№ 2
гр. С.З., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20215501001371 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260529/07.06.2021 г. постановено по гр.д. №
1326/2020г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която „З.К.Л.И."АД е
осъдена да заплати на В. ИВ. ИВ. сумата над 6 500 лв. до присъдения размер
на обезщетение 12 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие травматични увреждания - Контузия на
гръден кош, косо кръвонасядане по лява гръдна половина по предната
повърхност, контузия на шията и поясната област с провокиране на по-
продължителна болкова симптоматика на фона на съществуващи
дегенеративни заболявания на гръбначния стълб в шийния и поясния отдел,
болезнен оток по лява поясна област, кръвонасядания по лявото бедро,
дясното коляно и дясната подбедрица, изливане на свободна течност в
коремната кухина, причинени на ищцата при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 27.04.2019г. около 18,55 часа в гр.С.З., на
кръстовището на бул."Генерал Столетов" и ул."Цар Иван Шишман",
предизвикано от водача на застрахования при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност" лек автомобил „Шевролет Авео" с ДК № **, който
челно блъснал правомерно движещ се л.а.„Ауди А6" с ДК № **, управляван
1
от ищцата, ведно със законната лихва от 07.01.2020г. - датата, на която е
изтекъл срока за произнасяне от ответника по заведената застрахователна
претенция по чл.380 КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът „З.К.Л.И."АД излага съображения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. Моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск от В. ИВ. ИВ. за сумата над 6 500 лв.,
ведно със законните последици. Претендират се разноски съобразно изхода
на спора.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемата В. ИВ. ИВ., с който
оспорва жалбата. Претендира за разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432 от КЗ.
Ищцата В. ИВ. ИВ. моли съда да осъди „З.К.Л.И."АД да й заплати сума
в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от В.И. болки и страдания от получените травми вследствие
настъпилото ПТП на 27.04.2019 г. в гр. С.З. ведно със законната лихва
считано от 07.01.2020 г., дата на която е изтекъл срокът за произнасяне на
„З.К.Л.И."АД по заведената на 07.10.2019 г. застрахователна претенция.
На основание чл.131 от ГПК ответникът З.К. „Л.И.“ АД е подал
отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на „З.К.Л.И."АД за настъпили неимуществени вреди за
ищцата В. ИВ. ИВ., в резултат на виновното противоправно поведение на
водача Тихомир Андреев Андреев при управлението на лек автомобил марка
„Шевролет", модел "Авео" с ДКН **, за който е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. В този смисъл районният съд е
изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
2
При определяне дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда в
размер на 12 500 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключенията
на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила контузия на гръдния кош
със специфично кръвонасядане на лява гръдна половина по предната
повърхност; контузия на шията, контузия в поясната област, кръвонасядания
на лява бедро, дясно коляно и дясна подбедрица. През първите две седмици
претърпените от ищцата болки и страдания са били интензивни. Периодът на
възстановяване от получените травматични увреждания е бил, както
следва: контузия на гръдния кош със специфично кръвонасядане на лява
гръдна половина по предната повърхност - две седмици, контузия на шията -
три седмици/в съдебно заседание вещото лице е поправил периода на три
месеца/, контузия в поясната област - три седмици, кръвонасядания на лява
бедро, дясно коляно и дясна подбедрица - две седмици. Като ищцата се е
възстановила напълно до изходното ниво на здравословното й състояние
преди ПТП. Възможна е причинна връзка между настъпилото ПТП и
получените болки в долната лява половина на корема и установената при
прегледа на 03.05.2019г. свободна течност в коремната кухина на В.И.. Те са в
резултат на спукана яйчникова киста на левия яйчник. В такъв случай се касае
за усложнение на налично болестно състояние. Неминуемо вследствие на
ПТП – то, ищцата е изживяла силен стрес, като и към настоящия момент все
още е налице тревожност, страх да управлява или да се вози в автомобил,
което се установява от свидетелските показания.
3
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на
ПТП – 20 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, като
и отражението върху психиката. Ето защо съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била
сумата от 12 500 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, поради неизползване на предпазен
колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза категорично се
установява, че при настъпване на процесното ПТП, В. ИВ. ИВ. е използвала
предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция на 07.10.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 07.10.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищеца. Поради това въззивният съд намира, че това е датата,
от която за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на
лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, където е посочено, че срокът за
4
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по- дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции и поради това е приел,
че началната дата на изпадане в забава е 07.01.2020 г., както е било поискано
с исковата молба. С оглед забраната за влошаване положението на
жалбоподателя - чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено и в тази част.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски.
От представените по делото доказателства се установява, че В. ИВ. ИВ.
е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 до 10 000 лв. –
580 лв. +5 % за горницата над 5 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай и с оглед обжалваемият интерес от 6 000 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 630 лв.Съгласно разпоредбата на §
2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
5
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат
П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер на 756 лв. с ДДС /630 х20% = 756 лв./
С оглед изхода на делото „З.К.Л.И."АД следва да заплати на адв. П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 756 лв. с ДДС за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищцата В. ИВ. ИВ..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260529/07.06.2021 г. постановено по
гр.д. № 1326/2020г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И."АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр.С.** да заплати на адв. П.К. с адрес: гр. С.З., ** адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на В. ИВ. ИВ.
в размер на 756 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6