П Р
О Т О
К О Л
Град София, 06 август 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на шести
август две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
РАДОСТ
НАЦЕВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 2714 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14.50 ч., се явиха:
/Във
връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на коронавирусна
инфекция Covid–19,
и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС,
откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством двупосочна
онлайн аудио и видео връзка чрез програма „Skype“ в 5–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.Т. – присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна
аудио и видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.Т.: Чувам и виждам добре всичко.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща
процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора
– гр.София, с представено по делото пълномощно.
Във
връзка с направено искане от осъденото лице за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило уведомително писмо от САК № 47666/20 г., съгласно което за
служебен защитник на осъдения Т., е определен адв.Ц.И.
– от САК, който се явява в съдебна
зала.
Адв.И.: Запознах се с материалите по делото,
организирал съм защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ
А.А.Т.: Поддържам искането, нямам възможност да
заплатя адвокатско възнаграждение, желая служебен защитник, нямам против адв. И. да ме защитава.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се назначи адв.И.
за служебен защитник.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Да
се назначи адв.И..
СЪДЪТ, като съобрази основателността на
направеното искане от осъдения А.А.Т. за назначаването му на служебен
защитник по настоящото производство, който да осъществи правна помощ по
отношение на осъденото лице по това производство, доколкото осъденият Т. заяви,
че няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а интересите на
правосъдието изискват той да бъде защитаван, НАМИРА, че са налице
предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
осъдения А.А.Т. –
адв. Ц.И. – от САК.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения Т., НАМИРА, че няма пречка
за разглеждане на делото в това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
А.А.Т.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, с начално
образование, безработен преди задържането, жител и живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения Т. в
процеса.
ОСЪДЕНИЯТ А.А.Т.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения А.А.Т.,
с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване /УПО/, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо
него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ А.А.Т.: Поддържам молбата.
Адв.И.: Няма да сочим доказателства,
нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Изпратил
съм актуална справка, относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на
осъденото лице, която моля да приемете, както и заповед за налагане на
наказание на осъд. Т. от 12.06.2020 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите от
Затвора–гр.София писмени доказателства, а именно – актуална справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното осъденото лице наказание „Лишаване
от свобода“, както и Заповед № 87 от 12.06.2020 г. на Началника на ЗО
„Кремиковци“ за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на осъдения Т.,
които ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище, а съдържанието на същите
– РАЗЯСНИ на осъдения.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на така постъпилите
от Затвора – гр. София писмени доказателства – към предмета на делото, СЧИТА,
че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите такива от Затвора – гр. София, а
именно – актуална справка от
Затвора–гр.София, рег. № 231 от 06.08.2020 г., относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения А.А.Т. наказание
„Лишаване от свобода“, както и Заповед № 87 от 12.06.2020 г. на ИФ НС ЗОЗТ
„Кремиковци“ относно наложено по отношение на осъдения Т. дисциплинарно
наказание.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате молбата на
осъденото лице, тъй като не са налице кумулативните предпоставки, предвидени в
чл.70 НК. Налице е само първата предпоставка, а именно, че същият е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание, но видно от доклада и становището
от СЦЗ, не е налице втората предпоставка, а именно – налице е висок риск от рецидив,
като същият е с непроменени първоначално високи стойности. Осъденото лице е дисциплинарно
наказван, от което може да се направи извод, че същият не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне, предвид което моля да оставите молбата му
без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Становището на Началника за затвора също е отрицателно. Налице е само първата предпоставка
за УПО, относно изтърпяно повече от половината от наложеното наказание. По
отношение на втората предпоставка – от наличните до момента доказателства, не
може да се направи обоснован извод за трайно поправяне и превъзпитание на
лицето, като това становище е изградено на същите мотиви, които изложи прокурорът.
Спрямо лицето има актуални проблемни зони, по които работата би следвало да
продължи, прогресивната пенитенциарна система изобщо
не е започнала да се изпълнява, същият изпълнява наказанието си все още при
„строг“ режим, поради което моля да не уважавате молбата му за УПО.
Адв.И.: Моля да уважите молбата на
осъдения и постановите УПО, като се съобразите с наличието на значителна част
превишаване на изтърпяното наказание, а за остатъка на условното изтърпяване,
моля да му наложите пробационната мярка, предвидена в чл.42а НК, тъй като с
оглед доклада на пробационния работник, са
наложителни допълнителни превъзпитателни мерки.
ОСЪДЕНИЯТ А.А.Т.
/в своя защита/:
Моля
да одобрите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
А.А.Т.: Моля да бъда освободен, като ми наложите пробационна
мярка.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения А.А.Т.,
с правно основание чл.70, ал.1, т.1 от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него общо наказание „Лишаване от
свобода“.
В днешното с.з., представителите на
СГП и СЦЗ изтъкват съображения, че независимо от наличието на първата формална
предпоставка за постановяване на УПО, с оглед изтърпяната част от наложеното по
отношение на Т. наказание „лишаване от свобода“, не са налице достатъчно доказателства
за поправяне на осъденото лице, предвид приложените по делото материали.
В конкретика, прокурорът акцентира,
че видно от доклада и от становището на Началника на СЦЗ, рискът от рецидив и вреди
е във високи стойности, който е непроменен от първоначално определените
стойности, с оглед на което поправителната корекционна работа по отношение на
конкретното осъдено лице следва да продължи, доколкото същият не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представителят на СЦЗ изразява идентични съображения, като
допълнително посочва, че проблемните зони по отношение на осъдения са множество
и актуални към настоящият момент, с оглед на което, работата по тях следва да
продължи. Изтъква и, че Т. изтърпява наложеното му наказание все още при
първоначално определения му „строг“ режим.
В обратен синтез е становището на адв.И., който моли молбата на осъдения да бъде уважена,
доколкото същият е изтърпял голяма част от определеното му наказание, като по
отношение на остатъка, който следва да търпи, пледира спрямо Т. да бъде
определена пробационна мярка по реда на чл.42а НК, която допълнително ще окаже
поправително въздействие по отношение на осъденото лице.
В своя защита и в последната си
дума, осъденото лице моли да бъде условно предсрочно освободен, като спрямо
него бъде определена пробационна мярка.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият
Т. *** на 30.06.2017 г., когато по отношение на същия, е приведено в изпълнение наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, определено му с присъда на СРС, НО,
20 състав, постановена по НОХД № 10167/17 г. по описа на СРС, НО, изменена от
СГС в частта относно общо определеното на Т. наказание на основание чл.25, вр.чл.23 НК измежду тези, наложени му по НОХД 4804/12 г. на
СРС; по НОХД 18333/13 г. на СРС; по НОХД 3069/11 г. на СРС и по НОХД 1737/13 г.
на СГС, а именно – определено общо най – тежко в размер на 2 години, което
наказание Т. е изтърпял фактически към 08.10.2018 г. От последно цитираната
дата, Т. търпи определеното му с присъда на СРС, НО, 20 състав, постановена по
НОХД № 10167/17 г., наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, за
престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК.
Съгласно приложените по делото
материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като писмено
доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че от
така определеното на Т. наказание в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, същия
е изтърпял към момента фактически 3 години, 9 месеца и 2 дни; от работа 1 месец
и 10 дни, или всичко – в размер на 3 години, 10 месеца и 12 дни, като остатъкът,
който следва да търпи, се равнява на 1 месец и 18 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК, приложима в конкретния случай, с оглед квалификацията на
престъплението, за което Т. е осъден, следва да бъде приет като такъв, относим
към наличието на първата формална предпоставка за приложение института на УПО
по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото Т. е изтърпял много повече
от половината от наложеното му общо наказание в размер на 4 години „Лишаване от
свобода“, фактически – в размер на 3 години, 9 месеца и 2 дни, като остатъкът,
който следва да търпи, се равнява на 1 месец и 18 дни.
Същевременно, СЪДЪТ СЛЕДВА да съобрази доказателствените материали, с оглед
другата предпоставка, предвидена в закона, за приложение института за УПО, като
от така приложените доказателства, СЪДЪТ
НЕ УСТАНОВЯВА по убедителен начин наличието на втората предпоставка за УПО на Т.,
а именно доказателства, че така изтърпяната част от наказанието, е оказала
необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително въздействие. В
разпоредбата на чл.439а, ал.1 и ал.2 НПК, са посочени доказателствата, които
могат да обосноват извод за поправяне на осъдения, които се свеждат до прояви
на добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, специализирани програми за въздействие,
обществено полезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за
поправяне на осъдения, следва да се установяват от оценката на същия по реда на
чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
От така приложените доказателствени
материали, в частност – становище на Началника на СЦЗ, становище на ИФ НС ЗОЗТ
„Кремиковци“, както и докладът на ИСДВР, СЪДЪТ
ОТЧИТА, че всъщност са налице напълно негативни характеристични данни и
информация за отрицателно поведенческо проявление на Т. по време на целия му
престой в местата за лишаване от свобода. Впрочем, липсват каквито и да било
положителни данни за това, че въпреки голямата част от изтърпяното от Т. наказание
„Лишаване от свобода“ до момента, е било оказано необходимото поправително
въздействие спрямо осъдения, за да осъзнае същия смисъла и ролята на наложеното
му наказание, и респективно – да проумее необходимостта от бъдещо
непротивоправно поведение. Така, в становището на Началника на СЦЗ се посочва,
че проблемните зони по отношение на осъдения, остават напълно непроменени от
началото на тяхното установяване, като по отношение на същите работата следва
да продължи. Изтъква се, че рискът от рецидив е с непроменени първоначални
високи стойности, както и, че прогресивната пенитенциарна
система не е изпълнена, а целите и задачите заложени в плана на присъдата,
отсъстват като изпълнение в цялост.
В становището на Началника на ЗОЗТ
„Кремиковци“, се изразява отново отрицателно такова, относно приложение
института на УПО по отношение на Т., като се посочва, че осъдения е с неприемливо
поведение, за което е наказван. Акцентира се, че оценката на риск от рецидив е
с високи стойности, както и от риск от вреди за обществото. Излагат се налични
дефицити в нагласите на осъдения, отнасящи се до криминалното му минало,
образование, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, и умения за мислене
в проблемни ситуации.
Изключително подробна характеристика
по отношение данните за личността на Т. и за неговото поведенческо проявление,
се съдържат в доклада на ИСДВР, изготвен на 26.06.2020 г., в който липсва каквато
и да било положителна информация за осъдения от целия му престой в местата за
лишаване от свобода, от началото на неговото постъпване в тези места. Така се
сочи, че Т. поема формална отговорност за извършеното престъпление и не
разпознава факторите, допринесли за неговото осъществяване; не е съпричастен
към жертвата и вредата, която е причинил; привидно уважителен е към
администрацията. Налице е формална мотивация за промяна на криминалното
поведение, като осъденият е с формирани трайни криминални нагласи за финансова
обезпеченост. Излага се, че Т. не ограничава собственото си поведение в полза
на обществото и не схваща, че да си част от обществото носи не само права, но и
задължения, като трябва да спазва норми на поведение в това общество. Изтъква
се, че Т. се поддава на манипулация и отрицателно влияние, и лесно изпада в
зависимост, предвид социалната му и емоционална незрялост, като за цялостното
си неприемливо поведение в затвора се посочва, че Т. е наказван 3 пъти за
притежание на неразрешени вещества и саморазправа, за последното от които
наказания, въз основа на Заповед № 87 от 12.06.2020 г. на Началника на ЗОЗТ
„Кремиковци“, която беше приобщена като писмено доказателство в днешното с.з.,
е видно, че Т. е наказан за упражнено физическо насилие спрямо друг лишен от
свобода към дата 26.05.2020 г., като наложеното му дисциплинарно наказание е „Извънредно
дежурство по поддържане чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни. В доклада на
ИСДВР се посочва, че действително Т. има една награда, заповедта за която е
приложена по делото – „Писмена похвала“ от 21.11.2019 г., но всички други данни
за осъдения, очертават изключително негативна характеристика както за неговата личност,
така и за неговото невъзприемливо, поведенческо проявление в пенетенциарните заведения от началото на пребиваването му в
тях. В оценката за Т. се посочва, че рискът от рецидив и вреди за обществото
остава изцяло непроменен във високи стойности – 91 точки, въпреки големия
период на пребиваването му в местата за лишаване от свобода – от 30.06.2017 г.
Проблемните зони при Т., които продължават да бъдат актуални, са зона „настоящо
правонарушение“, доколкото същият е осъден за грабеж, което престъпление е користно,
извършено чрез употреба на сила, като поведението на Т. е утвърден модел за
извършване на такива престъпления, което обстоятелство СЪДЪТ ОТЧИТА и въз основа на приложеното към досието свидетелство
за съдимост, видно от което Т. е осъждан многократно, като последните му
присъди са също за престъпление по чл.198, ал.1 НК, независимо от младата му
възраст и от това, че тези престъпления са били извършени в непълнолетна такава
от страна на осъдения. Наред с това, в зона „отношение към правонарушението“ се
отчита, че Т. поема формално отговорност за извършеното престъпление и не
разпознава факторите допринесли до неговото осъществяване; не е съпричастен към
вредата, която е причинил на жертвата; приема привидно присъдата; наблюдава се
формална мотивация за промяна на криминалното му поведение, но същият не
ограничава собственото си поведение в полза на обществото. В зона „начин на
живот и обкръжение“ се изтъква, че Т. е асоциално активен; контактува със
себеподобни; проявява безразсъдно и рисково поведение. В зона „междуличностни проблеми“
се посочва, че Т. е социално и личностно незрял, примитивен, с налични
враждебни нагласи. Проблемна остава и зона „умения за мислене“, доколкото се
отчита, че Т. не е способен да разпознава проблемите и адекватно да ги
разрешава; няма поставени цели; мисли само за собствената си изгода; действа
импулсивно, поради което, оценката на риск от рецидив остава изцяло
непроменена, тъй като не се наблюдава позитивна промяна в нагласите и
поведението на осъдения. Не е видна и мотивация и желание той да промени
криминалните си навици и начин на живот, с оглед на което се посочва, че не са
налице достатъчно доказателства за приключила успешна, корекционна
работа, които данни СЪДЪТ ПРИЕ като база,
обуславяща необходимостта от извод за това, че не е налице изискващата се по
закон предпоставка за трайно поправяне на осъдения, въз основа на която да бъде
преценено, че същият може да бъде УПО. Действително, остатъкът от наложеното
спрямо Т. наказание, е минимален – 1 месец и 18 дни, но настоящият съдебен
състав СЧИТА, че и в рамките на този период корекционната възпитателна дейност
по отношение на Т. следва да продължи, за да може да се постигне някаква
положителна промяна в поведението и нагласите на Т., и за да бъде оказано целяното поправително въздействие към това, същият да
осъзнае необходимостта от бъдещо непротивоправно
поведение и да бъде готов да води законосъобразен начин на живот.
СЪДЪТ ОТЧИТА и факта, че през целия
период от време, Т. е полагал изключително малко време труд, с оглед приложената
в днешното с.з. справка, като няма данни да е участвал в специализирани
програми за въздействие, в спортни или други обществено полезни прояви в пенитенциарните заведения. Отчита се и факта, че същият 3
пъти е наказван, като последното наказание е от 12.06.2020 г., с оглед
нарушение разпоредбата на чл.97, т.4 ЗИНЗС, предвид което и независимо от
оставащия малък остатък от наказанието, СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъде
проявено по–сериозно възпитателно въздействие по отношение поведенческото
проявление на осъденото лице, за да може същият да осъзнае необходимостта от
бъдещо непротивоправно поведение, да спазва законите и
правилата за поведение в обществото.
Предвид горното, СЪДЪТ СЧИТА, че молбата на осъдения не следва
да бъде уважена, доколкото не са налице каквито и да било доказателства, а още
по–малко устойчиви и убедителни такива за поправянето на конкретния осъден,
което е изискваща се предпоставка за постановяване на УПО, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения А.А.Т. – роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, с начално образование, безработен преди
задържането, жител и живущ *** – за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо
него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 4 години, наложено му с
присъда но НОХД № 10167/17 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, който остатък се равнява на 1 месец и 18 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22
НПК.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.20
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: