Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.Варна, .............2014г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. Г. ЧЕХЛАРОВ
при участието на
секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д.
№ 3471 по описа за 2013г. за да се произнесе по спора, взе предвид
следното :
Въззивното производство е образувано по жалбата на С.Г.Т.
вх. № 19275/09.07.2013г., срещу решение № 2746/06.06.2013г. по гр.д. №
6015/2011г., на ХVІІІ състав на ВРС, в
частта в която е отхвърлен иска й за заплащане на сумата от 6556.82 евро, с
левова равностойност от 12824.03лв., представляваща дължима за периода от
30.10.2010г. до 31.01.2011г. законна лихва върху сумата на незаплатен остатък
от продажна цена, уговорен в чл.4 от сключен между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2010г., ведно със
законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2011г. до окончателното
изплащане и в частта в която е осъдена да заплати на Й.С. Добрева сумата от 4463.79лева, представляваща
част от общо дължими 10785.58 евро, съставляващи дадена над задатъка
от 21000 евро сума по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2010г., подлежаща на връщане поради
развалянето му. Считайки решението на ВРС в обжалваните части за
незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените в жалбата съображения, се
моли да бъде отменено и постановено друго с което исковата й претенция бъде
уважена, а отменено в осъдителната си част и насрещната претенция на Й.
Добрева-отхвърлена, като носнователна.
В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата Й.С. Д., действаща чрез адв. Г.С. оспорва въззивната
жалба на С.Г.Т., като неосноватерлна. Моли се да бъде
оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна
жалба вх. № 17389/03.07.2013г. от Й.С. Добрева, чрез адв.
Г.С., срещу решение № 2746/06.06.2013г. по гр.д. № 6015/2011г., на ХVІІІ състав
на ВРС, в частта в която е отхвърлен
насрещния иск, насочен срещу С.Т., за осъждане на страната да й плати сумата от 20536.21 лева, представляваща част от общо дължимите 42000
евро-двоен размер на заплатен задатък по сключен
между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.06.2010г., с оплакванията, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано
в тази част. Моли да бъде отменено в частта и постановено друго решение, с
което и тази претенция бъде уважена. Иска да й бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
С.Г.Т. в писмен отговор оспорва въззивната жалба срещу
решението в посочената част, като моли да бъде потвърдено.
Й.С. Д., действаща чрез адв. Г.С. е сезирала въззивния съд и с въззивна жалба вх.
№ 26071/03.10.2013г. срещу решение № 4114/09.09.2013г. по гр.д. № №
6015/2011г., на ХVІІІ състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата й
за допълване на решение № 2746/06.06.2013г., като съдът се произнесе по
претенцията й за присъждане на разноски.
Писмен отговор от С.Г.Т. на тази въззивната
жалба за допълване на постановеното решение в частта за разноските не е
постъпил.
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
С исковата си
молба, насочена против Й.С. Добрева, ищцата С.Г.Т.
излага, че на 25.06.2010г. страните сключили предварителен договор за
покупко-продажба на собствения й недвижим имот, представляващ ателие на две
нива, на партерния етаж на сградата, находяща се в
гр. Варна, ул.„Добри Войников“ № 8, с обща площ 162.46 кв.м, ведно със 76 кв.м.
идеални части от дворно място, цялото с площ от 270 кв.м., съставляващо УПИ II-3 в кв.22 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна. По силата на чл.2 от предварителния
договор ответницата-купувач се задължавала да заплати сумата от 210000 евро без
включен ДДС. Страните се договорили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба в срок до 30.10.2010г.
При невъзможност от страна на купувачката да спази уговорения срок, било
уговорено финализирането на сделката да бъде отложено
с три месеца, т.е. до 30.01.2011г. Ответницата не успяла да изпълни
задължението си за заплащане на договорената цена на сделката до 30.10.2010г., нито
в срока от още три месеца. До 31.01.2011г. уговорената цена по сделката за
покупко-продажба не била платена изцяло. Платени били само сумите по чл.3 от
сключения предварителен договор, но останал дължим остатъкът по чл.4 от
договора. По тази причина не се състояла и сделка за покупко-продажба на
недвижимия имот. Уговорените в предварителния договор вноски за заплащане на
продажната цена били съответно: по чл.3 - депозит в размер на 2000 евро; 19 000
евро до размера на договореното капаро в размер на 10 % от цената на сделката
(общо 210 000 евро), платими до 20.07.2010 година, както и месечни вноски от по
1440 евро, платими за погасяване на банков кредит, предоставен на продавача от
ТБ „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Счита, че ответницата се явява неизправна
страна по предварителния договор, поради което и следва да понесе последиците
от неизпълнението му. Предварителният договор е прекратил своето действие по
отношение на двете договарящи страни, считано от 31.01.2011г., тъй като до
посочената дата по вина на купувача не се е състояла сделка за покупко-продажба
на недвижимия имот, а тя няма повече интерес от забавеното изпълнение. Намира,
че следва да й бъде заплатено обезщетение за забава върху сумата на
неиздължената част от уговорената продажна цена, уговорено в чл. 6.1 от
договора, което възлиза на исковата сума от 6556.82 евро, с левова
равностойност 12824.03лв., изчислена като дължима за периода от 30.10.2010г. до
31.01.2011г. законна лихва върху сумата, представляваща незаплатен остатък от продажната цена уговорен
в чл. 4 от предварителния договор за покупко-продажба от 25.06.2010г., ведно
със законната лихва от завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на
задължението. Моли се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата Й.С. Д., чрез адв. Г.С. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения срещу нея иск, като
неоснователен. Не отрича, че между страните е бил сключен посочения в исковата
молба предварителен договор от 25.06.2010г., както и това, че е бил развален,
но поради забава и виновно неизпълнение на поетите от продавачката-ищца
задължения. На 30.10.2010г. не е бил сключен окончателен договор понеже
договарящата не е бил открита на посочения от нея адрес. При справка
установила, че ищцата не се е снабдила и не разполага с необходимите за
сделката документи-скица и данъчна оценка. Приемайки, че несключването на
договора на 30.10.2010г. е следствие на
непредвидени затруднения на продавачката, счела ,че окончателния договор
ще се сключи с приложение на отлагателното условие, продължавайки да изпълнява
поетите по договора задължения. На 30.01.2011г. Т. отново не се явила за
сключване на договора. Тя, като купувач счита себе си за изправна страна,
защото разполагала със сумата от 54900 евро, явяваща се разликата между договорената
цена, платеното капаро, направените по
кредита вноски и остатъка по същия. При нова справка в АГКК и Община Варна
установила, че ищцата не се е снабдила със скица и данъчна оценка до
30.01.2011г., нещо което представлява неизпълнение на поетото от нея по чл. 11,
предл. 2 задължение. На 14.02.2011г. изпратила
нотариална покана до С.Т., за явяването й в кантората на нотариус В.Връблянска, уведомявайки я, че едностранно разваля договора
и очаква връщане на даденото. Въпреки това, с нотариална покана от 24.02.2011г.
е заявила желание да закупи имота при условията на прекратения договор на
07.03.2011г., но тъй като не се постигнало съгласие за размера на дължимата за
покупката сума. Моли с претенцията да бъде отхвърлена.
Едновременно с представения отговор на
исковата молба Й.С. Добрева е предявила и насрещен иск, за претенции основани
отново на разпоредбите на предварителния договор за покупко-продажба от
25.06.2010г., посочен по-горе, позовавайки се на неизпълнение на поетите от
продавачката задължения и стриктно изпълнените на своите. Моли съда Т. да бъде
осъдена да й заплати сумата от 20536.21лв., по предявения от нея частичен иск
за връщане на заплатения задатък от 21000 евро в
двоен размер, целият в размер на 42000 евро, както и сумата от 4463.79лв. по
предявения от нея частичен иск за връщане на платеното по предварителния
договор над размера на задатъка от 11735.17 евро.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор С.Г.Т. оспорва насрещните
претенции, като неоснователни. Отрича да е била уведомена за насрочена на
31.01.2011г. дата за сключване на договора за продажба по нотариален ред и че
пред нотариус Н.Дюлгеров са били представени документите за сделката. Добрева
сама оборва твърдението си, че е била изправна страна по подписания
предварителен договор, като е твърдяла, че към 31.01.2011г. е разполагала с
цялата дължима сума и едновременно с това е посочила, като налична при себе си
сумата от 54900 евро, при положение, че уговорената цена е в размер на 210000
евро, платила е капаро от 21000 евро и е направила месечните вноски по
погасяване на сключения договор за кредит в размер на 1440 евро. Остатъка между
продажната цена от 210000 евро, заплатеното капаро от 21000 евро и направените
месечни вноски от по 1440 евро далеч надхвърля размера на наличните у
купувачката към 31.01.2011г. 54900 евро. Според тази страна съгласно клаузата
на чл. 4.2 от предварителния договор купувачката се е съгласила да встъпи в
задължението на продавачката по сключения с „Райфайзенбанк България” АД кредит
в размер на 124183.72 евро и изплащайки месечните вноски по 1440 евро до
изплащане на същия. С това встъпване в дълга, купувачката изпълнява
задължението си за изплащане на част от остатъчната продажна цена, а именно
тази, представляваща разликата между общата цена от 210000 евро и капарото от
21000 евро. В чл. 4.3 е уговорено, че след като купувачката встъпи в дълга на
продавачка, да поеме същия, т.е. да я замести в дълга. Ако беше взето съгласието
на банката и купувачката встъпи в дълга от 124183.72 евро, то остатъка би бил в
размер на 64816.28 евро. Това е възможно само със съгласието на банката, но
такова липсва. Самата купувачка не е съдействала за осъществяването на
преговори с банката за заместване в
дълга. Тя се е укривала и възползвайки се от уговорената възможност за
продължаване на срока до 30.01.2011г., тя е неизправната стана, като не е
поканила насрещната за сключване на окончателния договор. Към посочената дата
не е разполагала и със остатъка от дължимата сума от 177480 евро. Като
неизправна страна Добрева няма право на претендираните
от нея суми. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не е спорно и се установява от ангажираните от двете страни
писмени доказателства, че те са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2010г., по силата на който С.Г.Т. се
е задължила да продаде собственото си ателие на две нива, на партерния етаж на
сградата, находяща се в гр. Варна, ул.„Добри
Войников“ № 8, с обща площ 162.46 кв.м, ведно със 76 кв.м. идеални части от
дворно място, цялото с площ от 270 кв.м., съставляващо УПИ II-3 в кв.22 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна за сумата от 210000 евро и в срок до
30.10.2010г., евентуално продължен до 31.01.2011г. Не се спори също, че
окончателен договор за покупко-продажба между страните не е бил сключен нито в
договорения срок, нито по-късно. Не се спори и за това, че предварителният
договор е преустановил действието си. Спорно е кога, по чия инициатива и по
какъв ред.
Настоящият
състав приема, че предварителният договор е развален от страна на Й. Д., поради виновното неизпълнение на задълженията
на насрещната страна С.Т., изразяващи се в ненабавянето в уговорените срокове
за изпълнение на удостоверение за данъчна оценка, скица и схема на имота и
най-сетне желание да се сключи окончателния договор при различни условия в
сравнение с тези в предварителния договор.
За
да достигне до този извод съдът има предвид, че страните са уговорили срок за
сключване на окончателния договор до 30.10.2010г. До края на този срок не се
установява готовност на купувачката да бъде осъществена сделката, набавяйки уговорената
между страните покупна цена. Не се установява обаче и такава от страна на
продавачката. Последната не е оказвала съдействие на купувачката си за
сключване на окончателния договор. Свидетелките на Д. С.
З. М. и К.
С. К. сочат, че при опитите си купувачката да
осъществи контакт по телефона или с SMS-и
към края на м.октомври 2010г., продавачката не отговаряла на обажданията и
съобщенията. Видно от приложените по първоинстанционното
дело удостоверение изх. № 94-10246-03-10-4203/18.04.2012г., изд. от АГКК, писмо
от Община Варна и справка-извлечение от масива с данни за искания за услуги,
изд. от Община Варна се установява, че в периода до 30.10.2010г. Т. не е
предприела никакви действия за снабдяване със скица и данъчна оценка за имота,
необходими за сделката.
В
подписания между страните предварителен договор, те са уговорили
възможността в случай, че купувачката не
е в състояние да изпълни задължението си в срока по чл. 4.1 от договора да плати пълния договорен размер на
продажната цена, то в още три месеца не ще е в неизпълнение, като срокът за
сключване на окончателен договор се продължава с още 3 месеца, считано от
30.10.2010г. Срок на действие на
договора няма отразен в нарочно посочен чл. 4.1 от договора. Такъв член изобщо
липсва в представения предварителен договор. Ясно е все пак уговорката, че не
ще се счита от страните за неизпълнение на договорното задължение за заплащане
на продажната цена от купувачката в срока от още три месеца след 30.10.2010г.,
т.е. до 31.01.2011г. включително, т.к. 30.01.2011г. е неприсъствен ден.
Така
или иначе, в срока до 30.10.2010г. не се е стигнало до подписването на
окончателния акт за покупко-продажба. Купувачката не е ангажирала
доказателства, че е била в състояние да изпълни задължението си по договора до
тази дата. Следва да се приеме, че се е възползвала от възможността да бъде
продължен срока за изпълнение с още три месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6.1 от предварителния договор, ищцата е поискала
ответницата да бъде осъдена да й плати сумата от 6556.82 евро и левова
равностойност от 12824.03лв., представляваща дължима при неспазен срок за
изпълнение до 30.10.2010г. неустойка. Това искане е неоснователно.
Най-напред
следва да се посочи отново, че предварителният договор не съдържа чл. 4.1, още
по-малко уговорен срок. Ако се приеме, че се касае до срока по чл. 6 от
предварителния договор, следва да се отбележи, че е неясно какъв е размерът на главницата, законната лихва върху която за
периода от 30.10.2010г. до сключване на окончателния договор формира размера на
дължимата неустойка, защото липсва сключен към 30.10.2010г. анекс, в какъвто е
било уговорено да бъде посочен неизплатения остатък от договорената между
страните цена. Размерът на главницата е и неопределяем, защото ищцата по иска,
в чиято тежест е било, не е установила точния размер на задължението по кредита
към 30.10.2010г. Не на последно място следва да бъде съобразено, че неустойката
е предварително уговорена парична сума, която длъжникът трябва да заплати на
кредитора в случай на неизпълнение на поето задължение. В чл. 6.1 от
предварителния договор, където е уговорено плащането на неустойка, изрично е
предвидено, че ако купувачът не е в състояние да плати договорената продажна
цена в срока до 30.10.2010г., това няма да се счита за неизпълнение. Без да е
налице неизпълнение не се поражда правото на изправната страна да получи неустойка.
Искът следва да бъде отхвърлен и първоинстанционното
решение в тази част-потвърдено.
Към
31.01.2011г. настоящият състав намира, че купувачката е била изправна страна и
е изпълнила точно уговорките в предварителния договор, а продавачката й-не.
До
тези изводи съдът достига, като взема предвид, че уговорената продажна цена
възлиза на сумата от 210000 евро. Не се спори между страните, видно от
твърденията на купувачката в отговора на исковата молба и насрещната такава,
както и заявеното от процесуалния представител на насрещната страна в с.з. на
26.03.2012г., представените по първоинстанционното
дело писмени доказателства за направени плащания и заключението на вещото лице
Ст.Данговски, изслушано пред ВРС, че купувачката е
заплатила сумите по чл. 3 от предварителния договор-стоп-депозит от 2000 евро,
остатък в размер на 19000 евро от договореното капаро в общ размер на 21000
евро и е правила месечни вноски, по изтегления от С.Т. от „Райфайзенбанк
България” АД кредит, в размер на 1440 евро месечно, начиная
от датата на сключване на предварителния договор на 25.06.2010г. В чл. 3 и
по-точно в чл. 3.1, наред с посочените по-горе суми, уговорките по които са
детайлизирани в чл. 3.1, чл. 3.2, чл.
3.3 и чл. 3.4 е уговорено плащането на сумата за имуществена застраховка на
имота. Няма доказателства по делото за плащането на тази имуществена застрaховка, но
след като е налице изявление, че всички суми по чл. 3 са платени, то очевидно не
е налице неизпълнение в тази част.
Следва
да се има предвид още, че страните са договорили помежду си /чл. 4.2/, плащане
от купувачката на продавачката на сумата от 124183.72 евро, представляваща
задължение на С.Т. към датата на сключване на предварителния договор, по
договора за кредит с „Райфайзенбанк България” АД, чрез встъпване в дълга от Й.
Д. и плащане от последната
на месечните вноски от по 1440 евро до изплащането на кредита по предначертания
погасителен план. В изпълнение на тази уговорка, видно от представените по първоинстанционното дело писмени доказателства за направени
плащания и заключението на вещото лице Ст.Д., изслушано пред ВРС, до 31.01.2011г. Й. Д. е започнала плащане на ежемесечните дължими вноски по
кредита в размера от 1440 евро, действия продължили до 31.01.2011г. След като е
уговорено встъпване в дълг, изхождайки от текста на нормата на чл. 101 от ЗЗД,
съгласието на кредитора не е задължително, защото разпоредбата гласи, че трето
лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, при което първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници, като ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или
изменено без негово съгласие. В случая сключения предварителен договор съдържа
съглашение за встъпване в дълга, постигнато между длъжника /Т./ и третото лице
/Д./. От уговорките в
предварителния договор не може да се направи извод, че въпреки, че страните са
уговорили помежду си встъпване в дълг, са имали предвид заместване в дълга,
както твърди Т.. Това не може да се извлече и от фактическите действия на
страните в изпълнение на приетите уговорки.
Вярно, че Добрева е започнала да изпълнява задължението на Т., но това
произтича от встъпването в дълг и солидарната отговорност на встъпилия с
първоначалния длъжник. Извод за уговорка за заместване в дълг не установява
съда и при съпоставката с всички останалите уговорки в чл. 4 от предварителния
договор, включая тази по чл. 4.3. Действително в тази
клауза страните са се съгласили, че в случай, че не бъде възможно или банката
не одобри поемането на дълга, то купувачът е длъжен да заплати на продавача
остатъка от размера на кредита, но не непременно до датата на сключване на
окончателния договор, защото няма такава конкретна уговорка между страните в
предварителния договор, още повече, че в чл. 4 остатъкът от кредита е изключен
от размера на дължимата към датата на сключване на сделката в установената
нотариална форма. Обективираната в чл. 4.2 от
предварителния договор уговорка свидетелства за валидно сключен между страните договор
за встъпване от купувачката в дълг на
продавачката, който договор дори се изпълнява. Само за пълнота на изложението
съдът намира за уместно да отвори скоба и на това място да посочи, че писмената
форма с нотариална заверка на подписите по отношение на договора за встъпване в
дълг, обезпечен с ипотека, съгласно чл. 171 от ЗЗД не е условие за
действителност на договора за встъпване, а само за обезпечението. В подкрепа на
това, че страните са уговорили в чл. 4 встъпване в дълг, освен поради това, че
са употребили термина „встъпване”, а не „заместване” в чл. 4.2 е и това, че те
не са уговорили непременно търсенето на изричното съгласие на банката,
изискуемо в случая на чл. 102 от ЗЗД, за да е налице изобщо сключен договора за
заместване в дълг, а изпълнение е уговорено и започнато още след подписване на
предварителния договор.
Съставът
не споделя становището на Т., че ако най-напред страна е встъпила в дълг, а
после е поела задължението, то означава, че е заместила страната в дълг, каквито
са били действителните уговорки, позовавайки се на съдебна практика на ВКС в
отговора си на насрещната искова молба. По първото посочено от въззивницата решение на ВКС не е ясно какви са уговорките в
постигнатото между страните по делото споразумение, което се цитира, т.к. не е
изложено неговото съдържание и следователно не може да се направи извода дали
се касае до идентичен казус, а доколкото останалите три решения на ВКС не са
публикувани в програмния продукт „Апис-право”, не
могат да бъдат коментирани.
До
31.01.2011г. няма доказателства за постъпки от която и да е от двете страни за
уведомяване на банката и евентуалното
изискване на съгласието й за встъпване в дълга на солидарно задължилия
се съдлъжник Й. Д., още по-малко за заместване на първоначалния
длъжник в дълга. Наличната по първоинстанционното
дело кореспонденция между Т. и Д.
датира най-рано от 28.02.2011г., т.е. след релевантния за спора период.
Към
крайната уговорена дата за сключване на окончателния договор-31.01.2011г. Й. Д. вече е платила капарото от 21000 евро и уговорените месечни
вноски по 1440 евро или сумата в общ размер на 31785.58лв., според заключението
на вещото лице Ст.Д., встъпила
е в дълг по кредита на С.Т. в „Райфайзенбанк България” АД, плащайки дължимите
месечни вноски по определения погасителен план, като размерът на задължението към
тази датата следва да се приеме, че е не по-висок от сумата от 124183.72
евро-размера към 25.06.2010г., разполагала е в наличност по сметката си в „Пиреусбанк” АД със сумата от 54900 евро, видно от
нареждане/разписка на л. 41 от първоинстанционното
дело. Уговорената продажна цена е в размер на 210000 евро. Остатъкът, определен
по реда на чл. 4 от предварителния договор съставът изчислява по израза, като
сумите и следователно резултата е в евро: 210000–(31785.58+124183.72)=54030.70.
Така получената разлика от 54030.70 евро е в размер по-нисък от наличната по
сметката на Й. Д. сума
от 54900 евро. Налага се извода, че към 31.01.2011г. тя е била изправна страна
по задължението си да плати уговорената продажна цена, при наличната сума и
след прихващане на сторените вече плащания и валидното й встъпване в дълга на Т.
по кредита в „Райфайзенбанк България” АД.
Съдът
не споделя становището на Т., че Д.
е следвало да разполага на 31.01.2011г. в наличност с разликата между
договорената сума от 210000 евро, платеното капаро от 21000 евро и месечните
вноски, направени до 31.01.2011г. в размер от по 1440 или със сумата от 177480
евро, за да е изправна страна. Плащането по кредита е извършено чрез встъпване
в дълга, както е уговорено в пресдварителбния
договор.
Продавачката,
видно от цитираните вече по-горе писмени доказателства-удостоверение изх. №
94-10246-03-10-4203/18.04.2012г., изд. от АГКК, писмо от Община Варна и
справка-извлечение от масива с данни за искания за услуги, изд. от Община Варна
и към 31.01.2011г. не е направила необходимото за да се снабди със скица, схема
и удостоверение за данъчна оценка, без които не е било възможно осъществяване
на сделката за покупко-продажба.
Вярно,
че свидетелите, водени от ищцата С.
Е. Д. и В.
Г. Д. сочат, че ответницата Д. не е допуснала водения от втория свидетел
геодезист, във връзка с необходимостта от заснемане на второто ниво на
ателието, с което неоказване на съдействие е препятствала своевременното
снабдяване на насрещната страна със схема на имота. Нито с отговора на
насрещната искова молба, нито в срок до първото по делото с.з. пред ВРС са
наведени от Т. такива твърдения. На доказване обаче подлежат само своевременно
наведените от страната такива. Не следва да бъдат ценени от съда свидетелските
показания в тази си част. Дори и да бъдат ценени, свидетелите не се установяват
кога е било осъществено посещението на геодезиста, въпреки, че се поддържа от
свидетелите, че вторият от тях е присъствал лично при опита да се извърши
заснемането и, че еднократният отказ може да бъде окачествен като причина за
неизпълнение на задължението на продавачката да набави необходимите за
покупко-продажбата документи, освобождавайки я от отговорност.
Съдът
приема, че към края на м.януари 2011г. Й. Д. отново не е била в състояние да осъществен
контакт с продавачката, по думите на свидетелките Светла Мумджиева
и Калина Касабова, което обяснява защо не е финализирана
сделката и в допълнителния определен за сключване на покупко-продажбата срок-до
31.01.2011г. С.Т. не установява от своя страна активност по изпълнение на
задълженията си по предварителния договор, както беше коментирано по-горе, но и
за сключването в уговорения срок на окончателен договор. Не се установява
провеждането на срещи между страните на 27 и 28.01.2011г. по инициатива на Т.,
както тя твърди.
Видно
от издаденото от нотариус Н. Д. удостоверение № 7/23.04.2012г. и приложение,
на 31.01.2011г. не е имало предварително уговорен от Й. Добрева или С.Т. час за
изповядване на сделка за покупко-продажба. За явяването на Й.С. Д. в кантората му в 14.00ч. на 31.01.2011г.
нотариусът е съставил констативен протокол № 7, т. I, рег. № 274. В протокола
се съдържа констатацията, че С.Г.Т. не се е явила и изявлението на явилата се
купувачка, че разваля предварителния договор от 25.06.2010г. поради виновното
поведение на продавачката, поканвайки я да й върне всички платени до момента
суми. Не са ангажирани доказателства за връчване на констативния протокол от
31.01.2011г. на Т.. Добрева обаче е изпратила до нея нотариална покана акт №
53, т. I, рег. № 710/02.02.2011г. на пом.нотариус по
заместване на нотариус Веселина В.,
с която заявява, че разваля предварителния договор от 25.06.2010г. поради неизпълнение
от странна на продавачката, считано от 01.02.2011г., канейки последната на
28.02.2011 в нотариалната кантора на нотариус Н.Дюлгеров да й върне всички
платени до момента суми по договора. Тази нотариална покана е връчена на
адресата на 14.02.2011г. Следва да се приеме, че на тази дата е развален
подписания на 25.06.2010г. предварителен договор, поради неизпълнение на
поетите в чл. 11, предл. 2 от продавачката
задължения. Неоснователно в тази връзка е възражението, че в предварителния
договор не е уговорена възможност за развалянето на договора поради
неизпълнение от страна на продавачката. При двустранните сделки, какъвто е
договорът за покупко-продажба задължения имат и двете страни. Дори и да не е предвидено изрично в
предварителния договор, законът дава право на страната по договор да иска
развалянето му поради неизпълнение на поетите от насрещната страна
задължения-чл. 87 от ЗЗД, а в чл. 14 от предварителния договор е уговорена
отговорността на продавачката в случай, че тя се явява неизправна страна.
По
повод едностранното волеизявление на купувачката, че разваля предварителния
договор следва да се отбележи, че е нямало причина да се дава срок за
изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, с изтичането на
който договорът да се счита развален. С предварителния си договор страните са
уговорили срок за изпълнение, който е изтекъл и допълнителен такъв, който също е изтекъл. Дори
и да се приеме, че с връчване на нотариалната покана № № 53, т. I, рег. №
710/02.02.2011г. на пом.нотариус по заместване на
нотариус В. В., като не е даден срок за изпълнение, а е
следвало, разваляне на договора не е последвало, то Д. е изпратила нотариална покана № 38, т. 1,
рег. № 461/24.02.2011г. на нотариус Г. Г., получена от С.Т. на 28.02.2011г. Даденият
срок за изпълнение с тази покана от седем дни е подходящ за изпълнението, но е
изтекъл без да се е стигнало до сключване на окончателен договор. Необходимите
документи за изповядване на сделката вече са били набавени, но на 07.03.2011г. продавачката
е предложила в изготвения от нея проект за нотариален акт плащане на продажната
цена при условия различаващи се съществено от уговорените в предварителния
договор, нещо което отново представлява неизпълнение на поетите от нейна страна
задължения, за което отговаря.
Предвид
изложеното, Т. дължи връщане на Д.
на платеното по разваления, поради неизпълнение от нейна страна предварителен
договор капаро /задатък/ в двоен размер, съгласно уговорката
на чл. 14, предл. 1. Платено е капаро от 21000 евро.
Частично предявената насрещна претенция от 20536.21лв., цялата в размер на
42000 евро или 82144.86лв. е основателна. Първоинстанционното
решение в тази част следва да бъде отменено и искът уважен.
Основателен
е и частичният насрещен иск за връщането на сумата от 4463.79лв., целият от
10785.58 евро или 21094.76лв., като платени на отпаднало основание, съгласно
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Размерът от 10785.58
евро се установява от заключението на вещото лице Ст.Д., като разлика между посочената от него сума
от 31785.58 евро, представляваща общ размер на направените от Д. плащания по предварителния договор и заплатеното капаро от 21000 евро. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
тази си част.
С оглед изхода на спора не се
следват разноски за въззивницата-ищец. Тя следва да
бъде осъдена да плати на въззиваемата Добрева сумата
в общ размер на 1100.63лв., представляваща разноски за
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, от която сума заплатена
държавна такса от 410.73лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 700.00лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие-л. 65 и разписка-л. 66 по делото
и отразени в списък на разноските по чл. 80 от ГПК-л. 65 по делото. Пред въззивната
инстанция страната е направила разноски и по заплащане на държавната такса в
размер на 25.00лв. по обжалване на допълнителното решение, видно от платежното
нареждане/вносна бележка на л. 43 по делото, но тази сума не фигурира в
представения списък на разноските. Не следва присъждането й, като няма искане.
По отношение на разноските за
първа инстанция, настоящият състав има предвид следното: Аналогично на разпоредбата
на чл.
250 ГПК, първата хипотеза на чл.
248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по
иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна
характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда-т. 8 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Пред първата инстанция Й.
Добрева, чрез процесуалния си представител е поискала присъждане на разноски
още с предявяването на насрещния иск. Своевременно са представени доказателства
и за направените такива-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие-л. 72 от първоинстанционното дело и платена държавна такса от
1000.00лв.-л. 71 от първоинстанционното дело. С
решението си по същество на спора ВРС не е присъдил разноски в полза на
Добрева, а с допълнителното си решение е оставил молбата за допълване без уважение.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че съдът сам следва да даде квалификация
на отправените искания на страните. Като
е поискала страната допълване на решението в частта на разноските, тя е
депозирала молба с правно основание чл. 248 от ГПК, но не и с правно основание
чл. 250 от ГПК. Като е отхвърлил искането за допълване на решението в частта за
разноските, ВРС е постановил обаче недопустим акт. Не защото се е произнесъл по
непредявено искане, защото следва да се приеме, че в акта си решение № 4114/09.09.2013г.
е дал само неправилна квалификация на искането, а защото по първоинстанционното
дело не се съдържа списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Вярно, че в протокола
от с.з. на 26.10.2012г. е записано изявление от страната на процесуалния
представител на Добрева, че представя списък, но такъв по делото няма. Без да е
представила списък страната няма право
да иска допълване/изменение на решението в частта за разноските. Като няма
право на такова искане, постановявайки решение № 4114/09.09.2013г. ВРС е
постановил недопустим акт. Същото следва да бъде обезсилено и производството по
двете дела следва да бъде прекратено.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2746/06.06.2013г. по гр.д. № 6015/2011г. на XVIII състав на
ВРС, в частта в която е отхвърлен предявения от С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, район „Изгрев“, ул. „Фредерик
Жолио Кюри”, № 16, блок 155, партер, офис 1, против Й.С. Д.,
ЕГН **********,*** иск за
заплащане на сумата от 6556.82 евро, с левова равностойност от 12824.03лв.,
представляваща дължима за периода от 30.10.2010г. до 31.01.2011г. неустойка в
размер на законна лихва върху сумата на незаплатен остатък от продажната цена,
уговорена в чл. 6.1 от сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2010г., на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда-20.04.2011г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта в
която С.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, район „Изгрев“, ул. „Фредерик Жолио
Кюри”, № 16, блок 155, партер, офис 1 е осъдена да заплати на Й.С. Добрева, ЕГН **********,***,
сумата от 4463.79 лева, по предявения от нея частичен иск, целият в размер на 10785.58
евро, с левова равностойност от 21094.76лв., представляваща дадена над задатъка
от 21000 евро сума по сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2010г., подлежаща на връщане поради
развалянето му, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 2746/06.06.2013г. по
гр.д. № 6015/2011г. на XVIII състав на ВРС, в частта в която е
отхвърлен предявения от Й.С. Добрева,
ЕГН **********,***, против С.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, район „Изгрев“, ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 16, блок 155, партер, офис 1 иск за
заплащане на сумата от 20536.21 лева, представляващи част от общо дължими 42000
евро, съставляващи двоен размер на заплатен задатък
по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 25.06.2010г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, район „Изгрев“,
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 16, блок 155, партер,
офис 1 да заплати на Й.С. Д.,
ЕГН **********,***, сумата
от 20536.21 лева, по предявения от нея частичен иск, целият в размер на 42000 евро,
с левова равностойност от 82144.86лева, представляваща двоен размер на заплатен задатък
по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 25.06.2010г., на осн. чл. 093, ал. 2 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 4114/09.09.2013г. по гр.д. №
6015/2011г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Й.С. Д. за допълване
на решение № 2746/06.06.2013г. по гр.д. № 6015/2011г. на ВРС в частта за
разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, като ПРЕКРАТЯВА
производството в същите части по гр.д. № 6015/2011г. на XVIII състав на ВРС и
в.гр.д. № 3471/2013г. на ВОС-ГО.
ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН ********** с адрес ***,
Район „Изгрев”, ул. „Фр.Ж.Кюри” ,№ 16, чл. 155,
партер, офис 1 да заплати на Й.С. Д. ЕГН **********
*** сумата от 1100.63лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК, а в прекратителната си част, в която има характер на определение подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: