Разпореждане по дело №120/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Делото е образувано по исковата молба на Н. В. К.и Ц. С. Х. – двамата от Г.М. и от Е. Р. Б. от с.Б.,всички със съдебен адрес в Г.С.,бул.”Б.”№6,обособена част А,.3 - А.Е. Р.,насочена срещу „. З.“ Г.М.,като се твърди ,че ищците са акционери в ответното дружество;че на 22.11.2004 год. е било проведено заседание на СД,на което са присъствали членовете му - същевременно и акционери:В. С. Ат.,В. П.П. и Л.Б. Ш. ,на което заседание на основание чл.23 ал.2 т.”и” от Устава на дружеството,е било взето решение за увеличение на капитала от 50 000 на 65 000 лв. ;за начина на увеличение - чрез издаване на нови 1 500 броя поименни акции с номинал 10.00 лева;че начинът на разпределение на акциите и на имащите право да ги закупят акционери е бил следния : В. П. П. - 500 броя акции за 5 000 лева, В.С.Ат.- 500 броя акции за 5 000 лева и Л. Б. Ш.- 500 броя акции за 5 000 лева;че срещу записаните акции тези лица са били длъжни да направят вноски, покриващи не по-малко от 25 % от стойността на представените им акции в срок до 26.11.2004г., като до 31.12.2004 г. е следвало да бъде довнесена разликата.

Взетите решения на така проведеното заседание на Съвета на директорите са вписани с Решение № 1367/30.12.2004г. по ф.д.№ 559/1999 г.по описа на ОС-С. по партидата на „. З. - Г. М..

Ищците считат и твърдят,че така приетото решение на Съвета на директорите за увеличаване на капитала противоречи на чл.8 ал.2, на чл.23 ал.2 т."и" от Устава и на чл.196 ал.1 от ТЗ - ответното дружество е вписано в търговския регистър с решение № 816 /10.08.1999 г. по ф.д. № 559/ 1999г. по описа на ОС-С., а от протокола от заседанието с № 35, приложен по фирменото дело и послужил като основание за постановяване на Решение № 1367/30.12.2004г., е видно,че заседанието на Съвета на директорите за увеличаване капитала на дружеството е проведено на 22.11.2004 г.,т.е решението на СД за увеличаване на капитала е прието след изтичането на дадения по закон и установен в устава на дружеството 5-годишен срок, считано от възникването му.Затова ищците считат,че това решение на СД се явява нищожно, тъй като не е прието от оправомощения за това орган - Общото събрание, което е единствено компетентен орган да вземе подобно решение след изтичането на 5-годишния преклузивен срок от учредяване на дружеството.

Ищците считат още,че дори да се приеме,че СД е имал правомощието да вземе такова решение, то това увеличение на капитала чрез издаване на нови 1 500 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност на всяка една от 10 лева, е следвало да бъде разпределено между всички акционери,притежаващи акции в дружеството,а не само между членовете на СД,също акционери – съгласно чл. 12 ал. 5 от Устава и чл. 194 ал. 1 ТЗ всеки от акционерите може да придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличението,като това право на акционерите може да отпадне по решение на ОС,каквото обаче в случая не е приемано.Позовават се и на разпоредбата на чл. 196 ал. 3 от ТЗ ,която дава възможност СД да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл. 194 ал. 1 ТЗ от придобиването на нови акции, но само ако е овластен за това с решение на ОСА, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.Според ищците в конкретния случай такова овластяване не е налице и следователно всеки, притежаващ акции преди увеличението на капитала,е имал право да придобие част от новите акции.Дори и при овластяване,според ищците от разпоредбата на закона следва,че се има предвид изключване или ограничаване "правото на акционерите", което ще рече изключване или ограничаване правото на всички акционери, а не само на част от тях, както е решено от СД в конкретния случай ,че дори самото ОСА не е властно да ограничи правата на част от акционерите - арг.от чл. 194 ал. 1 ТЗ. И това е така според тях, тъй като изключването на правото на предпочтително изкупуване само за част от акционерите,противоречи на принципа за равнопоставеност на всички акционери и представлява сериозно нарушение на техните законови права.

В ИМ се твърди и нарушаване на законовата разпоредба, изискваща след представянето в търговския регистър на решението за увеличение на капитала,да бъде обнародвана покана в „Държавен вестник" за упражняване правото на предпочтително изкупуване на новите акции от всички акционери,както и че липсват доказателства за внасяне на разликата между номиналната и емисионна стойност на новите акции /ажио/ от страна на тримата акционери, придобили същите.Това решение за увеличение на капитала не е съпроводено и с решение на ОС за изменение на устава в тази му част, като съответно пред Окръжен С. -С. не е представен устав на дружеството,приведен в съответствие с приетото увеличение на капитала.Въпреки това,регистърният С. е постановил вписване на това увеличение на капитала, което ищците считат за недопустимо - не са били налице условията за постановяване на това вписване.

Твърди се и нарушение на законовата норма, в която изрично е посочено, че срещу записаните акции акционерите са длъжни да направят вноски, покриващи определената с устава част от стойността на акциите,а останалата част се внася в срок, определен в устава, но не повече от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличението на капитала.Съгласно чл. 7 ал. 1 от Устава срещу записаните акции акционерите са длъжни при учредяване на дружеството да направя вноски, покриващи не по- малко от 25 % от номиналната стойност на записаните акции.В случая в протокола на СД е прието, че в срок до 31.12.2004 година следва да бъде довнесена разликата,което обаче не е сторено - не е внесена пълната стойност на акциите, а само 25 % от 15 000 лева, т.е. по 3 750 лева, внесени на 26.11.2004г., а остатъкът за довнасяне общо от 11 250 лева не е внесен.

Ищците твърдят в молбата си,че за така посочените обстоятелства останалите акционери са били в пълно неведение до провеждането на последното ОСА през 2010 година, като по този повод от електронната страница на Търговския регистър са узнали за съществуването им;че до този момент - при провеждането на общи събрания - те са се разписвали на списък на акционерите, в който не е фигурирал броя на притежаваните от всеки един акционер акции;че протоколите от общите събрания са се изготвяли след самото събрание и че акционерите не са запознати с вписаното в тях и че не са и допускали възможността за някакво манипулиране на същите.

В ИМ има и твърдения,че въз основа на това нищожно решение за увеличение на капитала и последвалото го вписване в търговския регистър,както и че въпреки невнесената пълна номинална стойност на тези акции,членовете на СД и акционери в дружеството - В. С. Ат.,В. П. П. и Л.Б. Ш., са получили дивиденти от печалбата на дружеството за 2006, 2007 и 2008 години, разпределени съобразно притежаваните от тях поименни акции, включително и тези 500 акции за всеки един от тях, които реално не са придобили поради нищожност на решението за това,а че за 2007 г. и за 2008 г. ищците не са получили полагащите им се дивиденти съобразно реално притежаваните от тях акции от капитала на дружеството, който следва да се приеме, че е 50 000 лв. и че това е въпреки наличието на решения на ОСА за разпределяне на дивиденти за 2007 и 2008 години, взети съответно на 28.03.2008 г. и на 27.03.2009 г.. Ищецът Н. В. К. не е получил дължимата му се разлика от 4 457.29 лв. дивидент за 2007 и 2008 години; Ц. С. Х. не е получила дължимата се разлика в дивидентите за 2007 и 2008 година в общ размер на 6 657.24 лв., а Е. Р. Б. не е получил дължимата му се разлика от 1 913 лв. дивидент за 2007 и 2008 години.

С всички тези твърдения и съображения, ищците са обосновали наличие на правен интерес от предявяване на исковата молба, с която молят съда да постанови решение,с което да отмени решението от 22.11.2004 г. на СД на ответника „. З.- Г. М., да се обяви недопустимост на вписването в търговския регистър, извършено с Решение № 1367/30.12.2004 г. по ф.д.№ 559/1999 г. на ОС-С. и се постанови заличаването на това вписване.

Иска се още съдът да осъди ответното дружество да изплати на Н. В. К. сумата 4 445.64 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 28.03.2009 г./датата, следваща провеждането на ОСА,на което е взето решение за разпределяне на дивидент за 2008 година) до завеждане на ИМ - в размер на 627.68 лв.; на Ц. С. Х. - сумата 6 639.84 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата, считано също от 28.03.2009 г. до завеждане на ИМ - в размер на 937.52 лв. и на Е. Р. Б. - сумата 1 908.00 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата,също считано от 28.03.2009 г.до ИМ - в размер на 269.39 лв. /сумите по главниците са след направено в хода на делото изменение чрез намаление на размера им/.

Претендират се и законни лихви до окончателното изплащане на сумите,както и направените по делото разноски.

Ответникът е подал писмен отговор,в който се твърди недопустимост на исковете поради липса на правен интерес –непредставени доказателства,че ищците са акционери в дружеството.Алтернативно се твърди неоснователност – ответникът счита за неотговарящо на фактите твърдението на ищците,че решението за увеличаване на капитала противоречи на устава и на ТЗ,тъй като било прието след изтичане на пет години от възникването му .В тази вр.се твърди,че има изменение на устава от 25.02.2000 г.,съгласно което СД е оправомощен да увеличава капитала под условие и че това изменение е въз основа на решение на ОСА от посочената дата,взето при 100 %-тов кворум от акционерите.

По делото беше изслушана експертиза.

Ищците поддържат предявените искове лично и чрез пълномощника А.Ел.Р..

Ответникът оспорва исковете чрез изп.директор В.Ат. и пълномощника А.Б.К..

След обсъждане на твърденията и съображенията на страните и на доказателствата по делото,в т.ч. и на заключението на в.л.,съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Ответното ТД е регистрирано по ф.д.№ 559/1999 г. по описа на Окръжен С.-С. с решение № 816/10.08.1999 г. /л.108/.Капиталът към момента на регистрацията е бил 5370.00 лв.,разпределен в 537 бр.поименни акции с номинална стойност 10 лв.всяка .Пак към момента на учредяването са били записани всички акции и внесени 38% от номиналната стойност,а за остатъка е било предвидено да се довнесе в срок от шест месеца от датата на съдебната регистрация.Съветът на директорите е бил от 4 души и в посочен в решението състав.

Съгласно чл.8 ал.1 от устава,дружеството издава поименни акции,които се регистрират в книгата на акционерите,а съгласно ал.2 - СД в продължение на пет години от възникване на дружеството,със свое решение,взето в пълния му състав,може да увеличи капитала на дружеството чрез издаване на нови акции на приносител до номинален размер 500 000 лв..В ал.5 пък е предвидено учредителите да получават акциите по тяхната номинална стойност,а при увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции,СД може да реши поемането на новите акции да се извърши по определена от него емисионна стойност.

В раздела за компетенциите на СД е включена разпоредба,съгласно която този дружествен орган е оправомощен да увеличава капитала на дружеството по реда на чл.195 ТЗ “през следващите пет години от учредяване на дружеството,когато това е необходимо с оглед законодателството на РБ или с оглед интересите на дружеството”, а съгласно второто изречение – “СД се счита упълномощен за това съгласно чл.196 ТЗ с приемането на този устав “ / чл.23 ал.2 б.”и” – л.55 и сл./.

Увеличение на капитала от 5 370.00 лв. на 50 000 лв.,разпределен на 5000 поименни акции с номинал 10 лв.всяка – чрез издаване на 4 463 нови поименни акции ,разпределени между акционерите пропорционално съгласно притежаваните от тях акции до сега ,е извършено с решение на ОСА ,проведено на 25.02.2000 г..На това заседание е прието решение и за изменение предмета на дейност,както и решение за изменение състава на СД – от четирима на трима души,като избраният такъв е в състав: В. С.Ат.,В.П.П. и Л. Б. Ш..

Така изменените обстоятелства са вписани с решение № 744/07.06.2000 г. по партидата на дружеството в ТР/л.140 /.

На това ОСА решения за други промени в устава не са приемани,видно както от протокола от заседанието /представени са два протокола – на л.115 и л.129 по делото,които в основното съдържание не се различават/,така и от представения с него устав с промените /л.117 и сл./. Видно е и от съдебното решение,с което е извършено вписването.Или разпоредбите на чл.8 и на чл.23 от устава не са променени .

На 22.11.2004 г. е проведено заседание на СД,на което са присъствали всичките му членове /вписани с решението от 7.06.2000 г . и непроменени до това заседание/.Прието е решение за увеличение на капитала на дружеството от 50 000 лв.на 65 000 лв. чрез издаване на нови 1500 бр.поименни акции с номинал 10 лв.всяка от тях /л.150/.Разпределението на новите акции и на лицата,имащи право да ги получат,е по следния начин :500 акции за 5000 лв. – В.П.П.; 500 акции за 5000 лв. - В.С. Ат. и 500 акции за 5000 лв.-Л.Б.Ш..Относно начина на внасяне на необходимите вноски е решено: в срок до 26.11.2004 г. тези акционери да направят такива,покриващи не по-малко от 25% от стойността на акциите,а разликата да бъде довнесена до 31.12.2004 г..Изрично е посочено,че увеличаването на капитала е на основание чл.23 ал.2 б.”и” от устава на дружеството.

Това решение за увеличение на капитала е вписано в ТР по партидата на дружеството с Решение № 1367/3012.2004 г. /по ф.д.№ 559/1999 г. по описа на ФО при СмОС - л.154/.От представеното копие от това дело е видно,че към заявлението за вписване на тези промени /л.149/ не е бил приложен и устав с промените /относно размера на капитала и броя на акциите/.

Изменение на устава е предприето и осъществено от ОСА,проведено на 31.03.2006 г..От протокола /л.173/ е видно,че във вр. с релевантните за спора обстоятелства,промяна е извършена на чл.23 ал.2 т.”и” – от текста е отпаднал израза “през следващите пет години от учредяване на дружеството”.Промените са вписани с решение № 562/07.06.2006 г. по фирменото дело при СмОС /л.183/.

От представените временни удостоверения и от книгата на акционерите се установява,че ищците са акционери в ответното ТД – Н. В. К. притежава 233 акции,Ц. С. Х. – 348 акции и Е. Р. Б. – 100 акции.

По делото не се оспорват твърденията на ищците,че на 28.03.2008 г. е прието решение на ОСА за разпределяне на дивиденти за 2007 г.,а на 27.03.2009 г. – решение на ОСА за разпределяне на дивиденти за 2008 г..

Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната експертиза - след приемане на ГФО за 2007 г., е разпределена реализираната през нея печалба,в т.ч. за дивидент 147 544.82 лв.,както и след приемане на ГФО за 2008 г., е прието решение за разпределение на печалбата,от която за дивидент – 265 780.28 лв..

В заключението в.л. Ст.Н. – на основание данните за притежаваните от ищците акции и взетите решения на ОСА за разпределяне на дивидент за посочените години, е извършило изчисляване на разпределения за всеки от тях дивидент при капитал от 65 000 лв. и при капитал от 50 000 лв..От тези изчисления се установява,че за двете години /2007 и 2008 г./ на ищцата Ц. Ст.Х. при капитал 65 000 лв. е разпределен дивидент в размер на 22 129.32 лв.,а при капитал 50 000 лв. – разпределеният дивидент е 28 769.16 лв. или разликата между двете суми е 6 639.84 лв..За ищеца Н. В.К. сумите са съответно 14 816.47 лв. при капитал 65 000 лв. и 19 262.11 лв. при капитал 50 000 лв.или разликата между двете суми е 4 445.64 лв.,а за ищеца Е. Б.Р. тези размери са съответно - 6 359.00 лв. при капитал 65 000 лв. и 8 267.00 лв. при капитал 50 000 лв. или разликата е 1908.00 лв. /устно в.л. пояснява,че по “разпределен “дивидент при капитал 50 000 лв.,има предвид изчисленията,направени от него по формулата,по която и самото дружество е изчислявало/разпределяло дивидента/.

От заключението се установява още,че разпределеният дивидент е изплатен на ищците както следва:

За 2007 г. на Ц. Ст.Х. е начислена сумата 7 899.60 лв. и след приспадане на удържания данък дивидент в размер на 395.26 лв.,с РКО № 287/31.07.2008 г. е изплатена сумата 7 504.34 лв.,а от начислената за 2008 г. сума от 14 229.72 лв.,след приспадане на данък дивидент в размер на 711.12 лв.,е изплатена сумата 13 518.00 лв. с два РКО от 30.05.2009 г. / № 138/ и от 29.03.2010 г. / № 78/.

За ищеца Н. В.К. начислените и респ.заплатени дивиденти за двете години ,са както следва: от начислената за 2007 г. сума 5 289.10 лв. след удържане на данък дивидент в размер на 264.64 лв. ,е заплатена сумата 5 024.46 лв. с РКО № 248/11.07.2008 г.,а от начисления за 2008 г. дивидент в размер на 9 527.37 лв.,след приспадане на данък дивидент в размер на 476.43 лв.,платената с три РКО с № 204/31.07.2009 г. ,с № 70/23.03.2010 г. и № 106/19.04.2009 г. дивидент е в размер на 9 050.84 лв..

За ищеца Е. Б.Р. за 2007 г. е начислен дивидент в размер на 2 270.00 лв. и след приспадане на удържания данък дивидент от 113.50 лв.,е заплатен такъв в размер на 2 156.50 лв. с РКО № 412/03.11.2008 г.,а за 2008 г. е начислен дивидент 4 089.00 лв. и след приспадане на данък от 204.52 лв.,е заплатена сумата 3 884.48 лв. с РКО № 166/30.06.2009 г..

Анализът на платежните документи показва ,както сочи вещото лице ,че на ищците е заплатен полагащият им се дивидент ,разпределен между акционерите при капитал 65 000 лв. и че не е изплатена разликата за дивидента при капитал от 50 000 лв..За ищцата Ц. Ст.Х. тази разлика,както се посочи и по –горе,е в размер на 6 639.84 лв.,за Н. В.К. е 4 445.64 лв. и за Е. Р.Б. – 1 908.00 лв..Вещото лице е изчислило размера на мораторната лихва върху тези суми за периода от 28.03.2009 г. /датата на ОСА ,на което е взето решение за разпределяне на дивидент за 2008 г./ до 08.07.2010 г. /депозиране на ИМ/ и те са съответно – 965.25 лв.за Ц. Ст.Х.,646.27 лв.за Н. В.К. и 277.39 лв. за Е. Р.Б..

От заключението се установява още,че по увеличението на капитала от 22.11.2004 г. чрез издаване на нови 1500 бр.акции с номинал от 10 лв.всяка ,поелите ги акционери В. П.П.,В.С.Ат. и Л.Б. Ш.са извършили плащане на стойността им както следва:на 26.11.2004 г. с вн.бел. по разплащателната сметка на дружеството са внесли 25 % от стойността на акциите в размер на 1250.00 лв. /за всеки от тях/,а разликата от 3 750 лв. /също за всеки от тях/ или общо о 11 250.00 лв.,е осчетоводена към 31.12.2004 г.по дебита на см/ка 426 “Вземане по записани дялови вноски”,като съответно е кредитирана /увеличена см/ка 101 “Основен капитал”.Задължението за внасяне на остатъка,тримата акционери са изпълнявали на етапи и частично – на 12.01.2005 г.внасят по 1750 лв. в брой в касата на дружеството с ПКО №№ 4,5 и 6,остатъкът от 2000 лв.внасят на 07.04.2005 г. също с ПКО №№ 29,30 и 31.Внасянето на сумите е осчетоводено по дебита /прихода/ на см/ка “Каса в лева” и по кредита /разхода/ на см/ка 426 “Вземане по записани дялови вноски”.Сочи се,че счетоводните операции са записани в съответствие със счетоводното законодателство /вж. и устните доп. на в.л. в с.з./.

В заключението на в.л. е посочено още,че новите акции са придобити по номинал и че разлика между номинална и емисионна стойност не е внасяна.

Съдът приема заключението на вещото лице като отговарящо на изискванията на ГПК за изготвянето му и не е оспорено и от страните.

След преценка на установеното от фактическа страна,съдът прави следните правни изводи:

Фактическите обстоятелства,на които се основават исковете и заявеният от ищците петитум относно решението на СД от 22.11.2004 г.,процесуалното им поведение,възраженията и твърденията на ответника,представените доказателства във вр. с твърденията и доводите на страните,дават основание да се приеме,че искът е по чл.71 ТЗ.Ищците-акционери в ответното дружество,твърдят нарушаване на членствените им права от така взетото решение на дружествения орган за увеличаване на капитала и за разпределение на новите акции само между трима акционери-членовете на СД – лишени са от правото по чл.194 ал.1 и ал.2 ТЗ да придобият част от новите акции,съответна на притежаваните от тях акции преди увеличението на капитала,т.е. накърнено предимствено право;лишени са от правото да получат дивиденти върху по-голям брой акции ;лишени са от правото да гласуват като носители на по-голям брой акции.

Ищците са акционери в дружеството и имат изначална процесуална легитимация да предявяват искове за защита на нарушените си членствени права,когато считат,че има такова нарушаване.Затова исковете им са допустими.

По същество съдът ги счита за доказани и основателни.СД по овластяване от устава,може да увеличава капитала на до определен номинален размер чрез издаване на нови акции в продължение на пет години от възникване на дружеството,като решение в този смисъл може да се вземе и с изменение на устава /при спазване изискването на чл.192 ал.3 ТЗ/ - най-много за пет години след регистриране на изменението – чл.196 ал.1 ТЗ в ред. в Д.в. бр.84/2000 г./.В сл. атакуваното решение за увеличение на капитала е взето от СД след изтичане на петгодишния срок от учредяване на ответното дружество и без наличие на основание за това – не е имало овластяване от устава.До 31.03.2006 г. в устава на дружеството се съдържа разпоредба,съгласно която СД може да увеличава капитала по реда на чл.195 ТЗ /под условие,че акциите се закупят от определени лица на определена цена…/ през следващите пет години от учредяване на дружеството,когато….” - чл.23 ал.2 т.”и”,като изрично е посочено,че това упълномощаване е съгласно чл.196 ТЗ.Или явно е,че упълномощаването на СД е за срок от пет години от учредяването на дружеството и след като процесното решение е взето след този срок,то се явява решение,прието от неоправомощен за това орган - СД извън своята компетентност е приел това решение .Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСГК нищожни са решенията на ОС и на другите дружествени органи,които са извън пределите на тяхната компетентност,определена от закона и учредителния акт /от устава/. А щом е така,решението от 22.11.2004 г. е нищожно и след констатирането на нищожността,решението следва да се отмени .

Искът по чл.71 ТЗ може да бъде установителен,конститутивен или осъдителен и в случая съдът счита,че е предявен конститутивен иск – ищците искат след като се установи нищожността на решението на СД,то да се отмени.Както се посочи – в случая искът е доказан и основателен и следва да се уважи.

Съдът не споделя доводът на ответника,че атакуваното решение на СД не е нищожно,тъй като има решение на ОСА за изменение на устава в посочената част от 2000 г. – това му твърдение не се доказва по делото.Напротив - от доказателствата е видно,че до изменението на устава с решение от 31.03.2006 г. /т.е. след релевантния по делото момент/,разпоредбата на чл.23 ал.2 т.”и” е била с непроменено съдържание,а то е в смисъл на оправомощаване на СД да увеличава капитала в петгодишен срок от учредяването на ТД.Извършеното в случая увеличаване на капитала след изтичане на този срок,се явява взето от неоправомощен орган решение,липсата на което правомощие води до нищожността му.

Не се споделя и доводът за последващо саниране на процесното решение с изменението на устава от 2006 г. /в пледоарията по същество/ - нищожността не може да бъде санирана.

Другите твърдения на ищците в ИМ и доводите по приложението на чл.194 и чл.196 ТЗ и чл.12 от устава и съответно – за нарушаването им в случая, са във вр. с обосноваване наличие на накърняване на членствените им права ,т.е. във връзка с обосноваване на правен интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ.Съдът също счита,че по делото се доказва нарушаване на тези разпоредби от страна на СД с приемането на атакуваното решение,водещо до накърняване на членствени права на ищците и затова счита предявените от тях искове за допустими и за основателни – основен принцип при увеличаване капитала на е ,че всеки акционер има право да придобие част от новите акции,която съответства на неговия дял в капитала преди увеличението;че това е негово предимствено право и охранява основен членствен интерес за запазване на съотношенията между акционерите /нарушаването на което съотношение ще има последици за имуществените и неимуществените права на акционерите/;че в тази вр.ТЗ е регламентирал с императивни норми реда за вземане на решение за увеличаване на капитала,за органа,който може да взема такова решение и за мнозинството,с което може да се вземе то;за оправомощаване на друг орган,освен върховния такъв,да взема решение в този смисъл;императивно регламентиран е и реда за ограничаване или отнемане на това предимствено право на акционерите.На императивните законови разпоредби съответстват заложените в устава разпоредби /чл.12 /.

Дори да се приеме,че с тези твърдения и доводите във вр. с тях, ищците наред с нищожността сочат и незаконосъобразност на решението на СД за увеличение на капитала,съдът счита,че нищожността е по-голямо основание за отмяната му .Затова за незаконосъобразността не следва да се излагат съображения.

Някои от доводите и съображенията на ищците са неприложими за спора по делото – в разпоредбата на чл.8 от устава е предвидено какъв вид акции издава ответното /поименни акции/;в какви купюри могат да се издават те;предвидена е и възможност за СД в продължение на пет години от учредяването му да взема решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции на приносител до номинален размер 500 000 лв.,в какъвто смисъл атакуваното по делото решение не е /новите акции по увеличението са поименни/;предвидена е и възможност при увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции,СД да реши поемането им да се извърши по определена емисионна стойност,каквато хипотеза също не е налице в сл. /и по доводите,че тримата акционери не са платили разликата между номинална и емисионна стойност – няма определяне и на емисионна стойност на/за новите акции наред с номиналната стойност/.

В ИМ се твърди порочност и на вписването на атакуваното решение на СД от 22.11.2004 г. в ТР и в тази връзка се иска обявяване недопустимост на вписването ,извършено с решение № 1367/30.12.2004 г. и заличаването му,т.е. в ИМ има твърдения и заявен съответно на тях петитум по регистърното производство.

Съдът счита,че не се касае за предявяване на самостоятелен иск за установяване недопустимост на вписването на атакуваното решение на СД,тъй като съгласно ТР № 1/6.12.2002г. на ОСГК,след успешно провеждане на иска по чл.71 ТЗ,както е и в случая според изложеното по-горе,вписаното обстоятелство ще бъде заличено на основание чл.604 ГПК.А щом няма самостоятелен иск за установяване недопустимост на вписването,съдът не счита за необходимо да излага съображения по ищцовите твърдения и доводите във вр. с тях относно :необнародване на покана за упражняване правота на предпочитателно изкупуване на новите акции от всички акционери ;за невнесена разлика между номинална и емисионна стойност за новопридобитите акции;липса на решение на ОСА за изменение на устава в частта относно капитала след увеличението му и непредставяне със заявлението за вписване в ТР на актуален с това изменение устав;сроковете за внасяне на стойността по новите акции /друг е въпроса,че искане във вр. с тези акции няма,а и последиците от установената нищожност на решението за увеличаване на капитала и отмяната му,както и на заличаването на вписването в ТР,ще рефлектира и върху новите акции по процесното увеличаване на капитала/,които обстоятелства са свързани с регистърното производство – проверка за всички тях следва да се извършва при вписването на заявените обстоятелства .

Поради посоченото по-горе по ищцовите твърдения и за незаконосъобразност на атакуваното решението на СД и по липсата на самостоятелен иск за недопустимост на вписването му в ТР,съдът не излага съображения и относно необходимостта от решение на ОСА за ограничаване и/или отнемане предимственото право на другите акционери;за наличие или липса на такова правомощие и за СД ,за спазена или неспазена процедура по вземането и изпълнението на такова решение – обстоятелства,които също подлежат на проверка от регистърния орган в охранителното производство по вписването.

Съдът счита,че ищците са предявили и осъдителни искове,правното основание на които е по чл. 181 ТЗ във вр. с чл.247а ТЗ – за правото да получат разликата между изплатените им дивиденти за 2007 и 2008 г. и полагащите им се такива с оглед размера на капитала – от 50 000 лв.вместо от 65 000 лв..

Тези искове са неоснователни.Няма спор,че правото на дивидент е едно от най-съществените имуществени права на акционерите.Но в случая претендираните разлики с оглед двете величини на капитала, не могат да се присъдят на ищците-акционери в уточнените от вещото лице размери,в каквито размери са и исковете им в тази част,тъй като решението по исковете по чл.71 ТЗ ,според което капиталът ще следва да се счита в размер на 50 000 лв.,ще има действие занапрад,както и заличаването на вписаното увеличение на капитала на 65 000 лв. също няма да има обратно действие.Затова следва да се отхвърлят исковете на Н. В. К. за сумата 4 445.64 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 28.03.2009 г./датата, следваща провеждането на ОСА,на което е взето решение за разпределяне на дивидент за 2008 година) до завеждане на ИМ - в размер на 627.68 лв.; на Ц. С. Х. за сумата 6 639.84 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата, считано също от 28.03.2009 г. до завеждане на ИМ - в размер на 937.52 лв. и на Е. Р. Б. за сумата 1 908.00 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху главницата,също считано от 28.03.2009 г.до ИМ - в размер на 269.39 лв..

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски съразмерно на уважената част от исковете им,както следва: на Н. В. К. – 470.47 лв.;на Ц. С. Х. – 764.20 лв. и на Е. Р. Б. – 314.20 лв..

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски съразмерно отхвърлените искове в размер на 900 лв..

Водим от горното и на посочените основания Смолянският окръжен С.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като нищожно решение на Съвета на директорите на “М.З. Г.М. ,прието в заседание на 22.11.2004 г. и оформено с протокол № 35,с което е увеличен капитала на дружеството от 50 000 лв. на 65 000 лв.,чрез издаване на нови 1500 бр.поименни акции с номинал 10.00 лв.всяка,разпределени между лицата,имащи право да ги закупят,както следва:В.П.П. – 500 бр. акции за 5000 лв.;В.С.Ат. – 500 бр.акции за 5000 лв. и Л. Б. Ш. – 500 бр.акции за 5000 лв..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Н. В. К. от Г.М.,ул.”П. Х.и” № 4,вх.А,.4,ап.13,ЕГН *,за осъждане на ответника “М.З. Г.М.,ЕИК...,да му заплати сумата 4 445.64 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху тази сума,считано от 28.03.2009 г.до 08.07.2010 г. - в размер на 627.68 лв..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ц. С. Х. от Г.М.,ул.”Об.” № 1,ап.4,ЕГН *,за осъждане на ответника “М.З. “ Г.М.,ул.”Обединение” № 34,ЕИК ..,да й заплати сумата 6 639.84 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2009 г. до 08.07.2010 г. - в размер на 937.52 лв..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Е. Р. Б. от с.Б.ул.”Р. № 1,ЕГН *,за осъждане на ответника „. З. Г.М.,ЕИК ..,да му заплати сумата 1 908.00 лв., представляваща разликата между получени и дължими дивиденти за 2007 и 2008 години, ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2009 г.до 08.07.2010 г . - в размер на 269.39 лв..

ОСЪЖДА “М.З. “ Г.М.,ул.”Обединение” № 34,ЕИК..,да заплати на Н. В. К. от Г.М.,ул.”П.Х.” № 4,вх.А,.4,ап.13,ЕГН *,разноски по делото в размер на 470.47 лева.

ОСЪЖДА „. ЗАВОД “ Г.М.,ул.”Об.” № 34,ЕИК ...,да заплати на Ц. С. Х. от Г.М.,ул.”О.” № ап.4,ЕГН *,разноски по делото в размер на 764.20 лева.

ОСЪЖДА „. ЗАВОД “ Г.М.,ул.”О.” № 34,ЕИК..,да заплати на Е. Р. Б. от с.Б.,ул.”Р. № 1,ЕГН *,разноски по делото в размер на 314.20 лева.

ОСЪЖДА ищците Н. В. К.,Ц. С. Х. и Е. Р. Б. да заплатят на ответника “М. З. Г.М.,разноски по делото в размер на 900 .00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен С.-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: