№ 429
гр. Пазарджик, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500620 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №296/19.09.2023г., постановено по гр.д.№314/2023г. по
описа на РС- Велинград е осъдена, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, О. В., със
седалище и адрес: бул.„Х. А." №**, представлявана от кмета К. К., да заплати
на Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.„М. *", бл.***,
ет.**, ап.**, сумата от 650лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на 2/3 идеални части от парцел №424, с площ от 2729кв.м.,
съгласно отменения регулационен план на гр.Велинград, който имот е
идентичен с имот пл.№****, от кв.424, с площ от 2729кв.м. от настоящия
регулационен план на града, за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 04.04.2023г. до
окончателното плащане, на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 197,88лв.,
представляваща лихва за забава, за периода от 04.04.2020г. до 04.04.2023г.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, О. В., със седалище и адрес:
бул.Х. А." №**, представлявана от кмета К. К., да заплати на Н. В. Ц., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к.М. *, бл.***, ет. **, ап.**, сумата от
1100лв., представляваща разноски в производството.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от О. В.,
1
представлявана от Кмета д-р К. Т. К., чрез ст.експерт В. Г..
Счита се в същата, че претендираните от ищеца месечни обезщетения
за лишаване от ползването, представляващи две неизплатени месечни
обезщетения в размер на 650лв., дължими за периода от 01.10.2019г. до
31.10.2019г., са периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД, тъй
като дължимите обезщетения следва да се заплащат ежемесечно, т.е. налице е
повтарящо се еднородно задължение в размер на 650лв.
Твърди се, че задължението за плащане на обезщетение е задължение за
периодично плащане и съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД тези вземания, както и
вземания за наеми, лихви и за други периодични плащания се погасяват с
кратката тригодишна давност.
Ето защо се приема, че вземането е погасено по давност, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново
такова с което се отхвърли изцяло предявения срещу О. В. иск, като
неоснователен.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Н. В. Ц.,
чрез процесуалния му представител адв.-М. П. е постъпил писмен отговор. В
него е изложено становище, че единствената теза на ответника изложена във
въззивната му жалба е наличието на изтекла погасителна давност, тъй като
обезщетението за ползване, на основание чл.31, ал.2 от ЗС се явява
периодично плащане по смисъл на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Приема се, че тази теза е абсурдна и се сблъсква с константната
практика на съдилищата в обратния смисъл.
Излагат се съображения в насока неоснователност на така направеното
възражение.
В тази насока се моли подадената въззивна жалба да се отхвърли.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят- О. В., редовно призован, законен
представител не се явява.
Ответникът по жалбата- Н. Ц., редовно призован не се явява. За него се
явява пълномощникът му адв.М. П.. От страна на последния се оспорва
подадената въззивна жалба и се поддържа отговора на същата. Визира в
2
пледоарията си, че възражението което е направено с въззивната жалба е
следвало да се реализира с отговора на исковата молба още пред първата
инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на искова
молба, депозирана от Н. В. Ц., против О. В., представлявана от кмета К., с
която е предявен иск, с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС,
Твърди се в същата, че с влязло в сила Решение от 14.06.2001г.,
постановено по гр.д.№633/2001г. по описа на ОС- Пазарджик,
наследодателката на ищеца- С. Н. М. е призната за съсобственик на 2/3
ид.част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в
гр.Велинград и представляващ парцел №424, с площ от 2729кв.м., съгласно
отменения регулационен план на гр.Велинград, който имот е идентичен с
имот пл.№****, от кв.424, с площ от 2729кв.м. от настоящия регулационен
план на града, а останалата 1/3ид.част от него принадлежи на ответника.
Твърди се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно
училище „Г. Б.“, като от момента на възстановяване на собствеността до
настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил.
Приема се, че по този начин О. В. е лишила наследодателката му от
възможността свободно да използва собствеността си, поради което, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение.
Твърди се, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение
за ползването на имота, но такова не е получавано.
Сочи се, че наследодателката му е подала искова молба /служеща и като
покана за изпълнение/ за заплащане на обезщетение за ползването на имота,
на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за период до 16.07.2003г. С влязло в сила
решение на ВКС №14/07 от 27.02.2007г., на IVa отделение, по гр. д. №2776 по
описа за 2005г., ответникът е осъден да заплати претендираното обезщетение
за лишаването от ползата на съсобствения имот за съответния период.
Твърди се, че и след това ответникът продължил да отказва да заплаща
обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по който с Решение
№104/17.06.2013г., по гр.д. №1715, по описа на ВКС за 2011г. искът й бил
уважен.
3
Визира се, че впоследствие между страните били водени още множество
дела, по които исковете били уважени, въпреки това ответникът продължавал
да не плаща обезщетение.
Искането е, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
размер на 650лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
2/3 ид.части от парцел №424, с площ от 2729кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр.Велинград, който имот е идентичен с имот пл.
№****, от кв.424, с площ от 2729кв.м. от настоящия регулационен план на
града, за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД за сумата 197,88лв., представляваща
лихва за забава, за периода от 04.04.2020г. до 04.04.2023г.
Претендират се разноски.
В срокът по чл.131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен
отговор. В него се изразява становище, че предявените искове са изцяло
неоснователни. В тази насока се оспорва идентичността на имота и квотите на
страните в съсобствеността по отношение на него.
Твърди се, че за процесния период няма искане от ищеца до Общината
за заплащане на обезщетение, а на следващо място, че не ответникът не е
създавал пречки пред другия съсобственик да ползва имота съобразно
предназначението му и правата й, а тя не е пожелала да ползва реално.
Сочи се, че процесният имот не се ползва лично от О. В., както и че тя
не го е предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито
получава доходи от него. Признава се, че част от процесния имот попада в
двора на ОУ „Г. Б.“, но се твърди, че в друга е реализирана, съгласно
регулация улица, а третата попада вече в друг парцел, като никоя от тези не се
ползва лично и само от О. В..
Претендират се разноски.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не е спорно по делото между страните, че процесния имот пл.№****, от
кв.424, по плана на гр.Велинград е съсобствен между тях. В този смисъл е и
коментираното и от двете страни Решение от 14.06.2001г. постановено по
гр.дело №633/2001г. на ОС- Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г.
4
Установява се, че с доклада по делото е обявено за безспорно помежду
им и обстоятелството, че той се е ползвал от ОУ „Г. Б.“ през процесния
период.
Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е наследник на С. Н. М..
Видно от заключението на съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че месечната наемна цена за периода от 01.10.2019г. до
31.10.2019г. за процесният имот възлиза на по 654лв. /0,50лв. за ползване на
кв.метър и квадратура за 2/3 ид.части от имота/. Съответно размерът на
дължимото обезщетение за ползването на процесния имот за периода от
01.10.2019г. до 31.10.2019г. възлиза на 654лв.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба констатира, че тя е
редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.
Въззивната жалба по съществото си е неоснователна. В тази насока
следва да се посочи, че във въззивната жалба се навежда единствено
възражение, че претенцията е погасена по давност, тъй като се касае за
периодични плащания и намира приложение чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Настоящата инстанция няма основание да обсъжда същото, тъй като то
е преклудирано. Основанието за този извод е, че такова възражение е
следвало да се направи още с подадения писмен отговор на исковата молба,
което на практика не е реализирано.
Независимо от тази констатация, дори и при хипотеза, че такова
възражение е валидно въведено то същото се явява неоснователно.
В този аспект следва да се посочи, че константа е съдебната практика,
че вземането по чл.31, ал.2 от ЗС не е периодично плащане и се погасява с
общата петгодишна давност, т.е. няма основание да се счита, че процесната
5
претенция е погасена по давност.
По отношение на съображенията изложени от първоинстанционния съд
да уважи предявените искове, то настоящата инстанция ги приема изцяло и не
намира основание да ги преповтаря, още повече не са и налице оспорвания на
същите в подадената въззивна жалба.
При тези данни и споделяне на правните изводи на първоинстанционния
съд да уважи предявените искове при съобразяване с диспозитивното начало,
доколкото не е налице изменение на иска по чл.32, ал.1 от ГПК, настоящата
съдебна инстанция приема, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди при условията на чл.272
от ГПК и се остави без уважение подадената въззивна жалба.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да бъдат
присъдени направените от страна на въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1200лв. В тази насока са представени два
броя договори за правна защита и съдействие установяващи направените
разходи. Претендират се още 80лв. за транспорт, за което е представен
фискален бон за заредено гориво на стойност 80лв., за които няма основание
да бъдат присъдени.
В разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е предвидено заплащане на
разноските, свързани с производството по делото. Разходите на процесуалния
представител на жалбоподателя за транспорт не са от такова естество, а и не
са разноски на страната по спора. Отделно от това, от представения касов бон
не следва извод, че се касае за разноски, направени именно от процесуалния
представител и то във връзка с делото.
Ето защо съдът намира, че претендирани разноски в размер на 80лв. не
се дължат и не следва да бъдат присъждани. Не следва да се присъждат и
заявените в списъка на разноски по чл.80 от ГПК разноски в размер на
1100лв., тъй като те вече са присъдени с постановеното решение от страна на
първоинстанционния съд.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №296/19.09.2023г., постановено по гр.д.
6
№314/2023г. по описа на РС- Велинград.
ОСЪЖДА О. В., със седалище и адрес: бул.Х. А." №**, представлявана
от кмета К. К., да ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.С., ж.к.М. *, бл.***, ет. **, ап.**, сумата от 1200лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7