РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на С. И. Г., ЕГН **********, от ******************************,
депозирана против А. Х. Ч., ЕГН **********, с два кумулативно съединени между
същите страни иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55 от Закона
за задълженията и договорите.
Според изложеното, между страните имало предварителен договор за покупко-
продажба на движими вещи от 05.02.2020 година, по силата на който същият се
задължил да прехвърли на ищеца право на собственост върху множество описани в
самия договор движими вещи в перфектно състояние, а ищецът – да плати определена
цена. Г. платил 5000 лева от цената, като получил владението върху вещите. След три
дни се оказало обаче, че вещите са в изключително лошо състояние, като не били и
собственост на ответника.
На следващо място, ищецът твърди, че между страните имало и договорка с характер
на предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка „Форд„ с
държавен контролен номер *********; ищецът платил авансово 500 лева от цената и
получил владението върху автомобила; след като изтъкнал обаче пред продавача
съображенията си относно относно негодните вещи по другия договор, ответникът
като собственик на автомобила просто го отключил и си тръгнал с него.
С покана от дата 04.05.2020г, ищецът развалил и двата договора и поканил ответника
1
да върне получените по тях суми . Плащане не постъпило , при което ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по частното гр.
дело № 11964/2020 год. по описа на РС Пловдив. Ответникът възразил против така
издадената заповед в срока по чл. 414 от ГПК, при което се иска от съда да постанови
решение , с което да признае за установено , че ответника му дължи плащане на сумата
от 5500 лева , от които 5000 лева – по договора за продажба на движимите вещи, и 500
лева- по предварителния договор за прехвърляне на правото на собственост върху
автомобила , ведно със законна лихва върху сбора им от 5500 лева, от датата на
подаването на заявлението в съда – 21.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноските по спора.
Ответникът е оспорил иска. Признава факта на сключването на договора за
продажба на движимите вещи , но отрича същия да е развален, или да е получил
каквото и да било плащане на пари като цена по същия. Възразява, че сумата от 5000
лева е всъщност задатък, който той има право да задържи, след като купувача се е
отказал от договора без причина. Излага доводи , че не е легитимиран да отговаря като
ответник по иска за връщане на даденото за автомобила капаро, тъй като
предварителния договор бил сключен с друг продавач, „**********„ ЕООД. Моли
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените по делото разноски.
Исковете са допустими, има идентичност между вземанията, посочени в заповедта за
плащане , и тези, описани в исковата молба. Спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства ,
приема от фактическа и правна страна следното :
І. По сключването на предварителния договор за покупко- продажба на движимите
вещи – кухненско оборудване не се спори, копие от същия е приложено на л. 6 от
делото. Договорено е между страните, че вещите, предмет на договора , се предават на
купувача при сключването му , а от своя страна , последният е поел задължение да
плати „по банков път „ цената от общо 49500 лева , от които 5500 лева- в „ деня на
подписването на настоящия договор“.
Установява се обаче от твърденията на ищеца и неоспорената дата на приемо –
предавателния протокол на л. 8 и 9 от делото , че владението върху процесните вещи е
предадено на купувача – ищец два дни преди сключването на договора, на 03.02.2020г.
При тълкуване на тези договорки по смисъла на чл. 20 а от ЗЗД , налага се извода, че
договора е на практика окончателен – той изпълва съществените елементи на
продажбата, доколкото владението върху вещите е предадено ( чл. 2 ) и е платена част
от цената; в договора отсъства клауза, която да отлага преминаването на правото на
собственост върху вещите до пълното плащане на цената им, няма и изискване за
специална форма за прехвърлянето на това право на купувача. Предаването на
2
владението върху вещите е достатъчно да го легитимира като техен собственик, тъй
като Г. е добросъвестен – той придобива движими вещи на годно правно основание,
без да знае, че праводателят му не е собственик ( чл. 78 от Закона за собствеността).
С оглед казаното, ищецът не може да претърпи евикция, тъй като трети лица нямат
права на собственост върху вещите ; това твърдение на ищеца остана и недоказано по
делото, доказателства за права на собственост на трети лица върху процесните вещи не
бяха ангажирани.
На следващо място, в приемо – предавателния протокол няма данни продавача да е
уведомен за забелязани недостатъци на вещите, а към датата на поканата , послужила
за разваляне на договора , 04.05.2020г, са изтекли повече от три месеца , откакто
купувачът е бил във владение на вещите. Обикновено необходимото за преглеждане на
вещите време е изтекло. Следователно, не са били налице предпоставките , при които
за ищеца възниква право да развали договора, и той не е развален. Нещо повече ,
договора е сключен в писмена форма , и съобразно чл. 87 ал. ал. 1 изр. последно,
кредиторът, който не може да получи изпълнение по причина , за която длъжникът
отговаря, е следвало да даде писмено подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането му ще смята договора за развален. Това не е направено. Няма
разваляне по съдебен ред в хипотеза чл. 189 или 190 от ЗЗД, в която хипотеза
кредиторът би могъл да развали договора, ако част от вещите принадлежат на трето
лице. Следователно има още годен договор като основание за имущественото
разместване.
Дори да приемем, че за покана за изпълнение служи исковата молба и договора е
развален поради неизпълнение, по делото отсъстват доказателства или данни ищеца да
е платил сумата от 5000 лева по същия. Плащането е договорено да стане по банков
път, като доказателства за такава транзакция няма. Само заради това , не е налице и
имущественото разместване като елемент на състава на неоснователното обогатяване
по смисъла на чл. 55 от ЗЗД и този иска следва да бъде отхвърлен.
ІІ. На л. 10 от делото е представен документ, озаглавен „ разписка за капаро“, от
които личи , че на 08.02.2020г., между А.Ч., като „собственик и управител на „*****„
ЕООД, ЕИК *********“ от една страна , като продавач, и от друга – ищеца , но като
„собственик и управител на „******„ ЕООД, ЕИК *********“ е предадено капаро от
500 лева „за продажба на лекотоварен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с
държавен контролен номер *************.Тази разписка удостоверява плащане на
сумата от 500 лева , но не може да бъде приета за предварителен договор за покупко-
продажба на този автомобил, тъй като не съдържа съществена уговорка на договора –
пълната цена на вещта. Според съдържанието на документа , имущественото
разместване обаче е не между страните в качеството им на физически лица , а между
представляваните от тях юридически такива , на чийто капитал са съответно
3
собственици; предвид стилистичното и стилово изпълнение на текста на разписката ,
страните са договаряли не в лично качество, а като управители на притежаваните от
тях търговски дружества. Тоест, легитимирани като кредитор или длъжник по това
правоотношение са други лица, ищецът не е носител на спорното притезание и искът за
връщането на даденото следва да се отхвърли.
Разноски се присъждат в тежест на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на С. И. Г., ЕГН **********, от
******************************, да се признае за установено по отношение на А. Х.
Ч., ЕГН **********, от от *******************************, че дължи на ищеца
сумите от 5000 лева, платена авансово част от цена на движими вещи по договор от
дата 05.02.2020г, и 500 лева, платено капаро за покупко - продажба на л. а. „Форд“ с
държавен контролен номер ********* , за които суми е издадена заповед за плащане
№ 260286/23.09.2020г по частното гр. дело № 11964/2020 год. по описа на Районен съд
– Пловдив, І гр.с.. , като неоснователни.
Осъжда С. И. Г., ЕГН **********, от ******************************, да
запплати на А. Х. Ч., ЕГН **********, от *******************************, сумата
от 700 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок
от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено . На страните , на
основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4