Решение по дело №12956/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             19.04.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12956 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12956/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №446275 от 08.07.2018 г постановено по гр.д.№7760/17 г на СРС , 156 състав ,  с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че В.И.М. *** и И.И.Н. *** му дължат суми от по 1810,09 лева - незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение  за периода м.10.2013г – м.04.2016 г ; за апартамент №93 в гр.София , ул.*******, ведно със законната лихва от 15.11.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница; както и суми от по 214,15 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г – 25.10.2016 г ; които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2016 г по ч.гр.д.№65083/16 г на СРС , 156 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като „ответниците“ са титуляри на вещно право на ползване за имота и са потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ. Лицето , което фактически ползва имота не е потребител на топлинна енергия .

Въззиваемите страни са подала писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба. Не е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия , тъй като не е установено да притежават вещни права върху имота .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 17.07.2018 г и е обжалвано в срок на 30.07.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че не е доказано ответниците да са потребители на топлинна енергия – не е представен документ за собственост или вещно право на ползване на топлофицирания имот .

Решението на СРС е правилно , а твърденията във въззивната жалба не кореспондират със спора по делото . Видно от отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили , че за процесния период са били собственици или вещни ползватели на топлофицирания имот . Доказателства за вещни права на ответниците не са представени от ищеца . По делото въобще не е ставало въпрос , че ответниците имат вещно право на ползване върху имота , нито че друго лице фактически ползва имота . Претенциите на ищеца са останали недоказани в най-важния пункт – че ответниците са собственици на имота и потребители на топлинна енергия / чл.153 ЗЕ и § 1 т.42 /отм./ от ДР на Закона за енергетиката /отм./ . Щом това не е установено е безцелно да се изследва каква топлинна енергия е доставена за процесния имот.

 Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодните разноски на въззиваемите страни в размер на по 400 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №446275 от 08.07.2018 г постановено по гр.д.№7760/17 г на СРС , 156 състав .

 

ОСЪЖДА “Т.С. “ ЕАД *** ЕИК ********* да заплати на всеки от В.И.М. *** и И.И.Н. *** суми от по 400 лева деловодни разноски пред СГС.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.