Решение по дело №243/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260026
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Силвия Яцова Павлова
Дело: 20204501000243
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          N 260026

                                        гр.Русе, 09.10.2020г.

 

                                            В    ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в публичното

заседание на  17 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

                                                                               БОЯН ВОЙКОВ мл.с-я

                                                                                                      

при секретаря     МАРИЕТА ЦОНЕВА                            като разгледа докладваното от             председателя     в.т.д.№243       по описа за     2020  година,   за да се произнесе,   взе предвид следното:

                   Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

                   Делото е образувано по въззивна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД гр.София, ЕИК83191536, чрез пълномощник адвокат Н.С. ***, против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№4726/18г., с което е уважен иск на О.А. срещу банката за сумата 5957лв., представляваща левова равностойност на 3046 евро, платена без основание за периода 15.06.2013г.-15.06.2018г. по договор за кредит, заедно със законна лихва върху нея, считано от 05.07.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 1338.26лв. разноски по делото. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска изцяло, като неоснователен. Изложени са подробни съображения. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

                   Ответникът по въззивната жалба О.И.А. е подал отговор чрез пълномощник адвокат Е.З. ***, с който заявява становище за нейната неоснователност, излага съображения за това и иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

                   След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на валидността на решението, допустимостта-в обжалвана част  и правилността му, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира за установено следното:

                   Решението е валидно и допустимо. По делото е безспорно, че страните са сключили договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №72370554 от 14.07.2008г. Между същите страни, на същото основание, за предходен период-15.11.2008г.-15.10.2012г. е налице влязло в сила решение /на 21.06.2019г./, постановено по гр.д.№7617/2014г. на СРС-39 с-в, с което банката-въззивник е осъдена да заплати на О.А. на основание процесния договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №72370554/14.07.2008г. сумата 16809.65лв., представляваща левова равностойност на 8594.64 евро, с която се е обогатила за процесния период /15.11.2008г.-15.10.2012г./, получавайки я при начална липса на основание като надвзети лихви по договора. В мотивите на решението на СРС, постановено по цитираното дело и на въззивното решение, постановено по гр.д.№12958/2018г. на СГС-IIIБ-въззивен състав, е установено, че ищецът А. се ползва от потребителска защита, предвидена в ЗЗП, клаузата на чл.11.2 от договора е неравноправна и нищожна по см. на чл.143, т.12 ЗЗП, доколкото препраща към т.9.4 от ОУ. Според чл.11.2 от договора кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП по т.4.1а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на т.9.4 от ОУ. Следователно, по отношение на тези факти /част от спорния предмет/ е налице обвързваща сила на мотивите на цитираните решения, поради което те не могат да бъдат пререшавани, съотв. релевирани отново в първоинстанционното производство по гр.д.№4726/18г. на РРС, нито поддържани като оплаквания във въззивната жалба. Ето защо оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, основано на приетото от районния съд, че клаузата на чл.11.2 е неравноправна е изцяло неоснователно. Като производни на горното, неоснователни се явяват и останалите оплаквания във въззивната жалба. От приетите по делото пред районния съд заключения на икономическа експертиза и допълнително заключение, както и от устните обяснения на вещото лице е установено, че за периода 15.07.2013г.-15.06.2018г. въззиваемият е заплатил на въззивника в повече по договора сумата 3075.41 евро. Тази сума е получена от въззивника при начална липса на основание, произтичаща от прилагане на цитираната неравноправна клауза на чл.11.2 от договора, поради което подлежи на връщане. Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иск за 5957лева-левова равностойност на 3046 евро е правилно и следва да бъде потвърдено.

                   Предвид изхода на спора на въззиваемия се дължат направените разноски за тази инстанция. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Настоящия състав намира същото за неоснователно. Заплатеното на пълномощника адвокат Е.З. възнаграждение е 800лв., същото не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, отделно от това не е в размер, драстично  надвишаващ минималния по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение. Поради това на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800лв., представляващи възнаграждение за адвокат.

 

                   Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд     

                                                  

                                                  Р   Е   Ш  И:

 

                  ПОТВЪРЖДАВА решение №523/19.03.2020г., постановено по гр.д.№4726/2018г. по описа на РРС.

                   ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД София, ЕИК831919536

да заплати на О.И.А. ***, ЕГН********** сумата 800лв. разноски по делото за тази инстанция. 

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, предвид разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, вр. чл.113 ГПК.

                          

                         Председател:                    Членове: