Р Е Ш Е Н И Е
№151/Варна, 24.06.19 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.05.2019 год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря E.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 122/19 год. по описа на ВАпС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ОРГАНИК ЛАНД
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД – с.Калипетрово
срещу решение № 82/12.10.2018
год., постановено по т.д. № 6/2018г. по описа на ОС – Силистра, с което страната е осъдена да
заплати на „Сранджа Агро Бизнес“ ЕООД –
с.Близнак сумата от 117600 /сто и
седемнадесет хиляди и шестстотин/ лева представляващи задължение за заплащане
на възнаграждение по договора за изработка; неустойка за забава върху цялото
вземане за периода от 31.05.2014г. до 31.05.2017г. в размер на 17864,08лв.
/седемдесет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и осем стотинки/, както и
законната лихва върху главницата от 117600 /сто и седемнадесет хиляди и
шестстотин/ лева, от 02.06.2017г., до окончателното плащане на задължението.
Обжалваното решение е
поправено с Решение № 96/20.11.2018 год. по чл. 247 ГПК и изменено в частта за
разноските с Определение № 23/23.01.2019 год.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от насрещната страна, с който се излагат подробни
съображения за неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като
процесуално допустима и редовна.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са искове с
правно основание основание чл. 266, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 92 ЗЗД.
Не се спори
между страните, че на 17.02.2012 г. ответникът в качеството на възложител и
„Силтех София” ЕООД, в качеството на изпълнител сключили договор за изработка
на технически и технологичен проект за „Изграждане на силозно стопанство с 6
бр. силози за зърно към съществуващ цех за белене на семки в ПИ 41143.503.2 в
землището на с. Калипетрово, общ. Силистра”, по силата на който изпълнителят се
задължил да изработи възложения му проект в уговорения срок, срещу насрещното
задължение на ответника да му заплати възнаграждение в размер на 98000 лв. без
ДДС (117600 лв. с ДДС). Сключеният
договор съдържа съществените елементи на договор за изработка, поради което
спрямо същия са приложими разпоредбите на чл. 258 и следв. ЗЗД.
Със
сключването на Анекс № 1 от 10.10.2012 г. към договора страните констатирали,
че въз основа на изготвените проекти е издадено от Община Силистра разрешение
за строеж № 118 от 09.10.2012г. Представителят на възложителя А.Г.П. /вписан
управител/ приел, че задълженията на изпълнителя по договора за възлагане от
17.02.2012г. са изпълнени качествено и в срок, вкл. по същия е издадено
Разрешение за строеж № 118/09.10.2012 год. Страните се съгласили да отложат да
отложат плащането на цената до одобряване на проекта от ДФЗ по преписка е вх. №
197123/00889 от 22.06.2012г.
На същата
дата е съставена и Проформа фактура подписана само от законния представител на
изпълнителя „Силтех София” ЕООД, в която като услуга е посочено - технически и
технологичен проект за „Изграждане на силозно стопанство с 6 бр. силози за
зърно към съществуващ цех за белене на семки в ПИ 41143.503.2 в землището на с.
Калипетрово, общ. Силистра”, а цената е 98000 лв. без ДДС (117600 лв. с ДДС).
Представеният
Анекс е оспорен относно авторството на положения подпис от името на „Органик
Ланд Корпорейшън“ ООД. В решаващите си
мотиви, основани на заключението на СГЕ и устните обяснения на вещото лице в
о.с.з., СОС е приел, че положеният подпис принадлежи на А.Г.П. с надлежна
представителна власт към датата на сключване на Анекса. Автентичността на
положения подпис се потвърждава от показанията на свидетеля А. Г.П., разпитан
пред въззивната инстанция. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът
приема, че представеният Анекс е автентичен документ.
Във въззивната жалба
изрично се поддържат и наведените доводи за антидатиране на процесния Анекс и
полагането на дата, която попада в периода, когато лицето А.П. е вписан органов
представител на дружеството. В Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
4020/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че юридическо лице, което оспорва издаден
от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен
след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е
"трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът
обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да
бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за
себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния
документ. В този смисъл са и указанията, обективирани в Определението №
189/21.03.2019 год. на въззивната инстанция, постановено по реда на чл. 267 ГПК.
В изпълнение на дадените
указания са събрани показания на св.А.П., които потвърждават факта, че
свидетелят подписал Анекса преди вписаното прекратяване на мандатните си
функции на 16.01.2013 год. Наведените доводи за некредитиране на свидетелските
показания, тъй като свидетелят не посочва точната дата на сключване на анекса,
са неоснователни. Показанията са събрани през 2019 год., поради което за целите
на процеса е достатъчно установяването, че същият е подписан от свидетеля в
края на 2012 год. и преди прекратяване на управителните му функции. Напълно
разбираемо, житейски оправдано и логично е свидетелят да не може да
възпроизведе точна дата за осъществени правни и фактически действия преди 7
години. Не се кредитира и поддържаната оценка в писмените бележки на ответника
за неясни и двусмислени показания в разглежданата част. Свидетелят излага подробни факти, наложили
сключването на допълнителното споразумение, свързани с водени преговори за
прехвърляне на дружествени дялове. В
разглежданата част показанията на свидетеля съответстват на вписванията в
ТР.
Като неоснователни се
преценяват доводите на въззивника за некредитиране на показанията и поради
заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК, обоснована с водено
търговско дело от „Силистра ленд“ АД срещу ОЛК – в.т.д.№ 808/2015 год. по описа
на АС – Варна, респ. т.д.№ 172/2015 год. по описа на СОС. Свидетелят не е
вписан понастоящем представляващ на „Силистра ленд“ АД, нито е член на СД.
Предпоставките за налична заинтересованост на свидетеля следва да се преценяват
към датата на събиране на свидетелските показания.
Коментираният
Анекс съставлява частен документ, който в чл.1 има удостоверително значение по
отношение изработката, фактическото предаване на проекта и неговото
съответствие с постановеното задание.
Частният свидетелстващ документ в разглежданата част има правното
значение на приемопредавателен протокол, удостоверяващ обстоятелствата по чл.
264 ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, частните
свидетелстващи документи не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което същите не могат да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК, както и не могат да бъдат предмет на иск по чл.
124, ал. 4 ГПК. Съдът преценява доказателствената им сила с оглед всички
събрани по делото доказателства. Оспорването на верността на документ е
средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила, каквато имат
официалните свидетелстващи документи. Когато частният свидетелстващ документ
удостоверява неизгодни за издателя си факти,
той се ползва с материална доказателствена сила, но в този случай твърдението,
че признатият от издателя факт не се е осъществил представлява оспорване на
съдържанието на документ в съответната част по смисъла на чл.
164, ал. 1, т. 6 ГПК, респективно отново не се открива производство по
оспорване истинността на документа по отношение на верността му.
В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50
от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 49 от
05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на ВКС, III г. о.
Съобразявайки горепосочената практика, вкл. разпоредбата на чл. 175 ГПК,
относима към обективираното в чл.1 от Анекса признание, съдът намира, че
отразените в допълнителното споразумение факти и обстоятелства във връзка с
изработването и предаването на проекта не са се осъществили, по следните
съображения:
1.Анексът удостоверява, че въз основа
на предадения от „Силтех София“ ЕООД проект е издадено Разрешение за строеж №
118/09.10.2012 год. на Община Силистра. По делото е представено удостоверение от Община Силистра, съобразно което РС
№ 118/09.10.2012 год. е издадено въз основа на проектна документация,
изработена от „Меткон“ ЕООД. Към удостоверението е представен челен лист от
инвестиционен проект, одобрен на 22.06.2012 год. от Гл.Архитект, носещ логото и
индивидуализиращите признаци на „Меткон“ ЕООД. Проектът е подписан от инж.В.И –
управител на „Меткон“ ЕООД.
Коментираният официален свидетелстващ
документ не е оспорен.
Одобреният инвестиционен проект
съставлява обект на авторското право – чл.3, ал.1, т.8 ЗАПСП. Негов автор, с
оглед законовите критерии на чл.6, ал.1 ЗАПСП е лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, т.е. „Меткон“ ЕООД.
Ищецът
не е навел твърдения, че проектът е създаден от „Меткон“ ЕООД, но чрез поръчка
на „Силтех София“ ЕООД в хипотезата на чл. 42 ЗАПСП. Няма и доказателства за
ползване на външни изпълнители чрез нарочно договаряне.
В
писмените бележки пред въззивната инстанция ищецът навежда твърдения, че
проектът само е окомплектован от „Меткон“ ЕООД, но фактически е изработен от
„Силтех София“ ЕООД. Няма събрани доказателства в подкрепа на изложените факти
и обстоятелства.
Съвкупната
преценка на гореизложеното опровергава отразеното в Анекса признание, че ОЛК е
получило проект от „Силтех София“ ЕООД, по който е издадено разгледаното РС.
2.
Горното се потвърждава и от осъществените от ответника правни действия,
предхождащи сключването на процесния договор.
На
19.01.2011 год. ОЛК е възложило на „Меткон“ ООД – Силистра проучвателни и
проектни работи – фази ПУП и Технически проект /ТП/ за обекти – силозно
стопанство срещу възнаграждение от 22 000 лева /без ДДС/. Страните са
уговорили следното заплащане – при сключване на договора: 7000 лева, при
предаване на ТП – 13 000 лева и при получаване на СР, но не по-късно от 60
дни след предаване на проекта – 2 000 лева. Изрично е уговорено още, че изпълнителят има
авторски права над изработеното, поради което следва да осъществява последващи
изменения в проекта при съгласие за цената – чл. 9.
По
делото са представени доказателства за предприети плащания на уговорената цена
– л.33-л.36. Издадената двустранно подписана и неоспорена фактура № 00..403/11.06.2012 год. е за дължимо плащане по
чл.5, т.2 от договора и съдържа имплицитно удостоверяване за предаване на възложения проект. Датата на
фактурата, респ. датата на предаването предшества доказаното одобряване на
инвестиционните проекти на 22.06.2012
год. Идентично правно значение следва да се признае и по отношение на
последваща двустранно подписана фактура № 00…407/20.07.2012 год. Сочените
действия са осъществени след сключване на договора със „Силех София“ ЕООД и
потвърждават изводите, посочени в п.1 от настоящото решение – ответникът
разполага с проект, но той е изготвен по възлагане и предаден от друго лице.
3. Анексът удостоверява
още, че предадения от „Силтех София“ ЕООД
проект е предмет на висящо одобрение от ДФЗ във връзка с преписка вх.№
19/123/00889/22.06.2019 год. за земеделско субсидиране.
Видно от представените по
делото доказателства, незабавно след одобряването на проекта на 22.06.2012 год. на „Меткон“ ООД,
ответникът инициирал процедура за подпомагане
по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от ПРСР 2007-29013 пред
ДФЗ със заявление вх.№ 19/123/00889/22.06.2012 год.
На 19.08.2013г. между „Органик ленд
корпорейшън“ ЕООД, и ДФ „Земеделие“ е сключен договор № 19/123/00889 за
отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски
и горски продукти“ от програмата за развитие на селските райони. Предмет на
договора е безвъзмездна финансова помощ предоставена от фонда на ответника,
представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи
свързани с осъществяването на проекта. Съобразно клаузите на договора
ползвателя се задължава да извърши инвестицията в срок от 24 след подписването
му, но не по късно от 15.07.2015г. Съобразно представените по делото
многобройни удостоверения, заявителят е заявил инвестиция – разходи за
изработването на технологичен проект на стойност 98 000 лева съобразно
договор със „Силтех София“ ЕООД от 17.02.2012 год. Към преписката е приложен
оригинал на проект, който не е представен по делото, но съобразно изрично писмо от 12.02.2018 год. на ДФЗ
/л.204/ същият е идентичен с проекта, по който е издадено РС № 118/09.10.2012
год. Съобразно правните изводи на
настоящия съд по п.1 и п.2 предаденият и одобрен проект е изготвен от трето за
спора лице.
За
съда остава неясно защо ОЛК е предприел действия по субсидиране, обосновавайки
разходите за проекта с договор с лице, различен от действителния изпълнител.
Единствената причина за подобно действие може да се търси в завишената цена за
изработка на ТТП по договора със „Силтех София“ ООД или във вътрешни уговорки
на възложителя с двамата изпълнители, които не се твърдят по делото, респ. не
са установени.
4. Изводите са изработване и предаване на
проекта от трето лице се потвърждават и от действията на възложителя,
осъществени след сключване на договора с ДФЗ.
Със
заявление от 02.02.2015 год. ОЛК е сезирал ДФЗ с искане за смяна на изпълнителя
– проектант на ТТП, а именно – „Меткон“ ООД. Искането е мотивирано с „наложени преработки по време на
строителството, в резултат на задължителни предписания и липсата на изпълнение
на договорните задължения, както и кадър с необходимата правоспособност от
страна на първоначално заложения изпълнител…“
Прави
впечатление, че искането не е придружено с нов договор с „Меткон“ ООД, а със
стария такъв от 19.01.2011 год. Към него
е приложен Анекс № 1/21.01.2013 год. /датата предхожда договора с ДФЗ/, в който
страните са „подновили действието на договор от 19.01.2011 год. , считано от 01.06.2012 год. /датата съвпада с
установеното в производството ориентировъчно предаване на проекта през м.юни
2012 год. и предхожда одобряването му на 22.06.2012 год./. Прави впечатление
още, че цената на основното проектиране е определена в размер на 22 000
лева /без ДДС/ и съвпада с първоначално уговорената и заплатена цена.
Допълнително предвиденото възнаграждение над 22 000 лева е за изменения в
проектната документация, респ. такова е заплащано още преди сключването на
Договора с ДФЗ – прим. Фактура № 00…516/03.07.2013 год. и преди заявяването на нов проектант – прим.
Фактура № 00…526/24.10.2013 год. ; Фактура № 544/08.11.2013 год. Съвкупната преценка на изложеното обосновава
извода, че по силата на заявление от 02.02.2015 год. ОЛК е осъществило смяна на
заявения пред ДФЗ проектант не чрез ново договаряне, а чрез съобразяване на
действителното правно положение по отношение изпълнителя на проекта. Няма ново
възлагане на изработка, респ. няма изработването на нов проект с нов проектант.
5. Изработването и предаването на договорения
трудов резултат от „ Силтех София“ ООД е факт, който обуславя изхода от
спорното правоотношение и подлежи на главно и пълно доказване от ищеца –
твърдян частен правоприемник. Страната не е представила изработен ТПП, различен
от установения по делото, който е с друг автор и е предаден от друг изпълнител.
Не
налагат противното и събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства –
показания на св.А.П.. На първо място,
показанията са допуснати единствено във връзка с датата на съставяне на Анекса
със „Силтех София“ ООД. Въззивната инстанция не е допуснала доказателства
относно фактическото предаване на проекта, а и същите следва да се считат за
преклудирани. Страната е получила надлежни указания относно разпределението на
доказателствената тежест от първостепенния съд, респ. е можела и е била длъжна
да проведе главно и пълно доказване на твърдяните факти.
Отделно
от изложеното, показанията относно обстоятелствата, свързани с предаването на
проекта са неясни и непоследователни. Св.А.П. излага, че проектът бил предаден
преди издаденото РС и то от „Силтех София“ ООД. Свидетелят заявява, че лично
получил проекта, но в края на показанията си се разколебава „че може да не го е
получил лично“, тъй като фирмата има 30-40 служители. При всяко положение
проектът бил предаден в офиса, но свидетелят не помни точно как. Свидетелят
заявява още, че дружествата „Меткон“ ЕООД и „Силтех София“ ООД свързва с едно и
също лице – инж.И.И /конструктор/, който проектира чрез различни фирми,
собственост на негови роднини. Анализът на събраните гласни доказателства
разколебава еднозначния извод, че проектът е предаден по начина, твърдян в
исковата молба.
Така
мотивиран, съдът намира, че ищецът не е установил наличието на вземане,
обосновано с изпълнен договор за изработка на ТПП с изпълнител праводателя му
„Силтех София“ ООД. Неоснователността на
главния иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД обосновава неоснователност и на
акцесорното вземане по чл. 92 ЗЗД. Постановеното в противен смисъл решение на
СОС следва да бъде отменено.
Разноски:
В полза на ответника – въззивник следва да бъдат присъдени сторените съдебни и
деловодни разноски пред двете инстанции както следва: 18 002, 47 лева за
първа инстанция и 13 271, 48 лева за втора инстанция или общо 31 273,
95 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
82/12.10.2018 год., постановено по т.д. № 6/2018г. по описа на ОС – Силистра, поправено с Решение №
96/20.11.2018 год. по чл. 247 ГПК и изменено в частта за разноските с
Определение № 23/23.01.2019 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Странджа агро бизнес“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Близнак, община Малко
Търново, обл. Бургас, ул. „Първа“№ 1 против „Органик ленд корпорейшън“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ.
Силистра, ул. „Рашко Блъсков“, № 210 искове за заплащане на сумата от 117600
лева представляващи възнаграждение по договора за изработка; както и за
заплащане на неустойка за забава върху цялото вземане за периода от
31.05.2014г. до 31.05.2017г. в размер на 17864,08лв., на основание чл. 266,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Странджа агро бизнес“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. Близнак, община Малко Търново, обл. Бургас,
ул. „Първа“№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Органик ленд корпорейшън“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, общ. Силистра,
ул. „Рашко Блъсков“, № 210 сумата от 31 273, 95 лева - разноски
при двуинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалавне в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: