МОТИВИ
към присъда № 7 от 19.05.2015 год. по НОХД № 16 по описа за 2014 г.
на Районен
съд гр. Балчик
Балчишката
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 149/2013
год. по описа на РУП – Албена срещу подсъдимия
И.Р.С. с
ЕГН – **********,***, за това, че на 13.07.2013 г. в с. Кранево, общ. Балчик,
от частен дом находящ се на ул. ***, е отнел чужди движими вещи - сумата от
550,00 лева от владението на собственика С.Р.Н. с ЕГН -********** ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
29, ал. 1, б. "а" от НК
Подсъдимият И.Р.С.
редовно призован не се явява в съдебно заседание.
Съдът като е съобразил, че разкриването на обективната
истина по делото може да стане в отсъствие на подсъдимия, и предвид становището
на представителя на обвинението, е дал ход на делото, при условията на чл.269,
ал.3, т.3 от НПК, в отсъствие на подсъдимият
С. и с участието адвокат П.Г. от ДАК,
назначена за служебен защитник на подсъдимият, на осн. чл. 94,ал.1,т.8
от НПК.
В съдебно заседание
представителят на Балчишка районна прокуратура поддържа така предявеното обвинение и счита, че подсъдимият И.Р.С. следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение. Сочи, че както в
хода на досъдебното производство, така
и в хода на съдебното следствие
по безспорен и категоричен начин се установява фактическата обстановка
залегнала в обстоятелствената част на обвинителният акт и това, че деянието предмет на настоящото
обвинение подсъдимият е осъществил в пет годишният срок по чл. 30 , във вр
с чл. 29
от НК от изтърпяването на
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години ефективно при
първоначален строг затворнически
режим по НОХД № 67/2007г. влязла в сила
на 13.03.2007г. за извършено от него престъпление по чл. 211, във вр с чл. 209
,ал.2 във вр с чл 29 ,ал.1 ,б”а” от НК,
изтърпяно на 10.12.2008г. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание под
определеният минимум, което наказание следва да бъде в размер на 1 година лишаване от свобода, с оглед
приложената медицинска документация, че подсъдимият е с тежко онкологично
заболяване, което по смисъла на чл.55 от НК е
изключително обстоятелство.
Представителят на
обвинението е поискал също определеното
наказание по настоящата присъда на осн.чл. 25, ал.1 , във вр с чл. 23 от НК да бъде групирано с наказанието наложено му с присъда по НОХД №1666/2013г. на ДРС, с което на подсъдимият И.Р.С. е определено
наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, като съда следва да
определи изтърпяването на най – тежкото
от двете наказания .
Изразява становище, че на осн.чл. 25, ал.2 от НК при изтърпяване на наказанието следва да се приспадне изцяло изтърпяното по НОХД № 1666/2013г. на
ДРС, както и да му бъде зачетено на осн.
чл. 59 ,ал.1 от НК времето през което на подсъдимият е била
определена мярка за неотклонение „ задържане под стража”, считано от 27.03.2014г. до изменението и в
по-лека на 25.06.2014г.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимият адв.Г. , счита че с оглед събраните писмени и гласни доказателства
подсъдимият е осъществил престъпление по смисъла на чл. чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
"а" от НК, като е отнел от
владението на собственика сумата
от 500лв., за която сума се прави
извода, че реално са налице самопризнания
от страна на подсъдимият, не само в хода на досъдебното производство, но и в съдебно заседание пред друг състав на съда.
Моли при определяне размера на наказанието съда да съобрази , че
подсъдимият е признал вината си в досъдебното
производство, дава обяснения относно
обвинението ,съдействал е за разкриване на обективната истина, дал е подробни
обяснения пред разследващият орган, оказал е абсолютно съдействие за разкриване на обективната истина, изразил
е съжаление за извършеното, както и
това, че същият страда от онкологично заболяване, с оглед на което да му бъде
наложено наказание под минимума на
предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от десет месеца , което на
осн.чл.61 от ЗИНС да бъде изтърпяно
ефективно при строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
При постановяване на
присъдата моли да му бъде зачетено времето, през което И.Р.С. е търпял мярка за неотклонение за периода от
27.03.2014г. до 24.06.2014год..
По отношение направеното искане на РП Балчик за групиране
на наказанията по настоящата присъда и наказанието постановено с присъда по
НОХД № 1666/2013г. на ДРС не възразява
да бъде направено така както е поискано
от представителя на РП Балчик.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Р.С. е
осъждан многократно за различни по вид престъпления:кражби, грабежи и измами. В
тоя смисъл е справка за съдимост №105/14.03.2914г. на Бюро съдимост при БРС. Голяма част от
присъдите си излежавал ефективно. Бил безработен, работел от време на време
където намери, нямал постоянни парични средства, и за да преживява извършвал
кражби.
През летният сезон
обвиняемият И.Р.С. често посещавал с. Кранево, общ. Балчик, като там си намирал
работа, помагал най - вече на стари хора. Така на 13.07.2013 г. пак отишъл в с.
Кранево, във вилната зона. Минал покрай дома на С.Р.Н.,***. Бил работил при него
и съпругата му преди, тъй като те били възрастни. Н. му заплащал за труда, хранил го е и му е
давал пари на заем. Вратичката на двора била заключена, но обвиняемият И.С. я
прескочил и влязъл вътре. Повикал на име, но никой не му отговорил. Погледнал
през отворената врата на къщата и видял, че Н. и жена му лежали на леглото. Влязъл
вътре, вратите на къщата били отворени, поради горещината. Попитал С.Н. да му
даде пари на заем, но последният му отговорил, че няма пари за даване. Няколко часа
преди да влезе при С.Н. подсъдимият И.С. в дома му била дъщеря му свидетелката М.Р.,***
пенсията на родителите си в размер общо на 550 лева, които оставила на масата в
стаята. По време на разговора подсъдимия И.С. видял, че на масата до леглото
има пари, банкноти от по 50 лева. Взел парите без да го забележи С.Н., сложил
ги в джоба си и напуснал домът му. По пътя преброил парите и твърди, че сумата
била 500 лева, от банкноти от по 50 лева. Отишъл до центъра на селото и от там
взел такси, с което отишъл до гр. Добрич. Твърди, че с това такси е ходил да
търси жена си "С.", като обиколил няколко населени места, след което
отново се върнал в гр. Добрич, като освободил таксито и се разплатил с шофьора.
От гр. Добрич наел друго такси, с което отишъл
в с. Плачи дол, общ. Добрич при свидетеля С.С./О/. С него тръгнали за с.
Оброчище, като минали през с. Сенокос и взели друг техен познат свидетеля Р.С..
Като стигнали в с. Оброчище, подсъдимият И.С. минал покрай магазина на свидетелката
С.И., от където купил алкохол, мезе и цигари, след което отишли в дома му да се
черпят. В дома си подсъдимият И.С. дал банкнота от 50 лева на сина си Р.И.Р.,
както и дребни банкноти с пари на внуците си.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на разследването гласни и писмени
доказателства, а именно: обясненията на И.Р.С. дадени пред орган на досъдебното
производство в присъствието на защитник и тези дадени пред съдия, прочетени от
съда на осн.чл.279 ал.2 във вр. с чл.279 ал.1 т.2 от НПК и на осн.чл.279
ал.1т.2 от НПК; показанията на свидетелите Р.А.С., М.С.Р., С.Д.С., С.Р.И., показанията
на свидетеля С.Р.Н., прочетени от съда на осн.чл.281 ал.1 т.4 от НПК, дадени
пред друг състав на съда в съдебно заседание на 25.06.2014г., протокол за
разпознаване на лица по фотоснимки.
С оглед изложеното, съдът
стига да правния извод, че с деянието си подсъдимият И.Р.С. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, като на 13.07.2013 г.
в с. Кранево, общ. Балчик, от частен дом, находящ се на ул. ***, отнел чужди
движими вещи - сумата от 550,00 лева от владението на собственика С.Р.Н. с ЕГН-**********
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Деянието предмет на
настоящото дело подсъдимият е осъществил в 5 - годишния срок по чл. 30, вр. с
чл. 29 , ал. 1, б. "а" от НК от НК от изтърпяването на наказание
"Лишаване от свобода" за срок от две години - ефективно при
първоначален строг затворнически режим по НОХД № 67/2007г, влязла в сила на
13.03.2007 г. за престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК
Деянието е извършено в
условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, т. к. деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Смекчаващи отговорността му обстоятелства са направени самопризнания и
съдействие на органите на досъдебното производство, туморното заболяване на
подсъдимия, за което към настоящия момент няма данни, а отегчаващи – миналите
му осъждания, затвърденият престъпен начин на живот.
Причина за извършване на
деянието е незачитане на установеният в страната правов ред и стремеж на
обвиняемият към бързо и лесно облагодетелстване по неправомерен път.
Наказанието предвидено в НК за престъпление по
чл.196,ал.1,т.1, във вр. с чл.194,ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1,б”а” от НК е лишаване от свобода за срок от две до
десет години.
Съдът приема, че
подсъдимият И.Р.С. е извършил
престъплението в условията на опасен рецидив, съгласно чл.29,ал.1,б.”а” от НК
,в 5 годишният срок по чл.30 от НК от изтърпяването на наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години , ефективно при първоначален строг затворнически
режим по НОХД № 67/2007г. влязла в сила на 13.03.2007г. на РС Балчик, изтърпяна
на 10.12.2008г .
При индивидуализацията на
наказанието на осн. чл.54 от НК, съобразяване степента на обществената опасност
на деянието и дееца, които съдът определя като високи, както и смекчаващите и отегчаващи
вината факти – от една страна направени самопризнания, съдействие на органите
на досъдебното производство, туморното заболяване на подсъдимия и оттегчаващите
- миналите му осъждания, затвърдения престъпен начин на живот, съдът счита за
справедливо и съответно на извършеното да определи на подсъдимия И.Р.С. наказание “Лишаване от свобода” в размер на две години.
Предвид на обстоятелството,
че подсъдимият следва да изтърпи ефективно определеното му наказание, е
необходимо да бъде определен и режим на изтърпяване на наказанието, а също и
вида на затворническото общежитие.
С оглед на законовата
уредба, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът счита, че на подсъдимият И.Р.С. следва да бъде определен
строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит
тип.
Съдът намира, че така
определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително и възпитателно върху него и другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл. 25, ал. 1,
във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал
така наложеното му наказание по настоящата присъда по НОХД № 16/2014г. по описа на БРС с наказанието наложено му по НОХД №
1666/2013г. по описа на ДРС, като е определил подс.И.Р.С. да изтърпи най – тежкото
от двете наказания , а именно лишаване от свобода за срок от две години , при първоначален строг затворнически режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На осн. чл.25,ал.2 от НК, съдът е зачел и е
приспаднал изцяло изтърпяната част от наказанието по НОХД № 1666/2013г. на ДРС , считано от
27.12.2013г. до 27.03.2014г.
На осн. чл.59,ал.1,т.1 от НК, съдът е зачел и приспаднал и времето, през което по отношение на подс.подсъдимият
И.Р. С. е взета мярка за неотклонение „ задържане под
стража”, считано от 12.03.2014г. до 25.06.2014год.
Съдът на основание чл.309, ал.1
от НПК се произнесе и по въпроса за
мярката за неотклонение, като потвърди мярката за неотклонение „Подписка”.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: