№ 181
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500329 по описа за 2022 година
С Решение № 115/ 01.07.2022г. по гр. д. №313/2021г. ОС- Габрово е
осъдил ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Света София №7 да заплати на П. Х. Т. (Ч.),
с ЕГН ********** от гр.Габрово, ********** сумата от 30000лв.-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП
настъпило на 01.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г.
до окончателното изплащане и е отхвърлил предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди за горницата над уважения размер до размер на
60000лв, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са и разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от П. Ч., чрез адв. Й., в
частта, в която претенцията му е отхвърлена за сумата над 30 000 лева до
размер на 55 000 лева. Изложени са следните основни възражения:
Необосновано първоинстанционният състав определил занижен размер на
обезщетение- пострадалият получил тежки по характера си травми, довели до
дълъг период на изпитване на болки и страдания, както и неудобство в бита.
Установената дискова херния на ниво 2-3-ти шийни прешлени криела
допълнителни рискове относно здравето на пострадалия за в бъдеще. Той
дълго време не можел да шофира, като приятелката му св. Пушкарова се
налагало да го вози навсякъде, да го обува и облича, тъй като не можел да се
навежда и обръща. Налице било и препятстване на социалните му контакти,
тъй като носил шийна яка за период около два месеца и половина. Съдът не
1
приложил правилно паричния еквивалент на определения размер на
обезщетението, занижавайки го с оглед принципа на справедливост,
постоянната съдебна и застрахователна практика и застрахователните лимити.
Обезщетението за неимуществени вреди не било съобразено с
икономическата конюнктура в страната, наред с официалната статистика за
средна работна заплата, с нивото на инфлация, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си
не били пряк израз на принципа за справедливост. Решаващият съд следвало
да извърши преценка на обстоятелствата, посочени в ППВС 4/68г. При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, първоинстанционният съд не взел предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
произшествието болки и страдания, не отчел степента на преживяваните от
него отрицателни емоции.
В жалбата е цитирана съдебна практика по други казуси за
застрахователни обезщетения.
Претендирано е решението да се отмени в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за горницата от 30 000 лева до размер на 55 000 лева, като се
увеличи с още 25 000 лева определеното обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от пострадалия П. Х. Ч., вследствие процесното ПТП, ведно
със законна лихва от 25.06.2021г.- датата, на която е изтекъл 15 - дневният
срок за произнасяне по основателността на застрахователната претенция.
Видно от исковата молба имената на ищеца са П. Х. Т., като на л. 108 от
делото и в с.з. на 24.03.2022г. пред ОС- Габрово е посочено, че е налице
промяна в личните му данни- фамилното му име е Ч., като е издадена нова
лична карта.
Апелативен съд – Велико Търново, като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск с правно осн. чл. 432 КЗ против ЗАД
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 60 000 лв., заедно със законната
лихва, считано от изтичане на 15 - дневният срок за произнасяне по
основателността на застрахователната претенция, в резултат от претърпяно
ПТП на 01.04.2021г. около 17:00ч. на път I-5 на км 139 + 850 в обл. Габрово.
Установена е фактическата обстановка по делото и механизма на
произшествието, които не са оспорени пред въззивната инстанция: ПТП е
настъпило между л.а. марка "Ивеко", модел „Дейли 35 С 32 ", рег. № СА 38
****, управляван от Х. С. Х. и л.а. марка "Мерцедес", модел „А 160", рег. №
ЕВ 25****, управляван от пострадалият П. Х. Т.. Бусът марка "Ивеко“
навлязъл в платното за движение на л.а „Мерцедес“, при което последвал
удар между предна лява част на буса и лява странична задна част на
автомобила. Основната причина за възникване на ПТП е навлизане на буса в
2
лентата за движение на лекият автомобил, при ограничена видимост в
радиуса на завоя и за двамата водачи.
Установено е, че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на
л.а. марка "Ивеко", застрахован при ответното дружество, който не е
съобразил скоростта си при навлизане в завоя, навлязъл е в пътното платно на
насрещно движещият се лек автомобил, поради което е възникнал удар между
тях.
Първата инстанция мотивирано е приела, че не е доказано възражението
на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия ищец, поради превишаване на скоростта и непоставяне на
предпазен колан. В заключението на съдебно медицинската експертиза е
посочено, че ако Пл. Ч. е бил без поставен предпазен колан, е щял да получи
значителни травми на меките тъкани на главата, каквито в случая не били
налице, а обстоятелството, че е бил с поставен предпазен колан, е установено
и от показанията на св. Помаков. При инцидента ищецът е шофирал след
употреба на алкохол, видно от направеният тест с дрегер /заключението на
вещото лице л. 97-98/, но ОС- Габрово е посочил, че концентрацията на
алкохол в кръвта е в рамките на допустимите от закона норми.
С оглед гореизложеното ОС- Габрово е приел за доказано по делото
настъпилото пътно- транспортно произшествие и вредите, като пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, които
застрахователната компания следва да обезщети.
При определяне размера на обезщетение за причинените
неимуществени вреди ОС- Габрово е мотивирал постановения резултат, като
е отчел всички факти и обстоятелства установяващи претърпените от ищеца
болки и страдания, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и
тежестта на получените увреждания; периода на възстановяване; възрастта на
пострадалия; травматичните увреди и свързания с тях продължителен
дискомфорт; негативните последици за качеството на живот.
При самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства за
всички причинени на пострадалият неимуществени вреди и релевантните
критерии визирани в ППВС № 4/1968г., въззивната инстанция намира
следното:
- По критерия брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания-
при процесното ПТП пострадалият е получил компресионно счупване на
тялото на V-ти шиен прешлен, установена дискова херния на ниво Il-III-ти
шиен прешлен, както и дегенеративни промени на прешлените на шията с
дискови протрузии, травма на палеца на десния крак, изразяваща се в оток на
същия и имал болки в лявата гръдна половина, без увреждане на костни
структури. Получените от пострадалият травми са били съпроводени с
продължително главоболие, като сами по себе си или в съвкупрност,
травматичните увреждания не представляват опасност за живота му.
- По критерия лечение и продължителност на лечебния период-
3
проведено е консервативно лечение с поставяне на обездвижваща шията яка
и симптоматично медикаментозно лечение.
- Възстановителен период- протекъл е без усложнения. Периода на
възстановяване е бил около два месеца, като 40 дни пострадалият е носил
шийна яка и продължително време приемал медикаменти против повръщане,
главоболие и координационни нарушения /световъртеж и дезориентация/.
- Възраст на пострадалият – същият е бил на 44 години към момента на
инцидента.
- Допълнителни негативни психични изживявания /освен болките и
страданията/- Повече от месец пострадалият е спазвал хигиенно-диетичен
режим- стоял на тъмно и тихо място, не четял и не гледал телевизия, имал
ограничени социални контакти. Около два месеца е имал нужда от чужда
помощ при обслужване в ежедневието си. Към момента твърди, че все още
изпитва световъртеж и загуба на ориентация, както и пристъпи на болка в
шията и тилната част на главата, но няма оплаквания от страна на травмата на
палеца на десния крак и травмата в лявата гръдна област, които са преминали
за около 10 дни.
- По критерия травматични уреди и свързания с тях продължителен
емоционален дискомфорт- веднага след травмата пострадалият е търпял
силни болки, с най-висок интензитет през първия месец след инцидента, след
което са започнали да намаляват.
Гореизложените обстоятелства мотивират въззивният съд при
самостоятелна преценка на доказателствата по делото да приеме, че
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е правилно и
справедливо определено от първата инстанция отчитайки всички факти и
обстоятелства в конкретния случай. Този размер е съобразен както с
възрастта на пострадалия към момента на проявление на вредите- 44 години,
така и с вида и характера на получените увреждания, периода на
възстановяване, цялостното отражение на произшествието върху живота и
здравето му. Следва да се отчетат и обстоятелствата, че: получените от
пострадалият травми, въпреки, че са били съпроводени с продължително
главоболие, сами по себе си или в съвкупност не представляват опасност за
живота му; на същият не са били извършвани хирургически интервенции или
операции във връзка с получените увреждания; няма данни за усложнения във
здравословното му състояние и към момента; възстановителният процес е
протекъл нормално, като интензивните болки и страдания са търпяни през
първият месец на възстановителният период, след което са започнали да
намаляват. Освен това, въпреки медицинските препоръки, Пл.Ч. не е
провеждал физиотерапия, а както е посочило вещото лице, това е дало
негативно отражение върху възстановяването на обема на движения в
шийният отдел на гръначния стълб и негативните усещания, които е изпитвал.
Същият е употребил алкохол преди да управлява лекият автомобил /при
изследване с дрегер е установена 0,44 промила концентрация на алкохол/ и
4
въпреки, че концентрацията на алкохол в кръвта е в рамките на допустимите
от закона норми и не е причина за произшествието според
първоинстанционният съд, това негово поведение категорично представлява
рисково състояние, потенциален източник на повишена опасност не само при
шофиране, а и към собственото му здраве. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че след произшествието пострадалият не е потърсил
медицинска помощ, а се е върнал в гр. Велико Търново- както е посочила св.
Пушкарова, след като П. Ч. се е прибрал в хотела след катастрофата е
„легнал да спи, а по- късно станал да повръща, за това тя решила, че нещо не
е наред и трябва да отиде на лекар“.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба на П. Ч., че му е
определено занижено обезщетение като пострадал, тъй като не били отчетени
в пълна степен инфлационните процеси през 2022г., лимитите на
застрахователните обезщетения и съдебната практика по чл. 52 ЗЗД.
Лимитите по застраховка гражданска отговорност и инфлационните процеси
не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а
имат само спомагателен характер, който в случая въззивната инстанция има
предвид при определяне размера на обезщетение от 30 000 лева. Съдебната
практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на
обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за
общественото разбиране за справедливост само при идентичност на
фактическата обстановка.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба, че съдът не
отчел рисковете относно здравето на пострадалия, които хипотетично могат
да настъпят поради установената дискова херния на ниво 2-3-ти шийни
прешлени. Само евентуалната вероятност в бъдеще да възникнат някакви
негативни последици поради това увреждане на пострадалият, при
положение, че по делото няма доказателства в конкретния случай да са
настъпили такива, на този етап при определяне на обезщетението по
справедливост следва единствено да бъде отчетена липсата на негативни
последици, поради което в размера, определян от съда, не следва да се
включват евентуални бъдещи заболявания или увреждания.
На основание гореизложеното въззивният съд намира, че първата
инстанция правилно е определила размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди и същият е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като
е отчетено проявлението на всички релевантни обстоятелства, както и
обществено- икономическото развитие в страната към момента на ПТП,
поради което следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на другата страна разноските за въззивното производство.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение /за подаване
на писмен отговор без явяване в с.з./ на представителя на застрахователната
компания е основателно и същото следва да се намали в размер на сумата
5
1280 лева, съобразно чл. 7 ал.2 от наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения- 1536 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 115/ 01.07.2022г. по гр. д. №313/2021г. на
ОС- Габрово.
ОСЪЖДА П. Х. Т. (Ч.), с ЕГН ********** от гр.Габрово, **********,
да заплати на ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Света София №7, разноски за
въззивното производство в размер на сумата 1536 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6