№ 15481
гр. София, 11.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110142118 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А“ АД, ЕИК ..........,
правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от ........, против С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ....
Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е била връчена на С. Х. Д. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„А“ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него. Твърди се, че е била издадена заповед за изпълнение въз основа
подписан договор за паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г. между „........ ООД като
Заемодател и С. Х. Д. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК.
Твърди се, с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е
получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Твърди се, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба са
подадени от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 03 юни 2019 г. между „........ ООД, ЕИК ........ и „А" ООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Твърди се, че „........ ООД е упълномощило „А" ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че ако към исковата молба на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
1
предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, под формата на паричен заем. С
подписването на договора, С. Х. Д. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума
от 1000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 1599.75 лева, ведно с договорната лихва и такса за
експресно разглеждане на документи на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
177.75 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Твърди се, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на
дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени
от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до
значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. Твърди се, че в
настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5387187 от
02.10.2017 г. в размер на 808.06 лева. Страните са направили изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има
сила на разписка.
Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на Заемателя се е погасило
изцяло, а Заемодателят му е изплатил остатъка от заемната сума по договора. Твърди се, че
по договора за паричен заем, С. Х. Д. е извършвал плащания в общ размер на 250 лв., а към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000 лв. Твърди се, че за ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5435010 от 26 април
2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 175.31 лева за периода от 26
май 2018 г. - датата на първата вноска до 21 януари 2019 г. - датата на настъпване на падежа
на договора. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21 януари 2019 г.
- последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 91.45
лева от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Твърди се, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „А“ ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно,
горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“ № , етаж 3, и С. Х. Д., с
постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ..., че съществува вземане на „А“ АД, ЕИК
.........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С
и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ... дължи сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
23.7.2020 година по ч.гр.дело № 26959/2020 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: останала и непогасена главница по Договор за паричен заем № S435010 от 26 април
2018 г., сключен между „........ ООД като Заемодател и С. Х. Д. като Заемател, цедиран в
полза на А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ......... по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г, сключен между „........ ООД, ЕИК ........
2
и „А" ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. в размер на 1000.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд
– 25.6.2020 година до окончателното изплащане; останала и непогасена договорна лихва в
размер на 175.31 лв. за периода от 26 май 2018 г. до 21 януари 2019 г.; 91.45 лв. лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, дължима за периода от 22 януари
2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата
на подаване на заявлението пред заповедния съд – 25 юни 2020 г.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като заявения иск
се оспорва по основание и размер. Твърди се, че с получаване на исковата молба и
приложените писмени доказателства ответникът приема, че е сторено уведомление до
длъжника за извършената цесия, в резултат на което ищецът е встъпил в правата на
неудовлетворения кредитор „........ ООД. Твърди се, че от исковата молба става ясно, че
ответникът е сключил договор за паричен заем № 5435010 на дата 26.04.2018 г. за сумата от
1000 лв. и е следвало да върне на заемодателя „........ ООД сумата от общо 1599,75 лв. на 9
равни вноски от по 177,75 лв. всяка, която включва главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане, но не е посочено в погасителната вноска каква част е за погасяване
на главница, каква за договорна лихва и съответно за такса експресно разглеждане. Твърди
се, че със заемната сума, ответникът е погасил свой предходен заем в размер на 808,06 лв. по
договор № 5387187/ 02.10.2017 г., за който не са налице никакви данни и е неясно доколко
плащането е извършено по действителни клаузи на договор за заем. Твърди се, че не е
посочен остатъкът от заемната сума. Твърди се, че вероятно става дума за остатък от 191,94
лв. като разлика между заемната сума и сумата по погасяване на предходен договор. Твърди
се, че за плащането в размер на 250 лв. от страна на ответника не е уточнено каква част от
главницата, договорната лихва и претендираната такса за експресно разглеждане са погасени
с тази сума и дали са внесени на една или няколко вноски и кога. Твърди се, че ищецът не се
е аргументирал как е установена главницата в размер на 1 000 лв., след като е било правено
плащане в размер на 250 лв. от длъжника. Твърди се, че е неясно и изчисляването на
договорната лихва в размер на 175,31 лв. и сумата от 91,45 лв. - обезщетение за забава.
Ответникът възразява таксата „експресно разглеждане на документи“ съгласно
предписанията на чл. 1 ал. 2-4 от договора. Твърди се, че същата е в размер почти
половината от стойността на кредита и не се установява с какво тази услуга е 3
преференциална спрямо обикновеното разглеждане на документи. Твърди се, че таксата е
била уговорена във вреда на заемателя, а клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.
1 т. 20 от 33П, с цел обогатяване на заемодателя. Ответникът прави възражение за
договорната лихва, чийто годишен лихвен процент е 40,30% според чл. 3, т. 5 от договора,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че не е било пояснено
в договора как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Твърди се, че клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява
договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Твърди
се, че тъй като нищожните уговорки не произвеждат действие, следва да се приеме, че лихва
не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника. Ответникът възразява и
ГПР (49,47%). Твърди се че в посочената величина, като обобщаващ израз на всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Твърди се, че в конкретния случай заемодателят се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се, че по този начин потребителят е
3
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Ответникът прави възражение за недействителност на договора за
кредит по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11 т. 7, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 ЗПК, поради това, че не
съдържа общата дължима сума по договора от потребителя; посочен е като цифрово
измерение лихвеният процент, но не и методиката за изчисляването му; било е посочено
само цифровото изражение на ГПР, а на потребителя трябва да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договор или
не; в погасителния план е била посочена само общата сума на дължимата месечна вноска, но
липсва яснота и разпределение на вноските във времето между отделните компоненти -
главница, лихва и такса. Твърди се, че неяснота съществува и досежно това кои суми по
кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Ответникът иска, ако договорът
бъде приет за недействителен, да бъде приложена клаузата на чл. 23 ЗПК: когато договорът
за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, като в конкретния случай се вземе предвид
твърдението на ищеца за върната сума в размер на 250 лв. Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 т. 1 е
било записано, че размерът на погасителната вноска е 177,75 лв., а в чл. 5 ал. 2, че размерът
на погасителната вноска е 224,91 лв. при не предоставяне на обезпечение, като няма данни в
ИМ за това дали е било предоставено или не обезпечение. Твърди се, че вероятно е било
предоставено такова, след като в ИМ се твърди, че погасителната вноска е в размер на
177,75 лв. Оспорва се клаузата за предоставяне на обезпечение за недействителна, съгласно
чл. 20 ЗЗП.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като е прието и
заключението на вещото лице по допусната и назначена съдебно – счетоводна експертиза.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е била връчена на С. Х. Д.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като заповедния съд е дал указния на заявителя
разглежданите искови претенции са предявени в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
Доказва се, че е бил подписан договор за паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г.
между „........ ООД като Заемодател и С. Х. Д. като Заемател.
Установява се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни
2019 г. между „........ ООД, ЕИК ........ и „А" ООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Доказва се, че „........ ООД е упълномощило „А" ООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. С връчването на исковата молба съответно е връчено на
ответника и уведомлението на цедента до длъжника за извършена цесия, което удостоверява
и надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.
От съдържанието на договор за заем е видно, че на ответника е предоставена в заем
сума в размер на 1000,00 лева, под формата на паричен заем.
Между страните е уговорено, че ответникът, като заемател се задължава да върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1599.75 лева, ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 9
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177.75 лв. (включваща първоначална
4
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Пак от съдържанието на договора е видно, че със заемната сума е извършено
рефинансиране на текущи заем на ответника по Договор за паричен заем № 5387187 от
02.10.2017 г. в размер на 808.06 лева. Видно е, че страните са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има
сила на разписка.
Не се спори и се установява, както от признанието на ищеца, така и от заключението
по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, че ответникът е извършил
плащания по договора в общ размер на 250,00 лева. Доказва се, че на 17.08.2018 г. е
заплатена сума в размер на 150,00 лева, с която сума при кредитора са погасени начислените
разходи за събиране на просрочени вземания. На 01.11.2018 г. е заплатена сума в размер на
100,00 лева, от която със сума от 95,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на
просрочени вземания.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза съдът приема
за доказано, че по договора за кредит е погасено общо 250,00 лв., като с тази сума са
покрити изцяло всички „Разходи за събиране на просрочени вземания“, които са в общ
размер – 245,00 лв., а с остатъка от 5 лв. в счетоводството на Заемодателя са покрити –
„Такса експресно разглеждане“ по първата вноска.
Установява се, че с подписването на договора ответникът се е съгласил, че следва да
върне заемната сума до 21 януари 2019 г. - последната падежна дата.
Пак от заключението на вещото лице, което съдът възприема като обективно,
компетентно и точно, съдът приема за доказано, че при изчисляване на ГПР по кредита с
включени главница, лихва, „Такса експресно разглеждане“ и „Неустойка“ - общо дължимо
2024,19 лв. – то годишния процент на разходите (ГПР) е в размер на : 559.94%, а не както е
посочено в договора.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9 от Закон за потребителския
кредит във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за възнаградителна лихва – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за законна лихва за забава – правната квалификация е чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите,
които са допустими като заявени от лице, което твърди и доказва правен интерес пред
местно и родово компетентния съд и в срока по чл. 414, ал. 4 от ГПК и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът е обявил на сраните, че разполага с възможността да се произнесе по основания
за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна
практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеаnо
Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose
M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния
съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния
5
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –
решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08,
дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело
С-415/11, т. 44-т. 46/.
По същество
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има
характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на
§13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от
доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Основателни са твърденията на ответника ищеца относно липсата на посочване на
ГПР в процесния договор и анексите към него.
Вярно е, че има посочен ГПР, но от заключението на съдебно счетоводната експертиза,
съдът е мотивиран да приеме за доказано, че посочения ГПР не съответства на действително
приложимия към правоотношението.
Така с договора е посочен ГПР в размер 49,47 %, но като се има предвид предвидените
„такса за експресно разглеждане“ и „неустойка“ приложения ГПР отнесен при връщане на
заемната сума е над лимита предвиден в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит.
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива. Именно като
неравноправна клауза съдът възприема тази на чл. 1, ал. 3, чл. 5, ал.2 от процесния договор и
свързаните с него клаузи от договора за кредит, при следните аргументи:
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за кредит има характеристиката
на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на §13, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е физическо
лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от доказателствата
по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в рамките на
своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
6
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях. В този
смисъл и съдът приема, че клаузата относно таксите, неустойката, които кредиторът събира
при отпускането на кредита и начисляваните такси за просрочие не са били индивидуално
уговорени, доколкото липсват доказателства за противното.
Следва да се посочи, че предвиденото като такса за експресно разглеждане и такса при
неизпълнение в срок, касае извършването от страна кредитора на обективни действия,
каквито не се доказаха в процеса с директното им начисляване в договора и анексите към
него. Очевидно е за съда, че тези клаузи на договора всъщност са неравноправни такива,
като отговарят на диспозицията на чл.143, ал.2, т.15 от Закона за защита на потребителите.
На следващо място следва да се посочи, че така наименуваната такса „експресно
разглеждане“ и такса за събиране на вземането за настоящия съдебен състав има и характера
на уговорена неустойка във връзка с неизпълнение на задълженията на потребителя да върне
в срок получения кредит. Категорично е за съда, че тези клаузи, предвиждащи заплащането
на такси влизат в противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право
единствено на лихва върху неплатената сума за времето на забавата. Като се има предвид,
че разпоредбата на чл.33, ал.1 от Закона за потребителския кредит има характера на
специална и дерогира приложението на общите разпоредби на Закона за задълженията и
договорите, съдът прави извода за противоречие на тази договореност на закона до
нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите, заради и
което съдът не следва да я съобразява в правоотношението между страните.
Така уговорените допълнителни услуги – експресно разглеждане и за събиране на
просрочени вземания, са разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и
съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от
21.04. 2016 година, по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу
Finway a.s., ECLI:EU:C:2016:283, при което по правилото на чл.21, ал.1 от Закона за
потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следва да се посочи, че по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК не е допустимо с договора да
се въвежда и предвижда от страна на потребителя да се заплащат такси за усвояване и
управление на кредита, а уговорените такива – такса за експресно разглеждане и такса за
събиране по предназначението си очевидно касаят усвояването и управлението на кредита,
като по този начин категорично противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
С оглед на изложеното, съдът като отчита и съобразява установеното от фактическа
страна и сторените правни изводи, е мотивиран да признае за установено, че ответникът е
заплатил недължимо, поради нищожност на клаузите – сумите за двете такси в общ размер
на 250,00 лева, които се доказа от заключението на вещото лице, че са разходвани от ищеца
за погасяване именно на такса за експресно разглеждане, неустойка и такса за събиране на
вземането. Принципно като платени без основание тези суми подлежат на връщане, като в
казуса доколкото от фактическа страна се доказа дължимост на главница, договорна лихва и
лихва за забава се следва по реда на чл. 76 от Закона за задълженията и договорите със
7
сумата от 250,00 лева, доказано платена от ответника да се извърши погасяване на
претендираните суми.
С оглед на горните изводи, съдът приема от фактическа и правна страна, че исковата
претенция е частично основателна, като съдът следва да признае за установено в
правоотношенията между „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. С, и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“,
бл. № ..., че съществува вземане на „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК:
........., със седалище и адрес на управление: гр. С и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София,
ул. “.......“, бл. № ... дължи част от сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 23.7.2020 година по ч.гр.дело №
26959/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: останала и непогасена
главница по Договор за паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г., сключен между „........
ООД като Заемодател и С. Х. Д. като Заемател, цедиран в полза на А“ АД, ЕИК ..........,
правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ......... по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 03 юни 2019 г, сключен между „........ ООД, ЕИК ........ и „А" ООД, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности в размер на 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 25.6.2020 година до
окончателното изплащане; останала и непогасена договорна лихва в размер на 16,76 лева,
дължима за периода от за периода от 26 май 2018 г. до 21 януари 2019 година, като над този
размер до първоначално претендирания за сумите – договорна лихва в размер на 175.31 лв.
за периода от 26 май 2018 г. до 21 януари 2019 г. т.е. за разликата от 158,55 лева и за сумата
от 91.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, дължима за
периода от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 25 юни 2020 г. –
отхвърли исковата претенция като неоснователна.
По разноските
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски съобразно уважения размер на
исковите претенции.
Ищецът претендира разноски за: - заплатена държавна такса – в заповедното
производство – държавна такса 42,41 лева и юрисконсултско възнаграждение – 200,00 лева и
за исковото производство – държавна такса – 107,79 лева, юрисконсултско възнаграждение –
350,00 лева, разноски за депозит за вещо лице – 400,00 лева, разноски за възнаграждение на
назначения особен представител – 321,00 лева.
От една страна като се има предвид, че съдът не възприе исковата претенция за
основателна в пълния претендиран размер – размерите на разноските на ищеца и
възнаграждението на юрисконсулта следва да се редуцират съобразно уважения размер.
Отделно от това съдът приема, че дължимия се размер на претендираното юрисконсултско
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК е в размер на 50,00 лева за заповедното
производство и 150,00 лева за исковото производство, а не както се претендира – 200,00 лева
за заповедното и 350,00 лева за исковото производство. В този смисъл на ищеца се дължат
разноски на стойност – 859,63 лева.
Мотивиран от горното и на основание ч. 422 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и във връзка с чл. 9 от Закон за потребителския кредит във връзка с чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „А“ АД, ЕИК ..........,
правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С и С. Х.
Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ..., че съществува вземане на „А“ АД,
ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление:
гр. С и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ... дължи част от сумите,
за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена на 23.7.2020 година по ч.гр.дело № 26959/2020 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: останала и непогасена главница по Договор за паричен заем №
S435010 от 26 април 2018 г., сключен между „........ ООД като Заемодател и С. Х. Д. като
Заемател, цедиран в полза на А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ......... по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г, сключен между „........
ООД, ЕИК ........ и „А" ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „А“
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в размер на 1000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд – 25.6.2020 година до окончателното изплащане; останала и непогасена
договорна лихва в размер на 16,76 лева, дължима за периода от за периода от 26 май 2018 г.
до 21 януари 2019 година, като над този размер до първоначално претендирания за сумите
– договорна лихва в размер на 175.31 лв. за периода от 26 май 2018 г. до 21 януари 2019 г.
т.е. за разликата от 158,55 лева и за сумата от 91.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, дължима за периода от 22 януари 2019 г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението пред заповедния съд – 25 юни 2020 г. – отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ... да заплати на
„А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С сумата от общо 859,63 лева, представлява дължими се разноски сторени в
производство по ч.гр.дело № 26959/2020 година и гр.дело № 42118/2021 година, и двете по
описа на Софийски районен съд, съобразно уважения размер на исковете претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9