Решение по дело №930/2013 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 1125                                                   02.07.2015 г.                                            гр. Бургас 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII – ми граждански състав

на втори юни                                                                      две хиляди и петнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Г.Т.

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 930 по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН и е във  втората фаза – по извършването.

С влязло в сила решение от 01.07.2013 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Г.Щ.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и „Биосет Комерс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Бургас, Северна промишлена зона, Хладилна складова база „Биосет Комерс”, представлявано от управителя А.В.А, на съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „У.Г.” № **, а именно: търговски обект – склад с кадастрален идентификатор 07079.616.108.4, с площ по документ 58,87 кв. м., при равни квоти по 1/2 ид. част за страните.

Страните са изразили становище чрез своите процесуални представители, че желаят имотът да се изнесе на публична продан.

В първото по делото заседание във втората фаза съделителят Х. е предявил следните претенции по сметки: за сумата 15462,80 лева, представляваща дял на ищеца от наеми за процесния имот, получени от ответника в периода 10.06.2010 г. до 17.10.2013 г., т.е. за 40 месеца по 386,57 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на искането в съдебно заседание на 17.10.2013 г. до окончателното му плащане; сумата 2650,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 10.06.2010 г. – 17.10.2013 г.; по 387 лева месечно обезщетение за ползата, от която Х. е лишен вследствие изключителното ползване на имота само от ответника, считано от 17.10.2013 г. – първото заседание във втората фаза до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

Бургаският районен съд, след като съобрази наличния по делото доказателствен материал и обсъди исканията на страните, намира следното:

В настоящия случай единственият приложим способ за извършване на делба на процения имот е публичната продан. Преценката за приложим способ се базира на установените по делото обстоятелства, че процесният имот е неподеляем. Заключение за това съдът прави, базирайки се на заключението на вещото лице, изготвило изслушаната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло. Според експерта процесният имот е неподеляем, функционално свързан с магазина, долепен до него, и представлява склад и офис към търговската зала. За обекта няма осигурен самостоятелен достъп, а към него се влиза през търговската зала – магазин. Предвид неподеляемостта на имота и невъзможността да се възложи в дял на някой от съделителите, единствената възможност е изнасянето му на публична продан. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на имота е 22550 лева.

По отношение на първата заявена от съделителя Х. претенция по сметки с материалноправно основание чл. 30, ал. 3 ЗС съдът намира същата за частично основателна. Съгласно посочената разпоредба съсобствениците участват в ползите от общата вещ, съразмерно на частта си. Х. има право да получава ½ от приходите, получавани от съсобствения имот, считано от датата на възникване на съсобствеността. С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.01.2010 г. на ЧСИ Т. Д., влязло в сила на 10.06.2010 г., съдебният изпълнител е възложил на Г.Х. ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Т.е. това е началният момент, от който съделителят може да иска от дружеството, получаващо доходи от имота под формата на наем, съответна част от наемната цена съобразно квотата си в съсобствеността. Крайният момент е датата на предявяване на претенцията в настоящото производство – 17.10.2013 г. Именно за този период се претендира от Х. заплащане на ½ от получените от дружеството доходи.

Съдът счита, че именно ответното  дружество е отдавало имота под наем и е получавало доходи от имота. Представени по делото са договори за наем между „Биосет комерс” ООД и „Ехнатон ко” ООД от 11.06.2004 г., със срок от 5 години, считано от 15.06.2004 г., и договор за наем от 01.07.2009 г., сключен за срок от 3 години, като предмет на договора е целият партерен етаж от 200 кв. м., в това число и процесния склад. В последния е договорена месечна наемна цена в размер левовата равностойност на 1180 евро без ДДС.

Представен по делото е и анекс от 25.07.2010 г. към договора за наем, с който страните са прекратили по взаимно съгласие сключения между тях договор за наем, считано от 01.08.2010 г. Процесуалният представител на Х. обаче е оспорил като неавтентичен представения анекс към договора за наем, с който наемното правоотношение е прекратено. Съдът счита, че по делото е доказано по безспорен начин, че процесният документ е неистински, като намира за основателни и доводите на ищеца, че той е антидатиран, тъй като на датата, на която е посочено, че е съставен – 25.07.2010 г., посоченият в него автор С. М. Л.не се е намирал на територията на Република България. Това обстоятелство се установява от приетите по делото справки от ОД на МВР – Бургас и от представените протоколи от съдебни заседания по НАХД № 4995/2010 г. на БРС. Поради това съдът счита, че документът е неистински и не разполага с никаква доказателствена стойност, поради което няма да бъде ползван при формиране изводите на съда относно прекратяване на договора за наем на процесния имот. Съдът счита, че не е доказано договорът от 01.07.2009 г. да е прекратен преди изтичане на 3-годишния срок, за който е сключен. Няма и доказателства същият да е продължил действието си (което според клаузите в договора е следвало да се осъществи с анекс, какъвто по делото не е представен). Поради това съдът счита, че договорът за наем е бил валидно действащ до 01.07.2012 г.

Представена е фактура от 01.06.2010 г. с издател „Биосет комерс” ООД и получател „Ехнатон ко” ООД с основание „наем 1180 Е и такса смет”, като е посочено, че дължимата сума възлиза на 2307,88 лева без ДДС за наем (2769,46 лева с ДДС) и 27,71 лева такса смет, общо с ДДС 2802,71 лева. От изготвената и приета съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 06.2010 г. – 10.2013 г. са изплатени наемни вноски от „Ехнатон ко” ООД на „Биосет комерс” ЕООД, както следва – по фактура 1215/01.06.2010 г. – 2802,71 лева и по фактура 1237/01.07.2010 г. – 2802,71 лева. Вещото лице е посочило, че плащанията са извършвани на ръка, като са издавани разходни касови ордери. Следва да се отбележи, че сумата, получавана за наем, е в размер на 2769,46 лева, а другата упомената във фактурите сума е за такса смет, която не представлява получен от дружеството доход от имота, а черпи основанието си от другаде. Ето защо и съдът счита, че полученият от дружеството доход от наем от имота за периода 10.06.2010 г. до 31.07.2010 г. е в размер на общо 4708,08 лева (1938,62 лева за м. 06.2010 г. и 2769,46 лева за м. 07.2010 г.). Вещото лице Б. е посочило в заключението си, че за процесния период няма издавани други фактури от „Биосет комерс” ЕООД. Тъй като обаче договорът за наем не е прекратен до 01.07.2012 г. и от показанията на свидетелката С.Д. се установява, че „Ехнатон ко” ООД ползва магазина на ул. „***” № *** от 2004 г. и до настоящия момент. Ето защо съдът счита, че е установено по делото, че именно „Биосет комерс” ЕООД като собственик на ½ ид. ч. от процесния имот го е отдавало под наем и е получавало доходите от това. Без значение е на кого фактически са превеждани сумите от наема (каквито доводи са навели процесуалните представители на дружеството) – това са отношения между „Биосет комерс” ЕООД и трето лице, които не касаят настоящия спор. Поради това и съдът счита за основателна претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на съразмерна част от доходите от наем, получавани от „Биосет комерс” ЕООД, за периода от 10.06.2010 г. до 01.07.2012 г. След тази дата до 17.10.2013 г. няма събрани по делото доказателства дружеството да е сключило валиден договор за наем с трето лице и да е получавало доходи от това. Действително по делото има индиция (показания на свидетелката Д.), че „Ехнатон ко” все още ползва имота, но не е установено по делото на какво основание се осъществява това. Ето защо и претенцията за периода 01.07.2012 г. – 17.10.2013 г. се явява неоснователна.

Относно размера на претенцията по сметки съдът счита, че не следва да кредитира заключението в частта, в която е пресметнат получен от „Биосет комерс” ЕООД наем за конкретния склад от 62,89 кв. м. от общо 200 кв. м., като е определена наемна цена на квадрат. Според настоящия съдебен състав на съделителя Х. се дължи само част от половината (съобразно квотата в съсобствеността) от получавания от дружеството наем за целия обект – магазин и склад. Частта от получения наем не следва да се определя на база квадратура, а следва да се вземат предвид и други фактори. При определянето им съдът взе предвид заключението по приетата комплексна съдебно – техническа експертиза, сочеща, че процесният обект е присъединен функционално към магазина в партерния етаж на жилищната сграда, а достъпът до него се осъществява посредством две врати от търговската зала на магазина. Постройката е разделена на две помещения – за офис и за склад. Процесният обект е включен в отдадения под наем партерен етаж, като общата застроена площ на отдаденото под наем съобразно договора е 200 кв. м. На следващо място процесният обект е разположен във вътрешната част на парцела, няма излаз към улица, представлява едноетажна постройка, долепена до жилищната сграда. Поради това, като взе предвид площта, предназначението и несамостоятелния обслужващ характер, етажността и вида на постройката, съдът намира, че наемната цена за процесния имот представлява 25 % от общата наемна цена на целия търговски обект – магазинна част и склад, която е получавал „Биосет Комерс” ЕООД за процесния период. Като направи съответните изчисления и съобразно уговорената в договора наемна цена от 1180 евро без ДДС (равняваща се на 2307,88 лева, а с ДДС – 2769,46 лева) съдът намира, че за периода 10.06.2010 г. – 01.07.2012 г. сумата, получена от „Биосет комерс” ЕООД като наем за целия търговски обект възлиза на общо 66467,04 лева (за м. 06.2010 г. – 1938,62 лева и за 24 месеца по 2769,46 лева). За процесния обект сумата възлиза на 25 % от тази стойност или 16616,76 лева. На Х. е дължима половината от тази сума или 8308,38 лева. До този размер е основателна претенцията по сметки, а в останалата си част до пълния претендиран размер от 15462,80 лева следва да бъде отхвърлена.

Относно искането за присъждане на обезщетение за забава върху претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода 10.06.2010 г. до 17.10.2013 г., съдът намира същото за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като в случая няма определен ден за изпълнение на задължението на дружеството – ответник по претенцията, да плати, то същият изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая Х. не е доказал, че е поканил ответника да му плати обезщетение за ползите от съсобствения имот преди предявяване на молбата, в която са отправени претенциите по сметки. Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за забава е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намира за неоснователна и претенцията по сметки с материалноправно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по 387 лева месечно, считано от 17.10.2013 г. – първото заседание във втората фаза до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Според константната съдебна практика обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в производството по делба се дължи от поканата до първото по делото съдебно заседание във втората фаза, което е проведено на 17.10.2013 г. В случая претенцията по сметки е заявена едва в първото заседание във втората фаза на делбата, а това е крайният момент, в който обезщетението се дължи. Т.е. за периода, за който се претендира плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, такова не е дължимо. Съделителят Х. би имал право на обезщетение за лишаване от право на ползва от датата, на която е поканил другия съсобственик да му заплаща обезщетение за лично ползване (а данни за такава отправена покана няма по делото) до датата на първото по делото заседание във втората фаза. Действително за покана може да се счете връчването на молбата, в която са обективирани претенциите по сметки, депозирана в съдебно заседание 17.10.2013 г., като няма доказателства същата да е връчена на дружеството, но при всички положения претенцията по сметки, черпеща основанието си от чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, е заявена за период, за който обезщетение не се дължи. От друга страна съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да присъди обезщетение при изрично искане на страната, което обезщетение се дължи от влизане в сила на решението за допускане на делбата до приключването й. От тълкуването на посочената разпоредба  обаче се налага извод, че искането следва да е направено от съделителя в първата фаза на делбата, което в настоящия случай не е сторено. Всичко изложено дотук обуславя неоснователнстта на тази претенция.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса на основание чл. 8 ТДТКССГПК в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесния имот, т. е. по 451 лева.

По отношение на претенцията по сметки за извършени подобрения се прилагат правилата на чл. 78 ГПК. Доколкото претенцията по сметки на Х. е частично уважена, в тежест на другата страна следва да бъде възложена държавната такса по уважената част от предявената претенция за подобрения в размер на 332,33 лева съгласно чл. 1 ТДТКССГПК, както и съразмерна част от разноските на ищеца по претенциите по сметки в размер на 1186,91 лева.

Ето защо Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

На основание чл. 348 ГПК ИЗНАСЯ на публична продан следния недвижим имот, съсобствен на Г.Щ.Х., ЕГН **********, и „Биосет Комерс” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А.В.А, а именно: търговски обект – склад с идентификатор **** и площ 67 кв. м., изграден върху поземлен имот с идентификатор ****, с административен адрес: гр. Бургас, ул. „***” № ***, с граници на поземления имот: ***, с пазарна стойност 22550 лева (двадесет и две хиляди петстотин и петдесет лева), като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно по 1/2 идеална част за Г.Щ.Х. и „Биосет Комерс” ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС „Биосет Комерс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Бургас, Северна промишлена зона, Хладилна складова база „Биосет Комерс”, представлявано от управителя А.В.А, да заплати на Г.Щ.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от общо 8308,38 лева (осем хиляди триста и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща дял на Х. от наеми за процесния имот, получени от „Биосет Комерс” ЕООД в периода 10.06.2010 г. - 01.07.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на претенцията – 17.10.2013 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на разликата над 8308,38 лева до пълния претендиран размер от 15462,80 лева и за периода 01.07.2012 г. – 17.10.2013 г.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на Г.Щ.Х. за осъждане на ответника по тях „Биосет Комерс” ЕООД да заплати на ищеца сумата 2650,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за периода 10.06.2010 г. – 17.10.2013 г., както и искането за осъждане на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответникa да заплати на ищеца по 387 лева месечно обезщетение за ползата, от която Г.Х. е лишен вследствие изключителното ползване на имота само от „Биосет Комерс” ЕООД, считано от 17.10.2013 г. – първото заседание във втората фаза на делбата, до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА „Биосет Комерс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Бургас, Северна промишлена зона, Хладилна складова база „Биосет Комерс”, представлявано от управителя А.В.А, да заплати на Г.Щ.Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от общо 1186,91 лева (хиляда сто осемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от претенциите по сметки.

ОСЪЖДА „Биосет Комерс” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление : гр. Бургас, Северна промишлена зона, Хладилна складова база „Биосет Комерс”, представлявано от управителя А.В.А, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 783,33 лева (седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Г.Щ.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 451 лева (четиристотин петдесет и един лева).

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

          

                                                                                          Районен съдия:   /п/

 

Вярно с оригинала: ГТ