Решение по дело №13/2020 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№......

гр. Ловеч 22.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 13 по описа на АдмСЛ за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. 

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№48/08.01.2020 г. подадена от К.К.М. с ЕГН **********, с посочен адрес *** Затворническо общежитие *** към Затвора ***, 4-та група, килия №302, предявена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, на основание чл.203 от АПК с искане да му бъде присъдено обезщетение от 12000 /дванадесет хиляди/ лева, за нанесени нематериални вреди, изразяващи се в „психологически стрес, депресия, грубо уронване на правата и човешкото достойнство“, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт Отказ с №9194/21.09.2017 г. на Главен директор на ГДИН, отменен с Решение №11 от 12.01.2018 година, постановено по адм.д. № 778 по описа за 2017 година на АдмС Пазарджик, оставено в сила с Решение № 17477/19.12.2019 г. по адм.д. № 2441/2018 г. по описа на ВАС на РБ. Иска се от съда да осъди ответника да заплати претендираното обезщетение ведно със законната лихва и лихва за забава, както и да се произнесе на ищеца да бъдат зачетени 3 месеца и 15 дни за изтърпяно време, което е в резултат на неправомерния отказ.

Претендира се законната лихва върху сумата от 21.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

В открито съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично. Поддържа предявения иск.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. Г.. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Предметът на делото и ответниците се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от отменен административен акт Отказ с №9194/21.09.2017 г. на зам. Главен директор на ГДИН, отменен с Решение №11 от 12.01.2018 година, постановено по адм.д. № 778 по описа за 2017 година на АдмС Пазарджик, оставено в сила с Решение № 17477/19.12.2019 г. по адм.д. № 2441/2018 г. по описа на ВАС на РБ.

В отменения акт, материализиран в писмо от зам.главен директор на ГДИН до началник на Затвора ***, е разпоредено да бъде уведомен ищецът срещу подпис, че няма да бъде записан за ученик в СОУ „Димитър Митев“ в Затвора *** за учебната 2017/2018 г. По делото са събрани писмени доказателства.

Претенцията за обезщетение се основава на отменен като незаконосъобразен административен акт, с който е постановен отказ за записване на ищеца за ученик през учебната 2017/2018 г. От решението по адм.д. № 778 по описа за 2017 година на АдмС Пазарджик е видно, че отказът е отменен поради липса на изложени фактически основания, т.е. поради липса на мотиви и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Решението е влязло в сила на 19.12.2019 г.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:

1) незаконосъобразен акт на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона;

2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на  чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания, физически и морални;

 и 3) пряка причинно-следствена връзка между тях, т.е. вредите да са закономерно настъпваща последица от незаконосъобразния административен акт.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът, представляван от ю.к.Г., оспорва иска, и твърди, че не са налице причинени нематериални вреди от отменения отказ.

Представителят на ОП – Ловеч взема становище за неоснователност на иска, като излага доводи, че ищецът сам се е поставил в невъзможност да бъде записан като ученик, като е отказал предлаганите му възможности и специалности за обучение.

По делото са събрани всички относими писмени доказателства.

Съдът, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства /лист 32/ е видно, че ищецът на 09.03.2018 г. е постъпил на работа като кухненски работник в Затвора ***. На 26.10.2018 г. е отказал да продължи образованието си, с искане да бъде преведен в ЗО *** гр.*** /лист 39/. На 29.05.2019 г. с писмо рег.№ 4761/1 от ГДИН – София ищецът е уведомен, че няма да бъде включен в учебната дейност на СУ „Мито Орозов“ в Затвора ***, тъй като посочената от ищеца специалност „оператор в дървообработването“ не се изучава от няколко години в училището.

С писмо № 8640/1 от 12.09.2019 г. ищецът е уведомен, че може да продължи образованието си през учебната 2019/2020 г. в СУ „Димитър Митев“ към Затвора ***, което предлага обучение по същото направление като СУ „Мито Орозов“ в Затвора *** „шлосерство“. Това писмо е подписано от ищеца „с особено мнение“ /лист 43/ и няма доказателства да е подавал заявление за записване като ученик за учебната 2019/2020 г.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, счита, че предявения иск е частично основателен.

Претенцията за обезщетение в размер на 12 000 лв. очевидно е за периода на учебната 2017/2018 г. и се основава на обстоятелството, че поради невключването в учебна дейност на ищеца не са зачетени дни в обучение за намаляване срока на наказанието.

По време на учебната 2017/2018 г. ищецът е работил – от 09.03.2018 г. е полагал труд по реда на чл. 80 от ЗИНЗС като кухненски работник. Следователно в периода от 09.03.2018 г. до края на учебната 2017/2018 г. на ищеца реално са зачитани дни за намаляване срока на наказанието. Законът не предвижда хипотеза на двойно зачитане на дни в обучение и работа. В случая за периода от 09.03.2018 г. до края на учебната 2017/2018 г. е оборена презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

За периода от 21.09.2017 г. до 09.03.2018 г. не са налице доказателства по делото ищецът да е полагал труд, който да бъде зачитан за намаляване срока на наказанието по реда на  чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗС.

Липсата на намаляване срока на наказанието поради неучастие в обучение в този период безспорно е в пряка причинно-следствена връзка с постановения на 21.09.2017 г. отказ ищецът да бъде включен в обучение. На същия безспорно не е зачетено време в обучение за намаляване на срока на наказанието по правилото на  чл. 178, ал. 4 от ЗИНЗС. На ищеца безспорно са нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в морално страдание от невъзможността да намали времето за изтърпяване на наказанието си, като се включи в обучение.

         Налице са предпоставките по чл. 284 от ЗИНЗС във вр.с чл. 204, ал.1 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт на орган по изпълнение на наказанията и пряка причинно следствена връзка с причинени неимуществени вреди в периода от 21.09.2017 г. до 09.03.2018 г. 

За периода след 09.03.2018 г. презумпцията за причинени нематериални вреди е оборена с оглед данните по делото, че от тази дата ищецът е започнал да полага труд по реда на чл. 80 от ЗИНЗС, който се е зачитал за намаляване срока за изтърпяването на наказанието, съгласно чл. 80, ал.2 от ЗИНЗС, следователно не е търпял нематериални вреди от постановения отказ и неучастие в обучение в този период, тъй като няма пропусната възможност за зачитане на дни за намаляване срока на изтърпяване на наказанието. Както вече бе казано, законът не предвижда хипотеза на двойно зачитане на дни в обучение и работа.

Следователно искът е основателен за периода от 21.09.2017 г. – 09.03.2018 г. Това са 104 учебни дни, с изключение на неучебните дни, т.е. пропусната възможност е за намаляване на срока на наказанието с 52 дни – 1 месец (чл.178, ал.5 от ЗИНЗС) и 22 дни.

         Предявеният размер на претенцията от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./ не е доказан от ищеца. Искането за обезщетение е основателно само отчасти. С оглед периода, който не е бил зачетен за намаляване на наказанието 1 месец и 22 дни, съдът счита, че искът е доказан само до размера от 210 лв. Този размер на обезщетението съдът счита за справедлив, като се има предвид, че в този период размерът на социалната пенсия по КСО е бил 120 лв. месечно /за 2017 г./ и 125 лв. месечно /за 2018 г./. За разликата до 12 000 лв. над доказаните вреди в размер на 210 лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Направеното от ищеца искане да му бъдат зачетени от съда 3 месеца и 15 дни за изтърпяно време, което е в резултат на неправомерния отказ, е недопустимо. Зачитане за намаляване на срока на наказанието е възможно само при действително отработени дни, или дни в обучение, или приравнените хипотези от ЗИНЗС, а и незачетени биха били само 52 дни за процесния период, при евентуално осъществени 104 дни в обучение, а не 3 месеца и 15 дни, както се твърди в исковата молба.

 Административният съд не осъществява контрол върху действията и актовете на органите за изпълнение на наказанията, свързани с намаляване срока на наложеното наказание, които са относими към института на предсрочното освобождаване. Признаването на работни дни или дни в обучение на лишените от свобода са свързани с института на предсрочното освобождаване като част от изтърпяване на наказанието, а контролът върху изтърпяване на наказанието е предоставен не на административните, а на общите съдилища.

В тази част искът е недопустим.

Воден от горното и на осн. чл. 284 от ЗИНЗС въвв вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС Ловешкият административен съд, шести административен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на К.К.М. с ЕГН **********, с посочен адрес *** Затворническо общежитие *** към Затвора ***, 4-та група, килия №302, сумата от 210 лв. /двеста и десет лв./, представляваща обезщетение за нематериални вреди претърпени в периода 21.09.2017 г. – 09.03.2018 г., причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт Отказ с №9194/21.09.2017 г. на Главен директор на ГДИН, отменен с Решение №11 от 12.01.2018 година, постановено по адм.д. № 778 по описа за 2017 година на АдмС Пазарджик, оставено в сила с Решение № 17477/19.12.2019 г. по адм.д. № 2441/2018 г. по описа на ВАС на РБ, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 11790 лв. /единадесет хиляди седемстотин и деветдесет лв./ до предявения първоначален размер от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./ като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на К.К.М. с ЕГН **********, с посочен адрес *** Затворническо общежитие „***” към Затвора ***, 4-та група, килия №302, сумата от 10 лв. /десет лв./, представляваща сторени разноски за държавна такса по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата молба в частта, с която се иска от съда да бъдат зачетени за намаляване срока на наказанието 3 месеца и 15 дни в резултат на неправомерния отказ, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на АдмС - Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

                                                         Административен съдия: