№ 11572
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.В.З.М.
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от И.В.З.М. Гражданско дело № 20211110170866
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен искове с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗАД „ФИРМА”
срещу ЗД „ФИРМА” АД за сумата от 2887,42 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за изплатено по застраховка „К.” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 03.03.2021 г. в гр. С., вкл. ликвидационни разноски за определянето му,
заедно със законната лихва от 10.12.2021 г. до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „К.” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. След подаване на уведомление била
образувана щета № ./., по която били изготвени опис, калкулация и доклад по щета, въз
основа на които платил сумата от 2872,42 лева на автосервиза, който отремонтирал
застрахования при него автомобил. Твърди, че ответникът бил застраховател по валидна
задължителна застраховка „Г. отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възникнало регресно вземане срещу него за платеното. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на вредите. Поддържа, че застрахованият при него водач няма вина за ПТП, при
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване. Навежда конкретни
твърдения, че към момента на ПТП вратата на увреденото МПС била отворена, с което било
допуснато нарушение на чл. 95 ал. 1 ЗДвП. Оспорва предявения иск и като завишен по
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното безщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата г. отговорност. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
1
противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В случая фактите, включени във фактическия състав за възникване на вземането
и некасаещи механизма на пътнотранспортното произшествие и размера на обезщетението,
са безспорни между страните.
Спорните обстоятелства по реализирането на ПТП съдът намира да се установяват по
делото от съвкупния анализ на приетия двустранен констативен протокол от 03.03.2021 г.,
събраните гласни доказателства и заключението на автотехническата експертиза.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е
подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на
ответника. От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието
се установява, че процесното ПТП е настъпило на 03.03.2021 г. ба ул. „Ж.“ в гр. С. с
участието на процесните два автомобила. Установява се, че около 16:30ч. при предприемане
на маневра изпреварване на паркиралия от дясната страна на пътното платно с отворена лява
задна врата лек автомобил, застрахован при ответника, между същия и л.а. „М.“ модел „.“ е
настъпило съприкосновение, при което е увредена задната лява врата на първия и дясното
огледало на втория автомобил.
В случая действително в протокола не се съдържа отбелязване за вината за
настъпване на процесното ПТП, но в тази връзка ищецът е ангаржирал гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля А. Д. К., чиито показания подкрепят изцяло и допълват
обективираните в двустранния протокол констатации относно обстоятелствата по
настъпването му.
Свидетелката К. дава сведения, че паркирала застрахования при ищеца лек автомобил
марка „М.“, модел „..“ на ул. „Ж.“ в гр. С., на разстояние повече от 5 метра от всяко от
кръстовищата в двете посоки. Сочи, че се намирала на пътното платно от лявата страна на
автомобила, при което при отворена задна врата се била навела навътре в купето, за да си
вземе багаж. В този момент с висока скорост я връхлетял друг автомобил. Ударът настъпил
в зоната на отворената врата. Свидетелката е категорична, че към момента, в който е
отворила вратата и се е навеждала навътре в купето при ясна видимост не се е задавал
другият автомобил. Отново с категоричност заявява, че и при отворена врата на пътното
платно е имало достатъчно разстояние за безпрепятственото преминаване на другия
автомобил. Водачът на последния заявил, че няма претенции и не оспорва вината си за
настъпването на инцидента.
Събраните свидетелски показания относно механизма на ПТП следва да бъдат
кредитирани като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, възпроизвеждащо
непосредствено възприети от него обстоятелства, кореспондиращи помежду си и с
останалите събрани доказателства в частта относно мястото, времето и обстоятелствата по
настъпване на ПТП.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил "М.", модел „.“ с ДК
№ .. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението,
да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
2
движението. Установеното в случая поведение на Н. К. се явява в нарушение на вмененото
на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение при извършване на маневра да се
съобрази с положението на останалите участници в движението. Няма данни по делото
увреденият автомобил да е паркиран в нарушение на ЗдвП. При доказателствена тежест за
ответника същият не е ангажирал доказателства за оборване на установената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства.
Допуснатият на ответника свидетел не е призован, поради невнасяне на определение
депозит в указания му срок за това. Ето защо и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК съдът
приема за недоказани твърденията на ответника за механизма на настъпване на процесното
ПТП.
Приетата съдебна автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от
страните заключение, което съдът кредитира, че повредите по лекият автомобил марка „М.“
модел „.“, описани в двустранния протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти на
ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при
съобразяване установения механизъм на настъпването му.
Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по
чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Г. отговорност", като обемът на отговорността по регреса е
обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя.
Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз основа на
изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от страните,
което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че
размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от 2872,42 лв.,
като това е възстановителната стойност по цени на официален сервиз. Съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие обезщетението е в размер на действително
настъпилите вреди, като съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) –
Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ІІ ТО, при автомобили в гаранционен
срок размерът на действителните вреди включва и стойността на ремонтирането им в
официален сервиз на марката, тъй като иначе пострадалият не би бил поставен в същото
положение, в което би се намирал, ако не беше настъпило застрахователно събитие – би
загубил гаранцията на автомобила си. С оглед на изложеното, като съобрази, че ищецът е
направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. съдът намира, че предявеният иск за
сумата от 2887,42 лв. е основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 1034,04 лв., вкл. за
държавна такса – 115,50 лв., депозит за вещо лице – 350 лв., депозит за свидетел – 50 лв. и
адвокатско възнаграждение – 518,54 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.Д. “ФИРМА“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., .
да заплати на З.А.Д. „ФИРМА“ с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С., ., на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 411, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1
3
ЗЗД сумата от 2887,42 лева, представляваща регресно вземане по щета ././. за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К.” за вреди на лек автомобил
марка "М.", модел „.“ с рег.№ ., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 03.03.2021 г., в гр. С., ведно със законната лихва от 10.12.2021 г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1034,04 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4