№ 755
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Надежда Махмудиева
Катерина Рачева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501197 по описа за 2021 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Д. срещу решение 260854 от
28.10.2020 г. по гр.д. 11537/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав, с което
отхвърлен искът му срещу М. Д. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено, че не дължи на ответника сумата от 20 000 евро – главница по запис на заповед,
издаден на 08.12.2003 г. с падеж 28.12.2003 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от
27.10.2008 г. по гр.д. 7448/2008 по описа на СРС.
Излагат се съображения, че събраните свидетелски показания е следвало да бъдат
преценени за обстоятелствата по издаване на записа на заповед, а не относно съдържанието
на договора за поръчка, във връзка с изпълнението на която е издаден записът. Неправилно
не било обсъдено твърдението на ответника за наличието на друго каузално
правоотношение, по което е издаден записът на заповед, както и представеният от ответника
писмен договор.
В отговора си на въззивната жалба М. Д. Д. поддържа нейната неоснователност и
твърди, че съдът правилно е отхвърлил иска. Поддържа и възраженията си за недопустимост
на производството, тъй като исковата молба е подадена извън срока на чл. 423 и сл. от ГПК.
По повод нарочното оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест с
доклада по делото настоящият състав е констатирал, че изготвеният доклад по делото е със
съдържание съгласно чл. 146 от ГПК и е съобразно въведените от страните факти с исковата
молба и с отговора на исковата молба. Доказателствената тежест за ищеца е правилно
определена. Твърденията на ответника в рамките на процеса, че записът на заповед е
издаден във връзка със задълженията по договора за продажба на 50 % от акциите на
„Рекорд“ АД, не обуславят нуждата от нов доклад по делото. Ето защо, искането за
поправяне на пропуска на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото е
оставено без уважение.
1
Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК, като правилно е преценено от
първоинстанционния съд, че е процесуално допустим. При извършената служебна проверка
на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Неоснователни са доводите, поддържани и пред настоящата инстанция, за
недопустимост на иска. Изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно изпълнително
основание по реда на ГПК (отм.) Липсата на специална процесуална възможност за
предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изпълнителния
лист, подобна на иска по чл. 254 ГПК (отм.), не прави иска недопустим поради общата
норма на чл. 124, ал. 1 ГПК. Правният интерес за ищеца от така предявения отрицателен
установителен иск е налице поради образуваното въз основа на изпълнителния лист
изпълнително производство за принудително събиране на сумите. Надлежната процесуална
легитимация на ответника се извежда от правното твърдение на ищеца, заявено с исковата
молба, че не дължи сумата, посочена в изпълнителния лист. Предявяването на иска не е
свързано със срок, какъвто е предвиден за специалния иск по чл. 424 ГПК, в който смисъл
изрично се е произнесъл ВКС в решение № 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г. на I т. о.
на ВКС и решение № 216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010 г. на II т. о. на ВКС. Ето защо, е
без значение твърдяното от ответника обстоятелство, че исковата молба е заведена две
години след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Не е спорно между страните, че ищецът е издал запис на заповед за сумата от 20 000
евро в полза на ответника с падеж 28.12.2003 г. (изрично ищецът е признал този факт в
обясненията си по реда на чл. 176 ГПК в с.з. от 27.01.2020 г. – л. 501, том втори на
първоинстанционната преписка). Не е спорно, че въз основа на записа на заповед е издаден
изпълнителен лист на 27.10.2008 г. от СРС, 68 състав по гр.д. 7448/2008 г. на основание чл.
237, буква „е“ ГПК (отм.) вр. параграф 2, ал. 9, изречение първо от ПЗР на ГПК.
Спорно по делото е наличието на каузалното правоотношение, въведено от ищеца с
исковата молба. Твърденията в нея са, че ищецът е имал нужда от финансиране в размер на
200 000 евро през октомври 2003 г., а ответникът му обещал да му осигури такова
финансиране от банка срещу възнаграждение в размер на 10 % от сумата или 20 000 евро. За
обезпечаване на заплащането на това възнаграждение ищецът подписал записа на заповед
на бланка на ответника на 08.12.2003 г. с падеж 28.12.2003 г. Кредитът от банка следвало да
бъде осигурен до двадесет дни след подписване на записа на заповед, но ответникът не
осигурил обещаното съдействие в рамките на тези двадесет дни, както и впоследствие. В с.з.
от 07.10.2019 г., което е първото по делото заседание, процесуалният представител на
ищеца е заявил, че като е изтекъл срокът за изпълнение на 28.12.2003 г., договорът се е
развалил.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, затова не е условие и за действителност на ефект. Съобразно
константната практика на ВКС, предмет на исковото производство по чл. 254 ГПК отм.,
аналогичен чл. 124, ал. 1 ГПК, е съществуването на самото изпълняемо право. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да
докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При твърдение
за съществуването на каузална сделка, какъвто е настоящият случай, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка следва да се
докажат от длъжника - ищец по иска по чл. 254 от ГПК.
За установяване наличието на каузалното правоотношение между ищеца и ответника в
с.з. 07.10.2019 л. са разпитани свидетели (л.453 том втори на първоинстанционната
преписка). Забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл. 133, ал.
1, б. "в" от ГПК е досежно неформалните договори, за действителността на които не е
2
необходим писмен акт. Тя не би могла да бъде преодоляна, ако свидетелите се ползват само
за установяване на основанието на договора, вземането по който е обезпечено с
менителничния ефект, тъй като каузалното правоотношение винаги е на определена
стойност. Основанието за плащане не би могло да се извлече от ценната книга, поради
абстрактния характер на сделката, материализираната в нея. (Решение № 666 от 6.12.2007 г.
на ВКС по т. д. № 387/2007 г., I о). Забраната по чл. 133, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) е
възпроизведена в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, според който свидетелски показания се допускат
във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на
които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма
от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по
съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че свидетелските показания са за доказване
на обстоятелствата около издаване на записа на заповед, а не за доказване на договор за
поръчка. Показанията на разпитаните свидетели установяват, че между ищеца и ответника е
имало разговори, че записът на заповед е подписан в офиса на ищеца. Техните показания
обаче не могат да установят каузалното правоотношение, въведено в процеса от длъжника и
връзката му със записа на заповед именно поради посочената по-горе забрана. Договорът за
поръчка е правната квалификация, която е дал СГС на отношенията, описани в исковата
молба – обещанието за съдействие за осигуряване на кредит и уговореното възнаграждение
в размер на 10 % от сумата или 20 000 евро. Тази квалификация е правилна. За сключването
на договора за поръчка не е нужна форма за действителност, но при уговорено
възнаграждение по него над 5000 лева има форма за доказване. Дори и да се приеме тезата
на въззивника, че отношенията между страните не са по договор за поръчка, а по „обещание
за уреждане на кредит със срок до 28.12.2003 г.“ и това обещание е предварителен договор,
за който не се изисква форма, срещу обещанието е уговорено възнаграждение и поради
размера му от 20 000 евро тази уговорка не подлежи на доказване със свидетели. Няма и
начало на писмено доказателство, което да прави допустими свидетелските показания при
евентуално твърдение за наличие на прикрита зад записа на заповед сделка, в каквато
насока има изложени оплаквания.
Вярно е, както се твърди в жалбата, че ответникът е заявил в първото с.з., че записът на
заповед е издаден във връзка със задълженията по договора за продажба на 50 % от акциите
на „Рекорд“ АД, като впоследствие е представил предварителен договор от 01.12.2003 г. за
прехвърляне на акции от „Рекорд“ АД (л. 520 – том втори на първоинстанционната
преписка), приет като доказателство по делото. Вярно е, че няма доказана никаква връзка
между този договор и записа на заповед. И двете страни са заявили каузално
правоотношение на записа на заповед, като и двете страни не са доказали заявеното.
Последиците от недоказването обаче са различни. Кредиторът дължи доказване само на
редовен от външна страна запис на заповед, което е установено по делото. Длъжникът е
този, който дължи доказване на наличието на кауза и съответно недължимост на вземането
по каузалното правоотношение поради неизпълнение на обещанието за съдействие за
намиране на кредит.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба се дължат разноски.
Претендират се разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 550 лева за изготвяне на
становище по въззивна жалба и 950 лева за представителство пред САС. Като взе предвид
направеното възражение от процесуалния представител на въззивния жалбоподател и
съобрази, че подаденото становище по жалбата е подписано от М.Д. лично, а не от
упълномощения от него адвокат, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер
на 950 лева за представителство пред САС.
3
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 260854 от 28.10.2020 г. по гр.д. 11537/2011 г. на Софийски
градски съд, I ГО, 20 състав.
ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати на М. Д. Д. разноски за въззивната инстанция в размер на 950
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4