№ 709
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1373 от 01.12.2021г.
издадено от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на Н. Й. Ш., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1
от Закона за министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева,
за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните
работи;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните
правила и процесуалните норми. Посочва, че административнонаказващия
орган не е изложил мотиви относно тежестта на нарушението и размера на
наложената глоба, включително – мотиви за определяне на по-висок размер,
което се сочи като съществено процесуално нарушение. На следващо място
взема становище, че от описателната част на наказателното постановление не
става ясно, дали жалбоподателят е наказан за неизпълнение на полицейско
разпореждане или за нарушение на нощната тишина. Поддържа, че
наказващият оран е следвало да изложи мотиви дали нарушението
1
представлява маловажен случай, както и че същата преценка подлежи на
съдебен контрол. Взема становище, че жалбоподателят не е извършил
твърдяното нарушение, като не е нарушавал нощната тишина, не е
констатирана употреба на алкохол, още не е ясно какви са времевите предели
на полицейското разпореждане, липсва срок на същото, като предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител
на жалбоподателя – адвокат С. поддържа жалбата на изложените основания,
като още посочва, че от събраното по делото не се установява разпореждане
да е отправено, а ако такова е отправено – следва да се даде възможност на
нарушителя да реагира на същото, още неотносими са предупреждения от
предходни случаи. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Жалбоподателят Ш. сочи, че бил обиждан от служителите на МВР, от 15
години имал проблеми с тях, откакто махнали „шефовете“ на Трето РУ
намалели проверките.
Ответната страна – *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не
изпраща представител, в Молба – становище посочва, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, като сочи,че не са налице
съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
2
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.12.2021г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на
29.12.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.10.2021г., около 23:30 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.
„Ален мак“ с ул.„Ограждан“ свидетелят Б. А. В. – в качеството му на ***
Трето РУ при ОДМВР – Пловдив извършил проверка по сигнал за
нарушаване на нощната тишина. На същото място свидетелят В. установил
познатия му множество други подобни проверки жалбоподателят Н. Й. Ш.,
който заедно с други лица нарушавали нощната тишина, като викали и
употребявали алкохол на описаното публично място. При това, свидетелят В.,
в изпълнение функциите си на служител на МРВ, а именно – служител на
Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, отправил устно разпореждане към
жалбоподателят Н. Й. Ш. да не нарушава нощната тишина с виковете си и да
не употребява алкохол в района на пазара. Въпреки това, жалбподателят Ш.
не изпълнил същото разпореждане, като категорично отказал да си тръгне и
заявил, че ако му напишат акт ще обжалва, защото полицията му дължи пари.
С оглед на горното, на място свидетелят В. съставил АУАН с бланков
№ 889297 от 16.10.2021г. срещу жалбоподателя Ш. за нарушение на чл.64,
ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи, който АУАН
жалбоподателят подписал с отразяване, че има възражения.Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Б. А. В.. Същият свидетел помни
конкретното нарушение, като описва констатираната фактическа обстановка,
включително начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира показанията на свидетеля В. за последователни
3
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което и приема последните като истинни.
От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушения,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от показанията на
свидетеля П. Г. А., който описва идентична фактическа обстановка относно
съставомерните по нарушението обстоятелства, въпреки че сочи други
такива, които нямат връзка с последното, а именно – че написали акт на
жалбоподателя, защото се „заяждали с него“ и др. подобни, без обаче да
отрича това, че Г. бил там и не изпълнил същите разпореждания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з-1371 от 11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи, а тази на
актосъставителя - от разпоредбата на чл.267, ал.1 от ЗМВР. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Н. Й. Ш., ЕГН: ********** виновно е
нарушил разпоредбата чл.64, ал.4 от Закона за министерството на
вътрешните работи – за това, че на 16.10.2021г., около 23:30 часа, в
4
гр.Пловдив, на кръстовището на ул.„Ален мак“ с ул.„Ограждан“ не изпълнил
устно разпореждане на орган на МВР – на Б. А. В., служител на Трето РУ при
ОДМВР – Пловдив, а именно – да не нарушава нощната тишина с виковете си
и да не употребява алкохол в района на пазара.
Горната фактическа обстановка се установява съгласно вече
коментираната доказателствена съвкупност, която не е необходимо да бъде
повтаряна.
На следващо място следва да се посочи, че в случая правилно и
законосъобразно е приложен реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото макар в
АУАН да е посочено нарушение на чл.64, ал.2 от Закона за министерството
на вътрешните работи, то по делото са установени по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Също така самата разпоредба на чл.64, ал.2 от Закона за
министерството на вътрешните работи визира именно издаване на устно
разпореждане от орган на МВР, поради което и по никакъв начин не поражда
съмнение относно същността на описаното нарушение. Ето защо правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение на чл.64, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.
Съдът намери за неоснователно становището на жалбоподателя за
допуснато съществени процесуално нарушение предвид това, че
административнонаказващия орган не е изложил мотиви относно тежестта на
нарушението и размера на наложената глоба, включително – мотиви за
определяне на по-висок размер, дали нарушението представлява маловажен
случай. Тук следва да се посочи, че макар административнонаказващият
орган винаги да е длъжен да съобрази както тежестта на нарушението, с оглед
определяна размера на наказанието, така и основанията за приложение реда
на чл.28 от ЗАНН, то за същият наказващ орган няма задължение в
наказателното постановление да развива нарочно писмо становище относно
същите. Последното е видно от разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН, в които
изчерпателно са изброени императивните реквизити на наказателното
постановление и в които подобно задължение не е разписано.
На следващо място съдът намери за неоснователно и становище, че от
описателната част на наказателното постановление не става ясно, дали
жалбоподателят е наказан за неизпълнение на полицейско разпореждане или
5
за нарушение на нощната тишина, доколкото в АУАН и наказателното
постановление съвсем ясно е посочено, че нарушението се изразява именно в
за неизпълнение на полицейското разпореждане.
Съдът намери за неоснователни и възраженията в смисъл, че
жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение, като не е нарушавал
нощната тишина, не е констатирана употреба на алкохол, още не е ясно какви
са времевите предели на полицейското разпореждане, липсва срок на същото.
Както вече бе посочено, предмет на делото не е нарушаване нощната тишина
или употребата на алкохол на публично място, за да бъде изследвани в
дълбочина горните обстоятелства. В този смисъл по делото не подлежи на
изследване „основателността“ на полицейското разпореждане, а само това,
дали последното е дадено и съответно е било изпълнено – обстоятелства,
което непротиворечиво се установиха, съгласно вече коментираната
доказателствена съвкупност. Също неоснователно е и възражението, че
липсвало срок на разпореждането, доколкото се установява, че свидетелят В.
е дал съвсем конкретно разпореждане на нарушителя, изпълнимо на място от
последния и доколкото Ш. категорично е отказал да стори същото, то
безпредметно е да се обсъждат срок на разпореждането и др. подобни.
В тази връзка отново следва да се подчертае, че от показанията на
свидетеля В. се установява, че същият е дал въпросното разпореждане, като
не се установяват никакви данни по делото в друг смисъл. Същият свидетел
визира именно случилото се на 16.10.2021г., а не някоя от предходните му
многобройни срещи с жалбоподателя. При това неясно е основанието на
възражението, че на нарушителят следва да се даде възможност на
нарушителя да реагира на разпореждането, доколкото по делото се
установява, че Ш. не е го е изпълнил и изрично е заявил, че няма да стори
това.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.64, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните
работи отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
6
предвидил обществената опасност на подобни деяния, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. В
този смисъл не подлежи на установяване до какви неблагоприятни последици
е довело неизпълнението на полицейското разпореждане и т.х..
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.257,
ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи за така описаното
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер от 100
лева до 500 лева. В случая е определена глоба над минималния размер или в
среден такъв от 250 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен
като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат
никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното –
нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид
личността на дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени
неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на
обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др..
Действително в хода на съдебното следствие се установиха отегчаващи
обстоятелства, а именно – множество предходни подобни прояви на
жалбоподателя, но същите не се твърдят от въззиваемата страна, поради
които не могат да бъдат съобразявани тепърва от съда като такива, още
повече – липсва яснота дали се касае за нарушения за които са издавани
наказателно постановления или само са отправяни предположения, какъв е
техният дори приблизителен брой и т.н.. Ето защо съдът счете, че така
определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от
закона минимум, а именно – 100 лева, като намери същото в този му размер за
достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на страните следва да бъдат
присъдени извършените разноски или съответно – възнаграждение защита от
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от претенцията на
жалбоподателя.
При това съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна,
както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
7
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито
съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа,
нито правна сложност, делото е разгледано в рамките на само на две съдебни
заседание, с кратка продължителност, с разпит на двама свидетели. Още
следва да се съобрази, че процесуалното представителство се изразява само в
писмено становище, без явяване поред съда, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Същевременно, доколкото е жалбата се явява частично основателна и
съдът следва да измени наказателното постановление, като намали размера на
наложеното на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи е наложено административно наказание – глоба в размер
на 250 лева до размер от 100 лева, то съдът следва да присъди съразмерно на
възнаграждението за защита от юрисконсулт, която съразмерна част е в
размер на 48 лева.
Същевременно и с оглед вече посочената частична основателност на
жалбата, съдът следва още да присъди и направените в настоящото
производство разноски на жалбоподателя за заплатено възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него
адвокат в размер на 200 лева /лист 29/, която съразмерна част е от 120 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1373 от 01.12.2021г. издадено
от Г. Р. Г., на длъжност *** Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на
Н. Й. Ш., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1 от Закона
за министерството на вътрешните работи е наложено административно
наказание – глоба в размер на 250 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от Закона
за министерството на вътрешните работи, като НАМАЛЯВА наложеното на
основание чл.257, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи
административно наказание – имуществена санкция в размер на 250 лева лева
до размер от 100 лв. /сто лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното
постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. Й. Ш., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР –
Пловдив сумата от 48,00 (четиридесет и осем) лева, представляваща
възнаграждение по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. Ш., ЕГН:
********** сумата от 120,00 (сто и двадесет) лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9