РЕШЕНИЕ
№ 3883
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110117786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „В.” ****, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“ №***, с която се претендира да бъде
прието за установено по отношение на Р. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: град В., жк. „А.“,
ул. „М.“ №***, ап.*, че съществува ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО, за което по ч.гр.д. №
14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК с № 5694/12.10.2021г., ДО РАЗМЕР на следните суми: 467,53 лева
/четиристотин шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неплатен
остатък от цената на консумирана и незаплатена ****, доставена до обект с адрес: гр. В., жк.
„А.“, ул. „М.“ №***, ап.*, по партида с абонатен номер 1765989 за периода от 21.12.2020г.
до 08.06.2021г., сумата от 5,59 лева /пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
остатък от сбор от обезщетения за забава върху главниците посочени в отделните фактури
от падежите им – 30 дни след издаването им до 06.10.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между ищецът като доставчик и ответникът като потребител бил
сключен договор при Общи условия за предоставяне на **** услуги до обект находящ се в
гр. В., жк. „А.“, ул. „М.“ №***, ап.*, по партида с абонатен номер ****. Доставчика
изпълнил задължението си като доставил през периода 21.12.2020г. до 20.09.2021г., отвел и
пречистил вода на обща стойност 553.46 лв. За цената на доставената вода били издавани
ежемесечни фактури, но плащания не били извършени в уговорения 30-дневен срок от
издаването им. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК,
което било уважено, като по ч.гр.д. № 14711/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с номер 5694/12.12.2021г. Срещу нея длъжникът възразил, като
същевременно в периода от 05.10.2021г. до 28.10.2021г. по партида с абонатен номер *****
е заплатена сума в общ размер на 86,71 лева, с която е погасено част от вземането по
издадената заповед за изпълнение относно потреблението в периода от 08.06.2021г. до
1
20.09.2021г. Поради незаплащане на дължимата сума за дружеството възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск, за неплатената част от присъдените със заповедта
суми. Претендират се разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В отговора на исковата молба, ответната страна не оспорва, че има качеството на
потребител на ***** относно посочения в исковата молба адрес. Оспорва предявения иск, в
частта му относно задължението по фактура №*****г., като се изтъква, че отчетено
количество на доставена вода в размер на 109 куб.м. е невъзможно да бъде консумирано в
рамките на посочените 18 дни. Счита, че е възможно средството за измерване да е било
повредено не по негова вина. Сочи се, че не става ясно по какъв начин е образувана цената
на предоставената услуга в процесния период, както и че е възможно услугите да са
предоставени в друг период, а да са остойностени за посочения на по-високи цени. Оспорва
също така, че осчетоводеното количество съответства на реалната доставка на такива услуги
на обекта, както и че доставянето им е отчетено по съответния ред. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 14711/2021г. на ВРС се установява издаването на заповед
за изпълнение в полза на „В.” *** против Р. С. Р. за вземане включващо посочените в
исковата молба суми.
От писмените доказателства – копия от: общи условия за предоставяне на **** на
потребителите на ***** оператор „В.“ ****; извадка от решение №Ц-46 от 30.12.2020г. на
КЕВР с два броя обяви за обнародване; справка по лице в Служба по вписванията-В. №
856972/12.07.2022г.; справка за недобора от 06.10.2021г., опис на отчети и справка за облога
и плащанията на частен абонат №1765989; разписка за плащане от 19.10.2017г.; разписка от
15.02.2022г. за плащане по фактура №**********/10.02.2021г.; опис на платени фактури
съставен на 15.02.2022г. към разписка за плащане по фактура от 04.02.2022г.; констативен
протокол № 002/07.07.2022г., се установява, че: от „В.” ****, като оператор на ***** са
били публикувани общи условия за доставката им, които са били одобрени от ДКЕВР, както
и приетите от дружеството цени на услугите. На 31.07.2014г. Р. С. Р. закупил имот с адм.
адр. гр. В., ул. „М.“ №****, ап.*. В счетоводството на оператор „В.” ***** към 06.12.2021г.
са отразени задължения на абонат Р. С. Р. с абонатен номер ***** и водомер № ***** за
доставените услуги на адр. гр. В., ул. „М.“ №***, ап.* в размер на 471,48 лева, за период от
21.12.2020г. до 08.06.2021г. и сумата от 29,04 лева – обезщетение за забава.
Общо в периода 08.04.2016г. до 21.12.2020г. за доставените в обекта **** са били
издадени пет фактури, които са били заплатени, като последната е издадена въз основа на
извършен на 21.12.2020г. служебен отчет на водомера за период от 02.07.2019г. до
21.12.2020г. с вписано показание 251м3.
Показанията на водомера в обекта са били самоотчитани от абоната по телефон с №
*****считано от потреблението по фактура № ********** от 08.01.2021г.
На 19.10.2017г. е извършено плащане за потребени в периода от 18.05.2017г. до
17.04.2017г. **** от абонат Р. Р. с абонатен номер *****. На 05.10.2021г. е извършено
частично плащане по фактура № **********/08.01.2021г. в размер на 31.35 лв. На
28.10.2021г. е извършено плащане на стойност 86,71 лева, с което е погасено задължение за
главница дължима за периода 08.06.2021г. – 20.09.2021г. в размер на 85,93 лв. и
обезщетение за забава върху тази главница в размер на 0,78 лв.
На 15.02.2022г. е извършено плащане на задълженията посочени във фактури с №
**********/10.02.2021г.; № **********/15.03.2021г.; № **********/09.04.2021г.;
№**********/18.05.2021г; №**********/09.06.2021г. На 07.07.2022г. в присъствието на
абоната е било установено от инкасатор Д. К., че в обекта е налице монтиран водомер с №
**** с показание 456 м3.
От заключението на приетата СТЕ се установява, че според наличната в жилището
**** система е технически и практически възможно отразените 109 куб.м **** във фактура
№ ********** от 08.01.2021г. да бъдат потребени за период от 18 денонощия, ако е имало
потребление при отворен напълно кран с дебит около 1м3 на час. Отводнителна система би
го поела и не би останала никаква физическа следа. Съобразно отчетеното средномесечно
2
потребление в обекта за периода от 10.02.2021г. до 04.02.2022г. - една година след
процесния период, количество от 109 м3 би било потребено за около 22 месеца, ако няма
някакви аварии. При ищеца са налице периодични данни за реални отчети на водомера. Въз
основа на документите по делото, не може да се отговори имало ли е реални отчети от
06.07.2018г. до началото на процесния период.
От показанията на водения от ищеца свидетел Р. П. Г. се установява, че работи
във**** В. от 05.09.2007г. с р. кв. „А.” - ул. ,,М.“ вкл. № ***, ул. „Р.”, ул. „С.”, ул. „С. **“,
ул. ,,***”, ул. „Г.”, **** „Р.”, в. „П.”. Констативен протокол находящ се на л. 36 по делото е
бил съставен от негов колега докато е бил в отпуск по болест. Познава лично ответника Р.
като абонат на ул. „М.“№ ***. Показанията на водомера потребителят отчитал, като от
12.03.2021г. му ги изпращал на вайбър на служебен телефонен от телефонен номер ******.
Свидетелят ги отразявал на електронния таблет, с който работят от около две години. Има
електронни карнети, където вписват данните. Водомерът не е с дистанционно отчитане. На
21.12.2020г. са начислени служебно 22 куб.м на базата на осигурен достъп за предходен
период. След това на 08.01.2021г. са му начислени 109 куб.м като изравнителна сметка на
базата, че не се е гледал водомера известен период от време и са пускани нереални кубици,
прогнозни кубици. Въпросните 109 куб.м не са реална консумация, а изравнителна сметка
след самоотчет, след това като се давали отчети ежемесечно консумацията варира между 5 и
6 кубика. 109 куб.м г-н Р. му ги предоставил като данни чрез самоотчет. Измервателния уред
е в техническа изправност. Преди това имало стар общ водомер, на когото е правил реален
отчет. Партидите били отделени може би през 2017-та година. Правил е реални отчети и
след това. Всеки месец се осъществявала комуникация по вайбър или по телефон.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на
която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
наличието на валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен
между тях договор за продажба на *****, доставката от продавача на уговорените с договора
стоки на купувача, както и падежа за плащането на дължимата цена. Респективно следва
ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора или наличието
на други правопогасяващи обстоятелства.
За настоящия казус, освен горецитираните норми, са относими и тези регламентирани
с Наредба № 4/14.09.2004г. на Министър на РР за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
По делото не се спори, че дружеството – ищец има качеството на оператор на „****”
услуги по см. на чл. 2 от Наредбата, както и че доставката им се регламентира от договор
при общи условия, приети и влезли в сила по реда на чл. 8 от Наредбата.
Не се спори и относно качеството на ответника на потребител по см. на Наредба №
4/14.09.2004г. на процесния водоснабден обект в гр. В. през претендирания период, което се
потвърждава и от представената справка от АВ-СВ.
Ответникът-потребител не оспорва, а и от гореобсъдените доказателства – констативен
протокол и СТЕ се установява, че в процесният имот са налице отчетени реално потребени
456 м3 **** към 07.07.2022г.
Не се спори, а и от гореобсъдените доказателства е видно, че задължението по
издадената заповед за изпълнение посочено във фактури № **********/10.02.2021г.;
№**********/15.03.2021г.; №**********/09.04.2021г.; №**********/18.05.2021г;
№**********/09.06.2021г. е платено на 15.02.2022г., т.е след предявяване на иска, поради
3
което в тази част той следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на процеса
плащане.
Спорният въпрос е за липсата на доказан период, през който е доставено количеството
***** посочено във фактура № ****/08.01.2021г. отчетено като разлика в показания от 251
до 360 м3. В тази насока, съдът, включително и предвид показанията на водения свидетел,
намира, че не се установи редовното отчитане на показанията в обекта на ответника, преди
потреблението посочено във фактура издадена на 08.01.2021г., което според показанията на
свидетеля е било лично самоотчетено от ответника по телефон.
Дори и да се приеме, че не е било самоотчетено, в случая е меродавна липсата на
оспорване от ответника, че реалното в обекта е потребил такова количество ****, каквото се
претендира да бъде платено. Не оспорва също така, че считано от придобиване на
качеството му на абонат през 2015-та година, от доставчика са налице издавани фактури
/макар и не ежемесечно/ съдържащи начално и крайно показание на водомер, и период. Не
оспорва, че фактура е издадена и за периода от 02.07.2019г. до началото на процесния –
21.12.2020г. като крайното показание в тази фактура съвпада с началното, посочено в
оспорената фактура № **********/08.01.2021г., а именно 251м3. Не се спори, че е заплатил
посочените вземания за доставени *****, индивидуализирани в издаваните фактури по
период и количество /с изключение на част от вземането по фактура № ****
С плащането на посочените във фактурите вземания потребителят – ответник
конклудентно е признавал основанията и обстоятелствата, въз основа на които са били
издавани, вкл., че показанието на водомера е било 251 м3 към 21.12.2020г. При аритметично
пресмятане съобразно одобрените от КЕВР действащи цени на **** за процесния период е
видно, че начислената цена е правилно опредЕ. като стойност и то по по-ниските цени
определени от КЕВР за 2020г., поради което потребителят не е ощетен.
Въз основа на изложените мотиви искът за главница в тази му част следва да се
уважи.
Предвид основателността на иска за главница, следва да се уважи и претенцията за
обезщетение за забава. За дължимостта на обезщетението, съобразно специалните норми на
Наредба № 4/14.09.2004г. и клаузите на Общите условия на дружеството-оператор, не е
необходимо получаване на издадената фактура.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски /включително и относно отхвърлената част,
доколкото е станала повод за завеждане на иска с плащането на вземането в хода на
процеса/, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за
държавни такси 75 лв. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер съобразно претендираното от 50 лв. Следва да се присъдят на ищеца
и разноските по заповедното производство в пълен размер от 75 лева, тъй като плащнето и
за вземането, за което не е предявен иска е извършено след издавена на заповедта по чл. 410
ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „В.” ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „П.” №*** и Р. С. Р., ЕГН: **********, с адрес: град В., жк. „А.“, ул. „М.“ №***,
ап.*, че съществува ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО, за което по ч.гр.д. № 14711/2021г. по описа на
ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
5694/12.10.2021г., ДО РАЗМЕР на следните суми: 347,85 лева, представляваща неплатен
остатък от цената на консумирана и незаплатена ****, доставена до обект с адрес: гр. В., жк.
„А.“, ул. „М.“ №****, ап.* по партида с абонатен номер **** за периода от 21.12.2020г. до
08.01.2021г. посочена във фактура *****г. и сумата от 0,10 лева - представляваща неплатен
остатък от обезщетението за забава върху главницата по фактурата считано от 07.02.2021г.
4
до 06.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 11.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликите: до 467,53 лева /четиристотин
шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща неплатен остатък от
цената на консумирана и незаплатена *****, доставена до обект с адрес: гр. В., жк. „А.“, ул.
„М.“ №****, ап.**, по партида с абонатен номер ***** за периода от 08.01.2021г. до
08.06.2021г. посочена във фактури №**********/10.02.2021г.; №**********/15.03.2021г.;
№**********/09.04.2021г.; №**********/18.05.2021г; №**********/09.06.2021г., и до 5,59
лева /пет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща остатък от сбор от обезщетения
за забава върху главниците посочени в отделните фактури от падежите им – 30 дни след
издаването им до 06.10.2021г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Р. С. Р., ЕГН: ********** да заплати на
„В.” *****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” №*** сумата от
125 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 75 - лева разноски по ч.гр.д. №
14711/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5