№ 13
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян А. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№20210294/24.02.2021г., подадена чрез
куриер на 19.02.2021г. от „ТТ Л.“ООД, ЕИК ..., чрез пълномощника адв.Ю.Р.,
против Разпореждане №21002 от 29.12.2020г., постановено по в.гр.дело
№173/2020г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е върната подадената
от дружеството касационна жалба вх.№606934/28.08.2020г. срещу
постановеното по същото дело Решение №20265/27.07.2020г. Изложени са
доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, според които: искът с
правно основание чл.92 от ЗЗД, независимо, че е предявен като частичен за
сумата от 10000лв., е със цена от 23280лв., която следва да бъде взета предвид
при преценката относно достъпа до касация по чл.280,ал.3,т.1 от ГПК; налице
е образувано тълк.дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, по което ще се разгледа
въпроса по какви критерии следва да се определя видът на спора относно това
дали е търговски или граждански, като обхватът на понятието „търговско
дело“ е по-широк от това на „търговска сделка“, но и от „търговски спор“,
дефиниран в чл.365,т.1-5 от ГПК, тъй като търговско е всяко дело, което има
за предмет спорове с участието на търговци, свързани изцяло или отчасти с
регулирани от обективното търговско право отношения; съдът до момента е
определял държавна такса при обжалване в размер на 544лв., което означава,
че приема като обжалваем материален интерес сумата от 27200лв. По така
1
изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
обжалваното разпореждане.
Ответниците по частната жалба „Р.В.“ЕООД и А. С. В. не са депозирали
отговор на същата.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-ответник; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК,
разпореждане за връщане на касационна жалба, и откъм съдържание и
приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
С постановеното от окръжния съд въззивно Решение №20265 от
24.07.2020г. по в.гр.дело №173/2020г. на Окръжен съд-Смолян е потвърдено
изцяло първоинстанционното Решение №502 от 18.11.2019г. по гр.дело
№50/2019г. по описа на Районен съд-Смолян, с което: „ТТ Л.“ООД е осъдено
да предаде на „Р.В.“ЕООД държането върху полуремарке, на основание
чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, поради разваляне на сключения помежду им на
28.04.2018г. предварителен договор за покупко-продажба; „ТТ Л.“ООД и А.
С. В. са осъдени да заплатят солидарно на „Р.В.“ЕООД сумата от 10000лв.,
представляваща част от дължима неустойка от 23280лв. за разваляне на
предварителен договор за покупко-продажба на ППС, сключен на
28.04.2018г., по предявения като частичен иск по чл.92 от ЗЗД; отхвърлено е
възражението на „ТТ Л.“ООД за право на задържане на полуремаркето;
отхвърлено е възражението на „ТТ Л.“ООД за прихващане на сумата от
12000лв., представляваща част от платената продажна цена за полуремаркето,
от дължимата сума за неустойка за разваляне на предварителния договор;
отхвърлено е възражението на „ТТ Л.“ООД за прихващане на сумата от
114551,44лв., представляваща заплатени ремонти на полуремаркето, от
дължимата сума за неустойка. Във въззивното решение е посочено, че то е
окончателно. Против същото е подадена касационна жалба вх.
№606834/28.08.2020г. от „ТТ Л.“ООД. След като са били предприети
действия по администриране на жалбата с обжалваното Разпореждане
№21002 от 29.12.2020г. тя е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 във връзка с
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, тъй като се касае за търговско дело с цена на исковете
2
под 20000лв.
Настоящата инстанция намира, че исковото производство принципно е
уредено като триинстанционно, като изключенията са изрично предвидени в
разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1-т.3 от ГПК. Според чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5000лв. – за граждански дела, и до 20000лв. за търговски дела. От
значение за преценката дали спорът е граждански или търговски е не дали
делото административно е образувано като гражданско или търговско и
подлежи на разглеждане по общия исков или по специалния ред на Глава
тридесет и втора-Производство по търговски спорове от ГПК, както на
практика счита и жалбоподателят, а дали по него е разгледан търговски спор,
произтичащ от търговска сделка по чл.286,ал.2 от ТЗ сред предвидените от
чл.1,ал.1 от ТЗ или основаваща се на търговското качество на едната от
страните по нея и свързана с упражняваната от същата търговска дейност по
смисъла на чл.286,ал.1 и ал.3 от ТЗ. Жалбоподателят се позовава на
образуваното тълк.дело №3/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС, което касае
приложението на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, но по конкретния въпрос дали е
гражданско или търговско делото с предмет правоотношения, възникнали по
договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице
и търговец във връзка с упражняваното от него занятие. В настоящия случай
предмет на делото по предявените искове са правоотношения по сключен
между „Р.В.“ЕООД и „ТТ Л.“ООД предварителен договор от 28.04.2018г. за
покупко-продажба на полуремарке, подписан с поръчителството на А. С. В.,
възникнали с развалянето на този договор. След като се касае за
правоотношения по повод разваляне на сключен между търговски дружества
предварителен договор за покупко-продажба, то предметът на спора,
съгласно чл.286,ал.1 и ал.3 във връзка с чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ, е търговски.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на събраната за въззивното
обжалване държавна такса, съобразно обжалваемия материален интерес.
Меродавна за обжалваемостта по чл.280,ал.3,т.1 от ГПК е цената на иска,
определена по реда на чл.70 от ГПК, а не обжалваемия интерес. Цената на
иска е паричната оценка на предмета на делото, съгласно чл.68 от ГПК, чийто
размер при искове за парични вземания се определя от търсената сума,
според чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, а при искове за връщане на вещ след разваляне
3
на договор, се определя от стойността на договора, според чл.69,ал.1,т.4 от
ГПК. При кумулативно обективно съединяване на искове от значение за
преценката е цената на всеки отделен иск, а не сбора на отделните вземания
по исковете. При частичните искове, противно на застъпваното в частната
жалба, релевантен е размера на претендираното вземане, за който се търси
защита, тъй като силата на пресъдено нещо се формира за частта от спорното
право, която е предмет на делото, в каквато насока са и задължителните
указания по т.1 от ТР №1 от 17.07.2001г. на ВКС, което в тази си част не е
загубило действие и при новия ГПК. При това положение и като се има
предвид, че цената на иска за връщане на полуремаркето е 17200лв., а на този
за неустойка е 10000лв., както е посочена и от ищеца в исковата молба, то тя
е под законоустановения минимален праг от 20000лв., поради което и
съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване и правилно с обжалваното разпореждане подадената
против него касационна жалба е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и
потвърждаване на атакуваното с нея разпореждане като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №21002 от 29.12.2020г., постановено по
в.гр.дело №173/2020г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е върната
подадената от „ТТ Л.“ООД касационна жалба вх.№606934/28.08.2020г. срещу
постановеното по същото дело Решение №20265/24.07.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5