РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 04.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4164 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът А.В.М. е предявил иск
против „МБАЛ Ескулап“ ООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът му дължи сума в общ размер на 3 060 лв., от която
1 000 лв. на основание устен договор за заем от 08.09.2016 г., 1 500
лв. на основание устен договор за заем от 09.09.2016 г. и 560 лв. на основание
устен договор за заем от 14.09.2016 г., за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 04.09.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Претендира заплащане на разноските в
исковото и заповедното производство.
Ангажира
доказателства.
Ответникът
„МБАЛ Ескулап“ ООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно
производство по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е подал отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В хода на заповедното
производство, проведено по ч.гр.д. № 3551/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, е подал възражение против заповедта за изпълнение, имащо правните
последици на отговор на исковата молба съгласно т. 11а Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, без в
същото да са наведени конкретни възражения против вземанията.
В съдебно
заседание, редовно призван, не се представлява.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
Установява
се от представените от ищеца писмени доказателства – приходен касов ордер № 2
от 08.09.2016 г., приходен касов ордер № 3 от 09.09.2016 г. и приходен касов
ордер № 4 от 14.09.2016 г., издадени от „МБАЛ Ескулап“ ООД, че в касата на
„МБАЛ Ескулап“ ООД са приети от д-р А.М. като личен заем следните суми:
1 000 лв. на 08.09.2016 г., 1 500 лв. на 09.09.2016 г. и 560 лв. на
14.09.2016 г.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка В. И. М., без родство и
служебни отношения със страните, се установява, че е работила в ответното
дружество „МБАЛ Ескулап“ ООД в периода от 2014 г. до 2019 г. като касиер. През
2016 г. получила от ищеца А.В.М. на три пъти сума в общ размер на 3 060 лв.
като заем за погасяване на задължения на болницата. С част от заемната сума
била заплатена тазобедрена става, а с останалата – трудови възнаграждения.
Сумата била внесената в касата на дружеството, за което свидетелката лично
съставила и подписала приходните касови ордери, приложени по делото. За
предоставяне на заемната сума свидетелката била уведомена от тогавашния управител
на болницата – д-р Тричков. Заемът трябвало да се върне при следващо превеждане
на пари от Здравната каса, а именно до края на месеца, следващ предоставянето
на заема.
По
делото са представени дружествен договор на „МБАЛ Ескулап“ ООД,
препис-извлечение от акт за смърт и протокол от общо събрание на съдружниците
на „МБАЛ Ескулап“ ООД, които обаче нямат отношение към предмета на делото.
При
така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Налице са
процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция) е постъпило възражение от длъжника,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за съществуване
на вземания по договори за заем.
За
уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидни договори за заем между страните и
настъпване на срока за връщане на заемните суми.
Съществуването
на валидно възникнали между страните облигационни правоотношения по договори за
заем съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Представените от ищеца три броя приходни касови ордери, носещи
подписа на получилия сумата касиер на ответното дружество – свидетелката М.,
които не бяха оспорени от ответника, удостоверяват по надлежен начин
предоставянето на сумата от ищеца на ответника и основанието за това – „личен
заем“. Основанието за предоставяне на сумите се установява и от показанията на
свидетелката М., която е била уведомена от тогавашния управител на „МБАЛ
Ескулап“ ООД за предоставяне на заемите от страна на ищеца. От показанията на
свидетелката М., които съдът цени като
незаинтересовани, непосредствени, логични и последователни, се установява също
така крайният срок за връщане на заемните суми – края на месеца, следващ
месеца, през който са предоставени, а именно до края на месец октомври 2016 г. Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства за връщане на заемните суми, поради
което в полза на ищеца следва да бъде признато правото да получи от ответника
сумите, предмет на иска, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК.
Искът
като основателен следва да бъде уважен изцяло, а в тежест на ответника да се
възложат разноските в исковото и заповедното производство, поради което
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „С.А.“ № .., представлявано от управителя К. Н. Н., дължи на А.В.М., ЕГН **********
*** сума в общ размер на 3 060 лв., от която 1 000 лв. на основание
устен договор за заем от 08.09.2016 г., 1 500 лв. на основание устен
договор за заем от 09.09.2016 г. и 560 лв. на основание устен договор за заем
от 14.09.2016 г., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3551/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „МБАЛ Ескулап“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „С. А.“ № …, представлявано от управителя К. Н. Н., да
заплати на А.В.М., ЕГН ********** *** разноски в исковото производство в размер
на 98,80 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатско възнаграждение, както и
разноски в заповедното производство в размер на 61,20 лв. държавна такса и 150
лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: