№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Анна Димитрова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 3233/2019г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Толи - Т. И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Т.И.Ш., чрез адв.Й.А., против Решение № 1868/21.10.2019г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3020/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0000305/28.05.2019г. на н-ка на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ - Варна, с което за нарушение на чл.34, т.1, вр.чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, т.к. ВРС не се е произнесъл по наведените твърдения за нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според административнонаказващия орган нарушението е извършено на 01.01.2019г. като в НП и в хода на съдебното следствие не е изяснен начина на установяване на административното нарушение. Липсват данни за извършена комплексна проверка, поради което не може да се установи спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в тази връзка липсват мотиви на ВРС. От представените документи е видно, че дружеството ги е депозирало на 11.03.2019г. и е неясно защо актосъставителят е установил нарушението близо месец след това. В тази връзка сочи, че липсата на отбелязване в какъв срок е протекла проверката и какъв срок е предоставен за представяне на изисканите документи, създава обективни пречки за акуратно ревизиране на наказателното постановление. Твърди и че липсва произнасяне на ВРС по наведеното твърдение за недопустимо несъответствие между обстоятелствената част на НП и приетата за нарушена правна норма. Липсват доказателства за това, че дружеството не е осигурило на водача необходимите документи за извършване на таксиметров превоз, напротив, установено е, че дружеството не притежава валидно разрешително за извършване на съответната дейност към датата, на която е прието, че е извършено нарушението. Разрешителното е издадено на 15.02.2019г. с период на валидност от 01.03.2019г. до 31.12.2019г. като е налице нарушение на чл.96, ал.1, т.3 от ЗАвП - извършване на превоз без редовно издадено или с преотстъпено разрешително. По изложените съображения твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което пряко рефлектира върху правото на защита. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответната страна - Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор с вх.№ 84121/14.11.2019г. Счита, че обжалваното решение е постановено изцяло според събраните доказателства, които поотделно и в своята съвкупност последователно, логично и непротиворечиво кореспондират с квалификациите в наказателното постановление. Относно сроковете по чл.34 от ЗАНН сочи, че според приемо-предавателен протокол с рег.№ 82-00-10-454/1, документите са представени за проверка на 11.03.201г. - първият възможен момент за установяване на нарушението и нарушителя, актът е съставен на 05.04.2019г. - 24 дни след установяване на нарушителя, за нарушение, извършено на 01.01.2019г., поради което тримесечният и едногодишният срок са спазени. Намира за неоснователно и оплакването, че е налице несъответствие между фактическата обстановка и приложената санкционна норма, доколкото е повдигнато обвинение срещу таксиметровия превозвач за това, че не е снабдил водач на лек автомобил с разрешение за извършване на таксиметров превоз, включен в списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, което е именно хипотезата на приложената нарушена норма. Неоснователно е твърдението за неправилно приложение на санкционната норма, доколкото разпоредбата на чл.96, ал.1, т.3 от ЗАвП е неприложима в случая, т.к. видно от удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № **** и пътна книжка № 7, превозвачът притежава валидно удостоверение за извършване на таксиметров превоз, автомобилът е включен в списъка към удостоверението, следователно не се касае за липса на издадено удостоверение, а за неснабдяване с разрешение. Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници и разрешително за извършване на международен обществен превоз на пътници и товари са различни документи съгласно чл.24а, ал.1, изр.1 от ЗАвП и §1, т.17 от ДР на ЗАвП. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 05.04.2019г. инспектори в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Варна, след приключване на комплексна проверка на
документи относно дейността на превозвача ЕТ „Толи - Т.И.“, притежаващ
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № ****/25.04.2005г.,
било установено, че на 01.01.2019г. в *****, превозвачът не е осигурил на
водача Т.И. необходимите документи за извършване на таксиметров превоз с
автомобил марка „Дачия“, кат.М1, с рег.№ В****ВК собственост на водача. Видно
от писмо с рег.№ РД19003389ВН001ВН/26.02.2019г. на Община-Варна, за превозното
средство няма издадено разрешително за таксиметров превоз за периода от
01.01.2019г. - 01.03.2019г. по смисъла на чл.24а, ал.1 от ЗАвП. На
01.01.2019г., според попълнен пътен лист № 008/01.01.2019г. от пътна книжка
сер.А № 7/22.12.2018г. и прикрепен към него фискален бон, били извършени 15бр.
курсове. При проверката били констатирани 44бр. пътни листи до 01.03.2019г.
Прието било, че е извършено нарушение на чл.34, т.1, вр.чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999г., за което бил съставен АУАН
№ 261018/05.04.2019г. Въз основа на АУАН е издадено НП №
23-0000305/28.05.2019г., с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200,00лв.
За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - в АУАН и НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
нарушените норми. Налице е пълно единство между фактическото и юридическо
обвинение, вмененото нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
знае лицето в какво е обвинено и организира адекватна защита. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените и не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.
Относно липсата на мотиви в НП защо АНО е приел, че не е налице основание за
приложението на чл.28 от ЗАНН, ВРС е приел, че с издаването на наказателното
постановление недвусмислено е изразено становището, че случаят не е маловажен.
По същество ВРС е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, т.к. в случая, в нарушение на чл.34, т.1, вр.чл.31, ал.1,
т.1 от Наредба
№ 34/06.12.1999г., превозвачът не е осигурил на водача разрешение за
таксиметров превоз издадено от кмета на Община-Варна. Прието е, че не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност/липса на обществена опасност на
деянието. Конкретното нарушение е формално и осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения гарантирани от чл.105, ал.1 от ЗАвП. В случая
се касае за гарантиране на транспортната сигурност, поради което разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗАвП, таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, като правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор. Регистрацията по ал.1 се извършва от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“, където се води публичен регистър /ал.2/. Редът за регистрация и заличаване от регистъра по чл. 12, ал. 2, както и за извършване на таксиметров превоз на пътници се определя с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията - чл.12а, ал.5 от ЗАвП.
Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАвП, таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл.24а, ал.1 от ЗАвП, разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Разрешението се издава за срока, посочен от превозвача в заявлението по ал.2, но не по-късно от края на календарната година, за която се иска разрешението.
Условията и редът за регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници и извършването на таксиметров превоз на пътници са определени с Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници /Наредба № 34/.
Съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № 34, удостоверението за регистрация е поименно, не подлежи на преотстъпване и се издава по образец (приложение № 5) в три еднообразни екземпляра - един за превозвача и два за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Неразделна част от удостоверението за регистрация е списъкът на автомобилите, с които превозвачът ще осъществява дейността - ал.3.
Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба № 34, в раздел VІ „Документи за извършване на таксиметров превоз“, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: разрешението за извършване на таксиметров превоз /т.1/; удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ /т.2/; контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил /т.3/; пътна книжка, издадена от превозвача (приложение № 12) /т.5/; прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице /т.6/; удостоверение за психологическа годност /т.8/.
Необходимите документи за извършване на таксиметровите превози се осигуряват от превозвача - чл.34, т.1 от Наредба № 34.
Не се спори, че касаторът ЕТ „Толи - Т.И.“ притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № ****/25.04.2005г., в списъка към което е вписан и процесният автомобил „Дачия“, с рег.№ В****ВК. В качеството на превозвач, на търговеца е извършена проверка на документацията относно транспортната дейност за периода 01.12.2018г. - 28.02.2019г. В тази връзка е връчена покана изх.№ 82-00-10-454/05.03.2019г., с която на основание чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП са изискани документи на превозвача, в т.ч. по т.1 - разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници от съответната община. Изисканите документи са представени с приемо-предавателен протокол рег.№ 82-00-10-454#1/11.03.2019г. По отношение на автомобил с рег.№ В****ВК е установено издадено от Община-Варна разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на основание чл.24, ал.1 от Наредба № 34 с № 8717/15.02.2019г., валидно от 01.03.2019г. до 31.12.2019г. От представената пътна книжка на автомобила - сер.А, № 7, заверена на 22.12.2018г., за 01.01.2019г. е установен попълнен пътен лист № 008 и изведен служебен бон, според които са извършени 15 курса и е реализиран оборот в размер на 57,18лв. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 82-00-10-454/2/08.04.2019г.
При така събраните в административнонаказателното производство доказателства правилно АНО и ВРС са приели, че на 01.01.2019г. - датата, на която са извършвани таксиметрови превози на пътници, превозвачът ЕТ „Толи“ е извършил нарушение на чл.34, т.1 от Наредба № 34, т.к. не е осигурил на водача Т.И. необходимите документи за извършване на таксиметров превоз по чл.31, т.1 от Наредба № 34, а именно разрешение от Община-Варна за извършване на таксиметров превоз на пътници. Задължение на превозвача е да осигури този документ на водача, който пък от своя страна е длъжен да го носи. Т.к. разпоредбата на чл.34, т.1 от Наредбата задължава превозвача да „осигурява“ на водача необходимите документи, а не да „предоставя копия“ от същите, обстоятелството, че към 01.01.2019г. разрешение изобщо е липсвало не води до извод за несъставомерност на деянието. Неправилно касаторът твърди и че в този случай нарушението е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.96, ал.1, т.3 от ЗАвП, т.к. разпоредбата касае съвсем различен състав на административно нарушение. Неизпълнението на задължението по чл.34, т.1 от Наредба № 34 се санкционира по реда на чл.105 от ЗАвП, поради което последната правилно е приложена от АНО.
Неоснователно е и оплакването, че
не е изяснен начина на извършване на нарушението и не може да се установи дали
са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е установено въз основа на
представените с протокол от 11.03.2019г.
документи - разрешение за извършване на таксиметров превоз № 8717/15.02.2019г.
и пътна книжка, според която на 01.01.2019г. е извършван таксиметров превоз на
пътници. Нарушението и нарушителя са установени на 11.03.2019г., а АУАН е
съставен на 05.04.2019г., поради което тримесечният срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН
е спазен.
Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да се остави в сила.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1868/21.10.2019г. на ВРС, ХХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3020/2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.