№ 21844
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110154309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответниците А. С. В. и А. М. В. за изменение
на решение от 25.03.2024 г. по гр.д. № 54309/2023 г. по описа на СРС, ГО, 62
състав в частта за разноските. Изложени са съображения, че с молба,
предхождаща ОСЗ по делото, ответниците са поискали присъждане на
разноски, каквито не са им били присъдени, съобразно отхвърлената част от
исковете.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от страна на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД.
Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на стрА.те може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирА. лица, при
наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК /представен е списък
на разноските по чл.80 ГПК, за какъвто съдът приема молба от 05.02.2024 г.,
който в случая е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска
изменение на решението в частта относно претендирА.те в полза на
молителите разноски, а не на възложените в тяхна тежест такива/, поради
което същото е процесуално допустимо.
С решение от 25.03.2024 г. по гр.д. № 54309/2023 г. по описа на СРС,
ГО, 62 състав е признато за установено, че А. С. В. и А. М. В. дължат
солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, на основА.е чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
1
сумата 3 572, 94 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 36, находящ се в гр. София, ж.к.
„***“, бл. ***, за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 27.07.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 572, 13 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 05.07.2023
г.;
сумата 33, 85 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 27.07.2023 г. до изплащане на
вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.08.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42180/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав,
Отхвърлен е искът за стойността на топлинната енергия за периода
м.05.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ , а иска за сумата 6, 78 лв.
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
15.08.2020 г. – 05.07.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдени са разноски в полза на ищеца. По отношение на разноските
на ответниците са изложени мотиви, че имат право на такива, съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не са отправили искане за
присъждането им, нито представят доказателства да са сторили такива,
разноски не следва да им се присъждат.
Видно от молба на ответниците от 05.02.2024 г., докладвана от съда в
проведеното на 08.02.2024 г., със същата е отправено искане за присъждане
на разноски и е представен договор за правна защита от 05.02.2024 г.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на сумата 720 лв.,
платено в брой, видно от договора за правна защита, имащ характер на
разписка в посочената част. С оглед обстоятелството, че договорът за правна
защита касае процесуално представителство и на двамата ответници и с оглед
липсата на разгрА.чение на общо посочената сума, съдът приема, че
уговореното адвокатско възнаграждение е по 360 лв. за всеки от тях.
Своевременно ищецът е направил възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото посочената сума е
под минималния размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От тази сума в полза на ответниците следва да се присъди, на основА.е
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1, 17 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
При това положение решението следва да се измени в частта за
разноските, като в полза на ответниците се присъди, на основА.е чл.78, ал.3
ГПК, сумата 1, 17 лв. разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основА.е чл.248 ГПК, решение от 25.03.2024 г. по гр.д. №
54309/2023 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на А. С.
В., ЕГН ********** и А. М. В., ЕГН **********, на основА.е чл.78, ал.3 ГПК,
на всеки от ответниците по 1/2 от сумата 1, 17 лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред СГС.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на стрА.те препис от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3