№ 144
гр. С.З., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501545 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Д. К. от с.Т., общ.О., обл.С.З.,
против решение № 260454/21.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 696/2021 г. по
описа на Старозагорския районен съд.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва като
неправилно поради постановяването му при допуснато съществено
процесуално нарушение и необоснованост.
Жалбоподателката излага оплаквания, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. постановеното от него
решение не отговаря на изискванията на чл.236, ал.2 от ГПК, и е
необосновано, т.к. не е взел предвид извършеното от нея в хода на процеса
частично погашение на дълга в общ размер от 600 лв.
Претендира за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяването на ново, с което спорът бъде решен по същество.
В законоустановения срок въззиваемото „Б.П.“ ЕАД е представило
отговор на въззивната жалба, с който я е оспорило като неоснователна.
Изложени са съображения за правилност на обжалваното решение предвид
1
постановяването му при признание на иска от страна на ответницата, сега
въззивница, съобразно правилата на чл.237 от ГПК.
Претендира се потвърждаването на обжалваното първоинстанционно
решение.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.207, ал.1, т.2 от КТ за реализиране на пълната имуществена отговорност на
работник – материално-отговорно лице (МОЛ) за установена липса в общ
размер на 2839,49 лв. от търговски обект – пощенска станция (ПС) Т. и ПС О.,
ведно със законната лихва от датата на установяване на липсата до
окончателното изплащане на сумата, както и за съдебните разноски по
делото. Въззиваемото дружество (ищец в първоинстанционното
производство) - „Б.П.“ ЕАД - гр.С., представлявано от Д.Д. твърди в исковата
си молба, че въззивницата (ответник в първоинстанционното производство) -
Т. Д. К. от с.Т., общ.О., е работела на трудов договор в предприятието му, на
длъжност “служител гише в пощенска станция (началник пощенска станция
V категория) той и пощальон“ в ПС Т. и „служител гише“ в ПС О.. Т. Д. К.
била материално отговорно лице в ПС Т. и ПС О.. При извършена финансова
проверка на 17.12.2020 г. била констатирана липса на парични средства в
касата на ПС О. в размер на 1251,75 лв., която липса ответницата
възстановила на 18.12.2020 г. Тъй като Т. Д. К. подала молба за отпуск, на
30.12.2020 г. било извършено приемо-предаване на касите на ПС Т. и ПС О.,
при което били установени липси от касата на ПС О. в размер на 1765,34 лв. и
от касата на ПС Т. – в размер на 1600,00 лв. Отговорност за тези липси носело
материално отговорното лице - Т. Д. К.. Трудовото правоотношение със
същата било прекратено със Заповед №2/11.01.2021 г. Т. Д. К. възстановила
сумата от 525,85 лв., като остатъкът, който дължала възлизал на 2839,49 лв.
Претендирано е присъждането на сумата от 2839,49лв., представляваща
остатъкът от установената липса на парични средства от ПС Т. и ПС О.,
установена на 30.12.2020 г„ ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор Т. Д. К. признава иска. Изразява желание да
изплаща задължението си разсрочено, като твърди, че била внесла сумата от
400,00 лв. Не оспорва представените доказателства. Не прави доказателствени
искания. Своевременно въззивницата Т.К. е направила искане за предоставяне
на правна помощ, но липсва произнасяне на първоинстанционния съд по това
искане.
По реда на чл.266, ал.3 от ГПК въззивният съд е приел като
доказателства по делото разписка № 02000127392217720/21.03.2021 г. на „И.“
2
АД и платежно нареждане № 013С1133204Q/12.05.2021 г. на „П.И.Б.“ АД –
офис Т. - гр.С.З., от които се установява, че на 21.03.2021 г. и на 12.05.2021 г.
Т. Д. К. е заплатила по банков път на РУ ЮИР „Б.П.“ ЕАД сумите съответно
от 400,00 лв. и от 200,00 лв.
Въз основа на така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав, намира жалбата за
частично основателна, поради следните съображения:
Както е прието в задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 от
ГПК (решение № 56/10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о.)
отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е за липса, която се състои в
недостиг в касата (когато става въпрос за парични ценности) или в склада,
цеха и пр. (когато става въпрос за материални ценности), който е с
неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото
появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че
липсата е причинена от отчетника. За да е налице липса по смисъла на чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо не само да е установен недостига на
парични или материални ценности, но и този недостиг да е възникнал по
времето на упражняване на съответната трудова функция. В решение №
493/23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о. на ВКС, също
постановено в производство по чл. 290 от ГПК, е прието, че придобиването
на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна
характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не
изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за
работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика.
Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да
съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на
работодателя. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата,
които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им
качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който
те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях. Освен
това, при иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ съдът следва да
съобрази, че в тежест на работодателя е да докаже получаването на
материалните ценности и парични средства от работника или служителя, а
последният следва да докаже разходването им по предназначение.
Работникът или служителят, на когото е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични и/или материални
ценности, отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил
3
документи за изразходването им (в този смисъл виж решение №
389/18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г., IV г. о. на ВКС, решение № 260/
30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК). Липсата като факт представлява вреда с неустановен
произход и процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен (в този
смисъл виж решение № 324/06.01.2015 г. по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о. на
ВКС).
Като съобрази описаната съдебна практика и взе предвид събраните по
делото доказателства, настоящият въззивен съд приема, че ответницата (сега
въззивник) безспорно притежава качеството отчетник по отношение на
паричните средства и материални ценности, събирани от нея във връзка с
осъществяване на трудовата й функция. И по длъжностната й характеристика
и фактически, жалбоподателката като материално-отговорно лице е приемала,
съхранявала, разходвала, изписвала и водила отчетността на активите. Тези
нейни задължения са заложени в длъжностната й характеристика, както и в
чл. 2 от Инструкция за паричната дейност в пощенските станции на "Б.П. "
ЕАД, в сила от 01.07.2012 г. В чл. 3 и 4 от Инструкцията е записано също, че
МОЛ в пощенските станции са длъжни да съхраняват поверените им парични
средства по начин, гарантиращ опазването на тяхното количество и
стойностно изражение, както и че носят дисциплинарна, имуществена,
административно-наказателна и наказателна отговорност за вредите,
причинени на дружеството при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. На следващо място, безспорно установен по делото факт е
наличието на липса на парични средства.
Въззивницата е запозната с резултатите от проверките, като същата
писмено е декларирала, че признава иска и действително признава, че дължи
процесните пари.
Въз основа на тези доказателства въззивният съд приема, че
въззиваемата страна е доказала по безспорен начин наличието на липса до
посочения размер общо от 2239,49 лв. Тъй като въззивницата не е заявила и
доказала изключващи отговорността й обстоятелства, за въззивния съд следва
извод, че по делото е безспорно установено, че въззиваемата страна е
претърпяла щета в посочения размер, която е причинена от поведението на
жалбоподателката, което е достатъчно за уважаване на предявения иск до
този размер.
В останалата част до пълния претендиран размер исковата претенция е
неоснователна, по следните съображения:
Пред въззивната инстанция жалбоподателката представя платежни
документи, удостоверяващи изплатени от нея суми, които следва да бъдат
приспаднати от дължимото, в размер на общо 600 лв.
4
Частично правопогасяващият ефект на тези две плащания следва да
бъде зачетен от съда въпреки направеното от Т.К. признание на иска,
обусловило произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл.237 от
ГПК, т.к. с влизане в сила на съдебното решение по спора тези
правопогасяващи факти ще бъдат преклудирани и на тях въззивницата не ще
може да се позове впоследствие пред съдебния изпълнител.
Това от своя страна би дало повод за възникването на нов спор между
същите страни, което не би могло да бъде смисълът на разрешаването на
настоящия спор със сила на пресъдено нещо.
Ето защо въззивният съд намира, че от задължението на въззивницата
следва да бъдат приспаднати изплатените суми, а именно сумата в размер на
600 лв.
Тъй като изводите на настоящата съдебна инстанция не съвпадат изцяло
с тези на районния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която съдът е осъдил Т. Д. К. за заплащане на сумата над 2239,49 лв.
до присъдения размер от 2839,49 лв. с правно основание чл. 207, ал. 1, т.2 от
КТ за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответницата до
размера от 2839,49 лв – главница, ведно със законната лихва до окончателно
изплащане, като вместо него следва да постанови друго, с което за тази
разлика да отхвърли иска. В останалата част първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на спора, т.к. предявеният иск бива отхвърлен частично
заради настъпило в хода на процеса плащане от страна на въззивницата, то по
аргумент на противното от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК отговорността
за разноските следва да бъде възложена на Т. Д. К., която с поведението си е
дала повод за завеждане на делото, въпреки че е признала иска.
Ето защо сторените от нея разноски следва да си останат за нея, а в
полза на въззиваемото дружество не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство, предвид липсата на направено искане в тази насока.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.ІІІ – то от
ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260454/21.05.2021 г., постановено по гр. д. №
696/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която Т. Д.
К. от с.Т., общ.О., обл.С.З. е осъдена да заплати на основание чл. 207, ал. 1 т.2
от КТ на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“Акад. Стефан Младенов“ № 1, бл.31 представлявано от законния си
5
представител Д.Д. - изпълнителен директор, сумата над размера на 2239,49
лв. до размера от 2839,49 лв., представляваща остатъкът от установената на
30.12.2020 г. липса на парични средства от ПС Т. и ПС О., ведно със
законната лихва от деня на откриване на щетите (30.12.2020 г.) до деня на
заплащането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради извършено в хода на процеса
частично плащане предявеният от „Б.П.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“*******, представлявано от законния си
представител Д.Д. - изпълнителен директор срещу Т. Д. К. от с.Т., общ.О.,
обл.С.З. иск с правно основание по чл. 207, ал. 1, т.2 от КТ за разликата над
сумата от 2239,49 лв. (две хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет
и девет ст.) до размера от 2839,49 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и
девет лева и четиридесет и девет ст.), представляваща остатъкът от
установена на 30.12.2020 г. липса на парични средства от ПС Т. и ПС О.,
ведно със законната лихва от деня на откриване на щетите- 30.12.2020 г. до
деня на окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260454/21.05.2021 г., постановено по гр.
д. № 696/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6