№ 214
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20225200500137 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „Фератум България“ ЕООД, редовно призован не се явява
представител.
Ответницата по въззивната жалба Р. ИВ. Й., редовно призована.
Постъпило е становище от адв. Ч..., като пълномощник на ответницата
с което моли да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба. Заявява ,че
няма да сочи нови доказателства. Моли да се остави без уважение
депозираната въззивна жалба. Взема становище по съществото на спора.
Прави се искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция при
условията на чл.31 от ЗА. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 1195 от 31.12.2021 г., постановено по гр.д.
№20215220100925 по описа за 2021 година Пазарджишкия районен съд е
осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
1
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на Р.
ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П... на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата
от 660,59 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за
потребителски кредит № 7.... и свързания с него Анекс №1 от 04.12.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.03.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪДИЛ е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на Р.
ИВ. Й., ЕГН ********** от гр. П... на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за
държавна такса в размер на 50 лева и депозит за вещо лице в размер на 250
лева.
ОСЪДИЛ е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите Ивет
Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати на
адвокат Г.Г. Ч., ЕГН ********** от Адвокатска колегия - София със съдебен
адрес: гр. С..., на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната сметка
посочена в исковата молба: банка „ПИБ“ АД, IBAN ....
6..., ...
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „Фератум България“ ЕООД, чрез адв. д-р Е.Ц..
На първо място се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, като не е указал по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК,
че за част от твърдените от ответника факти, не са ангажирани доказателства.
Съдът е преценил, че не е представен договор за поръчителство, сключен
между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ (Малта). Вярно е, че
съдът е разпределил доказателствената тежест съгласно 146 от ГПК, но в
доклада по делото не са индивидуализирани относимите към предмета на
2
делото факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК), нито е указано на ответника, че не
представя доказателство за тях (чл. 146, ал. 2 от ГПК).С оглед допуснатото
нарушение, ответникът не бил направил доказателствено искане, с което да се
установи, че между „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ (Малта)
действително е сключен договор за поръчителство. В тази връзка,
представяме и молим да приемете Договор за сътрудничество (на английски
език, придружен с превод на български език и заличени клаузи,
представляващи търговска тайна), сключен между „Фератум България“ ЕООД
и „Фератум Банк“ (Малта). Съгласно посочената от съда разпоредба на чл. 11,
т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия
размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането
на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно
посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.
Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в договора за
кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата
по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати.
Следователно липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран
ГПР не е нарушение на ЗПК, нито това води до недействителност на договора
за кредит. Както правилно е установил първоинстанционният съд,
потребителят е можел да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини,
включително с поръчителство от избрани от него физически лица.
Следователно, сключване на договор за поръчителство с „Фератум Банк“
(Малта), не е задължително условие при отпускане на кредита.
С оглед изложеното, кредитодателят не само не е бил длъжен да включи
сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за
поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не е имал
право на това. В допълнение следва да се посочи, че тази сума не е била
известна на кредитодателя, доколкото се уговаря между потребителя и трето
за кредитното правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на
предпоставките за включване в общите разходи по кредита по смисъла на пар.
1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна логика. Обратно на изводите
на съда, включването на клаузата за обезпечение чрез Фератум Банк (Малта)
в чл. 5 от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в
рамките на преддоговорните отношения между страните. Ищецът бил избрал
да кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на
3
отпуснатия кредит да бъде обезпечена по определен начин, който избор е
отразен в предложения му договор. Това обаче не означава, че кредитодателят
има информация относно условията, при които ищецът и третото лице
(поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно уговореното
между тях възнаграждение. Следователно не било налице и нарушение на чл.
10, ал. 2 от ЗПК, съответно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
При това положение ГПР винаги ще бъде по-голям от максимално
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, т.е. стопанска дейност по отпускане
на кредити от небанкови финансови институции не може да съществува
поначало, тъй като всеки договор за кредит би бил недействителен по волята
на кредитополучателя и поръчителя. В допълнение, в посочения пример
отново не е възможно за кредитодателя да узнае размера на уговореното
възнаграждение между потребителя и поръчителя, още по-малко преди
сключване на договора за кредит с оглед изчисляване на ГПР.
Моли съдът да приеме, че уговарянето на задължение за обезпечаване
на отпуснат кредит, поето доброволно от едната страна, не нарушава закона и
не представлява неравноправна клауза, особено при условията на пазарна
икономика.
На първо място твърди, че ищецът е получил информация за условията
на договора и задължението му да обезпечи отпуснатия кредит. Тази
информация се показва още на етап кандидатстване чрез електронната заявка
и се включва в договора за кредит, с чието съдържание ищецът изрично се е
съгласил. При предоставяне на малки потребителски кредити, какъвто е
предмета на дейност на ответника, в не малка част от случаите същите не
биват изплатени в срок. Последващото водене на заповедно, исково,
съответно изпълнително производство, не само носи нови разходи и удължава
срока, през който кредитора не може да се ползва от паричните средства, но
не гарантира пълното удовлетворяване на вземането. Именно поради тази
причина, в договорените между страните условия на договора за кредит, е
включено задължение за обезпечаване на отпуснатата сума. Въпросната
клауза следва да бъде преценявана при съобразяване на баланса между
правата и интересите на кредитора и на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит, вземайки предвид рисковете за дружествата,
предоставящи малки потребителски кредити. В противен случай, липсата на
4
механизъм за допълнителна гаранция за връщане на отпусканите кредитни
средства би довела до изчезване на този пазарен сектор, съответно до липса
на такъв тип микрокредитиране въобще.
Следователно включване в договора за кредит на задължение за обезпечаване
на неговото връщане е напълно законосъобразна уговорка между страните.
„Фератум България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с
договора за гаранция. Това означава не само, че не е налице намерение за
заобикаляне на закона от страна на ответника, но и че при потвърждаване на
постановеното съдебно решение, ищецът би се обогатил без правно основание
за сметка на ответника. Счита, че нищожност на процесния договор не е
налице, поради което предявеният кондикционен иск не е основателен.
На следващо място се твърди, че ищецът е платил по сметка на
„Фератум България“ ЕООД и част от дължимо възнаграждение по договора за
гаранция с „Фератум Банк“ (Малта). В исковата молба се признава, че ищецът
дължи на „Фератум Банк“ (Малта) сума по договора за гаранция.Трябва да се
съобрази и признанието на ищеца в исковата молба, че има задължения към
„Фератум Банк“ следва да се вземе предвид, а на основание чл. 16, ал. 2 от
Общите условия към договор за потребителски кредит „Фератум България“
ЕООД има право да събира тези задължения и следователно има правно
основание да получи сумата, но тя не е част от дължимите на ответника суми
по договора за потребителски кредит. Следователно възнаграждението по
договора за гаранция, е заплатено в полза на трето по спора лице. „Фератум
България“ ЕООД не се е обогатило от платените суми, свързани с договора за
гаранция.
На следващо място моли да се приеме, че твърдението за нищожност на
уговореното възнаграждение по договора за гаранция, сключен между ищеца
и „Фератум Банк“ (Малта), не влече след себе си недействителност на целия
договор, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в
договора за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита
възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в
ГПР не рефлектира върху действителността на договора като цяло, а
единствено би могло да доведе до разсъждения за недействителност на
клаузата за възнаграждението за поръчител.
Искането е да се отмени решението и се постанови друго , с което да се
5
отхвърлят исковете, като неоснователни. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалбаот Р.
ИВ. Й., чрез своя процесуален представител адв. Г.Ч.. Моли да се остави без
уважение депозираната от „Фератум България” ЕООД въззивна жалба като
неоснователна. Първоинстанционният съд правилно, обосновано и
справедливо бил постановил своето решение, след обсъждане на целия обем
от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост, като не е допуснал
нарушение на процесуалните правила. Излагат се подробни съображения във
връзка с възраженията изложени във въззивната жалба. Не се сочат
доказателства.
Искането е да се остави без уважение въззивната и се потвърди
решението на РС, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6