ПРОТОКОЛ
№ 46
гр. Златоград, 15.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Ив. Димчева Наказателно
дело частен характер № 20235420200076 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Р. Р. М. - редовно призована, не се явява.
Представлява се от адв. С. Н., с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Д. - редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Н.Д. с пълномощно по делото.
АДВ. Н. - Моля, да бъде даден ход на делото.
АДВ. Н. Д.- Също моля, да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СЪДЪТ докладва постъпило Писмо от ДСП – П., вх. № 960/02.05.2024
г., към което са приложени заверени копия от: Жалба от Р. Р. М. до директора
на ДСП - П., вх.№ СИГ/Д- ЕН/397/24.09.2021 г.; заверено копие на Писмо от
ДСП - П.н до ДСП-З., изх.№ СГ/Д-ЕН/397-002/08.10.2021 г.; Писмо, вх. №
ДДМ/Д-ЕН/395/29.10.2021 г., предоставено в ДСП - П., от ДСП - З.; Писмо,
изх. № СГ/Д-ЕН/397-004/22.11.2021 г. до г-жа Р.; Писмо, изх.№ ДП/Д-ЕН/395-
001/29.10.2021 г. от ДСП - П. до ДСП - З.; Писмо, изх. № ПР/Д-ЕН/35-
002/22.02.2022 г. до РС-П. и Социален доклад, изх.№ ПР/Д-ЕН/35-001/
1
22.02.2022 г., изготвен от ДСП – П..
АДВ. Н. - Да се приемат докладваните доказателства.
АДВ. Н. Д. – Да се приемат докладваните доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид, че докладваните сдокументие са относими
и необходими към предмета на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото приложените
към Писмо от ДСП – П., вх. № 960/02.05.20204 г., заверени копия от: Жалба
от Р. Р. М. до директора на ДСП - П., вх.№ СИГ/Д- ЕН/397/24.09.2021 г.;
заверено копие на Писмо от ДСП - П. до ДСП-З., изх.№ СГ/Д-ЕН/397-
002/08.10.2021 г.; Писмо, вх. № ДДМ/Д-ЕН/395/29.10.2021 г., предоставено в
ДСП - П., от ДСП - З.; Писмо, изх. № СГ/Д-ЕН/397-004/22.11.2021 г. до г-жа
Р.; Писмо, изх.№ ДП/Д-ЕН/395-001/29.10.2021 г. от ДСП - П. до ДСП - З.;
Писмо, изх. № ПР/Д-ЕН/35-002/22.02.2022 г. до РС-П. и Социален доклад,
изх.№ ПР/Д-ЕН/35-001/ 22.02.2022 г., изготвен от ДСП – П.
АДВ. Н. - Уважаема госпожо Председател, няма да соча други
доказателства и нямам доказателствени искания. Считам делото за изяснено.
Да се приключи и да се даде ход на съдебните прения.
АДВ. Н. Д. - Също нямаме други доказателства и няма да сочим
доказателства за събиране. Считаме делото за изяснено. Да се приключи и да
се даде ход на съдебните прения.
СЪДЪТ, след като прецени становищата на страните, че няма да сочат
други доказателства и след като сам намери, че делото за изяснено от
фактическа страна, на основание чл. 286, ал. 2 НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Н. – Уважаема госпожо Председател, аз считам, че в хода на
съдебното следствие се събраха доказателства - писмени и гласни, от които
може да бъде направен единственият извод, че е установено по несъмнен
начин престъпната деятелност на привлечения към наказателна отговорност
подсъдим, а именно, че същият е осъществил всички признаци на
2
престъпления състав, както от обективна, така и от субективна страна.
Нещо повече. От събраните доказателства по делото се установява
също така, че подсъдимият на първо място не само, че не изпълнявайки
съдебният акт, не е предал детето на майката, а същият допълнително е заявил
(при това с категоричност), че той никога няма да й го върне и че тя никога
повече няма до го види. Считам, че по този начин подсъдимият е проявил
една изключителна демонстрация на престъпната си проява, като тази
демонстрация от страна на подсъдимия не се е разпростирала само върху и
спрямо майката, която е тъжитЕ. в това производство, ами той е проявява тази
демонстрация на престъпната си проява категорично му намерение, да не се
съобразява със законите на страната, пред органи на държавната власт. Това
негово поведение се установява по категоричен начин от изразената му
позиция в хода на проведеното социалното проучване от отдел „Закрила на
детето“ в З., където, както с гласните доказателства – разпита на социалния
работник, така и от доклада става ясно, че същият макар да е бил уведомяван
лично, че нарушава определения от съда режим, съответно нарушава закона,
съответно действията му се намират в абсолютно противоречие е интересите
на детето. Уведомен е за последиците от неспазване на съдебно решение и
въпреки това пред социалния работник е заявил, че знае, че нарушава закона,
че знае, че трябва да върне детето на майката, но няма да изпълни съдебното
решение.
Разбира се подсъдимият не се е съобразил само с тази проявена
демонстрация, а нататък също така е заплашил майката, че ако се опита и се
появи в района, където живее бащата, където се намира детето (съвсем
накратко), че ще й посегне физически. Тук разбира се подсъдимият е целял да
приведе майката в едно положение на отчаяност и безнадеждност, както и да
сломи всичките й опити за търсене на съдействие от органите от категорията
на правоохранителните и правораздавателните. Всичко това, в съвкупност с
целенасоченото, явното и в яркото противоречие с установените закони в
страната по отношение на подсъдимия, може да бъде в заключение
резюмирано, че поведението му представлява престъпна проява, която е
изразена с изключителна дързост. По-нататък, съвсем накратко по отношение
на гласните доказателства и специално ще обърна кратно внимание на
показанията на св. Д., която е майка на подсъдимия. Аз ще моля уважаемия
съд, да не кредитира в цялост нейните показания, като вземе предвид нейната
силната заинтересованост от една страна. От друга страна, уважаемият съд да
обърне внимание, че нейните показания в голяма част не са такива, които да
възпроизвеждат лични възприятия, а се установи от разпита й, че същите
3
представляват производни такива, които пресъздават фактическа обстановка
и обстоятелства, и възприятия, които са й разказани или споделени на нея от
нейния син, който в настоящото производство е подсъдим. Същият разбира се
е имал възможност, да изрази позицията си, както с оглед отговора на
тъжбата, така и в рамките на правото му да дава обяснения в производството.
Ето защо считам, че производните доказателства и по-конкретно
производните възприятия, които посочи свидетелката Д. са недопустими и
съдът не следва да ги взема предвид при решаване на делото. Още повече, че
при анализ на дадените от нея показания се наблюдава и вътрешно
противоречие, което сериозно ги дискредитира и по-конкретно имам предвид
това, че от една страна свидетелката сочи, че бащата е закарал детето в П.към
05/06 януари, защото майката е сезирала полицията. Продължава тя, като
казва, че бащата е нямал желание, но понеже са го глобили и някой му е казал
и той е решил да върне детето. В тази си част, аз считам, че следва да се
кредитират показанията й, но по-надолу, където сочи, че след това в
абсолютно противоречие с това, което първоначално тя излага и споделя пред
уважаемия съд, след това вече променя позицията си и казва, че едва ли не
бащата е искал да върне детето, но майката не искала да го гледа. Това
абсолютно не отговаря на истината, създава всъщност вътрешно
противоречие в показанията на този свидетел, не кореспондира с нито една
друго доказателство, още повече, че са събрани множество писмени
доказателства, от които стана ясно, че майката отчаяно е търсила помощ от
всевъзможни институции за съдействие, да й бъде върнато детето. Докато
това е правила майката, пък бащата е извършвал всевъзможни действия и
престъпна упоритост, да не изпълнява съдебното решение и да не връща
детето. В контекста на това разбира се са и потите му, същият да отпише
детето от учебното заведение, където е било записано в П.и да го запише в
З.ад, с което е целял да създаде една трайна престъпна обстановка. С оглед на
всичко изложено, ще моля уважаемия съд, да признае подсъдимия за виновен.
В заключение, аз не съм съвсем сигурен, че са налице и
предпоставките на чл.182, ал.3 НК за ненаказване на подсъдимия, доколкото
същият преди да върне детето е бил многократно предупреждаван от
различни държавни органи да изпълни решението, от полицейски органи, вкл.
е предупреден (интерпретирам действията на социалните работници и отдел
„Закрила на детето“, които също действия могат да се приемат като такова
предупреждение) от надлежен орган, но въпреки това не е изпълнил
4
задължението си. Изпълнил го е едва в началото на тази година, след което
непосредствено е заминал в чужбина, поради което тълкувам и
интерпретирам действията на подсъдимия не като такива, че той се
съобразил, след предупреждение на държавен орган, а тъкмо напротив – той
не се е съобразил с предупрежденията на надлежните държавни органи, а
именно органите на полицията, органите на отдел „Закрила на детето“, а е
извършил това предвид намерението му да пътува за чужбина. И също така от
събраните доказателства по никакъв начин не може да се направи извод, че
отклонението от съдебния акт се дължи на някаква взаимна уговорка между
страните или някаква взаимна компенсация между страните, каквито доводи
се опасявам, че е м възможно да бъдат използвани и експлоатирани. Това е.
Благодаря Ви!
АДВ.Н. Д. - Уважаема г-жо Председател, ще Ви моля да постановите
съдебен акт/присъда, с която да признаете подзащитния ми за невиновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършеното престъпление.
Считам, че в случая липсва един от съществените елементи от състава
на престъплението, а именно - вина. С действията си, подзащитният ми не е
целял да не изпълнява режимът на лични контакти между детето и майката и
не е нарушавал същият, съобразно постигнато между тях споразумение.
От разпитания в съдебното заседание свидетел – воден от наша страна
- св. Д., се установи, че детето е пребивавало за продължителен период от
време в гр. Н. при бащата, предвид продължителното му отсъствие от
страната и невъзможността да вижда детето за продължителен период от
време. Всъщност не изпълнението на режима на лични контакти м/у
родителите и детето, съобразно постигнатата между тях договорка не е
представлявал, не е било проблем до момента, в който детето е пребивавало
при майката. В момента, в който детето е било при баща си в Неделино,
майката основателно или неоснователно започва да сезира всички възможни
институции, въпреки че е знаела, къде се намира детето и че за него се
полагат адекватни грижи. По отношение на процесния период, в който се
твърди, че детето е следвало да бъда при майката и бащата не изпълнил това
свое задължение, считам, че по делото са налични доказателства, видно от
които майката е била своевременно уведомявана за влошеното здравословно
състояние на детето и невъзможността същото да бъде заведено до нея в гр.
П.
По делото са налични и безспорни писмени доказателства, че
непосредствено и в срок след като бащата е получил показа за доброволно
5
изпълнение от ДСИ – З., същият е предприел действия и в дадения срок,
детето е било предадено на майката в гр. П. С тези си действия считам, че
подзащитния ми не следва да бъде наказван и в случая, да намери
приложение разпоредбата на чл.182, ал.3 НК в случай, че съдът намери, че е
налице състав на престъпление и същият е извършен от подзащитния ми.
Благодаря Ви!
РЕПЛИКА на АДВ. Н. – По отношение на изложеното от страна на
защитника и по-конкретно за липса на довода и за липсата на вина.
Разбира се, аз считам, че вината е категорично доказана под формата
на пряк умисъл в настоящия случай. Конкретно относно довода, че
невръщането и неизпълнението на съдебния акт представлява действие, което
е компенсация за време, в което бащата не е упражнявал правота на личен
контакт с детето, считам довода за несъстоятелен и същият се опровергава от
същия този свидетел, който сочи защитата – воденият от защита свидетел Д.
Същата никъде не сочи, че бащата е искал да компенсира време, след което да
върне детето, а напротив, същата категорично сочи, че в крайна сметка
бащата е върнал детето след намеса на органи на държавна власт, сочи, че са
могли да гледат тук детето, т.е. което сочи на намерение постоянно детето да
си е тук (имам предвид тук в Н.), неизпълнявайки съдебният акт. Също така
майката на подсъдимия сочи, че бащата принципно не е имал желание да
връща детето. Такива обстоятелства се установяват и от социалния работник,
който казва, че бащата е споделил пред нея, изцяло съображения от
категорията на това, че според него, т.е. той съпоставя бащата на детето над
закона, над преценката на съда и на всички специалисти. Според неговата
еднолична преценка, която стои над всички, майката е негодна да гледа
собственото си дете и това е неговото решение. Никакви съображения от
категорията на изложените от защитата не са споделяни, нито са установени с
доказателства в това производство. Съвсем накратко по отношение на
здравословното състояние. Установи се, че проблемите от здравословен
характер на детето са били с изключителен временен характер. Детето е
пролежало за няколко дни в болнично заведение, съответно е налице
абсолютната обективна възможност, подсъдимият да изпълни съдебният
акт.Благодаря Ви!
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ на съвещание за постановяване на присъдата
6
си, като обяви, че ще постанови присъда/решение 10,30 часа.
СЪДЪТ, след съвещание, обяви решението си публично в
присъствието на страните и пълномощниците им, като разясни правото, реда
и сроковете за обжалване и протестиране на същата.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11,10 ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________В.Д._____________
Секретар: ______Р.Ю._________________
7