РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1811/2020 г. по описа на СГС, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 276004 от 15.11.2019 г.,
изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с Определение № 990 от
05.01.2020 г., постановени по гр.д. № 4370/2019 г. по описа на СРС, 61 с-в., са
отхвърлени предявените от „С.в.” АД срещу И.В.Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на задължения за сумата
от 3999,60 лева, представляваща цена на доставени В и К услуги в периода
20.03.2012г.- 20.9.2018г. в имот с клиентски номер ********** и сумата от 1352,41лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
20.04.2012г.- 20.09.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2018г. по ч.гр.д. N 60021 по описа за 2018г. на Софийския районен съд, 61
състав.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 800,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от „С.в.” АД, в която са направени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изтъква, че ответникът от заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ
безспорно е установено реалното количество изразходвана вода, което не било
предмет на анализ в мотивите към постановеното от СРС решение. Сочи още, че от
неоспореното заключение на вещото лице се установява, че ответникът е създал
пречка за реалното отчитане на изразходваното количество вода въз основа на
монтираните измервателни уреди, поради което били налице предпоставките на чл.
161 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените установителни
искове, както и да му присъди направените по делото разноски.
„С.в.” АД е подал и частна жалба срещу
постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 990 от 05.01.2020 г., с
което е изменено обжалваното решение в частта за разноските, поддържайки че
присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни.
Излага подробни съображения в тази наскока. Моли съда да отмени обжалваното
определение.
Въззиваемият ответник - И.В.Г. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната
жалба. С молба от 04.02.2021 г., чрез процесуалния си представител – адв. Р.Д.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, е взел становище за
неоснователност на същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди направените
през настоящата инстанция разноски.
Въззиваемият ответник по частната жалба - И.В.Г. е
подал чрез процесуалния си представител – адв. Р.Д. в законоустановения срок
отговор на частната жалба, с който е взел становище за неоснователност на
същата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят е заплатил
дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Страните не спорят по отношение на обстоятелството,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София,
ж.к. *********, и че същият е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, респ. задължено лице за заплащане цената на доставени такива по смисъла
на чл. 203 от ЗВ, доколкото съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2,
буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г.,това е всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на
имоти, за които се предоставят В и К услуги.
Независимо от извода за наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на В и К услуги през процесния
период, настоящият съдебен състав намира, че предявената искова претенция е
недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството - ищец
реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните
изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К
услуги по отвеждане на отпадни води. Получаването на услугата се извършва при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощено
от него лице и от съответния регулаторен орган. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е установено наличието на валидна
облигационна връзка.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно
отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна
собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя
между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер
в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните
водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата,
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на
отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането
на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К
услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4
ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и
К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е
изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет,
редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от
Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се
установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на
сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите
на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в
случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен
съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне
от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и
адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е
уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как
операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв начин се
осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване
на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.
Следователно в Наредба № 4 е предвидено ползваните
В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител, като изключенията са изброени изчерпателно
/за каквито изключения няма данни/. В случая по делото не са представени
документи за отчет на водомера за обекта или ангажирани други доказателства,
поради което не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и
главно доказване на реалното доставяне и количеството потребена от ответницата
вода, съответно стойността на услугите по доставяне на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадъчни води в процесния имот и през процесния период. От
ищцовото дружество не са представени карнети, съдържащи отчети и подписи срещу
отчетените показания, протоколи, съставени от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен
от абоната достъп за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на
водомера по електронен път.
Тези обстоятелства, противно на поддържаното в
жалбата, не се установяват и от заключението на вещото лице по изслушана пред
СРС СТЕ. В заключението е посочено, че при посещение не му е подсигурен достъп
до имота, като вещото лице изрично е посочил, че по сведение на съседи И.Г. не живее на посочения адрес ***. Ето
защо не е налице фактическият състав на чл. 161 ГПК , тъй като ответникът не се
е намирал на адреса при посещението на вещото лице и в този смисъл обективно не
може да създаде пречки при изпълнение на задачите от вещото лице.
От заключението на вещото лице не се установява и
обстоятелството, че ответникът реално е изразходвал за процесния период
посочено в заключението количество вода от 2124 м3. Както вещото лице изрично е
посочило, записаната стойност не е въз основа на отбелязване в карнет, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път, а се съдържа в представена от самия ищец справка /писмо № ЗИ-546 от
08.07.2019 г./, която дори не е представена по делото.
Изложеното налага извод, че при така посочените
данни в изслушаната СТС, за съда не е
възможно да се установи начинът, по който е начислявано количеството питейна
вода, съответно дали е спазен посоченият по - горе ред, както и да се установи
потребеното количество вода, нейното отвеждане от имота, само на база
счетоводството на ищеца. Принципно всяка една справка или издадена фактура от
ищцовото дружество има характер на частен свидетелстващ документ, издаден
едностранно от ищеца и удостоверяващ изгодни за издателя факти, поради което и
при оспорване от страна на ответника на реалното предоставяне на В и К услуги в
претендираното количество и стойност, каквото е направено с отговора на
исковата молба, същите не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК за
установяване на реално доставените количества вода, съответно на предоставените
В и К услуги, независимо дали счетоводните записи са редовно водени или не. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател – арг. чл. 180 ГПК. Имайки предвид, че по делото не са
представени доказателства, които да удостоверяват правилното и законосъобразно
извършване на посочената в Наредба № 4 и общите условия процедура по отчитане
на доставени до имота В и К услуги, както и реалното доставяне на питейна вода
до имота, то при последиците на доказателствана като освен това неясно остава
по какъв критерий е начислявано количеството доставяна питейна вода до
процесния имот, в какъвто смисъл са изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Въз основа на
гореизложеното настоящият състав на съда намира, че главния иск не е доказан по
размер и законосъобразно е бил отхвърлен, а с оглед изхода по главния иск правилно
е бил отхвърлен и акцесорния иск за лихва.
Тъй като правните съждения на настоящата инстанция
съвпадат с тези на СРС, то първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
По частната жалба срещу Определение № 990 от 05.01.2020 г., постановено
по реда на чл. 248 ГПК:
Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, а когато се обжалват присъдени разноски в полза на насрещната страна
наличието на списък по чл. 80 ГПК не е процесуална предпоставка за допустимост,
поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Основателно е оплакването, че Определение № 990 от
05.01.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските и в полза на ответника са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. е прекомерно с оглед правната и
фактическа сложност на делото. Ето защо и в съответствие с дадените в т. 3 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС указания същият следва да бъде намален до предвидения в чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. /НМРАВ/ минимум от 597,60 лв. При това положение
обжалваното определение № 990 от 05.01.2020 г., с което е изменено обжалваното
решение в частта за разноските и в полза на ответника са присъдени разноски за
разликата над сумата от 597,60 лв. до присъдената сума от 800,00 лв., следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3,
вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв.
С оглед цената на всеки един от
обективно съединените искове /същата е по-ниска от 5000 лв./, и по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
276004 от 15.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4370/2019 г. по описа на СРС,
61 с-в.
ОТМЕНЯ Определение № 990 от 05.01.2020 г., постановено по
реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено Решение № 276004 от 15.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4370/2019 г. по описа на СРС, 61 с-в, в частта, с която„С.в.” АД с ЕИК *********
е осъден да заплати на И.В.Г. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за разликата над сумата от 597,60 лв. до присъдения размер от 800,00 лв.
ОСЪЖДА „С.в.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сгр. 2А да заплати на И.В.Г. с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 300,00 лв. – разноски за производството пред СГС.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: