Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ МАРИЯНА ШИРВАНЯН
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2792 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н,
срещу постановеното от ВРС, ХХІІІ състав, решение №
1432/02.11.2022 г. по н.а.х.д. № 2700/2022 г., с което е отменено
издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно
постановление № 03-2200057/16.02.2022 г., с което на „Варнапак“ ЕООД за
нарушение на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
на МТСП е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, на
основание чл. 415в ал. 1 КТ.
По съображения за допуснато от въззивния съд нарушение
на закона поради неправилност на преценката му за неточно определен от АНО
субект на административното нарушение и за неосъществен състав на
административно нарушение се иска решението да бъде отменено и наместо него да
се постанови друго по съществото на спора от касационната инстанция, с което
оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление да се потвърди и на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото за двете съдебни инстанции процесуално представителство
от юрисконсулт.
В съдебно заседание касаторът директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Б.Н, който поддържа подадената касационна жалба.
Ответната по
касация страна – „Варна пак“ ЕООД, редовно призована, не се представлява. От
пълномощника й адвокат В.Д. е подадена на електронна поща на съда молба с. д. №
3250/01.03.2023 г., с която касационната жалба се оспорва изцяло и се поддържа
подаденият срещу нея писмен отговор, според който решаващият делото съд правилно
е приел, че за индивидуализираното в наказателното постановление
административно нарушение е следвало да бъде ангажирана отговорността на
длъжностното лице в дружеството, което е натоварено със задължението да
документира инструктажа, а не на работодателя. Иска се решението на ВРС да се
остави в сила като не се заявява претенция за присъждане на разноски за
касационната инстанция.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура -
Варна е, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 08.11.2022 г. /л. 30 от н.а.х.д. № 2700/2022 г. на ВРС/, а според поставения върху касационната жалба печат на въззивния съд, чрез който е предявена, тя е подадена на 21.11.2022 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Варна наказателно
постановление № 03-2200057/16.02.2022 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна е ангажирал административнонаказателната отговорност по чл. 415в
ал. 1 КТ на „Варнапак“ ЕООД за това, че като работодател на 17.01.2022 г. в гр.
Игнатиево, община Аксаково, стопански двор, цех за опаковки, е приел на работа
лицето Ивелина Христова Ангелова да изпълнява трудови функции на длъжност
„лепач“ преди да е документирано провеждането на начален инструктаж за
безопасност и здраве в книгата за начален инструктаж. С индивидуализираното по
този начин изпълнително деяние АНО е приел, че „Варнапак“ ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009
г. на МТСП и тъй като нарушението е отстранено веднага след установяването му и
от него не са произтекли вредни последици, АНО е приложил привилегированият
състав на чл. 415в ал. 1 КТ.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел в решаващите си мотиви, че неправилно за индивидуализираното в НП
административно нарушение е ангажирана отговорността на работодателя „Варнапак“
ЕООД, след като в АУАН и в НП е посочено, че дружеството не е документирало
провеждането на начален инструктаж на работничката, а съгласно Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП инструктажите по реда на наредбата се провеждат и
документират от натоварени от работодателя длъжностни лица с подходящо
образование по ред и условия, определени пак от работодателя, като в този
смисъл неговото задължение е единствено да осигури провеждането им. Оттук съдът
е извел извод, че АНО неправилно е определил субекта на административното
нарушение и ръководейки се от това съображение, както и с аргумента, че недокументирането
на проведен инструктаж поначало не представлява нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като за това деяние не е предвидена санкция, е отменил наказателното
постановление.
Касационният състав намира за правилно като краен
резултат постановеното от въззивния съд решение, но по съображения, различни от
изложените.
Районният съд неправилно е приел, че в случая административнонаказателната
отговорност на „Варнапак“ ЕООД е ангажирана за това, че като работодател не е документирал
провеждането на начален инструктаж за безопасност и здраве на работничката И.Х.А.
Според извършеното с АУАН и НП фактическо описание на нарушението отговорността
на дружеството по чл. 415в ал. 1 КТ е ангажирана не за това, че не е
документирало в книгата за начален инструктаж провеждането на началния
инструктаж на работничката, а че като работодател я е приело на работа да изпълнява
трудовите си функции за длъжността „лепач“ преди в книгата за начален инструктаж
да е документирано провеждането му. Така индивидуализирано откъм обективните и
субективните си признаци, деянието сочи на нарушаване на изискването на чл.
3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП,
според който работодателят не допуска до работа работник и служител, който не
притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а не както неправилно
е прието и от актосъставителя, и от АНО – на чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. на МТСП. Тези разпоредби уреждат изцяло въпросите,
свързани с началния инструктаж на постъпващите на работа работници и служители като
чл. 12 ал. 1 предвижда, че начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 с оглед
запознаването им с изчерпателно изброените в четири отделни точки условия, а от
своя страна чл. 11 ал. 5 въвежда изискване проведените по реда на наредбата инструктажи да се документират в специални книги
за инструктажи съгласно Приложение № 1.
С чл. 42 ал. 1 т. 4 и 5 ЗАНН като задължителни реквизити
от съдържанието на АУАН са предвидени описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, и посочването на законните
разпоредби, които са нарушени. Същото изискване, но вече към съдържанието на
наказателното постановление, е възпроизведено в чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 ЗАНН.
В случая с допуснатото от актосъставителя и от АНО несъответствие
между фактическата индивидуализация на нарушението откъм съставомерните му
обективни и субективни признаци, от една страна, и издирените и посочени като нарушени
правни норми, от друга, са нарушени съществено административнопроизводствените правила,
тъй като подобно несъответствие при всички положения се отразява неблагоприятно
върху гарантираното от закона право на защита на наказаното лице, което в крайна
сметка би се затруднило да разбере в какво конкретно административно нарушение
е уличено, за да може адекватно да организира защитата си. Вероятно именно това
несъответствие е довело и до объркването на районния съд при преценката му относно
вида на административното нарушение.
Тъй като същественото нарушаване на административнопроизводствените правила от
страна на АНО винаги има за последица отмяната на издаденото при този порок
наказателно постановление, то като краен резултат въззивният съд правилно е
отменил наказателното постановление.
Извършвайки, съгласно изискването на чл. 218 ал. 2 АПК
вр. чл. 63в ЗАНН, служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното
решение, касационната инстанция установи, че то е постановено от надлежен състав
на районния съд вследствие на сезирането му с допустима жалба срещу подлежащ на
оспорване акт на особена юрисдикция като с решението си съдът се е произнесъл
по заявения с жалбата предмет на спора. Поради това решението е валидно и
допустимо.
В целостта си изложеното сочи на неоснователност на
подадената от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна касационна
жалба, поради което оспореното с нея решение на Районен съд – Варна следва да
се остави в сила от касационната инстанция в съответствие с правомощието й по
чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Тъй като по делото ответната по касация страна не е направила
искане за разпределяне на отговорността за разноски, съдът не дължи произнасяне
по този въпрос, който не от категорията на тези, по които се произнася
служебно.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1432/02.11.2022 г., постановено
по н.а.х.д. № 2700/2022 г. на ВРС, ХХІІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/