№ 207
гр. Провадия, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101006 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „АСМ” ЕООД, ЕИК *****
против ЗП Я.А.ов Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата на осъществени между страните търговски
взаимоотношения през 2019 г. ищцовото дружество е продало на ответника стоки -
препарати за растителна защита, семена за посев и торове, на обща стойност 38 960.38 лева,
за които доставки продавачът е издал фактури. Сочи се, че купувачът е направил частични
плащания през 2019 г. и 2020 г., но до настоящия момент, въпреки многократните опити за
контакти от страна на търговското дружество, ответникът не е погасил остатъкът от
дължимата сума.
За предадените, но неплатени стоки били издадени следните фактури:
№ ********** от 22.03.2019 г., на стойност 2660.00 лв., с падеж 30.09.2019 г., и
остатък за плащане към момента 1294.40 лв.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000003144 от 22.03.2019 г.
№ ********** от 27.03.2019 г., на стойност 1514.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000003143 от 22.03.2019 г.
№ ********** от 08.04.2019 г., на стойност 2846.64 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000003903 от 08.04.2019 г.
№ ********** от 08.04.2019 г., на стойност 292.00 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000003904 от 08.04.2019 г.
1
№ ********** от 03.05.2019 г., на стойност 652.20 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000004709 от 03.05.2019 г.
№ ********** от 09.05.2019 г., на стойност 1129.32 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000004888 от 09.05.2019 г.
№ ********** от 23.05.2019 г., на стойност 1659.48 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000005359 от 20.05.2019 г.
№ ********** от 07.06.2019 г., на стойност 2248.50 лв., с падеж 30.09.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № 40000006446 от 07.06.2019 г.
№ ********** от 04.10.2019 г., на стойност 6761.04 лв., с падеж 30.11.2019 г.
Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо – предавателен протокол
с № ********** от 04.10.2019 г.
Твърди се, че длъжникът дължи плащане в размер на 18 398.22 лева – главница, както и
лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за времето от падежа на
всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № ********** - от 30.11.2019 г., до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда.
Излага се, че пред РС – Провадия ищцовото дружество е подало заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и на 14.09.2020 г. е била издадена
заповед за изпълнение № 438 по ч.г.д. № 820/2020 г. по описа на съда. Срещу издадената
заповед длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което и с оглед
указанията на съда се предявява настоящият иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 18 398.22
лева - главница, както и лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за
времето от падежа на всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № ********** - от
30.11.2019 г., до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в съда, претендирани по ч.г.д. № 820/2020 г. по описа на РС – Провадия,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до датата на
изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които
изрично признава, че предявеният иск е основателен както по основание, така и по размер.
Заявява, че не оспорва вземанията на ищеца по посочените в исковата молба фактури, както
и че признава иска. Заявява също желанието си да бъде сключено между страните
споразумение за погасяване на дължимите суми. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, редовно
упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признава исковете по
основание и размер. Предвид направеното признание, ищецът, чрез процесуалния си
представител, моли съда да се произнесе с решение при признание на исковете, на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното:
Видно от приложеното ч.г.д. № 820/2020 г. на РС - Провадия, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по коректно посочените в заявлението
2
вземания и заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата
молба.
С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази връзка, по делото
не са събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на
страните е прекратено съдебното дирене.
Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на
ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенциите, защото ги счита за
основателни и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на
насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това е направено от изрично
упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително и с
правото да признава исканията на противната страна, признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете
извършеното признание, уважавайки ги на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в становище вх. № 4667/03.11.2021 г. /л.
86/ и доказателства за сторени такива в размер на 400.94 лева – платена държавна такса Ето
защо за исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати разноски в този размер.
Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно разноските,
отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер на 400.94 лева за платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗП ЯН. АТ. ЯН.,
ЕГН **********, с адрес: ****** ДЪЛЖИ на „АСМ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
3
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 18 398.22 лева,
представляваща сбор от главници по фактури, както следва: фактура № ********** от
22.03.2019 г., на стойност 2660.00 лв., с падеж 30.09.2019 и остатък за плащане към момента
1294.40 лв.; фактура № ********** от 27.03.2019 г., на стойност 1514.64 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 08.04.2019 г., на стойност 2846.64 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 08.04.2019 г., на стойност 292.00 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 03.05.2019 г., на стойност 652.20 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 09.05.2019 г., на стойност 1129.32 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 23.05.2019 г., на стойност 1659.48 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 07.06.2019 г., на стойност 2248.50 лв., с падеж
30.09.2019 г.; фактура № ********** от 04.10.2019 г., на стойност 6761.04 лв., с падеж
30.11.2019 г., както и лихва за забава върху главниците в общ размер на 1648.59 лева за
времето от падежа на всяка една фактура – 30.09.2019 г., а за фактура № ********** - от
30.11.2019 г., до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в съда – 10.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
438/14.09.2020 г. по ч.г.д. № 820/2020 г. на РС – Провадия.
ОСЪЖДА ЗП ЯН. АТ. ЯН., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „АСМ”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 400.94 лева /четиристотин лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски
в заповедното производство по ч.г.д. № 820/2020 г. на РС – Провадия за държавна такса и
сумата от 400.94 лева / четиристотин лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски за
държавна такса в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред ОС - Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4