№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично
заседание на осемнадесети декември 2019 г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 1209 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.172, ал.5 от Закона за закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Н.С.2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с управител и представляващ Е.В.Л., срещу Заповед № 19-0819-000626/24.03.2019 г. по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, с-р ПП Варна.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на така наложената принудителна административна мярка. Жалбоподателят оспорва установените от административния орган факти, а именно, че автомобилът е бил управляван от друго лице. Моли за отмяна на заповедта, поради затрудняване на изпълнението на служебните му задължения.
Ответникът, чрез процесуален представител в публично съдебно заседание, оспорва жалбата, релевира доводи за спазване на процедурата по издаване на оспорения акт, както и за материалната му законосъобразност. Моли при отхвърляне на жалбата на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е Заповед № 19-0819-000626/24.03.2019 г. по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, с-р ПП Варна (упълномощена, съгласно Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директора на ОДМВР-Варна). Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила за издаването й, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
С процесния акт - Заповед № 19-0819-000626/24.03.2019 г. е наложена ПАМ на „Н.С.2009“ ЕООД, ЕИК ***, представляваща санкция по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Понтияк Вайб“, рег.№ ***, собственост на дружеството, за срок от 6 месеца.
За да издаде оспорената заповед административният орган е
констатирал следното: на 24.03.2019 г. около 01:50 ч. в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк“, в посока центъра на
града до кръстовището с бул. „Васил Левски“, лицето И Й Иуправлява л.а.
„Понтияк Вайб“ с рег.№ ***, собственост на „Н.С.2009“ ЕООД, като след извършена
справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна
дейност“ и „Българските документи за самоличност“-МВР, е установено, че лицето И
Й Ие лишен правоуправление по административен ред с НП №
18-0240-000258/31.07.2018 г. по описа на РУ-Балчик при ОДМВР-Добрич за срок от
12 месеца, в законна сила от 10.08.2018 г.
Административният орган е направил извод за извършено нарушение по чл. 171, т. 2А, б.“а“ от ЗДвП – собственик е предоставил своето моторно превозно средство да бъде управлявано от лице, което по административен ред е било лишено от право да управлява моторно превозно средство.
Жалбоподателят оспорва установената в производството фактическа обстановка, като твърди, че друго лице е управлявало лекия автомобил, а не И И. Тези твърдения се обосновават с депозираните от Д.Р.Т на 04.04.2019 г. обяснения, че на 24.03.2019 г. той е шофирал лекия автомобил, по молба на шефа си И И, който бил употребил алкохол същата вечер и не бил във възможност да шофира. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал до разпит лицето Д.Т., но същият не се явява в съдебно заседание, въпреки дадените множество възможности за довеждането му на процесуалният представител на жалбоподателя.
Във връзка с направено оспорване на установените
факти, по делото са разпитани актосъставителят К.Б. Е., посочените в АУАН
свидетели – Ж.Д.М. (служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна) и Д.Я.П.,
както и лицето Р.Т.Т.. В показанията си всички разпитани свидетели потвърждават
описаната в АУАН и заповедта за прилагане на ПАМ фактическа обстановка, като посочват,
че лицето, което е управлявало лекия автомобил е именно И.А.. В допълнение двама
от свидетелите (Д.Я.П. и Р.Т.Т.), които са присъствали на причиненото от
Атанасов ПТП с таксиметров автомобил на светофара на кръстовището на стадион
„Варна“, след напускането му на мястото на причиненото ПТП са последвали до
чейндж бюро „В***“ г-н И.и са го задържали до пристигане на органите на КАТ. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
безпротиворечиви.
При тези данни съдът приема за доказано и
безспорно установено обстоятелството, че именно И.А.в е управлявал автомобила и
приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока. Като
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че единствено признанието на
едно лице, че то е извършител на дадено административно нарушение, без това
самопризнание да е подкрепено с надлежни доказателства, не може да служи за
годно основание за ангажиране на неговата административно-наказателна
отговорност. А по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства,
които безпротиворечиво сочат на обоснованост на описаната фактическа обстановка
по НП.
Съдът намира, че фактическата обстановка, описана в заповедта е установена, съобразно доказателствата и я възприема.
Анализът на разпоредбата на чл.171, ал.2а б.“а“ от ЗДвП налага извод, че ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, се налага на собственик, който е предоставил своето моторно превозно средство да бъде управлявано от лице, което по административен ред е било лишено от право да управлява моторно превозно средство. Разпоредбата е императивна за административния орган. При кумулативното наличие на сочените в нея предпоставки административният орган при обвързана компетентност е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ с посоченото в разпоредбата съдържание.
По изложените съображения съдът приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година, като административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер.
Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма на административно производствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника с оглед изхода от спора е основателно и на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Н.С.2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с управител и представляващ Е.В.Л., срещу Заповед № 19-0819-000626/24.03.2019 г. по чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, с-р ПП Варна.
ОСЪЖДА „Н.С.2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с управител и представляващ Е В Лда заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: