РЕШЕНИЕ №
Гр. Кърджали,
19.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Дарина Байданова
при секретаря М.С. като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 155/2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.21, ал.4 от СК.
Постъпила е искова молба от М.М.Д. против А.К.А., в която твърди, че страните сключили граждански брак на 03.09.2002г., от който брак нямат
родени деца и който с влязло в сила Решение
№108 от 12.11.2009г.
по гр.дело №238/2009г. по описа на Районен съд Кърджали бил прекратен. Твърди се в исковата
молба, че ищецът работил в “Алтекс” ЕООД , а понастоящем бил пенсионер, работил и издържал семейството, като се опитвал
нищо да не му липсва. Твърди се още, че след
сключване на брака страните заживели в
гр.Крумовград в дома на родителите на ответницата, но преди да заживеят
ищецът направил цялостен ремонт и
обзавел жилището със собствени средства. Твърди, че първоначално
отношенията им били нормални, но от 2007г. се влошили, тъй като ответницата
престанала да изпълнява съпружеските си задължения, започнала да води свой
начин на живот, несъобразен с интересите на семейството, започнала безпричинно
да го ревнува, непрекъснато предизвиквала скандали заради болезнена ревност.
Твърди се в исковата молба, че на 03.06.2008г.
ищецът закупил недвижим имот- апартамент № 5 с административен адрес: гр. Кърджали, бул.
„Беломорски" № 40, жилищен блок “Простор - 4", вх. „А", ет. 2,
състоящ се от две стаи, кухня - ниша, баня - тоалетна, антре и два балкона, със
застроена площ 51,43 кв.м., ведно с принадлежащите му избено и таванско помещение, където страните се пренесли да
живеят, като описания недвижим имот се явявал семейно жилище, за чието
придобиване, обзавеждане, поддръжка и заплащане на данъци ответницата нямала
какъвто и да е принос.
Твърди се още, че ищецът закупил горепосочения недвижим имот с Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот №93,
том ІІ, peг.№3715, дело №293
от 2008г., като заплатил за имота сума в размер на от 25 530 лева, като за
закупуване на недвижимия имот и неговото обзавеждане изтеглил от спестовната си
сметка в Банка Япъ Креди АШ, клон Одрин, Република Турция сума в размер на
56.500.00 нови турски лири , които същия ден обменил в евро и влязъл в Република България на
02.06.2008г. , като при влизане в страната декларирал валутата на обща стойност
31 000 евро. Със спестените пари на ищеца било
закупено и обзаведено процесното жилище. Твърди се в исковата молба , че
ответницата не била участвала в спестяването на парите, няма какъвто и да е съвместен
принос за придобиването на семейното жилище – описания по-горе ап. № 5 и в този смисъл последното било изключителна
собственост на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата А.К.А., че в придобиването по
време на брака на недвижим имот-апартамент № 5
с идентификатор на самостоятелен обект в сграда № 40909.1 10.143.1.5 по
кадастралната карта на град Кърджали, с административен адрес:
гр. Кърджали, бул.
„Беломорски" № 40 /четиридесет/, жилищен блок “Простор -
4", вх.
“А",
ет. 2, състоящ се от две стаи, кухня - ниша, баня - тоалетна, антре и два
балкона, със застроена площ 51.43
кв.м., ведно с принадлежащите му
избено помещение № 32, с полезна площ 2,56 кв.м. и таванско
помещение № 31 с полезна площ 3,61 кв.м.,
закупен с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №93, том II , peг. №3715, дело №293 от 2008г , А.К.А.
няма съвместен принос и той е изключителна собственост на ищеца М.М.Д..
Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез проццесуалния си
представител поддържа иска и моли съда да го уважи. Представя писмено
становище.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът А.К.А. депозира отговор на исковата молба от ответника,
с който намира предявения иск за погасен по давност, тъй като решението за
прекратяване на брака между страните е влязло в законна сила на 15.12.2009г.,което
съдът е намерил за неоснователно с определението №229 от 11.05.2015г. по
чл.140,ал.1 от ГПК. Счита предявения иск и за неоснователен и недоказан и моли
като такъв да бъде отхвърлен, като претендира разноски. Оспорва твърденията на
ищеца, че процесният недвижим имот, закупен от страните по време на брака,бил
заплатен изцяло и само с лични средства на ищеца. Твърди, че тя също участвала
в спестяването на финансовите средства, с които бил закупен недвижимия имот,
като прави твърдение, че пет години след сключването на брака живели в
гр.Крумовград в жилище, собственост на нейните родители, които подпомагали
семейството със значителни финансови средства. Твърди се още, че сестрата на
ответницата Р. К. Т., която живеела и работила повече от петнадесет години в
Германия, също дарила значителна сума на ответницата. Твърди се, че тези
средства били вложени от нея и ищеца при закупуването и обзавеждането на
процесното жилище, а спестените общи финансови средства били депозирани в
турска банка на името на ищеца, тъй като лихвите в Република Турция били
по-изгодни, но твърди, че това не били лични негови пари, а общи, придобити по
време на брака. Твърди,че продължава да заплаща данъци и такси за притежаваната
от нея ½ ид.ч.от процесното жилище. Моли съда да отхвърли иска. В
съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа отговора,моли иска
да бъде отхвърлен, за което излага съображения по същество. Не оспорва, че
ищецът внесъл в страната 31 000 евро. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства,доводите и възраженията на страните
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С
доклада по делото по чл.146,ал.1 от ГПК е признато, че страните са били съпрузи
по силата на акт за граждански брак №0150/03.09.2002г. на община Кърджали, като
с влязло в сила на 15.12.2009г. решение № 108/ 12.11.2009г. по гр.дело
№238/2009г. по описа на КРС гражданският брак помежду им е бил прекратен.
Признато
е, че по време на брака между страните на 03.06.2008г. са закупили недвижим имот - ап. 5 , с
административен адрес : гр. Кърджали, бул. „Беломорски" № 40, жилищен блок
“Простор - 4", вх. „А", ет. 2, състоящ се от две стаи, кухня - ниша,
баня - тоалетна, антре и два балкона, със застроена площ 51.43 кв.м., ведно с
принадлежащите му избено и таванско
помещение за сумата от 25 530 лева.
Установява
се по делото,че с договор за дарение от 01.07.2007г. ответницата била надарена
от сестра си Р. К. Т. със сумата от 15000,00 евро.
Установява се, че на 02.06.2008г.
ищецът изтеглил от собствената си сметка в турска банка сумата от 56500 нови
турски лири, закупил за сумата от 57016,31 нови турски лири 29900,00 евро и на
същата дата 02.06.2008г. внесъл в Р България 31000 евро, като ги декларирал в
митническата си декларация, посочвайки предназначение : закупуване на жилище.
На 03.06.2008г. страните закупили
процесния имот,представляващ ап. 5 , с административен адрес : гр. Кърджали,
бул. „Беломорски" № 40, жилищен блок “Простор - 4", вх. „А", ет.
2, състоящ се от две стаи, кухня - ниша, баня - тоалетна, антре и два балкона,
със застроена площ 51.43 кв.м., ведно с принадлежащите му избено и
таванско помещение за сумата от
25 530 лева.
На 12.03.2009г. по искова молба с
пр. осн. чл.99,ал.1 от СК от 1985г. /отм./ от А.К.Д., било образувано гр.дело
238/2009г. по описа на Рс-Кърджали.
По делото са изслушани и свидетелски показания. От показанията на Х.Х.С.-приятел на ищеца, се установява, че след сключване на гражданския брак между страните,те заживели в Крумовград,първоначално в хотел,а след това в къщата на майката на ответницата за около 5 години. Ищецът споделил на свидетеля С.,че направил ремонт и закупил обзавеждане. Свидетелят установява,че през летните месеци на 2007г. ищецът му се оплакал, че се скарали със съпругата му,тръгнал си от Крумовград и дошъл в Кърджали. Тъй като нямало къде да остане, свидетелят му дал ключ от жилище, в което ищецът останал около 10 дни. Със съпругата си А. били разделени почти цяло лято и през есента се събрали до края на 2007г. и близо една година живели заедно, като двамата закупили апартамент в гр.Кърджали. Според свидетеля през 2002г.-2003г. ищецът работел и парите му били превеждани от холандска фирма в Турция,откъдето той донесъл парите. По съвет на свидетеля ги декларирал. С М.Д. работели във фирма “Хастекс“ за лице на име В.Т., който имал българска и холандска фирма и ищецът бил назначен в холандската фирма като експерт - шиене на ишлеме и получавал около 2500,00 лева заплата. Фирмата се намирала в гр.Кърджали,а понастоящем - в гр.Крумовград, имала цех в с.Тихомир и ищецът пътувал постоянно от Крумовград до с.Тихомир. Ищецът работил в същата фирма до 2007г., след което се пенсионирал и получавал от Турция пенсия около 1000 лева. Според свидетеля С. по същото време ответницата не работела. Не му било известно М. да работил като крояч или шивач във фирма „Сутекс” ООД в Крумовград. На свидетеля не е известно ответницата да има сестра в Германия повече от 15 години и да е работила в Германия по време на брака.
От показанията на св.Н. Д.Н. – съсед на ответницата, се установява,че през 2002г. ищецът с неговия
автомобил марка „Мерцедес“ дошъл в гр.Крумовград, разтоварил багаж и се нанесъл
при ответницата в гр.Крумовград в къщата на родителите й. На свидетеля не било
известно ищецът да е правел ремонт и да е плащал сметките за ток и
вода.Знаел,че през 2001г.-2002г. той работел в гр.Крумовград в текстилната фабрика на приятел
на свидетеля - Д.Д. като моделиер. На
свидетеля е известно,че ответницата има сестра в Германия,която била там повече
от 7-8 години – от 2003г. и която подпомагала финансово семейството,като редовно пращала пари на майка си. Ответницата споделяла, че сестра й всеки месец пращала
и на нея пари от Германия. Свидетелят Н. не знае дали А.
е работила в Германия по време на брака с ищеца, но му е известно,че понастоящем от около 5-6 години тя е в
Германия.През 2008-2009г. А. споделила, че дала известна сума пари за закупуването на апартамент,като тя дала по-голяма
сума.
Разпитана е в качеството на свидетел и Р.С.Г. - майка на ответницата, която заявява,че страните живели заедно в Крумовград 5 години - от 2002г. до 2007г. - 2008г. в нейната къща и през това време ищецът не бил правил ремонт, тъй като къщата била нова. Закупил спалня и плащал от време на време сметките за ток,вода и храна, но същите основно се заплащали от свидетелката. Голямата дъщеря на свидетелката Р. живеела в Германия от 2000г. и редовно пращала значителни суми пари, като поддържала родителите си и семейството на сестра си. А. през това време работела със съпруга си в една фирма и заедно пътували всеки ден. По време на брака те се разделили веднъж и тогава А. отишла за половин година или 7 месеца в Германия - от м. август 2007г. и до м.януари или м.февруари 2008г.,през което време работела в Германия при сестра си. След завръщенато й купили апартамента,по-голямата част от парите за който дала А., която тя получила от сестра си. Р. пращала парите по техен вуйчо.
При така установеното,съдът намира
следното:
Бракът на страните е прекратен с влязло в сила
решение на 15.12.2009г., т.е. след влизане в сила на
сега действащия Семеен кодекс, поради което предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.21,
ал.4 т.1 от СК,съгласно който искът за липса на съвместен принос може да се предяви от
съпруг по време на брака или след неговото прекратяване. Съгласно приложимата
към настоящия казус разпоредба на чл.23,ал.1 от СК лични
на единия съпруг са вещните права
,придобити по време на брака изцяло с лично имущество. По делото е налице придобиване на вещно право върху имот, по време на брака
между страните по делото, придобито на името на двамата съпрузи – ищец и ответник. За да се
установи режима на тази собственост – дали то е съпружеска имуществена общност
или не, е необходимо да се установи приноса при неговото придобиване. Иска се
установяване на изцяло лична собственост на ищеца върху имот, придобит по
възмезден начин по време на прекратения брак, като се отрича принос на
ответницата за придобиването му. За тази цел е необходимо да се обори презумпцията на чл.21, ал.3 от СК,като съгласно алинея първа на същият текст вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Така, законът установява
едно оборимо предположение,като тежестта на доказване е разместена – съпругът, който оспорва приноса на другата страна, е
този, който трябва да установи отрицателен факт – липса на принос. В тежест на
претендиращият индивидуална собственост върху целия недвижим имот бивш съпруг,
е доказването – пълно и пряко, на правно релевантни факти : 1. придобивната
стойност на имота; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход
по смисъла на чл.22 и чл.23,ал.1 от СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот и
3. влагането им към момента на придобиване на имуществото. Доказването следва
да бъде пълно, убедително и категорично. Такова доказване в настоящия процес ищецът не проведе успешно. Не се
доказа по безспорен начин, че средствата за закупуването на процесния недвижим
имот са лични негови средства,
придобити преди брака съгласно чл.22,ал.1 от СК или придобити по време на брака
изцяло с лично имущество на съпруга-ищец по смисъла на чл.23,ал.1 от СК. Не бе
установен произходът въобще на паричните средства, изтеглени от личната сметка
на ищеца,но по време на действащия брак или към момента
на сключването на сделката, както и
„влагането“ именно на тези средства в придобивната
стойност на имота - съпружеска имуществена общност. Т.е., не бе установено в крайна сметка, че придобития по време
на брака недвижим имот, предмет на иска, е придобит само с лични средства на
единия съпруг, а именно – на ищеца.
С оглед изложено дотук, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото на осн.
чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 900,00 лв. и депозит за призоваване на
свидетел - в размер на 10,00
лв.,или,общо 910,00 лв., следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Предвид изхода на делото разноски
на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.М.Д.,с ЕГН **********, с разрешение за пребиваване ***, национален
документ U ***, живущ ***,със съдебен
адрес:***, – адв.С.М., иск с пр.осн.чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.21,ал.4 от СК за признаване за установено по отношение А.К.А.,с ЕГН **********,***,със
съдебен адрес:***, че придобитият през време на брака между страните съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №93, том ІІ, peг.№3715, дело №293 от 2008г. на нотариус №280 по регистъра на Нотариалната камара недвижим
имот, представляващ недвижим имот-апартамент № 5 с идентификатор на самостоятелен обект в
сграда № 40909.110.143.1.5 по кадастралната карта на град Кърджали, с
административен адрес: гр.Кърджали, бул.„Беломорски" №40, жилищен блок “Простор - 4", вх.
“А", ет. 2, състоящ се от две стаи, кухня - ниша, баня - тоалетна, антре и
два балкона, със застроена площ 51Q43 кв.м.,
ведно с принадлежащите му
избено помещение №32 с полезна площ 2,56 кв.м.
и таванско помещение № 31 с полезна площ 3,61 кв.м., е лична собственост на М.М.Д..
ОСЪЖДА М.М.Д.,с ЕГН **********,
с разрешение за пребиваване ***, национален документ U ***, живущ ***, да заплати на А.К.А.,с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски общ в размер на 910,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: