на
Анекса към КТД. С придадената обратна сила на закона и подзаконовите
нормативни актове се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите
на посочените по-горе разпоредби, което изцяло е съобразено с изискванията
на чл. 14 от Закона за нормативните актове, съгласно която разпоредба
обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. Ищцата, която е полагала труд през периода от 01.01.2023
г. до 01.07.2023 г. има право да получи предвиденото в Закона за държавния
бюджет за 2023 г., Наредбата и КТД увеличение на заплатата, тъй като
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ трудово възнаграждение се дължи и заплаща за
реално положен труд, какъвто ищцата е полагала за посочения по-горе период.
Този извод следва и от съдържанието на чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД, съобразно
изменението му с Анекса от 10.08.2023 г., в която разпоредба е предвидено, че
от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на
всеки конкретен служител след прилагане на увеличението е реално
получаваното от служителя възнаграждение към момента на увеличението, а
моментът на увеличението и съгласно изрично посоченото в чл. 27, ал. 1, е от
01.01.2023 г. В този смисъл е и нормата на § 3 от Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда,
издадена от министъра на образованието и науката обн. В ДВ бр. 75 от
01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., съгласно която наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, който
влиза в сила от 01.01.2023 г. С анекса от 10.08.2023 г. изрично е определен
момента, считано от 01.01.2023 г., от която дата следва да бъдат увеличени
минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, от което следва и извода, че преуреждането със
15
задна дата е само по отношение размера основното трудово възнаграждение
на заетите в системата на образованието. Следва да се посочи, че нито в
Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023 г. е предвидено изключване на лицата,
чието трудово правоотношение е прекратено към момента на сключване на
Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. Такова изключение,
според съда, би било дискриминационно.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да
плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана
от него работна сила на служителя. Приетото изменение на КТД с Анекс №
****/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, който
се прилага считано от 01.01.2023 г., на заетите в системата на образованието,
съответно в случая следва да бъде преизчислено вече начисленото и
изплатено трудово възнаграждение на ищцата Ищцата е полагала труд в
периода от увеличението на минимални размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти - 01.01.2023 г. и независимо
от прекратяване на трудовото й правоотношение преди сключване на анекса, с
който се изменя чл. 27, ал. 1 от КТД и се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г., основното й трудово
възнаграждение следва да се увеличи, тъй като ищцата попада в кръга на
лицата, заети към 01.01.2023 г. в системата на образованието, и доколкото с
разпоредбите на КТД и на Анекса от 10.08.2023 г. към КТД изрично не е
предвидено изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са
прекратени към датата подписване на анекса - 10.08.2023 г. и нейното основно
трудово възнаграждение следва да бъде коригирано съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2
от Анекса към КТД. В горния смисъл са Решение № 397 от 17.10.2024 г. по в
гр.д. № 525/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, Решение № 242 от 14.10.2024 г.
по в.гр.д. № 361/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, Решение № 283 от
07.10.2024 г. по в.гр.д. № 416/2024 г. на Окръжен съд Сливен и др., Решение №
166 от 30.12.2024 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 251/2024 г., Решение № 40
от 13.02.2025 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 8/2025 г., Решение № 80 от
4.04.2025 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 53/2025 г., Решение № 38 от
7.02.2025 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 680/2024 г., Решение № 170 от
11.12.2024 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 263/2024 г., Решение № 156 от
16
13.12.2024 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 250/2024 г.
Новият размер на трудовото възнаграждение съгласно Анекса от
10.08.2023 г. следва да послужи като основа за изчисляване на дължимите към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, разликата между полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. и увеличението с
15% съгласно Анекса към КТД, възлиза на сума в размер на 2069,10 лв.
Разликата между полученото от ищцата обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и увеличението с 15% възлиза на сума в
размер на 413,78 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ и увеличението с 15 % възлиза на сума в размер на 3793,35
лв. Доколкото ответникът е следвало да заплати на ищцата горните суми при
прекратяване на трудовото правоотношение (или най-късно до края на
съответната година), а той не е сторил това, то е изпаднал в забава и дължи
обезщетение върху всяка от главниците за претендирания период 01.10.2023 г.
– 21.01.2024 г., а именно сумата от 304.98 лева представляваща законна лихва
за забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в който е отправена поканата до
ответника до 15.10.2024 г.-датата на предявяване на иска върху сумата от
2069,10лв. Сумата от 559.14 лева представляваща законна лихва за забава за
периода от 21.09.2023 г. - деня в който е отправена поканата до ответника до
15.10.2024 г. - датата на предявяване на иска въйрху сумата от 3793,35 лева.
В заключение предявените искове са изцяло основателни и следва да се
уважат в посочените размери.
Съобразно изхода на спора в тежест на ответника следва да възложат
сторените от ищцата разноски, доколкото чрез неизпълнението на
задължението си да заплати претендираните суми при настъпването на
техните падежи ответникът е станал причина за образуване на делото. Ищцата
е представила доказателства за заплащане на възнаграждение за адвокатско
представителство в размер от 1650 лева, която следва да бъде репарирана от
ответника.
Съдът определя обща държавна такса по всички предявени искове в
размер на 384,49 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
17
бюджета на съда сумата в общ размер от 634,49 лв., доколкото се дължат и 250
лв. за заплатено от бюджета възнаграждение на вещото лице, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА Средно училище „****“ с адрес гр. ****, ул. „****“ № 15
обл. Варна, представлявано от директор ****, ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Д.
ЕГН:**********, пост. адрес: гр. ****, ул. „****“ № 2А следните суми:
Сумата от 2069.08 лева /две хиляди шестдесет и девет лева и 8 стотинки/,
представляваща неизплатена част от дължимото възнаграждение, включващо
основна заплата и допълнително възнаграждение за професионален опит /по
344.85 лева месечно/ за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023 г. - деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 128, т. 2 КТ,
както и сумата от 304.98 лева /триста и четири лева и 98 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. - деня в
който е отправена поканата до ответника до 15.10.2024 г.-датата на
предявяване на иска, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законната лихва от
16.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; Сумата от 3793.35
лева/три хиляди седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки/,
представляваща неизплатената част от дължимото обезщетение по чл. 222,
ал.3 от КТ, както и сумата от 559.14 лева/петстотин петдесет и девет лева и 14
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2023 г.
- деня в който е отправена поканата до ответника до 15.10.2024 г. - датата на
предявяване на иска, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законната лихва от
16.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението; Сумата от 413.78
лева/четиристотин и тринадесет лева и 78 стотинки/, представляваща
неизплатената част от дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ както и
законната лихва от 15.10.2024 г. - датата на подаване на молбата до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Средно училище „****“ с адрес гр. ****, ул. „****“ № 15
обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на С. Я. Д. ЕГН:**********, пост. адрес: гр. ****,
ул. „****“ № 2А сумата от 1650/хиляда шестстотин и петдесет/лева,
представляваща сторени от ищцата разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
18
ОСЪЖДА Средно училище „****“ с адрес гр. ****, ул. „****“ № 15
обл. Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд, сумата от 634,49 лв. /шестстотин тридесет и
четири лева и 49 стотинки/, представляваща държавни такси и
възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19