№ 45
гр. ЛЕВСКИ, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200075 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С протоколно определение №652/17.03.2023г. състав на РС – Плевен е
прекратил пред себе си производството по а.н.д. №511/2023г. и е изпратил
делото по подсъдност на РС – Левски.
Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от Т. Н. Т.,
ЕГН**********, чрез адв. Г. М.,
против НП №22-0938-004052, издадено от началник сектор в ОДМВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят счита, че АНО не е обосновал и доказал авторството на
нарушението, че АУАН и НП не сочат конкретни доказателства, които да
обосноват виновно извършено и съставомерно по чл. 21, ал.1 от ЗДвП деяние.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Претендират се направените разноски.
За административно-наказващият орган – редовно призован – не се
явява представител. С придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в
съда е изразено писмено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана
и като такава да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата се явява подадена
в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Представена е писмена защита, в която са изложени
подробни съображения.
Срещу жалбоподателя е съставен на 18.09.2022г. АУАН за това, че на
16.04.2022г. в 11:39 часа в *****, с посока на движение към гр. Р. като водач
управлява л.а. ***** с рег. №*****, собственост на ***** ЕАД клон Р. и
ползвател към датата и часа на нарушението Т. Н. Т., управлява със скорост
117 км/ч в населено място при максимално разрешена скорост за движение
50 км/ч. Посочено е, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от -3
км/ч е 113 км/ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС TFR1 - М
585.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за извършеното нарушение на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП глоба в размер на 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за три месеца.
В проведеното съдебно заседание показания са дали актосъставителят и
свидетелят по съставения АУАН.
Свидетелят Г. в показанията си посочва, че му е била разпределена
преписката от Единния център за обработка на нарушения, по която оформил
необходимите документи, съответно изпращане на писма, покани до
собственика на автомобила, след което била поставена резолюция от
началника да състави акт на ползвателя на автомобила.
Л. Л. е свидетел по съставения акт. Пояснява, че на колегата му е била
разпределена преписка за съставяне на акт за нарушение на скоростта в
населено място.
Представен е протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, съдържащ всички реквизити и отразяващ ползването на
техническото средство на дата 16.04.2022г.
Приложен е снимков материал, в който е посочено, че на дата
16.04.2022г. в 11:39:42ч. измерената скорост в км/ч. е 117.
Съдът приема, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН
– след изтичане на предвидения в разпоредбата тримесечен срок за съставяне
на акта. В случая АУАН е съставен на 18.09.2022г., като от датата на
установяване на нарушителя – 16.04.2022г. до датата на съставяне на АУАН
са изминали повече от три месеца.
Изтичането на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН преклудира възможността
на наказващия орган да ангажира административно наказателната
2
отговорност на нарушителя.
Нарушението е констатирано на 16.04.2022г., като видно от
приложената докладна записка, служителят в ОДМВР – Плевен, сектор ПП на
20.06.2022г. е изпратено до СПП – Р. съпроводително писмо с включени два
бр. декларации по чл. 188, 1 бр. покана за г-н Т., който бил ползвател към
датата на нарушението.
Нарушението е извършено на 16.04.2022г., като нарушителят е бил
установен от контролния орган към този момент.
Всички данни за извършеното нарушение са били налични при органа
на тази дата – 16.04.2022 г., от която дата е започнал да тече срокът за
образуване на административнонаказателното производство, като АУАН е
съставен на 18.09.2022г., т.е. след изтичане на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Собственикът на МПС е установен от органа към датата на
нарушението, за което е изпратена покана до него за съставяне на АУАН на
20.06.2022г.
В този смисъл са и показанията на св. Г., че въз основа на снимковия
материал е оформил необходимите документи – писма и покани, които са
изпратени на собственика на автомобила.
По смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото
лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не фактическото намиране на лицето за
съставяне на АУАН.
Освен изложеното, не са представени доказателства, че към момента на
проверката именно соченото за нарушител лице е управлявало автомобила.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. и Л. –
актосъставител и свидетел се установява, че не са присъствали при
установяване на нарушението и че са съставили АУАН въз основа на
предварително установени данни.
По делото не се представиха доказателства, че именно соченото за
нарушител лице е управлявало автомобила.
Липсва указване на мястото на контрол на пътя и отстоянието на
същото от пътен знак, сочещ навлизането в територията на населеното място.
Липсата на надлежно и пълно описание на всички елементи от състава на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, представлява порок,
който съществено накърнява правото на защита на наказаното лице.
Не на последно място липсва и изпълнение на задължението на АНО
след като присъстват на мястото на нарушението органът на контрол да спре
нарушителя и да състави АУАН, а не както е сторил впоследствие.
Изложеното от една страна сочи на недоказаност по несъмнен начин на
извършеното нарушение – управлението на автомобила в с. Българене, а от
друга страна допуснати при реализиране на административно наказателната
отговорност съществени процесуални нарушения. Това налага извода, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
3
бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Представен е договор за правна помощ с договорено възнаграждение от
500 лв., което е заплатено в брой, поради което следва ответникът ОДМВР -
Плевен да бъде осъден да я заплати.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №22-0938-004052, издадено
от началник сектор в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с
който на Т. Н. Т., ЕГН********** , с адрес: *****, на основание чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
осемстотин лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т.,
ЕГН**********, с адрес: ***** сумата от 500 лв., представляващи разноски
за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4