№ 124
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600320 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят-пострадал по делото К. Щ. Х. не се явява. Не се явява и
неговият повереник адв. Д.М., редовно уведомени по телефона, като адв. Д.М.
е уведомен лично и същият е поел ангажимент да уведоми пострадалият К.Х.
за датата на днешното съдебно заседание.
Подсъдимият Д. ИВ. Д. се явява лично и с адв. Х.Х., редовно
упълномощен.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Прокурорът: – Считам, че не следва да давате ход на делото поради
неявяване на частния обвинител.
Адв. Х.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законова пречка за даване ход на делото,
доколкото пострадалият и неговият повереник са уведомени по телефона и
им е известна датата на днешното съдебно заседание, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,
СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
Прокурорът: – Поддържам протеста. Нямам доказателствени искания.
Адв. Х.: – Оспорвам протеста. Нямам доказателствени искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: – Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля да уважите
внесения протест като съответно с Вашия съдебен акт отмените
първоинстанционната оправдателна присъда и постановите нова, с която
признаете за виновен Д.Д. за престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1
от НК, като считам, че в допълнителните писмени изложения към внесения
протест от Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално поделение – В са
подробно изложени съображения за това, че постановената оправдателна
присъда е необоснована. Категорично се сочи, че от събраните по делото
доказателства несъмнено следва извода за отправената закана за убийство и
съдът неправилно е приел, че това не е закана за убийство, а изразено
становище от страна на подсъдимия Д.. Изложени са и съответно няколко
съдебни решения на ВКС в този смисъл, поради което ще Ви моля да
постановите Вашия съдебен акт, като отмените оправдателната присъда и
постановите осъдителна такава.
2
Адв. Х.: – Уважаеми окръжни съдии, при строгото съблюдаване на
разпоредбата на чл. 338 от НПК, моля да потвърдите постановената от
Районен съд – В присъда, тъй като не са налице основания за нейната отмяна
или пък тя да бъде изменена.
Сезирани сте с протест, в който покрай всичко останало е записано
„Моля да отмените оправдателната присъда и да постановите нова, с която да
признаете Д. за виновен за деяние по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.“
Повече от очевидно е, че протестът е неконкретизиран и вместо
преднамерени юридически разсъждения, аз ще Ви посоча едно принципно
Решение, публикувано в брой № 7 от 1992 г. Решението е под №
133/03.04.1992 г. Какво казва Върховният съд? – „В протеста, подаден срещу
присъда, следва да се посочи в какво се състои неправилността и какво
искане се прави от първоинстанционния съд.“ За това какво по вид и размер
наказание, при евентуално уважаване на протеста Вие трябва да определите
няма и дума за вида и размера на наказанието, поради което Върховният съд в
това цитирано от мен решение казва: „С оглед обезпечаване правото на
защита, искането на протеста трябва да бъде формулирано ясно и
недвусмислено. Подсъдимият не е длъжен да го тълкува.“ и накрая: „Протест
за вида и размера на наказанието не е подаван.“
Казусът е пронизан, обаче, от ред значими въпроси, на които е даден
обективен отговор, а именно виновен ли е Д., извършил ли е той
престъпление, което е очертало хипотезиса на чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1
от НК, заканил ли се е той с убийство на Х., която закана да е предизвикала не
какъв да е, а основателен страх. Първоинстанционният съд в своите
изключително интелигентно изготвени и пространни мотиви е отговорил на
всички въпроси и е стигнал до единствено възможния и правно обоснован
извод, а именно, че Д. не е отправил закана с убийство по отношение на кмета
Х..
Нека сега да обърнем поглед към гласните доказателствени средства:
Когато на 26.03.2020 г. К.Х. е бил разпитван пред органа на досъдебното
производство, покрай всичко останало той е заявил: „Д.Д. ми каза, че на
следващия ден ще дойде на сесията на Общинския съвет и се разправя с мен.“
3
и по-нататък: „Казаното възприех като конкретна заплаха.“ Да има закана за
убийство в конкретното нещо? А и самият Х. не твърди подобно нещо.
В хода на съдебното следствие, проведено на 16.02.2021 г. Х. е
депозирал следното: „По телефона Д. ми каза: „Аз ще те оправя теб! Утре
идвам на сесията и ще се разправям с теб!“ Отново нито дума за закана с
убийство. Цитираното не изпълва съдържанието на нормата на чл. 144, ал. 3
от НК.
В мотивите на първоинстанционния съд са изложени убедителни
доводи, от които е видно защо първоинстанционният съд не дава вяра на
свидетеля А.К., който на всичкото отгоре е и Заместник кмет на Ракитово и
попада в регистъра на заинтересованите свидетели. Ето какво казва районният
съд по повод на показанията на К: „Съдът не дава вяра на К, защото
показанията му са в противоречие с показанията на самия К.Х.. При това,
въпреки твърденията му, че и други хора чули заканата, той не е посочил нито
едно име.“ Съдът пише: „Показанията са неправдоподобни, тъй като Х. е
сезирал органите на МВР за агресивно поведение на Д. в общинската зала, но
не и за закана за убийство.
К за първи път за закана с убийство говори едва на 26.02.2021 г. пред
Районен съд – В.
Налице е един безспорен факт, уважаеми окръжни съдии – когато Д. е
бил разпитван на 04.04.2021 г., бидейки разпитван в качеството на обвиняем,
той е заявил: „Никога не оставам длъжен на никого.“ Изреченото, обаче, не
може да обоснове наказателна отговорност по чл. 144, ал. 3 от НК.
Нека сега да обърнем поглед към доктрината. Какво казва нашият
учител по наказателно право И.Н. в общата част на стр. 426 от наказателното
право: „Заканата трябва да представлява израз на оформено решение на дееца
да извърши определено престъпление и като всяко престъпление, което е
умишлено, каквото е чл. 144, ал. 3 от НК, деецът трябва да иска настъпването
на всички признаци на фактическия състав, волята му да е била насочена към
него.“
И понеже първоинстанционният съд сочи многобройни решения, аз ще
поставя на Вашето внимание, с което и ще приключа, две принципни такива.
4
Първото е Решение от 14.01.2007 г. на II-ро н. о. на Върховния съд: „Не всяка
закана с предизвикване на неблагоприятни последици, насочени към
определено лице, е съставомерна. Обективно трябва да предизвика не какъв
да е, а основателен страх.“ И Решение под № 214/20.04.2010 г. на III-то н. о.:
„За да е налице заплаха, необходимо е да бъде демонстрирана под бурен и
видим начин за околните. Необходима е ситуация за неизбежност и
психическа притесненост, неяснота около бъдещите действия на
подсъдимия.“
Излагайки всичко това, аз Ви моля да постановите съдебен акт, по
силата на който да потвърдите оправдателната присъда. Толкова повече, че
законодателят не допуска фактическите основания на присъдата да се базират
с недоказани предположения.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Д.Д.: Мога само да кажа,
че никога не съм се заканвал на г-н Х..
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Д.Д.: Искам да потвърдите
решението на районния съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5